Решение № 4345 от 24.06.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4345 гр. София, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20251100502850 по описа за 2025 година

Образувано е по въззивна жалба на ищеца М. Х. К. срещу решение от 30.12.2024 г., поправено с решение от 22.08.2025 г., по гр.д. №17772/2024 г. на Софийския районен съд, 128 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу К. Х. К. искове за 1/ прогласяване за нищожна на сделка за покупко-продажба на недвижим имот, а именно 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ ап.15, находящ се в гр. София, ж.к. „********, материализирана в нотариален акт №7, том I, рег. №1893, нот. дело №6/2013 г., съставен от нотариус В.Б., рег. №259 от РНК, поР. противоречие със закона, заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави, представляваща сделка с неоткрито наследство; и 2/ за прогласяване за нищожно на нотариалното и удостоверяване, извършено от нотариус В.Б., рег. №259 от РНК с нотариален акт №7, том I, рег. №1893, нот. дело №6/2013 г., като жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и необосновано. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че продажбата на чужда вещ не е нищожна.

Поддържа, че продажбата на чужда вещ е недействителна, тъй като не поражда вещно транслативно действие поР. противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърнява добрите нрави и представлява сделка с неоткрито наследство. Твърди още, че нотариалното действие, материализиращо процесната сделка, е нищожно, тъй като нотариусът не е имал право да го извърши. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да прогласи нищожността на атакуваната сделка, както и да отмени нот. акт, който я удостоверява. Претендира разноски.

Въззиваемата страна К. Х. К. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен 1 акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Производството пред СРС, 128 състав, е образувано по искова молба, уточнена с молби от 14.05.2024 г., 03.06.2024 г. и 28.06.2024 г., и във въззивното производство с молба от 16.02026 г., с която М. Х. К. е предявил срещу К. Х. К. обективно съединени искове са правно основание чл.124 ГПК вр. чл.26 ал.1 пр.1, 2 и 3 ЗЗД, и чл.576 ГПК за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, инкорпориран в нот. акт №, т.I, н.д. №6/2013 г. на нот. В.Б., а именно: 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ ап.15, находящ се в гр. София, ж.к.

„********, поР. противоречие със закона, заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави, представляваща сделка с неоткрито наследство, и за прогласяване за нищожно на нотариалното и удостоверяване, извършено от нот. В.Б.. В исковата молба ищецът твърди, че наследодателят на страните З.А.Л. с процесния договор за покупко-продажба е прехвърлила на ответника повече права върху процесния недвижим имот отколкото е имала, поР. което и сделката е недействителна.

Видно от представения по делото нот. акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ №48, т.VІІ, н.д.

№1255/02.11.1976 г., Х.К.Л. е признат на собственик на следния недвижим имот, а именно:

Апартамент №15, находящ се в жилищна сграда в бл.8, вх.А, ет.6, жк. „********”, със ЗП от 84,26 кв.м., ведно с избено помещение №11, ведно с 0,934% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Видно от същия нот. акт, общата цена на имота е 11 813,00 лв. /5858,00 лв. плюс 5955,00 лв./, като цената на дадения като обезщетение недвижим имот се покрива от припадащите се суми срещу отчуждения недвижим имот в размер на 5858,00 лв. и доплащане в размер на 5955,00 лв. с разрешен заем от ДСК.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници №ГР0104426/15.37.2013 г., издадено от СО – район „Надежда”, Х.К.Л. е починал на 25.11.2005 г. и е оставила следните наследници по закон: З.А.Л.-съпруга, К. Х. К.-син, и М. Х. К.-син.

Видно от представения по делото нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №7, т.І, н.д. №6/04.04.2013 г., З.А.Л. е продала на ответника К. Х. К. собствената си 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот, а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ апартамент №15, находящ се в жилищна сграда в бл.8, вх.А, ет.6, жк. „********”, със ЗП от 84,26 кв.м., ведно с избено помещение №11, ведно с 0,934% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

От представеното по делото удостоверение за наследници №УГ01-7383/01.07.2022 г., издадено от СО – район „Надежда”, се установява, че З.А.Л. е починала на 23.05.2022 г. и е оставила следните наследници по закон: К. Х. К.-син, и М. Х. К.-син.

