Решение № 2916 от 09.06.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 16870/2025
- Вид
- Решение № 2916
- Подписан
- 09.06.2026
- В сила
- 01.10.2026
- Състав
- Мария Милкова Дългичева
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2916 гр. Пловдив, 09.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20255330116870 по описа за 2025 година
Съдът е сезиран с искова молба от К. Р. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.*** № **, ет.*, ап.** против „Кинти БГ“ ЕООД, ЕИК 207615222, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Славянска“ № 11, вх. В, ет. 3, ап. 11, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 650 лева.
В исковата молба се твърди, че на ****** г. между страните бил сключен договор за заем, по силата на който ищецът получил от ответника сумата от 650 лв., като екземпляр от договора не му бил връчен. Твърди, че към момента на депозиране на исковата молба дадената в заем сума била върната. Въпреки погасяване на задължението си, ищецът твърди, че служители на ответното дружество настойчиво се свързвали с него, претендирайки сумата от 650 лв. След извършена справка за кредитната си задлъжнялост в Българска народна банка ищецът установил, че има задължение към „КИНТИ БГ“ ЕООД, което обуславяло правния му интерес от предявяване на настоящия иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозирал отговор на исковата молба, в който сочи, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ******/****** г., по силата на който на ищеца била отпусната сумата от 650 лв. Не оспорва, че процесната сума е била погасена от ищеца, оспорва ответното дружество да е имало финансови претенции към ищеца, както и да е подавало такава информация 1 към ЦКР. Акцентира върху обстоятелството, че исковата молба била депозирана в деня, следващ деня на погасяване на последната вноска по кредита от страна на ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
В хода на производството са приети шест броя вносни бележки за заплащане на суми по договор за кредит от ****** г., както следва: на 09.09.2025 г. – 100 лева; на 30.09.2025 г. – 100 лева; на 17.10.2025 г. – 100 лева; на 29.10.2025 г. – 100 лева; на 17.11.2025 г. – 100 лева и на 09.12.2025 г. – 150 лева, или общо заплатените суми възлизат на 650 лева.
По делото е приобщено и Удостоверение за погасяване на дълг с изх. № *** от ****** г., по силата на което ищецът е уведомен, че в резултат на извършени от последния плащания, задължението по Договор за потребителски кредит № ****** от ****** г., сключен с „Кинти БГ“ ЕООД, е погасен напълно. С писмото, ищецът е информиран, също така, че няма активни кредити, респективно и задължения към ответното дружество.
В хода на настоящото производство ищецът ангажира и гласни доказателства посредством показанията на св. Р. А. К.а /протокол от открито съдебно заседание, проведено на 18.05.2026 г./. От показанията на св. К.а /*** на ищеца/, се установява, че през *** г. той си върнал парите, но продължават да търсят и него и нея. Звънели постоянно да го притесняват, да търсят пари. Представяли се от „Кинти БГ“ ЕООД, различни хора са се обаждали. На свидетелката звънели тази и миналата година и продължават да искат пари. Всеки път искат различни суми – 500 лв., друг път 1000 лв. Изтеглил е 650 лв. На нея звънят, защото е оставил неин телефон за контакт.
Казала, че той вече е изплатил парите и повече няма да плаща. И тази година звънели в началото.
Съблюдавайки нормата на чл. 172 ГПК съдът намира, че показанията на разпитания свидетел, следва да бъдат кредитирани, тъй като същият има непосредствени впечатления относно установените от него факти и показания му съставляват първичен източник на доказателства, а и се подкрепят от всички останали събрани по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните недължимостта на сумата от 650 лв. по договор за заем от ****** г. В доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на правен интерес от предявяване на иска, а именно че 2 към него е насочена неоснователна претенция за заплащане на твърдяната сума, респ. че в ЦКР към БНБ е налице информация за активен кредит, по който ищецът е длъжник, а ответникът – кредитор.
Съобразно изложеното от фактическа страна, съдът приема за безспорно установено, че между страните по делото е сключен процесният договор за потребителски кредит от ****** г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заемни средства в размер на сумата от 650 лева.
