Определение № 290 от 07.08.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 290 гр. Враца, 07.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ана Б. Ангелова-Методиева при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова в присъствието на прокурора Ц. Й. Р. като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно наказателно дело № 20261400200399 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК.

Образувано е въз основа на молба с вх. №5823/29.07.2026г. по описа на Окръжен съд – Враца, подадена от осъдения С. С. Б. с ЕГН **********, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Враца, с която отправя искане за УПО от неизтърпения остатък от наложеното му наказание.

Към молбата са приложени писмени доказателства – становище за УПО, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план за изтърпяване на наказанието и личното затворническо досие на л.св.

В съдебно заседание осъдения С. Б. участва лично, като излага становище да бъде уважена молбата му. Представя писмени доказателства – 2 бр. акт за раждане на двете му малолетни деца и епикриза от МБАЛНП „Св. Наум“ гр. София, че детето му С. С.а Б.а страда от епилепсия.Моли съда да взе предвид обстоятелството, че съпругата му е безработна и има нужда от подкрепата му в отглеждането на децата.

П.В. - инспектор "Режимна дейност" при Затвора – Враца, изразява становище, че молбата на л.св. Б. е неоснователна. Представя и моли съда да приеме актуална справка за остатъка от търпяното от л.св. наказание. Посочва, че през 2015г. л.св. Б. е бил вече ползвал института на УПО и въпреки гласуваното му доверие той е извършил престъпление, за което понастоящем е в Затвора. Посочва още, че л.св. е бил санкциониран дисциплинарно за извършени от него нарушения и съгласно разпоредбата на чл.109 от ЗИНЗС, към настоящия момент л.св. Б. се води наказан.

Моли да бъде оставена без уважение молбата му.

Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище 1 за неоснователност на молбата и прави искане за оставянето й без уважение.

Солидаризира се със становището на затворническата администрация, не са налице достатъчно доказателства за поправянето на л.св.

По делото са приеха като относими и допустими следните писмени доказателства, представените към молбата на осъденото лице - доклад, изготвен по реда на чл.155 от ЗИНЗС, план за изпълнение на присъдата, актуална справка за изтърпяната част от наказанието на лишения от свобода към днешна дата, затворническото досие, становище на началника на Затвора-Враца, както и 2 бр. акт за раждане на двете му малолетни деца и епикриза от МБАЛНП „Св. Наум“ гр. София, че детето му С. С.а Б.а страда от епилепсия.

Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения:

С присъда №10 от 14.06.2023г. по НОХД №94/2022г. по описа на Окръжен съд - Монтана л.св. С. С. Б. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.124, ал.1 от НК и му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 7 години, при първоначален "строг" режим на изтърпяване. Присъдата е потвърдена с Решение №427/14.12.2023г. постановено по ВНОХД №1145/2023г. по описа на Софийския апелативен съд, изменено с Решение №638/08.12.2024г. по Н.Д.№843/2024г. по описа на ВКС, с което е намален размера на наложеното наказание от седем години на шест години „лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

Л.св. Б. е започнал да търпи наказанието на 10.12.2024г. и към настоящият момент е изтърпял фактически 1 година, 7 месеца и 27 дни, от предварителен арест 1 година, 8 месеца, 18 дни, от работа му се зачитат 4 месеца и 22 дни. Неизтърпяната част от наказанието е в размер на 2 години, 2 месеца и 23 дни.

При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 1/2 от определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК.

Първоначалната оценка на риска от рецидив е била със средни стойности 53 точки.

В профила на криминогенни нужди, като дефицитни зони са посочени – "Образование и обучение" – отпада рано от образователната система, като не намира особена полза от образованието;- "Умения за мислене" – не разпознава напълно проблемите си, не намира адекватни решения и понякога ги решава по незаконосъобразен начин, не винаги разбира вижданията на другите. Отчетени са зони с гранични стойности като „Криминално минало“ и „Отношение към правоотношението“.

2

Рискът от вреди е с ниски стойности за служителите и останалите лишени от свобода. Не декларира дискриминационни нагласи.

Рискът от суицид и автоагресия е с ниски стойности.

Рискът от бягство към настоящия момент е също с ниски стойности.

Рискът от вреди за обществото е с високи стойности и се обуславя от настоящото правонарушение и криминално минало.

Като цели в плана на присъдата са заложени: формиране на критично отношение към извършеното деяние и осъзнаване на нанесените вреди; приучаване към спазване на установените в обществото норми и правила; повишаване нивото на образование; подобряване на уменията за разпознаване и разрешаване на възникналите проблеми и овладяване на импулсивността; прилагане на прогресивната система – замяна на режима в по – лек. Като задачи към плана на присъдата са заложени: регулярно провеждане на индивидуални беседи; спазване на реда и правилата в МЛС и недопускане на дисциплинарни нарушения; включване в образователния процес; участие в корекционна програма „Овладяване на гнева“.

