Акт № 2531 от 03.11.2026, Административен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 2531

Добрич, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - II тричленен състав, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СИЛВИЯ САНДЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА

СТОЯН КОЛЕВ

При секретар ВЕСЕЛИНА САНДЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА канд № 20267100700431 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „А. Груп“ ЕООД със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от А. Г. А., подадена чрез адв. Д. М., срещу Решение № 105 от 18.05.2026 г. по АНХД № 24/2026 г. по описа на Районен съд-Добрич. Със съдебния акт е потвърдено Наказателно постановление № 08-2500385/385 от 26.11.2025 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Добрич, с което за нарушение чл. 224, ал. 1 във вр. с чл. 228, ал. 3 от Кодекса на труда и на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева(1022.58 евро).

В касационната жалба се въвеждат доводи за постановяване на въззивния акт при съществени нарушения на материалния закон. Инвокира се, че работодателят не е заплатил начислено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на работника М. Б. А., тъй като последният непосредствено след прекратяване на трудовото правоотношение е напуснал страната, заявявайки, че няма време да се занимава с други неща. Освен това, според касатора, дължимото обезщетение е търсимо, а не носимо задължение, което има за последица отпадане на забавата на длъжника да престира поради отсъствие на съдействие от страна на кредитора. В този смисъл се въвежда, че работникът не е поискал, а работодателят не му е попречил да получи търсената сума за обезщетение в периода от 27.09.2024 г. до настоящия момент. Релевира се непредоставяне от страна на ответника по касационната жалба на банкова сметка, по която да стане заплащането на обезщетението, а изпращането му чрез пощенски запис е несъответно на счетоводните стандарти.

При тези доводи се иска решението на въззивната инстанция за бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, респ. и обжалвания административен акт.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на ДИТ-Добрич, чрез своя процесуален представител юрисконсулт Г. Н. намира жалбата за неоснователна, а постановеното решение на Районен съд-Добрич намира за правилно и законосъобразно.

Окръжна прокуратура-Добрич, редовно уведомена за съдебното заседание, не изпраща представител.

Административен съд-Добрич, като прецени направените по делото доводи и събраните доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е в законоустановения срок, при връчено решение на 26.05.2026 г. и подадена жалба по пощата на 01.06.2026 г.; от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

С обжалваното Решение № 105 от 18.05.2026 г. по АНХД № 24/2026 г. по описа на Районен съд-Добрич е потвърдено Наказателно постановление № НП № 08-2500385/385 от 26.11.2025 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Добрич, с което на касатора, за нарушение чл. 224, ал. 1 във вр. с чл. 228, ал. 3 от Кодекса на труда и на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

За да постанови съдебния акт Районен съд-Добрич признава, че при издаването на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да намерят отражение в наказателното постановление; последното е издадено от компетентен орган, при спазване на предписаната писмена форма и реквизити; правилно и точно е установена фактическата обстановка и констатираното нарушение, нормите и доказателствата, послужили за издаване на обжалваното наказателно постановление; коментирани са събраните свидетелски показания на М. Р. К., С. И. Г. и М. Б. А. и писмените доказателства в делото. Безспорно е установено авторството на неизпълнението на задължението. Достигнато е до правилен извод относно степента на обществена опасност на деянието и размера на наложената имуществена санкция с оглед постигане на целите, заложени в ЗАНН. Обсъдено е отсъствието на възможност за приложение на института на маловажния случай.

Решението е допустимо, валидно и правилно.

Въззивната инстанция правилно и въз основа на събраните доказателства установява фактическата страна на спора. Касационният състав споделя изложените от въззивния съд изводи за правилно прилагане на материалния закон от административнонаказващия орган при реализиране на отговорността, а доколкото възраженията, поддържани пред настоящата инстанция, преповтарят коментираните вече от районния съд, то на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд-Добрич препраща към мотивите на Районен съд-Тервел.

От събраните по делото доказателства става явно, че на 13.08.2025 г. е извършена проверка от контролните органи на ДИТ-Добрич на обект, стопанисван от касатора, находящ се в [населено място], Северен околовръстен път. От прегледа на изисканите и представени документи и тези от ТД на НАП се установява, че „Атанасов Груп“ ЕООД, в качеството си на работодател, не е изплатил на М. А. обезщетение за 31 работни дни неизползван платен годишен отпуск – правото за ползване, на който не е погасено по давност – при прекратяването на трудовото му правоотношение на 30.09.2024 г. в срок не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, т.е. до 31.10.2024 г. Неизпълнението на задължението е извършено на 01.11.2024 г. и е установено на 29.08.2025 г.

В решението подробно е коментирана отговорността на дружеството, в качеството му на работодател, да заплати в срок обезщетението за неизползван платен годишен отпуск. Настоящият съдебен състав също не споделя направената квалификация на касатора по отношение на процесното обезщетение като търсимо задължение. Работодателят е длъжен да заплати в срок на работника с прекратено трудово правоотношение дължимите суми, вкл. обезщетение по чл. 224 от КТ, в предприятието, чрез пощенски запис или друг подходящ начин. Като не е сторил това в срок, „Атанасов груп“ ЕООД е осъществил състава на неизпълнението на задължението по чл. 414 от КТ, за което правилно му е наложена имуществена санкция към минималния размер, като са отчетени смекчаващите вината обстоятелства. Правилно въззивната инстанция е приела, че не са налице условията за прилагане института на маловажния случай.

С оглед изложените до тук съображения касационната жалба се явява неоснователна. Районен съд-Добрич е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Ответникът по жалбата претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, което му се следва по силата на чл. 63д от ЗАНН във връзка с чл. 37 от ЗА. Съгласно на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и ниската правна и фактическа сложност на делото на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ следва да се определят разноски към минималния размер от 70 евро.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, в касационен състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 105 от 18.05.2026 г. по АНХД № 24/2026 г. по описа на Районен съд-Добрич.

ОСЪЖДА „Атанасов Груп“ ЕООД със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от А. Г. А. да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата в размер на 70 евро (седемдесет евро), представляваща сторените поделото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