Решение № 254 от 05.04.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Б., 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20232120205031 по описа за 2023 година

Производството е образувано по жалба от „Х.“ ЕООД, ЕИК ********* с посочени седалище и адрес на управление: ***************** чрез управителя М.Й., срещу Наказателно постановление № 735189-F741513/09.11.2023г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Б., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

Със жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност, неправилност, необоснованост. Не се излагат противпоставими възражения на изградените от АНО фактически изводи. Претендира се, че жалбоподателят в качеството на посредник между доверителя и клиентите не реализира приходи от сделките и е освободен от задължение да регистрира и отчита доставките, облагаеми от доверителя. Твърди,че събира плащанията от продажби от името и за сметка на доверителя на собствено фискално устройство, в отделен департамент, наименованието на който включва името на доверителя и текст „от името на..“ в съответствие с изискванията на чл.29 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ.Поддържа се,че в данъчна група „Б“ по см. на Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ следва да се включат само и единствено облагаеми за търговеца продажби, за които той дължи ДДС-20%, като доверителят на база отчет, даден му от посредника следва да състави изискуемите по ЗДДС документи, да начисли ДДС и да включи документа в СД и Дневник на продажбите.

В открито съдебно заседание „Х.“ ЕООД, редовно призовано, не изпраща законен или процесуален представител.Представя писмени бележки, възпроизвеждащи изложеното в жалбата.

За административнонаказващия орган се явява гл. юрисконсулт А., който счита, че нарушението е безспорно доказано, а издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което пледира за неговото потвърждаване. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л.20- НП е връчено на упълномощено от жалбоподателя лице на 14.11.2023г., а жалбата е със щемпел,поставен от АНО, ВХ.№ит-0011213/27.11.2023г).

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след индивидуална и комплексна 1 оценка на събраните доказателствени източници и като съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

Дружеството-жалбоподател „Х.“ ЕООД, стопанисва търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС клиентски център,находящ се в *****************,като дружеството не е регистрирано по ЗДДС лице.

На 24.08.2023г. в 13,42 часа била извършена проверка в обекта от св.Е. Е.– инспектор по приходите. Проверката започнала с легитимация на контролните органи, след която бил разпечатан КЛЕН на фискалното устройство и се установило, че за извършване продажби на услуги- кабелна телевизия и интернет на цени в зависимост от заявените услуги, жалбоподателят като лице по чл.3 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ не е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група , според вида на продажбите. Констатирано било,че задълженото лице „Х.“ ЕООД отчита продажби в данъчна група „А“ с 0 % ДДС, вместо в данъчна група „Б“ с 20 % ДДС, с което допуснало нарушение на разпоредбата на чл.27,ал.1, т.2 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ,предписваща задължение на лицата по чл.3,с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл.28 да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите- в случая в група „Б“ за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС.В обекта имало регистрирано и въведено в експлоатация ФУ , модел Daisy Compact M01, с рег.№******,с ИН на ФУ 495495999. В хода на контролните действия бил отпечатан дневен Х отчет с №007648/24.08.2023 г. от 13.42 ч. и съкратен отчет на фискална памет от 01.08.2022 г. до 31.07.2023 г., от който е видно, че задълженото лице неправилно е регистрирало продажби в данъчна група „А“-за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС,вместо в данъчна група „Б“ за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % ДДС.

При идентично възпроизвеждане на така очертаните фактически положения в АУАН и в НП, административно-наказващият орган и актосъставителят извършили еднороден подбор на материалноправна квалификация, приемайки от правна страна, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС. На жалбоподателя бил съставен АУАН cep. № F741513 от 26.10.2023г. Актът бил предявен на същата дата 26.10.2023 г. на упълномощено лице, което го подписало и получило препис от него. В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН било депозирано писмено възражение. Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл.118 ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.2 във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя била наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

В приобщения към административно-наказателната преписка Протокол за извършена проверка сер.АА №0089998/24.8.23 г. са обективирани сходни констатации,а именно,както и че при проверката се установило,че търговският обект предлага кабелна телевизия и интернет на цени взависимост от заявените услуги.

Изложените фактически изводи намират своята несъмнена доказатлствена опора и легитимна установеност от индивидуалния и съвкупен преглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които оформят непротиворечиво логическо единство и пресъздават непрекъсваема верига от факти, представляваща кредитируема доказателствена основа.

