Решение № 6 от 24.01.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Варна, 24.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20233000500437 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 437/2023 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по две въззивни жалби на всяка от страните срещу различни части от решение № 548/03.05.2023 г. постановено по гр.д. № 2173/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд, както следва:

По въззивна жалба на М. В. М., подадена чрез адв. П.Ч., против решение № 548/03.05.2023 г. постановено по гр.д. № 2173/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд, уточнена с молба от 14.11.2023 г. В ЧАСТТА, с която същият е осъден да заплати на Д. Г. Н. обезщетение за претърпените от ищцата болки, страдания и стрес и загрозяване, всички вследствие телесна повреда, причинена от куче, порода "Хъски", което се е намирало под надзора на ответника, на 08.11.2017 год., за което ответникът е признат за виновен с Присъда № 4/13.01.2022 г. по ВАНД № 20213100601181 г. по описа на Окръжен съд –Варна, на основание чл. 45 ЗЗД, за горницата над сумата от 15 000 лв. до 25 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането (08.11.2017 г.) до окончателното изплащане.

Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно постановено при нарушения на съществени съдопроизводствени правила при нарушения на материалния закон и е необосновано, като е молил за отмяната му в обжалваната част и за присъждане на справедливо обезщетение с прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД с редуциране на размера му с 1

50% поради допринасяне от ищцата за настъпване на вредата. Молил е за отмяна на решението и в частта на осъждането му за държавна такса за съответната на обжалваната част. Навел е оплаквания, че окръжният съд достигнал до необоснован извод, че характерът на увреждането и поконкретно на претърпените психически вреди е по-висок от обичайните, както и че поведението на ответника по време на произшествието и след това е аргумент за присъждане на по-висок от средния размер на обезщетението.

Съдът не отчел данните за поведението на пострадалата (несъобразяване на възникналата агресия на кучето му с други кучета и преминаването й в близост, както и опита й да издърпа кучето си от захапката на неговото куче), което налагало извод за съпричиняване на вредите от нея.

По въззивна жалба на Д. Г. Н., подадена чрез адв. Б., против решение № 548/03.05.2023 г. постановено по гр.д. № 2173/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете й срещу М. В. М.: за заплащане на обезщетение за претърпените от ищцата болки, страдания и стрес и загрозяване, всички вследствие телесна повреда, причинена от куче, порода "Хъски", което се е намирало под надзора на ответника, на 08.11.2017 год., за което ответникът е признат за виновен с Присъда № 4/13.01.2022 г. по ВАНД № 20213100601181 г. по описа на Окръжен съд –Варна за горницата над присъдената сума 25 000 лв. до сумата 65 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането (08.11.2017 г.) до окончателното изплащане; за заплащане на сумата 15000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата страдания от смъртта на кучето й порода "Мини Пинчер", причинена на същата дата от кучето под надзор на ответника, на основание чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на увреждането (08.11.2017 г.) до окончателното изплащане;

Въззивницата е настоявала, че решението в обжалваната му част е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Молила е за отмяната му в обжалваната част и за уважаване на исковете изцяло, както и за присъждане на разноските. Навела е следните оплаквания: при наведените твърдения и правилна квалификация на исковете по чл. 50 ЗЗД в доклада по делото, окръжният съд дал погрешна такава по чл. 45 ЗЗД с решението си; неправилно, в разрез със събраните доказателства по делото за настъпилите вреди за ищцата, включително получените в хода на възстановителния процес - нагнояване на пръста и умъртвяване на меките тъкани, отрязване на втора и трета фаланга на пръста и наличие на постоянни болки в областта на ампутационното чуканче, окръжният съд заключил, че вредите са обичайни; при определяне размера на обезщетението съдът не отчел и не обосновал влиянието на всяко едно обстоятелство върху размера на обезщетението, както и вероятността за извършване на втора операция за намаляване на болките, липсата на пълно възстановяване и така присъдил занижен размер на обезщетението в разрез с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД; при доказани страдания на ищцата от смъртта на кучето й, окръжният съд 2 достигнал до необоснован извод за неоснователността на иска за вреди от това, без да отчете създадената фактическа връзка и възможността лицето, което отглежда едно животно, да търпи неимуществени вреди от смъртта му, призната и от Европейската конвенция за защита на животните компаньони.

