Определение № 255 от 27.03.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 255 гр. ХАСКОВО, 27.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20265600500125 по описа за 2026 година чл.279 от ГПК.

Производството е по чл.248, ал.3 от ГПК, вр. чл.274 – ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – адвокат А. З. Д. – пълномощник на М. А. И. е останал недоволен от Определение № 223 от 02.02.2026 год., постановено по гр.д. № 1209 / 2025 год. по описа на Районен съд – Хасково, с което е оставена без уважение подадената от него молба за изменение на Решение № 891 от 10.11.2025 год., постановено по същото дело, в частта за разноските, поради което го обжалва с искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което въззивният съд уважи подадената от него молба за изменение на решението в частта за разноските и увеличи присъденият с него размер на адвокатското възнаграждение, определено по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата, в поискания размер.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор, подаден от „Сити Кеш“ ООД – гр.***, с доводи за неоснователност на частната жалба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 1209 / 2025 год. по описа на Районен съд – Хасково е образувано по искова молба, подадена от адвокат А.

З. Д. – пълномощник на М. А. И. против „Сити Кеш“ ООД – гр.***, с искане за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит и за присъждане на сума от 549.08 лева, като такава, дадена без основание. При условията на евентуалност са предявени искове за прогласяване нищожността 1 на отделни клаузи от договора.

От пълномощника на ищцата е направено искане за присъждане на разноски по делото, съгласно представен по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие от 09.04.2025 год., в който адвокатско възнаграждение е договорено на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА – за оказване на помощ на материално затруднено лице, ведно с ДДС. Претендираният със списъка на разноските, общ размер на адвокатското възнаграждение е 2 075.40 лева с ДДС, по отношение на който е заявено възражение за прекомерност от насрещната страна.

По делото е проведено едно открито съдебно заседание, в което представители на страните не са се явили и е постановено решение, с което исковете са уважени, а ответното дружество – осъдено да заплати на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 336 лева, с ДДС, на основание чл.38 от ЗА, определено като сбор от възнагражденията за двата уважени иска от по 140 лева без ДДС.

Препис от решението е връчено на ищцата на

20.11.2025 год., а подадената от пълномощника й молба по чл.248 от ГПК е постъпила в съда на 28.11.2025 год., с искане за изменението на решението в частта за разноските на присъденото адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА, по която първоинстанционният съд се е произнесъл с определението, предмет на обжалване в настоящото производство, оставяйки без уважение молбата.

Определението е съобщено на пълномощника на ищцата на 12.02.2026 год., а подадената от него частна жалба е приета в съда на 09.02.2026 год. и против подлежащ на обжалване акт, съгласно чл.248, ал.3 от ГПК – предпоставки, обосноваващи извод за допустимост на жалбата.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Основателността на искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца, се обосновава с приложението на чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38 от ЗА.

Искането за присъждане на разноски е обективирано в исковата молба и поддържано в хода на разглеждане на делото, от което следва извода, че е заявено своевременно.

Спорният по делото въпрос се свежда до размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от пълномощника на ищцата при условията на чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗА, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие.

Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1 000 лева, възнаграждението е в размер на 400 лева, без ДДС, или 480 лева с ДДС - по отношение на предявения осъдителен иск за сума в размер на 549.08 2 лева, и съответно – на 548.30 лева без ДДС, или 657.96 лева с ДДС.

Посочените в Наредбата минимални размери обаче не са обвързващи за съда, съгласно решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 год. по дело С – 438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, явяващо се задължително за съда, съгласно чл.633 от ГПК.

При определяне размера на адвокатското възнаграждение следва да бъде отчетен обема на осъществената от пълномощника на ищцата защита, сведен до изготвяне и подаване на исковата молба, на молба за разглеждане на делото в нейно отсъствие и на молба за изменение на решението в частта за разноските по чл.248 от ГПК, подадена в негов личен интерес.

Съгласно цитираното решение, при определяне на размера на адвокатските възнаграждения, наред с обема на осъществената от адвоката защита, следва да се вземат предвид и данните за цените, при които се възмездява осъществяването на правна защита от лице с юридическо образование по дела като процесното, както и правната и фактическа сложност на делото.

Данни за цените, при които се възмездява осъществяването на правна защита от лице с юридическо образование по дела като процесното, се съдържат в Наредбата за заплащането на правната помощ, която за разлика от Наредба № 1 от 09.07.2004 год., не е издадена от съсловна организация, а въз основа на Постановление на Министерския съвет № 4 / 2006 год. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес, възнаграждението е от 100 лева до 360 лева.

Отчитайки обема на извършената от пълномощника на ищцата работа, описана по-горе; това, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност; уважаването на осъдителния иск, макар и предявен при условията на обективно, кумулативно съединение е обусловено от уважаването на иска за прогласяване недействителността на договора, обуславящо идентичност на защитавания интерес по двата иска; това, че делото е решено в едно съдебно заседание, без участието на страните и на база представени от тях единствено писмени доказателства; това, че по идентични казуси с разглеждания е формирана константна съдебна практика, съдът счита, че размерът на адвокатското възнаграждение, определен с решението чието изменение се иска - 336 лева с ДДС отговаря на извършената от пълномощника работа, отчитайки в тази насока и обстоятелството, че между същите страни по описа на Районен съд – Хасково са образувани още дванадесет дела, с идентичен предмет и съответно – защита, осъществена от пълномощника на ищцата – адвокат Д., при условията на чл.38 от ЗА.

Достигайки до същите фактически и правни изводи за неоснователност на молбата на пълномощника на ищцата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските и оставяйки без уважение същата, първоинстанционният съд е постановил правилно 3 определение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 223 от 02.02.2026 год., постановено по гр.д. № 1209 / 2025 год. по описа на Районен съд – Хасково.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4