Други относими доказателства не са ангажирани.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, но недопустимо в частта, в която съдът е отхвърлил предявените от ищеца срещу ответника искове за прогласяване за нищожна на процесната сделка за покупко-продажба на недвижим имот поР. противоречие със закона, заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави, представляваща сделка с неоткрито наследство за разликата над 1/4 ид.ч. по следните съображения:

Съгласно трайната практика на ВКС /напр. решение №213/25.02.2014 г. по гр.д.

2

№48/2013 г. на ІІІ ГО/, ищeцът, пpeдявил ycтaнoвитeлeн иcĸ зa пpoглacявaнe нищoжнocт нa дoгoвop зa пpexвъpлянe нa нeдвижим имoт, имa пpaвeн интepec дa пpeдяви тoзи иcĸ, ĸoгaтo твъpди и пpeдcтaвя дoĸaзaтeлcтвa, чe e coбcтвeниĸ нa цeлия пpoцeceн имoт, мaĸap и дa нe e cтpaнa пo дoгoвopa. B тoзи cлyчaй ищeцът бpaни пpaвoтo cи нa coбcтвeнocт, тъй ĸaтo c пpeдявeния иcĸ зa нищoжнocт ce дoмoгвa дo пocтaнoвявaнeтo нa пoлoжитeлнo зa нeгo cъдeбнo peшeниe, c ĸoeтo cъc cилaтa нa пpecъдeнo нeщo дa бъдaт oтpeчeни пpaвнитe пocлeдици нa aтaĸyвaния дoгoвop – нeгoвoтo oблигaциoннo дeйcтвиe мeждy cтpaнитe и нaй – вeчe вeщнo – пpexвъpлитeлния eфeĸт нa дoгoвopa, имaщ зa пpeдмeт имoтa, coбcтвeнocт нa ищeцa. Koгaтo oбaчe caмия ищeц твъpди и пpeдcтaвя дoĸaзaтeлcтвa, чe нe e coбcтвeниĸ нa цeлия, a caмo нa идeaлнa чacт oт имoтa, пpeдмeт нa дoгoвopa, пpeдвид пpинципнaтa пpoцecyaлнa зaбpaнa пo чл.26 aл.2 ГΠK дa нe ce пpeдявявaт пpeд cъдa чyжди пpaвa oт cвoe имe /ocвeн cлyчaитe нa пpoцecyaлнa cyбcтитyция / тoзи ищeц e пpoцecyaлнo лeгитимиpaн и имa пpaвeн интepec дa вoди иcĸa зa нищoжнocт caмo дo paзмepa нa cвoeтo пpaвo нa coбcтвeнocт, чиятo зaщитa тъpcи и e пpoцecyaлнo лeгитимиpaн. B oбoбщeниe, ĸoгaтo caмo eдин oт cъcoбcтвeницитe пpeдяви иcĸ зa нищoжнocт нa цeлия дoгoвop тoзи иcĸ ĸaтo пpeдявeн в нapyшeниe нa импepaтивнaтa пpoцecyaлнa зaбpaнa пo чл.26 aл.2 ГΠK, a cлeдoвaтeлнo и пopaди липca нa пpизнaт oт зaĸoнa пpaвeн интepec, e нeдoпycтим в чacттa мy, c ĸoятo нищoжнocттa ce пpeтeндиpa дoceжнo ид.ч. нa ocтaнaлитe cъcoбcтвeници, ĸoитo нe ca пpeдявили иcĸa ĸaтo oбиĸнoвeни дpyгapи в пpoцeca.

В случая ищецът извежда правния си интерес за обявяване нищожност на процесната сделка в качеството си на наследник на прехвърлителя З.А.Л. с наследствена квота, съгласно разпоредбата на чл.5 ал.1 ЗН, от 1/2 част, т.е. при прогласяване нищожността на сделката би придобил по наследство 1/4 ид.ч. от имота. За другата 1/4 ид.ч. от имота ищецът не се явява активно легитимиран да предявява иск за нищожност на договора.

