Решение № 8010 от 30.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8010 гр. *******, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110151463 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от М. В. К., чрез адв. Н., срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че М. В. К. не дължи на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД сумата в размер на 705,58 евро (1380 лв.), представляваща главница по Договор за паричен заем ******** от 23.11.2023 г., която фигурира като дължима по кредит с идентификатор ******** от 23.11.2023 г. в справка за кредитна задлъжнялост в Централен кредитен регистър на БНБ от 21.10.2025г.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 21.10.2025 г. след извършена справка в Централния кредитен регистър при Българска народна банка установил, че ответното дружество претендира от него сума в размер на 1380 лв., представляваща остатък от главница по договор за кредит. Поддържа, че е заплатил на ответника всички задължения, а отделно от това договорът за кредит бил недействителен, тъй като не отговарял на изискванията на чл. 10 – чл. 12 ЗПК.

Уточнява, че не оспорва подписването на договора, а единствено получаването на сумата. Ето защо моли съда да уважи предявения иск, като признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 1380 лв., представляваща вземане по договор за кредит № ********.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество, чрез юрк. К., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по подробно 1 изложени съображения. Поддържа, че на 23.11.2023 г. между ищеца, в качеството на заемател, и ответника, в качеството му на заемодател, бил сключен договор за паричен заем № ********, по силата на който заемодателят предал в собственост на заемателя сума в размер на 3000 лв., която ищецът се задължил да върне на 18 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 224,32 лв., при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40%, въз основа на който размерът на дължимата възнаградителна лихва за срока на договора възлизал на сумата от 1037,76 лв., като общата дължима сума по договора била в размер на 4037,76 лв. Твърди, че в периода 21.12.2023 г. – 13.10.2023 г. по договора за паричен заем били извършени 15 плащания и към 21.10.2025 г. остатъкът от незаплатената главница възлизал в размер на 661,91 лв. Навежда доводи, че в изпълнение на поето от кредитополучателя задължение за представяне на обезпечение, М. В. К. сключил с „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция, по силата на който ищецът представил като обезпечение гаранция за плащане от „Файненшъл България“ ЕООД. Оспорва твърденията на ищеца за нищожност на договора, като поддържа, че същият отговарял на изискванията на ЗПК. Ето защо моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, приема от фактическа страна следното:

Като доказателство по делото е представена справка на БНБ - Централен кредитен регистър, издадена на 21.10.2025г., за кредитна задлъжнялост на М.

В. К., съгласно която в Централен кредитен регистър на БНБ като задължение на М. В. К. към „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е записана сумата от 1380 лв. – остатък от просрочена главница по договор за кредит с идентификатор ******** от 23.11.2023 г., период на просрочие от 181 до 360 дни, а балансовата експозиция е 1556,00 лв.

От представените по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ, се установява, че на 23.11.2023 г. между ищеца М. В. К., в качеството му на заемател, и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, в качеството му на заемодател, е бил сключен договор за паричен заем № ********, по силата на който „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД предоставило на М. В. К. сумата в размер на 1533,88 евро (3000 лв.), която ищецът се задължил да върне в срок от 18 месеца на 18 погасителни вноски, всяка от които в размер на 114,69 евро (224,32 лв.), при фиксиран годишен лихвен процент в размер 40,00% и годишен процент на разходите от 48,35%.

В чл. 4, ал. 1 от договора за заем е било уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на процесния договор да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми:

1) две физически лица поръчители, които да отговарят на следните условия: нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да 2 работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с ответника; да няма задължения към други банкови и финансови институции; да няма неплатени осигуровки за последнтие 2 години; 2) банкова фаранция с бенефициер – Заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 (4037,76 лв.) със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че: общо заплатената от ищеца в периода от 21.12.2023 г. до 13.10.2025 г. сума по договора за заем, респ. по договора за предоставяне на гаранция, е в размер на 2153,46 евро, с която е погасена главница в размер на 1195,45 евро, договорна лихва в размер на 508,85 евро, гаранция в размер на 365,69 евро по договор за предоставяне на гаранция, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД и лихва за забава в размер на 83,47 евро; общо дължимата сума по договора за кредит възлиза в размер на 2064,58 евро, а общият размер с вноската за гаранция възлиза на сумата от 2503,24 евро.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК при разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.

154 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже правен интерес от предявяване на иска (като условие за допустимост), а по основателността – да докаже обстоятелствата, обуславящи нищожност на договора за паричен заем на заявените правни основания, респ., че е погасил сумите по договора за кредит.

В тежест на ответника е да докаже пълно и главно, че разполага с изискуеми от ищеца вземания по сключен договор за кредит № ******** от 23.11.2023 г., респ., че кредитополучателят е усвоил сумата по договора за кредит.

Така предявеният иск е допустим, като за ищеца съществува правен интерес от неговото предявяване. Доказателство е неоспорената от страните и приета по делото справка на БНБ - Централeн кредитен регистър, издадена на 21.10.2025г., за кредитна задлъжнялост на М. В. К., съгласно която в Централен кредитен регистър на БНБ като задължение на М. В. К. към „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е записана сумата от 1380 лв. – остатък от просрочена главница по договор за кредит с идентификатор ******** от 23.11.2023 г., период на просрочие от 181 до 360 дни, а балансовата експозиция е 1556,00 лв. Посочената справка сочи съществуването на задължение на ищеца към ответника за заплащане на процесната сума. При съобразяване на характера на записванията по справката, официалният им удостоверителен характер, обичайната практика за проверка на банките на задължения по този регистър при всяко искане към банка за предоставяне на 3 кредит, то съдът приема за установено съществуването на правен интерес от ищеца за предявяване на иск за установяване на несъществуването на такова задължение (в този смисъл Решение № 6624 от 03.02.2024г. по в.гр.д. № 12924/2023г. по описа на СГС).

Процесният договор за кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, договорът следва да бъде съобразен изцяло с императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП.

Ищецът поддържа, че процесният договор за паричен заем е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10 – чл. 12 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК.

Отделно от изложеното, на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Следва да се отбележи също така, че нормите на ЗПК са повелителни, поради което съдът може служебно да се произнесе по действителността на клаузи в договор за потребителски кредит, когато са налице за това правни или фактически обстоятелства. Също така следва да се отбележи, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (Тълкувателно решение от 27.04.2022 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В чл. 11, ал. 1 ЗПК е установено съдържанието на договора за потребителски кредит. Част от това императивно установено съдържание е годишният процент на разходите по кредита (ГПР) - чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Неизпълнението на гореизложеното поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта 4 на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР (в този смисъл е Решение № 5231 от 11.08.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 812/2025 г.).

Съдържанието на термина „общ разход по кредита за потребителя“ е изяснено с § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като не се включват нотариалните такси.