Решение № 197 от 12.07.2024, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Е... П....., 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е... П....., III СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ЧЕРНЕВА при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ЧЕРНЕВА Гражданско дело № 20231820101106 по описа за 2023 година

Производството е образувано по подадена искова молба, уточнена с допълнителна молба от 06.12.2023г. от Д. С. М. срещу ответниците Д. С. Г. и В. Т. Г., с която са предявени обективно кумулативно съединени положителен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на 1/3 идеална част от недвижим имот представляващ УПИ ХIII – 148, кв. 32 от плана на село Е........, партиден № 4207176824002 по Приложение № 2 от ЗМДТ, при съседи УПИ IХ – 147, кв. 32, УПИ Х – 148, кв. 32, УПИ ХII – 149, кв. 32 и улица, с площ от 565 кв.м. по действащия кадастрален и регулационен план на село Е........, с построената в него двуетажна къща със застроена площ от 120 кв.м, ведно с мазе с площ от 40 кв.м. и гараж, със застроена площ от 15 кв. м., находящи се в село Е...., община Е... П....., ул. „ .......“ № ..., както и осъдителен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от Закон за собствеността за заплащане на сумата от 6000 лв./в условията на солидарна отговорност/, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот, за периода от 15.02.2022 г. до 15.09.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата подаване на искова молба до окончателното й изплащане и по чл. 186, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят обезщетение за забава в размер на 375,02 лева за периода 11.04.2023г. до 09.10.2023г.

В исковата молба ищцата извежда съдебно предявените си субективни права при твърденията, че с ответниците са съсобственици на процесния имот при равни квоти по 1/3 за всеки от тях въз основа на наследствено правоприемство от С. Д.Г., починал на 24.07.2022 г., баща на ищцата Д. С. М. и ответника Д. С. Г., и съпруг на ответницата В. Т. Г.. Сочи, че имотът е придобит от баща й по силата на договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 13 том IV, нот. дело № 618/1967 г. на Елинпелински народен съдия.

Заявява, че след смъртта на общия наследодател, включително и към настоящия момент ответниците възпрепятстват достъпът й до него. Посочва, че с нотариална покана от 16.03.2023г. ответниците са поканени да й осигурят достъп до имота и да й заплатят обезщетение за ползите, от които е лишена, но това не е сторено от насрещните страни. При тези твърдения, претендира да й бъде признато правото на собственост върху 1/3 идеална част от дворното място и построената къща върху него, ведно с мазе и гараж, както и ответниците да й заплатят обезщетение за лишаването й от ползването му в размер на 6 000 1 лева за периода от 15.09.2022 г. до 15.09.2023 г., ведно с обезщетение за забава. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответните страни, с който последните не оспорват, че Д. С. М. е наследник на С.Д.Г. и като такава е придобила собствеността върху 1/3 идеална част от жилищната сграда, находяща се в село Е....., община Е.... П...., ул. „ ...........“ № .... Оспорват ищцата да е придобила собствеността върху 1/3 идеална част от дворното място, върху което е построена къщата, тъй като на общия им наследодател е прехвърлена ½ идеална част от цялото дворно място с площ 1950 кв.м. Твърдят, че не са създавали пречки на ищцата да ползва имота. Сочат, че ищцата разполага с ключ за къщата, но не го посещава. Считат, че не следва от пасивното си поведение Д. М. да черпи изгодни за себе си правни последици. Правят възражение по отношение на размера на претендираното обезщетение. Молят исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 124 от ГПК и чл. 31, ал. 2 от ЗС и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правна квалификация чл. 124 от ГПК:

За признаване на правото на собственост доказателствената тежест е на ищцата, която следва да докаже придобиването на правото на собственост върху 1/3 идеална част от процесните недвижими имоти на посочените основания.

По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че придобитият недвижим имот по силата на договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 13 том IV, нот. дело № 618/1967 г. от 30.08.1967 г. на Елинпелински народен съдия Венета Стефанова Здравкова е бил изключителна собственост на С.Д.Г., като Д. С. Г. е придобила по наследство правото на собственост върху 1/3 идеална част от застроената двуетажна сграда в процесното дворно място.

На 24.07.2022 г. С.Д.Г. починал, като оставил за наследници по закон: Д. С. М. дъщеря и Д. С. Г. - син, и В. Т. Г. – преживяла съпруга. Този факт се установява от Удостоверение за наследници № 1323/17.03.2013 г., издадено от Столична община, район „Красна поляна”.

Видно от представения по делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 30.08.1967 г., том IV, нот. дело № 618/1967 на Елинпелински народен съдия Венета Стефанова Здравкова, Г.И.С. е прехвърлил на С.Д.Г. следния недвижим имот – изцяло къща, построена в северната половина на дворно място с площ от 1950 кв. м., както и ½ идеална част от същото дворно място, находящо се в село Й......., в Софийска област, в квартал № 22 по плана на селото, намиращ се в гр. София, срещу задължението на С.Д.Г. да поеме гледането и издръжката на Г.И.С и Д.С.С.

