Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 51828 от 19.12.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 42780/2025
Вид
Определение № 51828
Подписан
19.12.2025
Състав
КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 297 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 299 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51828 гр. София, 19.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110142780 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 24.04.2025 г., подадена от В. Г. В. срещу Д Ф З.

С молба с вх. № ******** г. ищецът заявява, че оттегля предявените искове за осъждане на ответника да му заплати следните суми: 10 000 лв., представляваща обезщетение за претъпени неимуществени вреди; 8960 лв., представляваща сбор от принудително събраните от трудовото му възнаграждение суми в хода на изпълнително дело № ******** по описа на Ч А З с рег. № 769 при КЧСИ, както и сумата от 3431 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата от 8960 лв. за периода от 01.11.2014 г. до 05.09.2018 г.

С оглед изявлението на ищеца съдът приема, че е сезиран с искане с правно основание чл. 232 ГПК за оттегляне на предявените осъдителни искове срещу ответника. Предвид гореизложеното и при наличието на предпоставките на разпоредбата на чл. 232 ГПК, съдът приема, че производството по делото следва да бъде прекратено в частта, в която са предявени осъдителни искове срещу ответника.

На следващо място, в уточнителната молба от 24.04.2025 г. ищецът е посочил, че предмет на производството е отрицателен установителен иск за недължимост на вземанията както по изпълнителен лист от 19.04.2005 г. по ч.гр.д. № 01111/2005 г. по описа на СРС, 61 състав, така и по изпълнителен лист от 13.01.1999 г., издаден по ч.гр.д. № 02070/1998 г. по описа на СРС, 43 с-в.

Същевременно, обаче, от представените с писмо от 25.11.2025 г. от ответника писмени доказателства се установява, че с влязло в сила решение от 20.05.2022 г., постановено по гр.д. № 73095/2018 г. по описа на СРС, ГО, 82 състав, е признато за установено по предявения от В. Г. В. срещу Д Ф З отрицателен установителен иск, че В. Г.

В. не дължи на Д Ф З сумите по изпълнителен лист от 13.01.1999 г., издаден по ч.гр.д. № 02070/1998 г. по описа на СРС, 43 с-в., за събирането на които е образувано изп.д. № ******** на Ч А З, като погасени по давност.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че е недопустим предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 254 ГПК (отм.) за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника чрез принудително изпълнение сумите по изпълнителен лист от 13.01.1999 г., издаден по ч.гр.д. № 02070/1998 г. по описа на СРС, 43 св., тъй като спорът между страните е решен с влязло в сила решение от 20.05.2022 г., постановено по гр.д. № 73095/2018 г. по описа на СРС, ГО, 82 състав. Влязлото в сила 1 решение се ползва със сила на пресъдено нещо и е задължително за страните, техните правоприемници, за съда, който го е издал и за всички други съдилища и учреждения – чл.

297 ГПК, респ. чл. 220, ал. 1 ГПК (отм.). Силата на пресъдено нещо е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за повторен процес между същите страни относно същия спор, за която съдът следи служебно и е длъжен да констатира.

Ето защо при наличието на абсолютна отрицателна процесуална пречка за съществуване правото на иск, на основание чл. 299 ГПК, респ. чл. 224, ал. 1 ГПК (отм.), исковата молба подлежи на връщане, а образуваното производство – на прекратяване в тази част.

Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 ГПК производството по гр.д. № 42780/2025 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, както следва:

- в частта, в която са предявени от В. Г. В. срещу Д Ф З искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претъпени неимуществени вреди, сумата от 8960 лв., представляваща сбор от принудително събраните от трудовото му възнаграждение суми в хода на изпълнително дело № ******** по описа на Ч А З с рег. № 769 при КЧСИ, както и сумата от 3431 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата от 8960 лв. за периода от 01.11.2014 г. до 05.09.2018 г.;

- в частта, в която е предявен от В. Г. В. срещу Д Ф З отрицателен установителен иск с правно основание чл. 254 ГПК (отм.) за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника чрез принудително изпълнение сумите по изпълнителен лист от 13.01.1999 г., издаден по ч.гр.д. № 02070/1998 г. по описа на СРС, 43 с-в.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2