Решението на окръжния съд не е обжалвано и е влязло в сила в частта на осъждането на ответника за заплащане на сумата 259,90 лева - обезщетение за имуществени вреди - сторените от ищцата разноски за извършеното лечение на кучето й порода "Мини Пинчер", на основание чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на извършване на разноските (11.12.2017 г.) до окончателното изплащане, както и в частта до размер на 15 000 лв. - за обезщетението за неимуществени вреди.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, страните чрез своите процесуални представители, са поддържали въззивните си жалби и отговорите и са претендирали разноски.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно, но отчасти недопустимо по следните съображения:

С определение № 574 от 31.10.2023 г., настоящата инстанция след като е констатирала нередовност на исковата молба, изразяваща се в наличие на противоречие между посоченото в петитума на исковата молба, че се претендира сумата от 65 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди – болки страдание и стрес, настъпили вследствие на поведението на ответника с изложени обстоятелства, че сумата от 35 000 лв. е за болки, страдания и предстоящи такива, включително и втора операция, сумата от 15000 лв. е за загрозяването от липсата на част от пръст (общият сбор на които е 50 000 лв.) и 15 000 лв. са страдания от смъртта на кучето и посоченото с уточняващата молба от 28.10.2022 г., че общата цена на иска за обезщетение за болки, страдания и за загрозяване е 65 000 лв. (без 15 000 лв. за страданията от смъртта на кучето), е дала указания и срок за отстраняване на противоречието. С уточнението на исковата молба пред настоящата инстанция, ищцата е посочила, че цената на исковете е общо 65 000 лв., като те са: за неимуществени вреди за болки и страдания и за загрозяване - 50 000 лв. и за неимуществени вреди от смъртта на кучето от 15 000 лв. При това положение, окръжният съд се е произнесъл по иска за обезщетение за неимуществени вреди - болки страдания и загрозяване свръх петитум за горницата над 50 000 лв. до 65 000 лв. и в тази част обжалваното решение в отхвърлителната част за горницата над сумата от 50 000 лв. до 65 000 лв. следва да бъде обезсилено и производството – прекратено.

Предявените пред окръжния съд искове от Д. Г. Н. срещу М. В. М. са за заплащане сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата болки, страдания, стрес и загрозяване, всички вследствие телесна повреда, причинена от куче, порода "Хъски", което се е намирало под надзора на ответника, на 08.11.2017 год., за което ответникът е признат за виновен с 3

Присъда № 4/13.01.2022 г. по ВАНД № 20213100601181 г. по описа на Окръжен съд –Варна; - сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата страдания от смъртта на кучето й порода "Мини Пинчер", причинена на същата дата от кучето под надзор на ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането (08.11.2017 г.) до окончателното изплащане; - и сумата 259.90 лв., обезщетение за сторените от ищцата разноски за извършеното лечение на кучето й, ведно със законната лихва от датата на извършване на разноските (11.12.2017 г.) до окончателното изплащане.

Ответникът е оспорвал исковете, като относимите към настоящото производство възражения са поддържаните с въззивната жалба такива за съпричиняване на вредите от пострадалата (като е опитала да издърпа кучето си от захапката на кучето "Хъски", ищцата допринесла за увреждането си) и по размера на обезщетението за неимуществени вреди.

По правилността на решението в обжалваната му част, с оглед предмета на въззивното производство, оплакванията на въззивниците и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното:

По квалификацията на иска:

В разглеждания случай в обстоятелствената част на исковата молба ищцата е твърдяла виновно противоправно поведение на ответника, който не е положил достатъчно грижи за кучето си и не е упражнил необходимия надзор върху него, като го е водил без намордник и на дълъг повод при положение, че то е агресивно, като се е позовала и на осъждането на ответника по наказателното дело за причинената й от него средна телесна повреда. Посочената от ищцата правна квалификация - чл. 50 ЗЗД не обвързва съда, който сам следва да квалифицира спорното материално право. При така изложените твърдения, квалификацията на иска е по чл. 45 ЗЗД и като е преквалифицирал предявения иск от чл. 50 ЗЗД – на чл. 45 ЗЗД, съобразно изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, окръжният съд е процедирал правилно и не е допуснал соченото от въззивницата процесуално нарушение (така Определение № 506 от 29.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1142/2020 г., III г. о., ГК; Решение № 71 от 24.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3245/2019 г., III г. о., ГК и др.)