Видно от представена по делото скица № 706/30.05.2023 г. издадена от кмета на Община Е... П..... процесното дворно място, представляващо УПИ ХIII – 148, кв. 32 от плана на село Е........, партиден № 4207176824002 по Приложение № 2 от ЗМДТ, при съседи УПИ IХ – 147, кв. 32, УПИ Х – 148, кв. 32, УПИ ХII – 149, кв. 32 и улица, с площ от 565 кв.м. е част от парцел с площ от 1950 кв. м, чиято собственост върху ½ е прехвърлена на С.Д.Г. по горепосочения нотариален акт. Установява се, че процесният имот - УПИ ХIII – 148, кв. 32 от плана на село Е........ по действащия КРП на село Е........ е образуван от северната част на п-л ХI99, кв. 22 по стария отменен план, а имот пл. № 148 е кад. основа на УПИ Х148 и УПИ ХIII 148, кв. 32, като с нотариален акт № 40/1983г., п-л УПИ Х148 е прехвърлен на Р.Д.Г.

Не се спори по делото, че към процесната сграда, има обслужващо помещение, представляващо мазе от 40 кв.м и обслужваща постройка, представляваща гараж от 15 кв.м. към къщата,

Във връзка с изложеното съдът счита, че към настоящия момент ищцата е придобила 1/3 идеална част от процесното дворно място, ведно със застроената двуетажна 2 жилищна сграда върху него, ведно с обслужващо мазе с площ от 40 кв.м. и обслужваща постройка гараж с площ 15 кв. м. на основание наследствено правоприемство от своя баща С.Д.Г., който е придобил имота по силата договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.

По иска с правна квалификация чл. 31, ал. 1 ЗС:

Всеки от съсобствениците може да си служи изцяло с общата вещ по предназначението й по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване - ал. 2 на същия член. 3а да се ангажира отговорността на съсобственик по тази разпоредба, е необходимо да се установи: 1. че вещта е съсобствена с ответника; 2. че се ползва от съсобственик за лични нужди; 3. че неползващият съсобственик е поискал писмено обезщетение за ползите, от които е лишен; 4. ползите, които е пропуснал след поканата, които обикновено се определят в размер на дължимия пазарен наем за съответната идеална част. Тъй като се касае за правопораждащи факти, ищецът е този, който носи тежестта за доказването им – чл. 154, ал. 1 ГПК. В тежест на ответника по предявените искове е да установи, че имотите са ползвани от него според правата му, респ. че е осигурил възможност на ищеца да ползва съсобствените имоти или му е заплатил обезщетение. За да се уважи искът по чл. 31, ал. 2 ЗС по делото следва да се установи, че ответникът е ползвал лично съсобствената вещ. Такова лично ползване е налице тогава, когато един съсобственик упражнява фактическа власт върху цялата вещ по начин, който да препятства останалите до достъп до имота. Лично ще е ползването, когато съсобственикът извлича полезни свойства на вещта съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди и потребности.

Съгласно задължителните разяснения на ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. по описа на ОСГК на ВКС „лично ползване“ по смисъла на чл. 31 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове.

Претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС ще е основателна когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това: той или член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои (лични или на семейството си) потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик; той или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея (например като държи ключа); ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание (с договор за заем за послужване) трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС обвързва задължението за заплащане на обезщетение пряко с осъществяваното само от единия съсобственик ползване на цялата вещ, без да е необходимо неползващият съсобственик да поиска реално да я ползва и да доказва, че не е допускан до нея. Както е посочено в ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. по описа на ОСГК на ВКС, решение № 119/11.03.2009 г. по гр. д. № 3204/2008 г. по описа на ВКС, ІІ г. о., решение № 820/20.09.2011 г. по гр. д. № 1009/2009 г. по описа на ВКС, І г. о., решение № 516/11.01.2011 г. по гр. д. № 1385/2009 г. по описа на ВКС, III г. о. и решение № 4/18.02.2016 г. по гр. д. № 3322/2015 г. по описа на ВКС, ІІ г. о. вземането по чл.

31, ал. 2 ЗС съставлява право и имуществен коректив за онзи съсобственик на една обща вещ, който е лишен от възможността да я ползва според нейното предназначение и според онзи обем права, който притежава в съсобствеността. Неползващият вещта не е длъжен да изяви желание за лично ползване, за да може да претендира обезщетението, тъй като причина за разместването на блага в имуществените сфери на двамата съсобственици е осъщественото само от един от тях ползване на цялата съсобствена вещ, а не липсата на изразена воля от другия съсобственик да ползва вещта според правата си. За да се освободи от отговорност, ползващият съсобственик следва да докаже, че е предложил на неползващия съсобственик да ползва вещта лично според правата му в съсобствеността и му е осигурил възможността реално да упражнява това свое право. Не претендиращият обезщетението следва да поиска възможност да ползва вещта, а ползващият вещта съсобственик следва да предостави на неползващия такава възможност, която последният да е отказал да приеме.

Задължението за заплащане на обезщетение от ползващия съсобственик възниква с 3 получаване на писмено поискване от съсобственика, лишен от възможността да ползва общата вещ, от който момент ползващият съсобственик изпада в забава при условията на чл.

84, ал. 2 ЗЗД. Законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието на писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС. Доколкото самият закон не поставя изискване за съдържанието на поканата, няма основание по пътя на разширително тълкуване на нормата да се изискват и други реквизити освен същата да е в писмена форма и да е достигнала до своя адресат – ползващия имота съсобственик /решение № 121/07.04.2014 г. по гр. д. № 3230/2013 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 112 /02.07.2013 г. по гр. д. № 1011/2013 г. по описа на ВКС, II г. о., решение № 133 /18.02.2019 г. по гр. д. № 692/2018 г. по описа на ВКС, II г. о./. В нея не е необходимо да се сочи квотата на съсобственика, респ. наличието на съсобственост, намерението на ищеца за реално ползване на общата вещ, размера на задължението или периода, за който се претендира обезщетението. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.