Решение № 158 от 02.05.2023, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Кърджали, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20225140101468 по описа за 2022 година

Производството е по чл.50 във вр. с чл.49 и чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 03.06.2022г. около 20.30 часа излизайки от вход „А“ на бл.********, находящ се в гр.Кърджали на ул. ******* се насочила към нейни приятели, които я чакали на пейката разположена в парка пред бл.******** и насочвайки се към тях видяла, че към нея се насочва безстопанствено куче, проскубано/улично куче, което било много едро на ръст, мръсно и черно на цвят, без поставена ушна марка и без отличителни белези, които да водят до извода, че е домашно. В момента, в който ищцата забелязала кучето се спряла на место тъй като кучето се насочило към нея и започнало да ръмжи застрашително, нахвърлило се върху й и я захапало по десния крак в областта на коляното, при което усетила остра режеща болка и се вцепенила от ужас, не смеела да мръдне, за да не го ожесточи още повече и да я ухапе и на други места. Започнала силно да вика за помощ и тогава един от нейните приятели й се притекъл на помощ, а кучето пуснало кракът й и избягало. Инстинктивно се хванала за крака и видяла, че ръката й се била напълнила с кръв, при което й прилошало и усетила, че започва да губи съзнание и се свлякла на земята.

Приятелите й помогнали да се свести, а след това ищцата се обадила на родители си, които я закарали до ЦСМП в гр.Кърджали, като по време на пътуването от раната течела обилно количество кръв, а тя на моменти усещала, че отново губела съзнание, имала и позиви за повръщане, изпитвала и силно главоболие. В ЦСМП промили раната й и била поставена инжекция против заразна болест, а на следващият ден посетила съдебен лекар, в което било констатирано, че е резултат на ухапването й било причинено увреждане по външната повърхност на десния крак, над нивото на колянната става-рана с размери 2.5 см., а под неярана с размер 0.6 см. Сочи, че в резултат на увреждането за нея настъпили и неимуществени 1 вреди, изразяващи се в физически болки и страдания, увреждане на здравето, морални страдания и увреждане на физическото и психическото ми състояние, постоянни физически болки и страдания, продължително обездвижване на десният крак, а от там и невъзможност за свободно придвижване, които вреди търпяла ежедневно в продължение на дълъг период от време, а отчасти и понастоящем, често плачела, а при стъпване на земята с краката си, усещала, че десният й крак е по отслабен и при продължително стоене права усещала изтръпване и слабост, а когато излизала навън, изпитвала силен страх от среща с улични кучета. Излага съображения, че когато излиза винаги носела у себе си предпазен спрей с цел, ако се повтори случилото да се защити, както и че често сънувала кошмари как случката от 03.06.22г. се повтаряла, и че я напада и хапе цяла глутница от много кучета, а наоколо нямало кой да й помогне. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата в размер на 10 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в 2 претърпени болки и страдания, разстройство на физическото и психическото здраве, възникнали вследствие на ухапване от безстопанствено куче, ведно със законната лихва от 03.06.2022г.-датата на настъпване на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител по

В срока по чл.131 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който счита същата за допустима, но неоснователна. Оспорва всички твърдения и обстоятелства, визирани в исковата молба като считам същите за неоснователни и недоказани, при твърдения, че обстоятелството, че кучето е без ушни марки не било доказано и не отговаряло на описанието, което прави ищцата, че кучето било без отличителни белези, което не водело до извода, че е домашно респективно, че не е безстопанствено/улично/. От друга страна същата твърдяла, че нямало поставена ушна марка, което навеждало на извода, че нейното твърдение е двусмислено и неясно, а самото описание, което правела ищцата показвало, че тя по някакъв начин с поведението била провокирала кучето. Оспорва и твърдението, че Община Кърджали не полагала дължимата грижа за настаняване на бездомните кучета в приюти и овладяване на популацията, защото в ОбС-Кърджали била приета Наредба за придобиване, притежание и стопанисване на кучетата и овладяване на популацията на безстопанствени кучета на територията на Община Кърджали, но под натиска на природозащитни организации, същите оказали натиск за закриване на приюта през изминалата година, което довело до увеличаване на популацията на кучета и съответно до инциденти с ухапвания от кучета. Освен това Община Кърджали била сключила Договор №17919-03/14.06.2021 г , който има за предмет: „Намаляване на популацията на бездомните кучета“, по който са включени дейности по маркиране, обезпаразитяване, кастриране, ваксиниране срещу бяс на кучета и др., за което излага подробни съображения.

Съдът , за да се произнесе , съобрази следното:

Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД.

/Постановление № 7 от 30.XII.1959 г., Пленум на ВС/. За да е основателна претенцията за присъждане на обезщетение на основание чл. 49 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е 2 установяването на факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт противоправно поведение на лица, на които е възложена работата, в причинна връзка с което е настъпването на вреди, както и факти, водещи до ангажиране на отговорността на възложителя-възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата. Касае се до правопораждащи факти, чието доказване е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване.

