Определение № 860 от 02.03.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 860 гр. Варна, 02.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно частно гражданско дело № 20233100500477 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 3204/16.01.2023 г., подадена от Г. Д. И., чрез процесуален представител срещу Определение № 52/03.01.2023г., постановено по гр. дело № 12091/2022г. на Варненски районен съд, 30 св., с което производството по гр.дело е прекратено,като недопустимо на основание чл.130 от ГПК вр. чл. 3 т.2 от ЗЗДН.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на определението. Изложени са аргументи, че първоначално съда е приел, че страните са били във фактическо съжителство, а в последствие след неправилна преценка на доказателствата и неаргументирано е приел обратното и е формирал извод за недопустимост на производството. Отправено е искане обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде решено по същество.

В срок ответната по жалбата страна е депозирала отговор на жалбата , в който е изложено становище за нейната основателност. Претендира се потвърждаване на обжалваното определението като правилно и законосъобразно, както и присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице, имащо правен интерес от обжалване и срещу определение, което попада в предметния обхват на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Пред ВРС е образувано производство по гр. дело № 1291/2022г. по молба на Г. Д. И. срещу С. А. А., с искане за налагане по отношение на ответника на мерки за защита по ЗЗДН.

С атакуваното определение, първоинстанционният съд е прекратил производството след насрочване и събиране на доказателства поради неговата недопустимост, като е приел , че молителката и ответника не са били във фактическо съжителство, като съпружеско такова,респективно не са налице предпоставките на чл.3 т.2 от ЗЗДН.

Проверката за надлежно сезиране на съда с молба е вменена служебно на съда по см. на чл. 129 от ГПК, като за същата следи в хода на цялото дело.

1

За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие, разпоредбата на чл. 2 от закона изисква той да се изразява под формата на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

В настоящия случай, с оглед наведените твърдения и представените в тази връзка доказателства, не може да се обоснове положителен извод,че молителката и ответника са лица попадащи в лимитивно изброените такива в чл.3 от ЗЗДН - 1. съпруг или бивш съпруг;

2. лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство; 3. лице, от което има дете; 4. възходящ; 5. низходящ; лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително; 7. лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително; 8. настойник, попечител или приемен родител; 9. възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство;10.лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.

Доказването на легитимацията в производството по ЗЗДН е в тежест на молителя.

Законодателя е предал доказателствена тежест на твърденията му визирани в декларацията по чл.9 от ЗЗДН само относно твърденията за осъществени актове на насилие, но не и относно предпоставките за допустимост на производството, които подлежат на доказване от молителя на общо основание чрез ангажиране на съответни доказателства .

Видно от приложените по делото писмени такива – ищцата не твърди фактическо съжителство с ответника, а че е имала връзка с него –година и половина, но не са живеели заедно.

Твърденията на молителката за по-близки отношения с ответника,връзка изразяваща се в преспиване понякога в дома на другия, преценени съвкупно със събраните доказателства , а именно показанията на всички разпитани по делото свидетели, не могат да се приемат като такива за фактическо съжителство визирано в хипотезата на чл.3 т.2 вр. чл.2 ал.1 от ЗЗДН. По дело не са налице твърдения молителката и ответникът да са или да са били в траен съюз /съгласно ППВС № 5/1969 г./, да споделят или да са споделяли едно общо домакинство, а отношенията помежду им да са или да са били основани на взаимност, фактическа и физическа близост в общ дом, обща грижа за семейството и децата, споделяне на разходите, поради което не може да се приеме, че е било или е налице фактическо съпружеско съжителство.

Следва да се има предвид , че за да бъде търсена защита по специалния ред на ЗЗДН и насилието да се квалифицира като домашно, определящо е не само естеството на акта, чрез който е обективирано, но и съобразно лицата, между които е извършено, съгласно чл.2, ал.1 ЗЗДН, които трябва да са в родствена връзка, да са или да са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство, като в противен случай насилието би било извън рамките на семейството и дома и не би имало характера на домашно такова.

Ето защо съдът приема, че молителката и ответникът не са процесуално легитимирани като страни в производство по ЗЗДН, поради което и молбата се явява недопустима за разглеждане по специалния ред на закона.

Настоящия съдебен състав споделя изводите на районния съд досежно недопустимостта на депозираната от жалбоподателя молба по ЗЗДН, с която е сезирал ВРС.

С оглед на изложеното, ВОС намира, че обжалваното определение е законосъобразно и като такова следва да се потвърди, а частната жалба да се остави без уважаване.

С оглед изхода на спора, направеното искане и представените доказателства, на въззиваемия следва да се присъдят сторените по делото разноски за настоящото 2 производство в размер на 550 лева , представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат и при липса на оспорване за неговата прекомерност.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 52/03.01.2023г., постановено по гр. дело № 12091/2022г. на Варненски районен съд, 30 св., с което производството по гр.дело е прекратено,като недопустимо на основание чл.130 от ГПК вр. чл. 3 т.2 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА Г. Д. И., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. *******, ет. 8, ап. 23 ДА ЗАПЛАТИ на С. А. А., **********, адрес: гр. Варна, *******, ап. 19 сумата от 550.00 /петстотин и петдесет/ лева, представляваща направени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал.4 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3