Установено е по делото и страните не спорят, че на 08.11.2017 г. в гр.

Варна, при разминаването им при разходка, кучето порода "Хъски", водено на дълъг повод и без намордник от ответника, се нахвърлило и захапало през гърба кучето на ищцата порода „Мини Пинчер“. При опита да издърпа с ръце кучето си от захапката на хъскито, последното захапало ищцата за показалеца на дясната й ръка, а след това я ухапало по устата. Когато освободила кучето си, ответникът издърпал повода на своето куче и си тръгнал. Ищцата занесла кучето си във ветеринарна клиника, но въпреки проведеното му лечение, то починало от раните си в същия ден. Заради нараняването на пръста и кръвта от устата, след инцидента жената била откарана от сина й в спешен център на 4 поклиниката в ж.к. „Владислав Варненчик“, където й е била оказана спешна помощ и предписано антибиотично лечение. С присъда № 4, постановена на 13.01.2022 г. по ВАНД № 1181/2021 г. на Окръжен съд - Варна (задължителна на осн. чл. 300 ГПК за гражданския съд относно деянието противоправността и вината на ответника), ответникът е признат за виновен в това, че на 08.11.2017 г. в гр. Варна, не положил достатъчно грижи за гръбначно животно – куче порода "Хъски", което се намирало под негов надзор в резултат на което кучето причинило на ищцата средна телесна повреда, изразяваща се в комбинирана травма на втори пръст на дясната ръка, която обусловила трайно затруднение в движенията на крайника за период, надхвърлящ един месец.

При инцидента, жената е получила следните увреждания: контузия на втори пръст на дясната ръка, травматичен оток, разкъсно- контузни рани по същия пръст, кръвонасядане по лицето - резултат на действието на твърди, тъпи предмети; ожулване по лицето и втори пръст на дясната ръка - резултат от действието на предмет с подчертан ръб (заключение в съдебно удостоверение № 1133/2017 г. на МЗ, МБАЛ „Св. А. -В.“ АД, Съдебна медицина). Лечението на раните е продължило консервативно, видно от амбулаторни листове от 13,14,15 и 17.11,2017 г., включително с ревизия на раната, премахване на гноев секрет, смяна на превръзки. Предвид влошаване на състоянието на пръста й и неповлияване от антибиотика, на 20.11.2017г. ищцата е била приета и хоспитализирана за лечение в МБАЛ „Св. А.“ – Варна с диагноза „други инфекции на кожа и подкожна тъкан“, където на 23.11.2017 г. й е направена операция (видно от медицинсаката документация по делото и заключението на вещото лице по СМЕ). Според оперативния протокол е извършено: ексцизионно почистване /дебридман/ на инфекция или изгаряне; ексцизия на лезия на друга мека тъкан. На 01.12.17г., под венозна анестезия, са й направени скъсяващи крайника процедури на фаланги на ръка - 2-ри пръст на дясна ръка с шев и превръзка. Изписана е с подобрение на 04.12.2017 г. Вещото лице д-р Д. по СМЕ, след преглед на ищцата на 16.01.2023 г. е установил: липса на крайна фаланга и 2/3 от втора фаланга на показалеца на дясната ръка на жената; оформено следампутационно чуканче с бледорозов цвят на кожата; почти пълна невъзможност за сгъване на пръста в основата му; оплаквания от спонтанни болки в останалия край на фалангата и при промяна на температурата; определено затрудняване на хватателната функция на дясната ръка завинаги. Според експерта, възникналите усложнения в хода на възстановителния процес - нагнояване на пръста и умъртвяване на меките тъкани в същата област са наложили отрязване на втора и трета фаланга на пръста, като това усложнение е в причинна връзка с възникналия инцидент – ухапване от куче в областта на втори пръст, показалеца на дясна ръка. Според вещото лице, естеството на нараняването е изисквало медиците да опитат да запазят пръста и затова Н. е била лекувана консервативно от времето на нараняването. Поради усложненията и възможността от задълбочаване на инфекциозния и некротичен процес, на 01.12.2017г. е била извършена ампутация на две от фалангите на пръста.