Определение № 3527 от 14.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3527 гр. София, 14.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Теодора Гроздева Касационно гражданско дело № 20238002101268 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Т. Н., Т. В. Н. и П. В. Н. срещу решение № 263 от 18.11.2022 г. по в.гр.д.№ 195 от 2022 г. на Врачанския окръжен съд, I въззивен граждански състав, с което е:

- обезсилено решение № 260025 от 24.02.2022 г. по гр.д.№ 367 от 2019 г. на Районен съд- Бяла Слатина в частта му, с която е отхвърлен предявеният от М. Т. Н., Т. В. Н. и П. В. Н. срещу Л. Н. Ч. /починал в хода на делото и заместен от наследниците си Ц. И. Ч., Н. Л. Ч. и С. Л. Ч./ иск за отмяна на нотариален акт № .... от 13.08.2014 г., с който наследодателят на ищците Венелин Петров Н. е дарил на Л. Н. Ч. собствената си 1/2 ид.ч. от четири недвижими имота и е прекратено производството по делото в тази част;

- обезсилено решение № 260025 от 24.02.2022 г. по гр.д.№ 367 от 2019 г. на Районен съд- Бяла Слатина в частта му, с която е отхвърлен предявеният от М. Т. Н., Т. В. Н. и П. В. Н. срещу Любчо Николов Ч. /починал в хода на делото и заместен от наследниците си Ц. И. Ч., Н. Л. Ч. и С. Л. Ч./ иск по чл.76 ЗН за обявяване относителната недействителност на извършеното от В.

П. Н. в полза на Л. Н. Ч. дарение, обективирано в нотариален акт № 156 от 13.08.2014 г. и е прекратено производството по делото в тази част и 1

- потвърдено решение № 260025 от 24.02.2022 г. по гр.д.№ 367 от 2019 г. на Районен съд- Бяла Слатина в частта му, с която е отхвърлен предявеният от М. Т. Н., Т. В. Н. и П. В. Н. срещу Л. Н. Ч. /починал в хода на делото и заместен от наследниците си Ц. И. Ч., Н. Л. Ч. и С. Л. Ч./ иск по чл.30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазените части на ищците от наследството на В. П.

Н., чрез намаление на направеното от него в полза на Л. Н. Ч. дарение, обективирано в нотариален акт № .... от 13.08.2014 г.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правилаоснования за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставят се следните въпроси, по които според касаторите е налице противоречие с практиката на ВКС:

1. Длъжен ли е въззивният съд при констатиране нередовност на исковата молба да остави производството по делото без движение, да даде указания на ищеца да отстрани нередовностите и едва при неотстраняването им да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с т.4 и т.5 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

2. Представлява ли процесуално нарушение необсъждането на изложените във въззивната жалба доводи и съображения, необсъждането на всички доказателства по делото и неформирането на собствени правни изводи ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 310 от 08.01.2019 г. по гр.д.№ 915 от 2018 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 8 от 19.01.2018 г. по т.д.

№ 2435 от 2016 г. на ВКС, ТК, II т.о. и Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

3. Предпоставка ли е приемането на наследството по опис за основателност на иска по чл.30, ал.1 ЗН, ако наследството се изчерпва само с дарените имоти ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 55 от 26.04.2016 г. по гр.д.№ 6020 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о.

Ответниците по жалбата Ц. И. Ч., Н. Л. Ч. и С. Л. Ч. не вземат 2 становище по нея.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното:

1. Касационната жалба срещу въззивното решение по иска с правно основание чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, поради следното: Съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК на касационно обжалване подлежат въззивни решения по искове с цена на иска над 5 000 лв. В конкретния случай цената на иска по чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД, определена съгласно чл.69, ал.4 във връзка с ал.2 ГПК е данъчната оценка на имотите- предмет на договора за дарение от 13.08.2014 г., която видно от отбелязаното в нотариален акт № .... от 13.08.2014 г. е 1 953,25 лв., а съобразно удостоверение за данъчна оценка изх.№ 5602026648 от 20.06.2019 г. е 3 906,90 лв., тоест под 5000 лв. Поради това и тъй като искът по чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД не е съединен с иск за собственост, въззивното решение по този иск не подлежи на касационно обжалване.

2. По същите съображения недопустима е и като такава следва да се остави без разглеждане касационната жалба и срещу решението в частта му по иска с правно основание чл.76 ЗН, който иск не е съединен с иск за делба или за собственост на имотите- предмет на договора за дарение от 13.08.2014 г.

