Решение № 541 от 20.03.2017, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 2898/2016
- Вид
- Решение № 541
- Подписан
- 20.03.2017
- В сила
- 03.05.2019
- Състав
- МАРИЯ ГЕОРГИЕВА БОЙЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 32, изр. второ · Закон за адвокатурата
- чл. 57, ал. 6 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б. в) · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. трето · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. трето · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 83, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 5 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 289 · Търговски закон
- чл.293, ал. 4 · Търговски закон
- чл. 294, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 309 · Търговски закон
- чл. 430 · Търговски закон
- чл.430, ал. 2 · Търговски закон
Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 20.03.2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,
VІ-8 състав, в открито заседание на тридесет и първи януари две хиляди и седемнадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА при участието на секретаря И.И., като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2898 по описа за 2016 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен e установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ.
В исковата молба ищецът “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ********, твърди, че по силата на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по гр.д. № 79142/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 45 състав, и изпълнителен лист, ответникът “Х.” ООД, ЕИК ********, е осъден да му заплати посочени суми. Твърди, че вземането му произтича от Договор за банков кредит, сключен на 03.06.2008 г. между Б.та като кредитор и “Х.” ООД като кредитополучател, по силата на който Б.та е отпуснала на кредитополучателя сумата от 1 350 000 евро, която сума заедно с дължимите лихви и неустойки следва да бъде платена съгласно условията на договора и сключените към него 9 броя анекси - Анекс № 1 от 17.10.2008 г., Анекс № 2 от 07.05.2009 г., Анекс № 3 от 16.11.2009 г., Анекс № 4 от 07.07.2010 г., Анекс № 5 от 14.10.2010 г., Анекс № 6 от 19.11.2010 г., Анекс № 7 от 27.10.2011 г., Анекс № 8 от 30.11.2012 г. и Анекс № 9 от 09.08.2013 г.
Ищецът твърди, че в Анекс № 9 страните са констатирали, че към
09.08.2013 г. “Х.” ООД има просрочена главница към Б.та в размер на 141 959,99 евро и редовен дълг в размер на 1 074 408,36 евро, като общият размер на задължението по кредита на ответното дружество към Б.та възлиза на 1 216 368,35 евро. Страните са договорили, че крайнитя срок за погасяване на всички дължими от кредитополучателя суми по кредита е 15.09.2017 г., освен когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем. Страните са договорили, че остатъкът от главницата по кредита в размер на 1 216 368,35 евро ще бъде издължен от “Х.” ООД на 25 поредни ежемесечни погасителни вноски, платими на всяко 15-то число на месеца, първата от които е в размер на 48 648,35 евро и 24 равни погасителни вноски, всяко една от тях в размер на 48 655 евро, като вноските са дължими от 15.09.2015 г. до 15.09.2017 г.
Ищецът твърди, че поради неплащане на дължимите по договора суми, които към 24.09.2015 г. са просрочена главница в размер на 48 648,35 евро и просрочена лихва върху редовна главница в размер на 313 121,16 евро, на основание чл. 41, б. ж) от договора за банков кредит, Б.та е обявила за предсрочно изискуеми всички задължения на “Х.” ООД по кредита и е поканила кредитополучателя да погаси изцяло задълженията си в 7-дневен срок от поканата. За горното е връчена нотариална покана на ответното дружество чрез управителя К.а на 06.10.2015 г., като ищецът твърди, че от 06.10.2015 г. кредитът е станал изцяло предсрочно изискуем.
