Решение № 1223 от 15.11.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1223 гр. Варна, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. Иванова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. Иванова Въззивно гражданско дело № 20243100501605 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 39781/17.05.2024 г. от Г. фонд –гр. София, ул.“ Граф Игнатиев № 2, ет.4 чрез адв. Л. В. против Решение № 1382/22.04.2024г., постановено по гр. д 6543/2023г. № по описа на Варненски районен съд, 17 състав, с което Г. фонд, Булстат 121446665, е осъден да заплати на С. Г. Д., ЕГН **********, парично обезщетение в размер на 2 234,55 лв., представляващи стойността на претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждания по собствения му лек автомобил „***“ с рег.№ **, както следва: облицовка задна броня, заден среден долен дифузьор, адаптер задна броня, теглич, в резултат от претърпяно на 14.10.2022 г. ПТП по вина на П. Д. С., водач на лек автомобил „***“ с рег. № **, без валидна застраховка „Гражданска отговорност“, на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б.

„а“ КЗ, ведно със законната лихва, считано от 18.01.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлено искането за заплащане на законна лихва от 14.10.2022 г.

Със същото Решение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК са възложени на ответната страна сторените от ищеца разноски в производството в размер на 789,38 лева.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в осъдителната част, поради противоречие с материалния закон и процесуалните правила.

Навеждат се, твърдения за погрешна интерпретация на събраните доказателства и установените факти по делото, които са довели и до неправилни крайни изводи. Посочва се, че в съответния случай следва да бъдат приложение разпоредбите на раздел четвърти от Единната методика към Наредба № 24/49 за задължително застраховане на автомобилистите при определяне размера на обезщетението по представени разходни документи/фактури/.Счита се, че в приложенията към отговора е посочено коректно, определянето на дължимото от Гаранционния фонд обезщетение, в съответствие с раздел четвърти, чл.16 и сл. от Методиката. В тази връзка сесочи, че от приетите по делото доказателства е видно, че осъществен сравнителен анализ и така определеното и изплатеното обезщетение от 4406.39 лева съответства на действителната стойност на констатираните щети, в съответствие с раздел четвърти от Методиката, предвид взетия оригинал на данъчна фактура с фискален бон на стойност 6036.57 лева. Счита се, че 1 първоинстанционният съд е стигнал до погрешен извод, като е приел, че обезщетението следва да се определи, съгласно средната пазарна стойност на вредите по САТЕ в размер на 6648.33 лева. Акцентира се и върху това, че реално ищцовата страна е заплатила 6036.57 съгласно издадена оригинал на фактура, а Г. фонд е заплатил 4406.39 лева, съобразно извършения сравнителен анализ, съгласно Единната Методика по Наредбата. В подкрепа на твърденията си, се извършват изчисления, съгласно които се твърди, че разликата между реалната стойност на извършения и заплатения ремонт и платеното от Г. фонд възлиза на сума в размер на 1630.18 лева. В заключение, се навеждат доводи, че с решението си първоинстанционният съд допуска, ищеца да получи повече, отколкото е реалната стойност на осъществените ремонтни дейности. Поради изложеното, моли за отмяна на първоинстанционното съдебно решение в осъдителната част. Иска се и присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, адв. П. Б. от ВАК, като пълномощник на С. Г. Д., депозира отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата и счита доводите на въззивника за неоснователни. Твърди се, че съгл. чл.4 Методиката е предвидено, че се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства/фактури/ за извършен ремонт на МПС. Посочва, че фактури в настоящият случай са представени, като в тази насока сочи, че размера на обезщетението не може да се ограничи до размера получен посредством Методиката, когато са представени документи за по- голям размер на вредите. Цитира се съдебна практика в тази насока. В заключение, моли да бъде потвърден първоинстанционният съдебен акт.

В проведено открито съдебно заседание, въззивникът Г. Фонд, редовно призован, не се представлява. С постъпила молба-становище с вх.№ 25680 от 15.10.2024 г. от въззивникът Г. Фонд чрез адвокат Л. В., заявява, че поддържа жалбата, като излага становище по същество.

Въззиваемият С. Г. Д. не се явява, представлява се от адвокат П. Б., който моля въззивната жалба да се остави без уважение, а решението на ВРС, което е правилно, законосъобразно и достатъчно добре мотивирано да бъде потвърдено. Иска се и присъждане на сторените по делото разноски. В дадения от съда срок представя и писмени бележки.

Доразвива направените изводи, като счита, че първоинстанционният съд правилно е изложил съображения си досежно размера на вредите и обезщетението, което следва да бъде заплатено от Г. фонд, съгласно представените документи и приложената и приетата по делото САТЕ.

Третото лице помагач П. Д. С., редовно призован, не се явява, не се представлява.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:

Подадена е искова молба от С. Г. Д., ЕГН **********, с която срещу Г.