/Определение № 1442 от 15.12.2012 г. по гр. д. № 1044/2012 г. на Върховен касационен съд/.

За да е основателен предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД следва кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата, както и възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата. Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск.

Докато вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, то останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца.

В конкретния случай ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди от виновното бездействие на Община - Кърджали да упражни задълженията си по осъществяване надзора и грижите за бездомните кучета, които са ухапали ищеца.

В чл.47 ал.3 ЗЗЖ е посочено кому принадлежи задължението за осъществяване надзора и грижите за тези кучета: общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл.49 и чл.50 от ЗЗЖ. Указано е и задължение за общината. Видно е, че на общината със закон е възложен надзор върху безстопанствените кучета, изразяващ се в изпълнение на вменени конкретни задължения във връзка със здравето, популацията и поведението на кучетата. Така организациите и лицата по чл.49 от ЗЗЖ, физическите и юридическите лица, вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни съгласно чл.50 т.2 от ЗЗЖ. Към датата, когато е пострадал ищецът, е налице задължение на общината да осъществява надзор над безстопанствени кучета. Безстопанствените кучета са под надзора и грижите на общините, които са длъжни да вземат мерки за овладяване на популацията им, за залавянето, обезпаразитяването и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти. Отговорността на общината по чл.49 от ЗЗД следва да бъде ангажирана при доказано бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка със задълженията им за изолиране на безстопанствените кучета в определени за целта места. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва: бездействие от страна на служители на общината, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за предотвратяване агресивно поведение на безстопанствено куче към хора и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни; причиняване на неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в болки и страдания в резултат на ухапване от безстопанствено куче на територията на общината;

3 причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение на общинските служители, на които е било вменено изпълнение на задълженията, произтичащи от цитираните разпоредби на ЗЗЖ.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Я.М.С. и Х.Г.И., както и от неоспореното и прието заключение на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, и представените писмените доказателства се установи верността на описаното в обстоятелствената част на исковата молба , а именно, че на 03.06.2022г. около 20.30 часа ищцата излизайки от вход „А“ на бл.********, находящ се в гр.Кърджали на ул. ******* се насочила към нейни приятели, които я чакали на пейката разположена в парка пред бл.******** и тогава видяла, че към нея се насочва безстопанствено куче, проскубано/улично куче, което било много едро на ръст, мръсно и черно на цвят, без поставена ушна марка и без отличителни белези, които да водят до извода, че е домашно. В момента, в който ищцата забелязала кучето се спряла на место тъй като кучето се насочило към нея и започнало да ръмжи застрашително, нахвърлило се върху й и я захапало по десния крак в областта на коляното, при което усетила остра режеща болка и се вцепенила от ужас, не смеела да мръдне, за да не го ожесточи още повече и да я ухапе и на други места.

Започнала силно да вика за помощ и тогава един от нейните приятели й се притекъл на помощ, а кучето пуснало кракът й и избягало. Вследствие на ухапването ищцата получила разкъсно-контузни рани на десния крак, непосредствено над нивото на колянната става прорез в размер на 2,5/0,4 см., разположен на нивото на околната кожа и на 10 см. под него в горната част на дясната подбедрица овална рана с диаметър 0,6 см.. От показанията на свидетелите се установи, че кучето, нападнало и ухапало ищеца е безстопанствено, познато в района и не е установен негов стопанин. От друга страна самото твърдение, че животното е безстопанствено е твърдение за отрицателен факт, поради което съгласно правилото за разпределението на доказателствената тежест по чл.154 ал.1 от ГПК, ответника следваше да установи кой е собственика или под надзора конкретно на кое лице се намира животното.

Такива доказателства Община Кърджали не представи по делото. Фактът, че ищеца е била нападната от куче на улицата, и за което е безспорно установено, че не е имало човек, който да показва признаци, че е собственик на кучето, води до извода, че кучето е безстопанствено. По отношение на тези животни общината носи отговорност, възложена от закона, организиране улавянето и изолирането на скитащи кучета в изолатори чрез общинското предприятие „ОЧБ“ЕООД , като изпълнителен орган на общината. Касае се до фактически действия, възложени на общината със закон. Налице е доказано бездействие на посочените органи и длъжностни лица на Община Кърджали във връзка с изолирането на скитащите кучета в определени за целта места. Именно органите на местната власт съгласно чл.59 ал.3 т.3, т.4 от ЗЗЖ отговарят за спазване както на изискванията за защита на животните в приютите на територията на съответната община, така и за контрола върху кучетата, върнати по местата, откъдето са взети по реда на чл.47 ал.3 от ЗЗЖ, т.е. контролът се осъществява от общината независимо от това от кого се стопанисва приюта и от кого са обработени и върнати на улицата кучетата, т.е. ответникът чрез своите органи носи 4 отговорност за изпълнението на ЗЗЖ на територията на общината. В този смисъл са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на Община Кърджали.