Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2166 от 16.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 14095/2025
Вид
Решение № 2166
Подписан
16.06.2026
Състав
ЛОРА МИТКОВА МИТАНКИНА

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 39, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 7, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 2, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2166 гр. София, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20251110214095 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. Я. И. срещу електронен фиш серия К № 11062022, издаден от СДВР, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 189, ал.

4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.

В жалбата се оспорва издаденият електронен фиш и се моли за неговата отмяна. Излага се довод, че във фиша следва да бъде посочен електронният фиш или наказателно постановление, обосноваващи повторността, на коя дата е влизането в сила, за какво нарушение, кога е връчено. Изтъква се, че чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП не попада в обсега на ал. 4, както и че липсва точна правна квалификация на нарушението, като последното се приема за съществено процесуално нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. М., който поддържа и развива съображенията, изложени в жалбата. Моли за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна не се представлява. Депозирани са писмени бележки.

Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото 1 доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.07.2025г. в 09.54 часа с автоматизирано техническо средство Cordon M2 с № MD1195 е установено и заснето, че МПС - лек автомобил „***” с ДК № **********, се движи в община Столична по път втори клас II18 на 31.8 км- Софийски околовръстен път с посока на движение от бул.

„Цариградско шосе“ към бул. „Ботевградако шосе“ със скорост от 55 км/ч при ограничение от 40 км/ч, въведено с пътен знак В 26 извън населено място.

Видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2 е одобрен тип средство за измерване видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Мобилната система за контрол на скоростта е преминала последваща техническа проверка на 19.03.2025г. съгласно съставения протокол № 097-СГ-ИСИС/19.03.25г.

Видно от протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система, съставен в съответствие с чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.15г., автоматизираното техническо средство тип Cordon M2 с № MD1195 е разположено на 08.07.2025г. за времето от 09.30 до 11.00 часа на път II-18, км 31.8 - Софийски околовръстен път, като посоката на контролираните МПС е от бул. „Цариградско шосе“ към бул. „Ботевградако шосе“, като в участъка на заснемане е въведено ограничение на скоростта на движение до 40 км/ч с пътен знак В 26.

Записът, направен от техническото средство, е отразен на хартия – фотоснимка, отразяваща дата, точен час, скорост и регистрационен номер на МПС.

Съгласно справката за регистрация на МПС към посочената дата същото е собственост на жалбоподателя В. Я. И..

С електронен фиш серия К № 10751196 В. Я. И. е санкциониран с глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като електронният фиш е влязъл в сила на 24.05.2025г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приобщените по делото писмени доказателства - справка за регистрация на МПС, заповед № 8121з-931/30.08.16г., протокол за последваща проверка от 19.03.25г., удостоверение за одобрен тип, протокол за използване на 2 автоматизирано техническо средство или система, ежедневна форма на отчет, извлечение от електронната система на ОПП-СДВР за връчване на електронни фишове, сертификат за успешно завършен курс на обучение, справка за нарушител/водач, електронен фиш серия К № 10751196 и веществени доказателствени средства – 3 бр. снимки.

Съдът възприема в цялост приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства и веществени доказателствени средства, които по еднопосочен и категоричен начин изграждат възприетата от съда фактическа обстановка.

Възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице срещу акт, който подлежи на обжалване в рамките на преклузивния срок за обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Нормата на чл. 189, ал 4 ЗДвП въвежда облекчена процедура за санкциониране на всяко нарушение на правилата за движение по пътищата, която дерогира общия принцип за безспорна установеност на авторството на деянието – наказанието се налага на собственика на автомобила или посочен от него конкретен извършител.

Законосъобразно е образуването на административнонаказателно производство въз основа на електронен фиш, когато издаването му е съобразено с изчерпателно определените условия в чл. 39, ал. 4 ЗАНН , респективно чл. 189, ал. 4 ЗДвП, а именно при установяване и заснемане на административното нарушение е използвано автоматизирано техническо средство в отсъствие на контролен орган и нарушител. Това изискване предполага да няма намеса на проверяващ орган при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложеното в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становище относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП беше въведен терминът "автоматизирано" техническо средство, което може да бъде и мобилна система, която да установява и автоматично да заснема нарушения.