След като не са платени задълженията към Б.та, ищецът е предприел действия за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на извлечение от сметка към 11.12.2015 г. срещу кредитополучателя, което е уважено и е издадена заповед за изпълнение от 11.01.2016 г. по гр.д. № 79142/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 45 състав. Срещу издадената заповед настоящият ответник “Х.” ООД е подал възражение по чл. 414 от ГПК и заповедният съд е указал на ищеца възможността да предяви иск за установяване на вземането си. Ищецът претендира да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 216 368,35 евро – главница по извлечение от счетоводните книги на Б.та към 11.12.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 17.12.2015 г. до окончателното й изплащане, сумата от 326 690,46 евро – просрочени лихви върху редовна главница за периода 25.02.2013 г. до 26.10.2015 г., сумата от 33 679,82 евро – просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 15.09.2015 г. до 25.11.2015 г., сумата от 10 812,16 евро – текущи лихви върху просрочена главница за периода от 25.11.2015 г. до 11.12.2015 г., сумата от 52 287,29 евро – неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.02.2013 г. до 11.12.2015 г., сумата от 60 839,93 евро – дължими такси по кредита. Претендира разноски в заповедното производство и по настоящото дело.
Ответникът “Х.” ООД оспорва предявените искове по основание и размер. Прави възражение за прихващане с вземане в размер на 188 643,70 лева, което ответникът твърди да има към ищеца, представляващо платената от ответника на ищеца продажна цена по договор за цесия, сключен на 14.10.2003 г. между ищеца като цедент и ответника като цесионер. Ответникът претендира, че това вземане му се дължи на отпаднало основание поради развалянето на договора за цесия с оглед неизпълнение от страна на ищеца-цедент на задължението да уведоми длъжника по цесията – “Център за тютюнева индустрия” АД, с отправянето на изявление за разваляне на посочения договор за цесия, обективирано в подадения от ответника отговор на исковата молба от 27.05.2016 г. Претендира дължимите лихви върху главницата от 188 643,70 лева, като не посочва основание, размер и период.
Ответникът прави възражение за прихващане с вземане в размер на 1 300 000 лева, което ответникът твърди, че има към ищеца, представляващо платено от трето лице “Е.” АД на ищеца като бенефициент застрахователно обезщетение по застрахователна полица № ********** от 22.08.2006 г. за възникнало на 19.09.2006 г. събитие за застрахован обект – погиване чрез срутване на четириетажна масивна сграда в гр. София, като застраховката била сключена във връзка с предходен договор за кредит от 21.06.2004 г., сключен между ищеца като кредитор и ответника като кредитополучател. Ответникът сочи, че Б.та е усвоила сумата по застрахователното покритие от застрахователя в размер на 1 300 000 лева, а наред с това “Х.” ООД е погасило задълженията си по кредита от 2004 г., с оглед на което ищецът се е обогатил неоснователно за сметка на ответното дружество със сумата от 1 300 000 лева (платеното застрахователно обезщетение за описаното по-горе застрахователно събитие).
При условията на евентуалност, ако ищецът не бил получил тази сума от застрахователя, ответникът твърди, че ищецът го бил увредил, тъй като не бил предявил пред застрахователя правата си на трето лице за посочената сума, доколкото ищецът се явява лице, в полза на което е скючен застрахователния договор и е следвало да предяви пред застрахователя правата си за получаване на застрахователното обезщетение в размер на 1 300 000 лева.
Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца вземания за просрочени лихви върху редовна главница за периода от 25.02.2013 г. до 26.10.2015 г., вземанията за неустойка върху просрочена лихва, както и вземания за дължими такси по кредита, поради изтичане на тригодишна погасителна давност по чл. 111 от ЗЗД.
Прави възражение за нищожност на клаузите по чл. 11 и чл. 12 от договора за банков кредит от 03.06.2008 г., поради накърняване на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, и при условията на евентуалност претендира намаляване на неустойката поради прекомерност съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗЗД. Ответникът оспорва, че не дължи договорна лихва, наказателна лихва и неустойка върху просрочени лихви от датата на изпадане в забава – 25.02.2013 г., на основание чл. 83, ал. 2 от ЗЗД, тъй като ищецът бил бездействал да упражни правата си повече от две години.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва възраженията, направени от ответника. Твърди, че по сключения между страните на 14.10.2003 г. договор за цесия длъжникът “Център за тютюнева индустрия” АД е надлежно уведомен на 20.11.2003 г. Оспорва развалянето на договора за цесия, поради погасяване по давност на правото да се развали договора с изтичането на петгодишен срок съгласно чл. 87, ал. 5 от ЗЗД.
