Определение № 533 от 19.12.2023, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 533 гр. Разград, 19.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Д.а

Членове:

Ирина М. Ганева

Светлана К. Чолакова като разгледа докладваното от Валентина П. Д.а Въззивно частно гражданско дело № 20233300500336 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, вх. № 5141 от 05.12.2023 г. , подадена от А. В. П. от гр.Добрич, чрез пълномощник адв.М. Я. от АК-Добрич срещу Определение №458/21.11.2023г., постановено по частно гр. дело № 762 по описа за 2023 година на Районен съд – К., с което е отхвърлено искането на жалбоподателя по чл. 52 ЗН за вписване на отказ от наследството, оставено от майка му Д.Н.П., б.ж. на гр.К., починала на 02.02.2023г.в гр.София.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, с искане за неговата отмяна и връщане на делото на районния съд с указания за вписване на отказа от наследство, направен от молителя.

Разградският окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания, намира последната за процесуално допустима – депозирана е в едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за неоснователна, поради следното от фактическа и правна страна:

Производството пред КРС е образувано по молба на частния жалбоподател А. В. П., вх.№ 3354/21.11.2023г. с която е заявен отказ от наследството, оставено от неговата майка, Д.Н.П., б.ж.на гр.К. , починала на 02.02.2023г. и е отправено искане за вписването му в особената книга за откази от наследство водена в съда.С молбата са представени удостоверение за наследници, декларация за отказ от наследство и договор за правна защита и съдействие.

1

В деня на постъпването й районният съд е постановил и обжалваното определение, с което е оставил молбата без уважение по съображения, че не е спазена предвидената форма, писмена с нотариална заверка на подписа.

Съдът с оглед събраните по делото доказателства, намира че жалбоподателят е направил заявление за отказ от наследството оставено от неговата покойна майка, като изявлението е в писмена форма без нотариално удостоверяване на подписа му.

Основният въпрос който се поставя в настоящото производство е дали молбата за вписване на отказ от наследство по см. на чл. 52 ЗН трябва да бъде с нотариална заверка на подписа. По поставения въпрос е налице противоречива практика на състави на ВКС, като са формирани следните три становища: Според първото становище, формата на изявлението за отказ от наследство по чл. 52 ЗН е писмена, с нотариална заверка на подписа. В това становище се приема, че вписването на отказ от наследство, както и на приемането по опис касае констатацията за наличие на надлежно волеизявление на наследника в писмен вид с нотариална заверка на подписа. Подписът, положен в заявлението за отказ от наследство по чл. 52 ЗН, следва да е нотариално заверен, съответно такава е и формата на декларацията за потвърждаване истинността на изложените в заявлението за отказ обстоятелства. Това становище е застъпено в Решение № 43 от 02.06.2011 по дело № 683/2010 на ВКС, ГК, II г.о. и Определение № 195 от 8.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3970/2018 г., II г. о., ГК. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че е нaлицe и дългогодишен cъдeбeн oбичaй, зaявлeниятa зa oтĸaз oт нacлeдcтвo дa ce пoдaвaт в пиcмeнa фopмa c нoтapиaлнa зaвepĸa нa пoдпиcа.

Според второто становище, формата на изявлението за отказ от наследство по чл. 52 ЗН е писмена, с нотариална заверка на подписа, само когато в наследството има недвижим имот, за да бъде спазена и формата на чл. 100 ЗС. Това становище е застъпено Решение № 438 от 15.12.2011г. по гр.дело № 1338/2010 г. на ВКС, IV г.о., ГК, Определение № 261 от 2.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2307/2018 г., IV г. о., ГК и Определение № 448 от 27.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2307/2018 г., IV г. о., ГК.

Според третото становище, волеизявлението на призован към наследяване за отказ от наследство следва да бъде обективирано в изходящ от него писмен документ и за съда липсва законово основание да изисква обективиране на волеизявлението в по-тежка форма, а именно с нотариална заверка на подписа. В това становище се приема, че: „Нормата на чл.

49, ал. 1 ЗН, към която препраща чл. 52 ЗН, предвижда, че отказът от наследство се извършва с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството и вписване в особената за това книга. Законът не предвижда използване на конкретен, одобрен формуляр на заявлението, с оглед на което и предвид нормата на чл. 531, ал. 1 от ГПК следва, че за сезирането на компетентния районен съд в охранителното производство е достатъчно всяко писмено изявление, в което достатъчно ясно е обективирана волята на призован към наследяване да се откаже от наследството на конкретен наследодател.

Доколкото правото да се приеме или да се извърши отказ от наследство от лице, което е призовано да наследи, е строго лично, то следва, че сезиращото съда заявление следва да е 2 подписано лично от заявителя или от негов пълномощник, упълномощен изрично за това.поддържа се също така, че отказът от наследство не съставлява отказ от право на собственост, доколкото наследените права не са преминали в патримонуима на призования към наследяване. Затова без правно значение е дали в наследството се включват и вещни права върху недвижими имоти, тъй като това не може да обоснове приложение на формата на волеизявлението по чл. 100 ЗС.“ Това становище е застъпено в Определение № 85 от 20.04.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 799/2022 г., II г. о., ГК. Към настоящия момент горепосочената противоречива практика не е преодоляна с тълкувателно решение по реда на чл. 130 ЗСВ.

Настоящия съдебен състав , както и в досегашната си практика този окръжен съд, с оглед правната сигурност, намират за правилно първото становище според което, ако подписът, както е в случая не се полага лично от отказващия се от наследството пред съдия, то той следва да бъде нотариално заверен,а подписа на частния жалбоподател не е с такава заверка. .

В този смисъл обжалваният отказ на КРС се явява законосъобразен и следва да бъде потвърден, а частната жалба съответно оставена без уважение.

Водим от горното, окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба , вх. № 5141/ 05.12.2023 г. , подадена от А.

В. П. от гр.Добрич, чрез пълномощник адв.М. Я. от АК-Добрич срещу определение №458/21.11.2023г., постановено по частно гр. дело № 762 по описа за 2023 година на Районен съд – К., с което е отхвърлено искането на жалбоподателя по чл. 52 ЗН за вписване на отказ от наследството, оставено от майка му Д.Н.П., б.ж. на гр.К., починала на 02.02.2023г.в гр.София.

Препис от определението да се връчи на жалбоподателя, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и/или ал. 2 от ГПК, на осн. ч. 274, ал.3, т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3