3. Касационната жалба срещу решението по иска с правно основание чл.30, ал.1 ЗН е допустима: подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в едномесечния срок по чл.283 ГПК /касаторите са получили преписи от въззивното решение на 24.11.2022 г., а касационната жалба е подадена на 19.12.2022 г./ и срещу решение на въззивен съд по иск с цена над 5 000 лв., което подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК, при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК.

За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска с правно основание чл.30, ал.1 ЗН, въззивният съд е приел, че ищците не са доказали да са приели наследството на В. Н. по опис, което в случая е било абсолютно необходимо съгласно чл.30, ал.2 ЗН, тъй като дарението е направено в полза на трето лице, което не е наследник по закон на Н.. Няма 3 основание за допускане на касационното обжалване на решението по този иск по поставените от касаторите в изложението им по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, поради следното:

3.1. Първият поставен въпрос не е правен въпрос, който би могъл да обуслови допускането на касационното обжалване на решението по иска с правно основание чл.30, ал.1 ЗН, тъй като въпросът не касае този иск, а исковете, първоинстанционното решение по които е обезсилено от въззивния съд /исковете по чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД и чл.76 ЗН/.

3.2. По втория поставен въпрос няма противоречие между приетото в обжалваното решение и в посочената практика на ВКС. Напротив, напълно в съответствие с тази практика въззивният съд е обсъдил всички относими към основателността на иска по чл.30 ЗН доводи, възражения на страните и доказателства. Конкретно, произнесъл се е по твърдението на ищците в исковата молба, че са приели наследството на Венелин Н. по опис, като е обсъдил представените по делото доказателства във връзка с това твърдение: удостоверение № 809 от 23.08.2016 г. и определение от 23.08.2016 г. по ч.гр.д.

№ 809 от 2016 г. на Районен съд- гр.Бяла Слатина, от които е видно, че наследството на В. Н. е прието от ищците по реда на чл.49, ал.1 ЗН /приемане с писмено заявление/, а не по реда на чл.61, ал.1 ЗН /приемане по опис/.

3.3. Третият поставен от касаторите въпрос също не е правен въпрос, който би могъл да обуслови допускането на касационното обжалване на решението по иска с правно основание чл.30, ал.1 ЗН, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. По този въпрос въззивният съд не се е произнесъл, а и не е бил длъжен да се произнася, тъй като въпросът е неотносим към конкретното дело, по което самите ищци твърдят и са представили доказателства /удостоверение изх.№ 1657 от 05.04.2016 г. на Кмета на Община Бяла Слатина, скица № 208 от 06.04.2016 г. и удостоверение за наследници изх.№ 286 от 24.03.2016 г./, от които безспорно се установява, че в наследството на В. Н. се включва и друг имот, извън имотите- предмет на договора за дарение от 13.08.2014 г., а именно: 1/2 ид.ч. от УПИ IX-.... в кв.25 по плана на с.Търнава, обл.Враца, заедно с изградените в него масивна жилищна сграда, лятна кухня и стопански постройки.

3.4. Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационно обжалване на решението по иска с правно основание 4 чл.30, ал.1 ЗН: Няма вероятност въззивното решение по този иск да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази молба.

Решението по иска с правно основание чл.30, ал.1 ЗН не е и очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗН и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението по иска с правно основание чл.30, ал.1 ЗН не следва да се допуска.

По изложените съображения, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. Т. Н., Т. В. Н. и П. В. Н. срещу решение № 263 от 18.11.2022 г. по в.гр.д.№ 195 от 2022 г. на Врачанския окръжен съд, I въззивен граждански състав в частта му, с която е обезсилено решение № 260025 от 24.02.2022 г. по гр.д.№ 367 от 2019 г. на Районен съд- Бяла Слатина по исковете с правно основание чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД и чл.76 ЗН и е прекратено производството по тези искове.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 263 от 18.11.2022 г. по в.гр.д.№ 195 от 2022 г. на Врачанския окръжен съд, I въззивен граждански състав в частта му, с която е потвърдено решение № 260025 от 5

24.02.2022 г. по гр.д.№ 367 от 2019 г. на Районен съд- Бяла Слатина за отхвърляне на предявения от М. Т. Н., Т. В. Н. и П. В. Н. срещу Л. Н. Ч.

/починал в хода на делото и заместен от наследниците си Ц. И. Ч., Н. Л. Ч. и С. Л. Ч./ иск по чл.30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазените части на ищците от наследството на В. П. Н., чрез намаление на направеното от него в полза на Л. Н. Ч. дарение, обективирано в нотариален акт № .... от 13.08.2014 г.

Определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

В останалата част определението е обжалване. окончателно и не подлежи на

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6