Определение № 1327 от 30.10.2019, Окръжен съд - Бургас

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

Номер 1327 Година 2019,30.10. Град Бургас

Бургаски окръжен съд граждански състав

На тридесети октомври Година две хиляди и деветнадесета

В закрито заседание в следния състав:

Председател: Антоанета Андонова – Парашкевова

Членове: ………………………………………

Съдебни заседатели: ……………………………………...

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 183 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът „Юробанк България”АД, ЕИК ********* чрез пълномощника адв. Х.И., с адрес ***, бизнес сграда „Ивел“ е предявил обективно и субективно съединени при условията на кумулативност искове против И.Ж.Ж. и Н.С.Ж. и двамата с посочен адрес: *** за осъждането им да му заплатят солидарно следните суми:сумата от 30 251,23 евро,представляваща непогасена главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 17875/18.12.2006 г. и сключени към него допълнителни споразумения, ведно със законната лихва върху главницата от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и на сумата от 295,20 лева, представляваща нотариални такси . Представя и ангажира доказателства. Претендира разноски.

Бургаски окръжен съд преди да пристъпи към разглеждане на делото в открито съдебно заседание следва да извърши предвидената в чл. 374 от ГПК подготовка на делото в настоящото закрито заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този законов текст.

При проверка на редовността на разменените книжа съгласно предл.1 на изр.1, ал.1 на чл. 374 от ГПК, съдът констатира следното: За разглеждането на настоящите искове с оглед предмета им-осъдителни искове за изискуеми вземания,възникнали от договор за кредит, представляващ абсолютна търговска сделка, е въведено нарочно особено исково производство в глава 32 на, Част ІІІ на ГПК и следователно те следва да се разглеждат по правилата на този особен исков процес на ГПК. Исковата молба, подчинена на общите изисквания на ГПК към нея за предявяването й, е станала редовна съобразно чл. 127 и чл. 128 от ГПК,след своевременно изпълнение на указания. Изпълнена е процедурата по осъществяване на двойна размяна на книжа по чл.367 и сл. от ГПК, като в законоустановените срокове са депозирани отговор на исковата молба, допълнителна искова молба и допълнителен отговор. При това положение книжата по настоящото дело до настоящия момент са съставени и разменени редовно съобразно разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове.

При проверка на допустимостта на предявените искове съгласно предл. 2 на ал. 1 на чл. 374 от ГПК съдът констатира следното: Обективно и субективно съединените искове, предмет на настоящото дело, са подсъдни на съдилищата, като е налице правен интерес от предявяването им пред съда, тъй като се твърди съществуване на изискуеми притезания. Исковата молба е подадена съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл. 104, т.4 и чл. 108 от ГПК, а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция с оглед цената на главния иск.

Исковата молба е подадена от активно легитимирано лице, което твърди, че е кредитор с изискуеми вземания. Исковете са насочени срещу длъжниците И.Ж.Ж. и Н.С.Ж., за които се твърди, че нарушават материални субективни права на ищеца, като неоснователно не изпълняват поетите по договор с ищеца задължения с настъпил падеж.

Ответниците са направили възражение за недопустимост на иска, поради липса на активна материално –правна легитимация на ищеца.Липсата на материално-права легитимация,обаче,обуславя основателността на искова претенция,тъй като е свързана със съществото на спора,изразяващо се в разрешаване на въпроса за принадлежността на субективното материално право.За разлика от нея ,процесуалната легитимация се свързва с принадлежността на правото на иск и тя се следва от правното твърдение на ищеца, за разлика от материалноправната, която изразява принадлежността на субективното материално право и подлежи на доказвне. Затова легитимирани страни в исковия процес са тези, които претендират, че са притежатели на материалните права засегнати от правния спор, предмет на процеса. Всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може да упражни правото си на иск и да стане ищец по дело, поставяйки другата страна по спора в ролята на ответник. Процесуалната легитимация се обуславя само от правното твърдение на ищеца, заявено с иска. Съгласно трайната съдебна практика, процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право. Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на правоотношението. Поради това, че процесуалната легитимация на страните следва не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението и който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска. В настоящия случай, ищецът твърди, че е кретитор, който има изискуемо и ликвидно вземане от ответниците, произтичащо от сключен между тях договор за кредит.

Дали това е така и дали в хода на развилите се отношения между страните той е загубил това си твърдяно качество е въпрос по същество на спора, отговор на който следва да бъде даден в съдебното решение, след събиране и изследване на доказателства. За допустимостта на производството по делото обаче, е достатъчно правното твърдение на ищеца, от което следва да се направи извод, че банката се явява кредитор , който има изискуемо и ликвидно вземане от ответниците. В исковата молба се съдържат твърдения за всички релевантни за горните материални правоотношения факти и обстоятелства, обуславящи допустимостта на предявените искове на това основание.

Не са посочени от ответниците,не са констатирани и служебно от съда други факти,които да сочат на съществуване на отрицателни процесуални предпоставки или на липса на положителни процесуални предпоставки, водещи до извод за недопустимост на предявените искове. При това положение предявените искове са допустими.

С оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира, че ще следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание – на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.

Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.