ФОНД, Булстат 121446665, със седалище: гр. София, ***, е предявен осъдителен иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца парично обезщетение в размер на 2 234,55 лв. /две хиляди двеста тридесет и четири лева и петдесет и пет стотинки/, представляващи претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждания по собствения му лек автомобил „***“ с рег.№ **, както следва: облицовка задна броня, заден среден долен дифузьор, адаптер задна броня, теглич, в резултат от претърпяно на 14.10.2022 г. ПТП по вина на П. Д. С., водач на лек автомобил „***“ с рег. № **, без валидна застраховка „Гражданска отговорност“, на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, ведно със законната лихва, считано от 14.10.2022 г. /датата на събитието/ до окончателното изплащане на задължението. В исковата молба ищецът С. Г. Д. твърди, че на 14.10.2022 г., около 13,00 ч., на автомагистрала „Хемус“ в посока гр. София, при управление на собствения му лек автомобил „***“ с рег.№ ** е претърпял ПТП, като е бил блъснат отзад от П. Д. С., който управлявал лек автомобил „***“ с рег. № **, без валидна застраховка „Гражданска отговорност“, който е посочен и за виновен, видно от протокола за ПТП. Сочи, че от този удар има нанесени значителни материални щети по автомобила му, за което е заведена щета пред Г. фонд. Излага, че ответникът му е превел сумата от 4 406,39 лв., която е по-ниска от сумата, която е трябвало да заплати за ремонт на автомобила си /6 640,94 лв./, 2 видно от приложената от него фактура. Твърди, че за него е налице правен интерес да претендира разликата от 2 234,55 лв. от ответника, с която да бъде пълно обезщетен за претърпените вреди, поради което предявява настоящия иск, като претендира и законната лихва от датата на увреждането и разноските по делото.

Ответникът Г. Ф. подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че е изплатил обезщетение в размер на 4 406,39 лв. на ищеца за претърпените от процесното ПТП имуществени вреди, съобразно Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства.

Намира претенцията над определеното и изплатеното от Г. фонд обезщетение за прекомерно завишена и несъразмерна с действителния размер на претърпените вреди.

Поддържа се, че размерът на търсеното обезщетение е несъобразен с действително претърпените вреди, икономическите условия и стандарт за живот. Оспорва претенцията за лихва от датата на ПТП, като счита, че при основателност на иска би изпаднал в забава от датата на подаване на исковата молба в съда.

Конституираният в производството като трето лице помагач на ответника П. Д. С. ЕГН **********, не е оспорил исковете.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява частично основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

От фактическа страна:

В първоинстанционното производство, като писмено доказателство по делото е приет протокол за ПТП, от който като обстоятелства и причини за ПТП се установява, че на дата 14.10.2022г. при движение по АМ Хемус в посока към град София и в района на 33 км, водача на лек автомобил *** с рег. № ** навлиза в участък от пътя, който е в ремонт и движението е двупосочно. Движейки се достига и удря пред него лек автомобил *** с рег.

№ ** собственост на С. Г. Д.. Като виновен водач е установен лицето П. Д. С. .

По делото няма спор, а и от представеното писмо/ л.69/ с адресат Г. Фонд е видно, че посоченият за виновен водач П. Д. С. не е представил валидна полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Била е извършена и проверка в Информационният масив на „К.Ф.Н“, като не е било установено същият да има валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата и часа на настъпилото събитие.

На 17.10.2022г. е подадено от С. Г. Д., като собственик на ***, уведомление за имуществена вреда съгласно протокол за ПТП № 1808199 с дата на събитието 14.10.2022г.

По делото е представена заключително техническа експертиза от Г. фонд със заведена щета под № 22110341/2022г. с приложена Рекапитулация, от която се установява, че е определена сума в размер на 4406,39 лев, която е и изплатена на ищцовата страна.

3

С уведомление изх. №07-00-443/19.12.2022г. Г. фонд е уведомил ищеца, определянето на размера на обезщетението е изготвено и съобразено с изискванията на Методиката за определяне обезщетения за вреди причинени на МПС, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност „ на автомобилистите към Наредба № 24 , поради което и нямат основание за промяна на одобрената от Г. фонд сума за обезщетения на имуществените вреди.

По делото са представени и приети проформа фактура без дата с получател С. Д. за извършен ремонт по щета в размер на 6640,94 лева и оригинал на фактура № 18501 с приложен касов бон и получател С. Д. от дата 22.10.2022г. за извършен ремонт на *** с рег.

№ ** със стойност на фактурата 6036.57 лева.

По делото е изслушана и приета съдебно- автотехническа експертиза, като заключението на вещото лице по същата следва да се кредитира като обективно дадено и кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото. Вещото лице заключава, че причината за настъпване на уврежданията по процесния лек автомобил е съприкосновение в задната част на превозното средство с посока на удара отзад напред, с твърд обект с неправилна форма, какъвто би могъл да бъде предната част на друго превозно средство.

Експертизата е приела уврежданията в съставения опис на претенция от 17.10.2022 г., като вещото лице е определило общ размер на пазарната стойност на ремонтните работи за възстановяване на автомобила в размер на 6 648,33 лв., която стойност е определена по средни пазарни цени. Вещото лице не е могло да установи хоризонталната и вертикалната пътна маркировка, както и скоростите на движение на автомобилите, предвид липсата на данни за това, но посочва, че водачът на л.а. ** не е имал възможност да предотврати произшествието, а водачът на л.а. ** е имал пряка видимост към движещия се пред него автомобил и е имал възможност да се движи със скорост, която да му позволи да намали или спре зад него безопасно. При съпоставяне на механизма вещото лице счита, че е налице причинно-следствена връзка между описаното ПТП и уврежданията по автомобила и е възможно да бъдат причинени по този начин. Определена е и действителната стойност на автомобила към датата на ПТП по Методиката на Г. фонд е 47 300 лв. Общият размер на щетите по Методиката е 4 404,56 лв.