В пределите на възприетите фактически положения от АНО липсват спорни моменти. Във фокуса на обсъждане са поставените от жалбоподателя дискусионни правни въпроси - дали жалбоподателят има качеството на посредник, който събира плащания от продажби на услуги от името и за сметка на друг субект,респ. дали за него постъпилите плащания имат диференцирано правно значение на продажби на стоки или услуги, за които не се начислява ДДС.

От правна страна:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт на формално основание. Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34 ЗАНН. Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.

Спазен е задължителният реквизитен минимум от критерии относими към структурата и съдържанието на АУАН и НП –чл.42, ал.1 и чл.57,ал.1 ЗАНН. Като оцени конкретната специфика на нарушението, въведено с нормативната рамка на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба №Н-18/2006 г. вр.чл.118,ал.4 ЗДДС, съдът формира вътрешната увереност, че е постигната максимално точна, 2 ясна и достъпна фактическа детайлизация на нарушението със съотносимото изясняване на неговите правни параметри, което характеризира административнонаказателното обвинение като процесуално годен фундамент на административния процес, а издаденото въз основа на него НП като процесуално законосъобразно.

В пределите на възражението за неправилно приложение на материалния закон на плоскостта на претенцията за неприложимост на фактическия състав на чл.27,ал.1, т.2 Наредба № Н18/13.12.2006г. към дейността на жалбоподателя, мотивирана с тезата за функционирането му като комисионер при продажба на процесните услуги, съдът намира следното:

Според посочената за нарушена разпоредба – чл. 27, ал. 1, от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1. група "А" – за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2. група "Б" – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност; 3. група "В" – за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива; 4. група "Г" – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.

Настоящият състав на база представените по делото писмени доказателства Договор от 06.08.2020 г. достигна до извод, че "Х." ЕООД е било обвързано със задължение за предоставяне от името и за сметка на възложителя „РНТВ“ ЕООД на достъп до интернет, цифрова телевизия, преноси на радио и телевизионни сигнали, поддръжка на мрежата,срещу възнаграждение, дължимо от възложителя в размер на 10 % от инкасираните суми.Съгласно чл.2.2 от представения договор изпълнителят се задължил да продава от името и за сметка на възложителя на крайни потребители услугите, предоставяни от възложителя, по цени съобразно утвърдената от последния ценова листа. Било регламентирано между страните, че за предоставените услуги на крайни потребители, изпълнителят ежемесечно предоставял обобщен отчет за събираните суми, въз основа на който възложителят издава обобщена фактура за дължимото възнаграждение за всяко тримесечие. Същевременно в чл.4.2 от въпросния договор било регулирано,че изпълнителят се задължава да осигури техническа свързаност на крайните потребители за своя сметка, а в чл.4.4 е въведено задължение за изпълнителя да осигурява собствена таксуваща система за събиране на данни за разчитане , изготвяне на сметки и извършване на разплащания за крайните клиенти на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ, ползващи услугите на възложителя.

По чл. 29, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. , когато посредникът, събира суми от името и за сметка на друго лице, продажбите се регистрират чрез фискално устройство на посредника, което се програмира така, че продажбите на доверителя да се регистрират в отделен департамент за всеки доверител, като департаментът посочва името на доверителя. По цитираните разпоредби дружеството е следвало да отчита продажбите по описания начин, но правилно класифицирайки услугите според дефинираните в чл.27,ал.1 от Наредбата данъчни групи.

Редакцията на чл. 27, ал. 1, от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ дава принципна възможност въпросът за приложението на този текст да се поставя за обсъждане независимо от качеството на субекта, който получава плащането –като пряк представител,действащ от чуждо име и за чужда сметка или като доставчик, реализиращ приход по облагаемата сделка. В правилото на чл. 27, ал.

1, от Наредба Н-18/13.12.2006 г. като конститутивни признаци на задължението за регистриране всяка продажба на стока или услуга в съответстващата данъчна група са въздигнати: 1. субективният - лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, и 2. вида на продажбите. На тази сравнително-нормативна плоскост жалбоподателят следва да установи правоизключващите административно-наказателната си отвговорност основания,а именно,че събираните и отчитани чрез ФУ суми са от доставки на стоки или услуги, попадащи в група "А" – за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС, като в лимитирания доказателствен и логически минимум процесуални усилия от страна на жалбоподателя не бяха направени.