Проект за доклад:

Ищецът „Юробанк България”АД, ЕИК ********* чрез пълномощника адв. Х.И., с адрес ***, бизнес сграда „Ивел“ е предявил искове против И.Ж.Ж. и Н.С.Ж. *** за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца следните суми:сумата от 30 251,23 евро,представляваща непогасена главница , дължима по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 17875/18.12.2006 г. и сключени към него допълнителни споразумения, ведно със законната лихва върху главницата от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и на сумата от 295,20 лева, представляваща нотариални такси. Твърди, че с ответниците е сключил договор за кредит HL 17875/18.12.2006 г. за покупка на недвижим имот, по силата на който е предоставил на ответниците-кредитополучатели сумата от 26 688 евро, а последните се задължили солидарно да отговарят както за връщане на кредита,така и за другите задължения ,включително дължими лихви, при условия и в срок съгласно договора.Заявява,че посочения кредит е бил усвоен от ответниците , с което ищецът е изпълнил поетото от него задължение.Уточнява ,че за обезпечаване на вземането, в негова полза е била учредена законна ипотека върху недвижим имот, представляващ: ателие № 37, ет. 5, площ от 55 кв. м., находящо се в жилищна сграда в гр. Поморие, в УПИ III-5070,както и че страните са постигнали договореност във всеки един момент от действието на договора, банката да има право едностранно да прехвърли вземанията си по него на финансови или нефинансови институции или дружества, включително такива, чиято дейност включва секюритизация.Посочва,че на 30.03.2007 г. е прехвърлил вземанията си по процесния договор, заедно с всички обезпечения на „Бългериън Ритейл Сървисис“ АД, поради което последния встъпил в правата на удовлетворения кредитор. Сочи,че към договор HL 17875/18.12.2006 г. са били сключени осем допълнителни споразумения от дати: 15.10.2007 г., 14.09.2009 г., 28.06.2010 г., 30.09.2010 г., 31.05.2011 г., 21.12.2011 г., 28.11.2013 г. и 27.01.2017 г. Заявява се, че е уведомил ответниците за извършеното прехвърляне на вземането при сключването на допълнителното споразумение от 14.09.2009 г., както и с нотариални покани от 13.02.2019 г.Твърди,че по силата на клаузи от сключените допълнителни споразумения, страните са се съгласили съществуващите и непогасени просрочия и начислени за периодите на облекчение договорни лихви да бъдат реструктурирани към размера на редовната и непогасена главница. В следствие на така извършените капитализации на дълга, заявява,че отпуснатата от банката сума е станала в размер на

32 492,07 евро.Посочва,че ответниците са поели и задължението изцяло да покрият разноските, свързани с кредита и обезпечението към него.Твърди,че на 26.11.2009 г. „Бългериън Ритейл Сървисис“ АД му е прехвърлило вземанията си по процесния договор за кредит, заедно с всички обезпечения и други принадлежности.Сочи,че кредитополучателите са били уведомени за това прехвърляне при сключване на анекс от 28.06.2010 г., както и с нотариални покани от 13.02.2019 г. Поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж 30.07.2018 г., заявява,че без да прекратява действието на договора, с нотариални покани от 13.02.2019 г., е обявил цялото задължение за незабавно изискуемо и дължимо. Посочва всички изискуеми задължения по пера,като претендира две от тях,както и обезщетение за забава към едното.В молба ,в изпълнение на указания на докладчика,уточнява,че сумата от 30251,23 евро-главница по договора за кредит , е сбор от падежирала към 14.03.2019 год.-дата на лично получаване на нотариалните покани с обявена предсрочна изискуемост, главница от 426,71 евро /сбор от незаплатени вноски с падеж от 30.07.2018 год. до

28.02.2019 год./ и предсрочно изискуем остатък от главница след 14.03.2019 год. в размер на 28824,52 евро. Представя и ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ищецът „Юробанк България” АД е предявил при условията на обективно и субективно съединяване осъдителни претенции с правно основание чл. 79,ал.1,предл.1 от ЗЗД, вр. с чл. 430 и чл.309а от ТЗ.

Ответниците И.Ж.Ж. и Н.С.Ж. чрез пълномощника адв. Н.С. с адрес *** считат исковата претенция за недопустима, както и я оспорват по основание и размер.Намират за нищожни всички клаузи от допълнителните споразумения ,с които изтеклите лихви са капитализирани/приобщени към главницата/. Оспорват настъпила предсрочна изискуемост на кредита, като посочват, че в общия размер на дълга неправилно са определени размерите на анюитетите и съдържащото се в тях съотношение между главница и възнаградителни лихви;в изпратените до тях нотариални покани, банката не е посочила ясно на коя дата е настъпила предсрочната изискуемост и с неплащането на кои анюитетни вноски е обоснована тя.Така оспорват надлежно реализирано от банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Считат, че до 30.07.2018 г. дългът им е погасяван неправилно и в нарушение на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, като главницата и лихвите са погасявани в погрешни съотношения. Заявяват, че всички клаузи от допълнителните споразумения, с които са капитализирани изтеклите по кредита лихви са в нарушение на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, поради което са нищожни. Посочва се, че с добавянето на изтеклите лихви към главницата значително е увеличен размера на дълга. Изтъква се факта, че кредитополучателите са физически лица, а не търговци, поради което клаузите, предвиждащи капитализиране на задължението са в противоречие със закона. На следващо място се акцентира на обстоятелството, че при редовен и обслужван дълг, ищецът е предприел действия по прехвърляне на вземането си по процесния договор за кредит на „Бългериън Ритейл Сървисис“ АД. Твърди се, че този договор за цесия, на основание чл. 26, ал. 2, пр. пето, е нищожен като абсолютно симулативен.