Извършените ревизии на оценката от риск от рецидив запазва стойностите в средния диапазон, но е отчетено леко завишение от 55т., чийто стойности се запазват и при последната актуализация на риска от рецидив.

Отчетено е в доклада по реда на чл.155 от ЗИНЗС, че заложените цели и задачи в плана на присъдата са изпълнение само в частта, изразяваща се в участие на л.св. Б. в дейности за осмисляне на свободното време, участие в учебния процес и корекционни програми. Същият успешно е завършил учебната 2025/2026г., като е посещавал редовно учебните занятия и за добрата си работа е бил награждаван от директора на СУ „Мито Орозов“. Успешно е завършил корекционните програми „Овладяване на гнева“ и „Насърчаване на толерантността“. Включвал се е успешно в предлаганите дейности за осмисляне на свободното време, участия в спортни мероприятия, както и е посещавал курс за религиозна подкрепа „Християнски ценности и клуб по интереси – Клуб на читателя“. Не са регистрирани поощрения по реда на ЗИНЗС.

За времето на престой л.св. Б. има наложени две дисциплинарни наказания за извършени нарушения - агресивно поведение в МЛС (отправяне на заплахи по отношение на друг л. св.) и увреждане на чужда собственост. Съгласно разпоредбата на чл.109, ал.2 от ЗИНЗС към настоящия момент л.св. се води наказван. Поради липсата на доказателства за поправяне и категорично показано добро поведение л.св.

Б. не е преминал през етапите на прогресивната система.

В доклада е посочено още, че л.св. Б. веднъж вече е освобождаван УПО през 2015г. и въпреки гласуваното му доверие от страна на затворническата администрация 3 и съда, л.св. е извършил престъпление. ИСДВР посочва, че като неблагоприятни фактори се отчитат ниското образователно ниво, липсата на професионален опит и квалификация и постоянна трудова заетост. В обобщение се посочва, че липсват доказателства за настъпила трайна и положителна личностна промяна, а и са налични наложени на л.св. дисциплинарни наказания за извършени от него нарушения.

От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

За да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието си и да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

По отношение на л. св. Б. първата предпоставка формално е налице. Не е налице обаче втората предпоставка за УПО по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК – достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно, преценката дали има поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му по време на цялостния му престой в пенитенциарното заведение, въз основа на всички събрани по делото доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан от мнението на затворническата администрация.

Липсват доказателства за трайна промяна на личността, ориентирана към спазване на законите, тъй като осъденият продължава да е слабо критичен към извършеното престъпление и е с неустойчива нагласа за промяна на досегашния си начин на живот.

Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който осъденият да е изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да има съзнание за неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира, както и че няма да има каквито и да е противоправни прояви.

За периода на изтърпяване на наказанието осъденият не е дал категорични доказателства за своето поправяне. След като не е критичен към престъпното си поведение, не осъзнава в необходимата степен наличните си проблеми и не полага достатъчно усилия за преодоляването им, не може да се приеме, че той е трайно позитивно променена личност. Според ИСДВР това е показателно до каква степен лишения от свобода Б. е започнал да се поправя и желае да води законосъобразен начин на живот. Доказателство за това са и извършените дисциплинарни нарушения от л.св.

С оглед на всичко това съдът намира, че по отношение на л.св. следва да продължи процесът на поправително въздействие в условията на пенитенциарното заведение до края на наказанието, за да има шанс при предстоящото напускане на 4 затвора той да започне социално приемлив и законосъобразен начин на живот.

В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не възприеме мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът на поправяне при лишения от свобода не е завършен към момента.

За пълнота на настоящото изложение, следва да бъде добавено, че семейното положение на осъденото лице, обстоятелството, че съпругата му е принудена сама да се грижи за болните им деца, не са сред обстоятелствата, които законодателят е предвидил като такива, които могат да бъдат взети предвид от съда, за да бъде постановено УПО.

Съгласно чл. 441 от НПК ново предложение и/или молба за условно предсрочно освобождаване на осъдения С. Б. могат да бъдат направени не по-рано от шест месеца, считано от влизане в сила на настоящото определение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения С. С. Б., роден на ***г. в гр.

Търговище, понастоящем в Затвора - Враца, българин, български гражданин, осъждан, ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от определеното му наказание "лишаване от свобода", с остатък 2 /две/ години, 2/два/ месеца и 23/двадесет и три/ дни.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.

Съгласно чл. 441 от НПК нова молба за условно предсрочно освобождаване на осъдения Б. може да бъде подадена не по-рано от 6/шест/ месеца, считано от влизане в сила на настоящото определение.

Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.

Враца.

Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________

5