При тези данни следва извод за недопустимост на първоинстанционното решение в посочената по-горе част, доколкото за ищеца липсва правен интерес от предявения установителен иск зa пpoглacявaнe нищoжнocт нa дoгoвopа. В приложение правомощията на въззивния съд по чл.270 ал.3 изр.1 ГПК се налага извод за обезсилване на решението в тази част.

Процесното първоинстанционно решение е правилно в останалата му част по следните съображения:

Х.К.Л. и З.А.Л. са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот – апартамент, като обезщетение срещу отчужден недвижим имот, при следните квоти – 5858/11 813 ид.ч. за Х.К.Л. и 5955/11 813 ид.ч. за Х.К.Л. и З.А.Л. в режим на СИО.

Неоснователни са възраженията на ищеца, че процесният апартамент е бил индивидуална собственост на наследодателя на страните Х.К.Л.. Процесният апартамент, макар и даден в обезщетение за отчужден на наследодателя на страните имот, е придобит по време на брака и част от него е изплатен по време на брака със заем. Според ППВС №5 от 31.10.1972 г. по гр.д.№4/1972 г., когато срещу отстъпения в този случай имот, следва да се доплати известна разлика и това стане през време на брака, съответната на тази разлика част от собствеността на отстъпения имот /жилище/ се включва в съпружеската имуществена общност, макар отстъпеният имот да е придобит изцяло на името на съпруга, чийто индивидуален имот се обезщетява. Видно от описания по-горе нот. акт, частта, която е изплатена със заем от ДСК е в размер на сумата 5955,00 лв., следователно за тази част е възникнала съсобственост в режим на СИО.

След смъртта на Х.К.Л. неговите 17 671/23 626 ид.ч. от процесния апартамент /5858/11 813 плюс 1/2 от 5955/11 813/ е придобита на основание чл.5 ал.1 ЗН и чл.9 ал.1 вр. чл.5 ал.1 ЗН по равно – по 1/3 ид.ч. или по 17 671/70 878 ид.ч. /1/3 от 17 671/23 626 ид.ч./ от съпругата и децата му – З.А.Л., К. Х. К. и М. Х. К..

Така към момента на сключване на процесния договор за покупко-продажба частта на 3 прехвърлителя З.А.Л. от процесния недвижим имот е била 35 536/70 878 ид.ч. или 50,14 % ид.ч. /1/2 от 5955/11 813 плюс 1/3 от 17 671/23 626/, а с атакуваната сделка е прехвърлена 1/2 ид.ч. от имота, т.е. по-малко от притежаваните, или З.А.Л. не е прехвърлила повече права, отколкото е притежавала.

За пълнота на изложението следва да се посочи още, че въззивният съд споделя изцяло изводите на СРС, че продажбата на чужда вещ не е недействителна и не попада в нито една от хипотезите на чл.26 ЗЗД, както и че нотариално удостоверяване на сделка с чужда вещ не е нищожно.

Съгласно правната теория, понятието „недействителност на правните сделки“ е легално родово понятие, което обхваща всички правни сделки, които страдат от определен недостатък /порок/, предвиден в закона. Този недостатък осуетява пораждането на правните последици от сделката или е основание за отпадането им. Недействителността на сделките е родово понятие, общата правна уредба на която се съдържа в чл. 26-35 ЗЗД. Българското гражданско право дели недействителността на четири основни вида: Нищожност - сделката изобщо не поражда правно действие от самото начало. Причини за това са липса на съгласие, противоречие със закона, липса на предписана от закона форма, липса на предмет или липса на основание; Унищожаемост - сделката поражда правно действие, но то е нестабилно. Тя може да бъде атакувана и обявена за недействителна със задна дата по иск на страната, чийто интерес е увреден. Основанията са сключване поР. грешка, измама, заплашване или крайна нужда; Относителна недействителност - сделката е валидна между страните, но не поражда действие спрямо определени трети лица /напр. сключена с цел увреждане на кредитори; Висяща недействителност - сделката е с временна несигурност – действието и зависи от последващо одобрение или съгласие /напр. сключване на договор от пълномощник без представителна власт/.