Ищецът оспорва, че не му е даден от страна на ответника цесионер подходящ срок за изпълнение на задължението да съобщи за извършената цесия. По второто възражение за прихващане на ответника ищецът оспорва, че не е получавал суми от застрахователя “Е.” АД по цитирания застрахователен договор за това застрахователно събитие, като сочи, че срутването не е било покрит риск по застраховката. Оспорва, че застраховката е следвало да бъде сключена с друг застраховател съгласно договора за кредит от 21.06.2004 г., както и че ответното дружество е сключило застраховка на имота под уговорената между страните стойност в договора за кредит от 21.06.2004 г. Сочи, че задълженията на ответното дружество по договора за кредит от 21.06.2004 г. били изцяло доброволно платени от последното още през 2007 г. Оспорва направеното от ответника възражение за погасителна давност на част от претендираните вземания – предмет на настоящото дело, както и възражението за нищожност на чл. 11 и чл.
12 от процесния договор за кредит.
В допълнителния отговор на исковата молба ответникът поддържа направените възражения, като оспорва автентичността и съдържанието на представеното от ищеца известие за доставяне във връзка с договора за цесия.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
От приложеното гр.д.
№ 79142/2015 г. по описа на Софийски районен съд, 45 състав, е видно, че по заявление вх. № 3091372/17.12.2015 г., подадено от “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), е издадена на 11.01.2016 г. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, като е разпоредено ответникът “Х.”
ООД да заплати на ищеца сумата от 1 216 368,35 евро – главница по извлечение от счетоводните книги на Б.та към 11.12.2015 г., произтичащи от договор за банков кредит от 03.06.2008 г., сумата от 326 690,46 евро – просрочени лихви върху редовна главница за периода 25.02.2013 г. до 26.10.2015 г., сумата от 33 679,82 евро – просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 15.09.2015 г. до 25.11.2015 г., сумата от 10 812,16 евро – текущи лихви върху просрочена главница за периода от 25.11.2015 г. до 11.12.2015 г., сумата от 52 287,29 евро – неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.02.2013 г. до 11.12.2015 г., сумата от 60 839,93 евро – дължими такси по кредита, и законната лихва върху главницата от 17.12.2015 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 50 158,56 лева, представляващи дължимо юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист
С определение от 11.01.2016 г. настоящият ответник е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 66 524,74 лева – държавна такса.
Срещу издадената заповед е подадено от длъжника “Х.” ООД, чрез управителя Г. К., възражение по чл. 414 от ГПК на 24.02.2016 г. Същото е подадено в 14-дневен срок от връчването на определението от 11.01.2016 г. На 02.03.2016 г. е подадено възражение от “Х.” ООД, чрез управителя Мая К.а, като същото е подадено в 14-дневен срок от получаването на покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20168580400041 по описа на ЧСИ У.Д.. С оглед на тези данни, настоящият състав приема, че възражението е подадено в законоустановения двуседмичен срок по чл. 414 от ГПК и следва да се приеме като надлежно направено.
С разпореждане от 11.03.2016 г. Софийският районен съд е указал на заявителя “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), че предвид подаденото възражение в едномесечен срок от връчване на разпореждането може да предяви иск относно вземането си срещу “Х.” ООД. Разпореждането е получено от ищеца на 24.03.2016 г.
По настоящото дело са представени от ищеца и приети като доказателства Договор за банков кредит от 03.06.2008 г. и анексите към него: Анекс № 1 от 17.10.2008 г., Анекс № 2 от 07.05.2009 г., Анекс № 3 от 16.11.2009 г., Анекс № 4 от 07.07.2010 г., Анекс № 5 от 14.10.2010 г., Анекс № 6 от 19.11.2010 г., Анекс № 7 от 27.10.2011 г., Анекс № 8 от 30.11.2012 г., Анекс № 9 от 09.08.2013 г., сключени между Б.та като кредитор и “Х.” ООД като кредитополучател.
Разпечатката съдържа 31 от 170 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/42b53b98-f8e7-4882-b061-e8c83fbeb295