В случай на присъствие на контролен орган той трябва единствено да поставя начало и край на работния процес, т.е. да не се намесва в работата на 3 мобилното автоматизирано техническо средство, а само да го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Конкретното техническо средство е работило на автоматичен режим в момента на записване на процесното нарушение, поради което то е установено по предвидения в закона ред.

Атакуваният електронен фиш е издаден в съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец, като съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП реквизити. Съдът счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на атакувания електронен фиш. Същият е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.

По силата на чл. 189, ал. 11 ЗДвП електронният фиш е приравнен по правни последици на наказателно постановление. В атакувания фиш се съдържа точно и конкретно описание на нарушението, същото е подведено по съответната правна норма и основанието за налагане на административно наказание е законосъобразно определено към датата на нарушението и издаване на фиша.

Законосъобразно административнонаказателна отговорност е ангажирана на собственика на МПС, с което е извършено нарушението, който в срока по чл. 189, ал. 4 ЗДвП не е посочил друго лице, което да е извършило нарушението.

Доказано е, че е извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, тъй като МПС – лек автомобил „***” с ДК № **********, се е движел със скорост над максимално разрешената, като ограничението е въведено с пътен знак В 26.

Съгласно чл. 21, ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

В процесния случай видно от протокола за използване на автоматичното техническо средство, както и вещественото доказателствено средство – 1 бр. снимка, е, че в процесния пътен участък е въведено с пътен знак В 26 ограничение от 40 км/ч. Техническото средство за измерване на скоростта е отчело скорост от 55 км/ч след приспадане на допустимото отклонение. С оглед на това и автомобилът се е движел със скорост, превишаваща максимално допустимата за съответния пътен участък с 15 км/ч., с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.

От приобщените писмени доказателства се установява, че преносимата 4 система за контрол на скоростта на МПС е преминала последваща проверка за изправност на 19.03.2025г., като резултатите от проверката са отразени в протокол № 097-СГ-ИСИС/19.03.2025г., с оглед на което техническото средство е било изправно към датата на нарушението.

Законосъобразно към датата на издаване на електронния фиш на жалбоподателя е ангажирана адмнистративнонаказателна отговорност на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 ЗДвП. Преди измененията с ДВ, бр. 64, в сила от 07.09.2025г., се предвижда налагане на глоба в двоен размер при извършване на повторно нарушение по чл. 182, ал. 2 ЗДвП.

В атакувания електронен фиш коректно е отразен електронният фиш, обуславящ повторност, като същият е индивидуализиран както с номер - № 10751196, така е посочена и датата му на влизане в сила – 24.05.2025г. С оглед на това е неоснователно възражението, че в обжалвания фиш не се съдържат данни за фиша, обуславящ ангажиране на отговорност за повторно нарушение.

След измененията с ДВ бр. 64, в сила от 07.09.2025г. обаче е влязъл в сила по-благоприятен закон за нарушителя, като е отпаднала наказуемостта за повторност в случаите на извършено нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 1-5.

Макар и към датата на издаването си електронният фиш да е бил законосъобразен, предвид влизането в сила на по-благоприятен закон на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН са налице основания съдът да преквалифицира нарушението от нарушение по чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 ЗДвП в нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП, тъй като се доказа, че е извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, макар и да е отпаднала административнонаказателната отговорност при повторност на нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП. С оглед на това и съдът приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, като не е налице съществено изменение на обстоятелствата на нарушението и намали административното наказание от 100 лева на 25.56 евро /равняващи се на 50 лева/.

При този изход на делото съдът счита, че не са налице основания за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя. Електронният фиш е законосъобразен, като административното наказание бе намалено предвид влизане в сила на по-благоприятен закон и преквалификация на нарушението.

Съобразно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН страните имат право на присъждане на 5 разноски по реда на АПК. И след измененията в чл. 143, ал. 2 АПК в сила от 05.08.2025г. разноски в полза на жалбоподателя следва да се присъдят при отмяна на обжалвания административен акт. Въззиваемата страна не е била представлявана в производството и разноски на страните не се дължат.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 7, т. 1, вр. ал. 2, т. 4 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ електронен фиш серия К № 11062022, издаден от СДВР, с който на В. Я. И. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като ПРИЛАГА закон за по-леко наказуемо нарушение без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението и ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението от нарушение по чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т.

2 ЗДвП в нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП и НАМАЛЯВА административното наказание глоба от 100 лева на 25.56 евро /равняващи се на 50 лева/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6