С оглед ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема, че ищецът доказа наличието на правен интерес от предявяване на установителния иск, доколкото от показанията на разпитания по делото свидетел, се установи, че служители на ответното дружество продължили да търсят изпълнение по договора, макар че, ищецът е погасил задълженията си в периода 09.09.2025 г. – 09.12.2025 г., в подкрепа на което са и приложените по делото 6 броя вносни бележки, за сумата от общо 650 лева.
Оспорванията на ответното дружество и твърденията му, че не е имало финансови претенции към ищеца, както и, че не е подавало информация към ЦКР, съдът възприема само и единствено като защитна теза, оборена от показанията на разпитания по делото св. Р. К.а, която изрично заяви, че служители на дружеството са звънели постоянно миналата, а и началото на тази година да търсят изпълнение по договора за заем. Съдът приема за ирелевантно за настоящия спор и обстоятелството, че исковата молба е предявена ден след внасяне на последната погасителна вноска по договора за кредит, а именно на 10.12.2025 г. Отново от показанията на разпитания по делото св. К.а, се установява, че и в началото на тази година, служители на дружеството са търсили изпълнение по договора от ищеца, въпреки, че е погасил изцяло задължението си по договора на 09.12.2025 г. Освен това, препис от исковата молба, е редовно връчена на ответното дружество на 08.01.2026 г., като едва с подаване на отговора на исковата молба на ****** г., се представя и Удостоверение за погасен дълг с изх. № *** от ****** г., което съдът приема да е връчено на ищеца, доколкото липсват други твърдения, а и доказателства, едва на *** г., с призовка за насрочване на първото по делото открито съдебно заседание, с приложени към нея Определение № 3372 от 17.03.2026 г. и отговор на исковата молба, ведно с приложенията към него. С оглед изложеното и ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема, че ищецът доказа наличието на правен интерес от предявяване на установителния иск към датата на предявяване на исковата молба.
Както бе посочено, по делото са представени доказателства за заплащане на шест броя вноски от ищеца към ответника в общ размер на сумата от 650 лева, по който начин, според настоящия съдебен състав задължението на заемополучателя е изпълнено. Ето защо и с оглед изложените по-горе мотиви, съдът намира предявения 3 иск за основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е съответно искане, като са представени доказателства за сторени такива в размер на сумата от 42,50 лева, с еврова равностойност от 21,73 евро – държавна такса за производството, дължима по електронни дела, сумата от 4,08 евро – дължима на основание чл. 102з, ал. 3, изр. посл.
ГПК за изготвяне на служебни преписи от електронното дело по чл. 23, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата от 205 евро – заплатен адвокатски хонорар, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 16.05.2026 г.
Сумите ще се присъдят в евро, съобразно Закона за въвеждане на еврото в Република България.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К. Р. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.*** № **, ет.*, ап.**, НЕ ДЪЛЖИ на „Кинти БГ“ ЕООД, ЕИК 207615222, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Славянска“ № 11, вх. В, ет. 3, ап. 11, СУМАТА от 650 лева /332,34 евро/ по Договор за потребителски кредит от ****** г., доколкото същата е погасена, чрез плащане с шест броя вносни бележки в периода 09.09.2025 г. – 09.12.2025 г., както следва: на 09.09.2025 г. – 100 лева /51,13 евро/; на 30.09.2025 г. – 100 лева /51,13 евро/; на 17.10.2025 г. – 100 лева /51,13 евро/; на 29.10.2025 г. – 100 лева /51,13 евро/; на 17.11.2025 г. – 100 лева /51,13 евро/ и на 09.12.2025 г. – 150 лева /76,69 евро/.
ОСЪДЖА „Кинти БГ“ ЕООД, ЕИК 207615222, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Славянска“ № 11, вх. В, ет. 3, ап. 11 ДА ЗАПЛАТИ на К. Р.
К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.*** № **, ет.*, ап.**, сумата от 230,81 евро /двеста и тридесет евро и осемдесет и един евроцента/ - разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4