Решение № 9503 от 03.11.2025, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 9503

Пловдив, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - IX Състав, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

КИРИЛКА ДИМИТРОВА

При секретар Д. Й. и с участието на прокурора Б. А. Л. като разгледа докладваното от съдия КИРИЛКА ДИМИТРОВА административно дело № 20257180700597 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по иск на Р. М. А., с [ЕГН], понастоящем в Затвор – [населено място], чрез пълномощника адв. Д. Х., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, за заплащането на обезщетение в общ размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева за претърпени от ищеца неимуществени вреди от престоя му в Затвор – [населено място], от които: 13 000 (тринадесет хиляди) лева за периода от 15.08.2018 г. до 15.12.2022 г. вкл.; 4 000 (четири хиляди) лева за периода от 16.06.2023 г. до 02.07.2024 г. вкл.; 3 000 лв. за периода от 27.10.2024 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение в размер на 1 000 (хиляда) лева за претърпени от ищеца неимуществени вреди от престоя му в Арест – [населено място] за периода от 02.06.2023 г. до 16.06.2023 г. вкл.

Ищецът твърди, че претърпените от него неимуществени вреди се изразяват в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, погнуса, отвращение, внушаване на чувство за малоценност, излагане на риск живота и здравето му в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване наказанието лишаване от свобода през посочените периоди в Затвор – [населено място], които условия се свеждат до: липса на достатъчна жилищна площ (пренаселеност на килиите), без санитарен възел на определените и задължителни места, наличие на инсекти (хлебарки, дървеници) и гризачи, липса на адекватно лечение, липса на подходяща храна за здравословното му състояние.

В исковата молба се излагат конкретни обстоятелства в подкрепа на горните твърдения по отношение престоя в Затвор – [населено място], които обобщено са:

Недостатъчна жилищна площ – твърди се, че на настанените в килиите се пада под 3 кв.м. нетна площ на човек. По време на отделните престои в Затвор – [населено място], ищецът пребивава, както следва: в периода от 15.08.2018 г. до 15.12.2022 г. – на VІ пост – килия № 17, в която са настанени 12 души, а тя е за 5 души и на ІІІ пост – килия № 22, в която са настанени 10 души, а тя е за 4 души; в периода от 16.06.2023 г. до 02.07.2024 г. – на ІІІ пост – килия № 37, в която са настанени 17 души, а тя е за 11 души; в периода от 27.10.2024 г. до датата на подаване на ИМ – на VІ пост – килия № 18, в която са настанени 7 души, а тя е за 5 души. В по-голямата част от времето ищецът е в пренаселени килии.

Лоши битови и хигиенни условия – на коридора няма баня и тоалетна – общата баня е навън, на двора, а при липсата на съблекалня към нея, се налага лишените от свобода да преминават разсъблечени, „по хавлии“, през двора. Това е причината за неприятни усещания през зимните месеци за ищеца. В банята работят само два душа, за тях чакат едновременно 15-20 човека, има ръждясали железа и кал, налягането на водата е ниско; когато лишените от свобода правят „каре“, нямат възможност да ползват тоалетна, тъй като такава няма изградена на двора, нито мивка. Лошите хигиенни условия се допълват от наличие на инсекти (дървеници, хлебарки), които хапят и причиняват безсъние; дървеници могат да бъдат намерени навсякъде под балатума на пода, в дюшеците и шкафчетата, а с хлебарки стаята се пълни през нощта. В тоалетната и в общите умивални се появяват мишки, а в столовата и в стаите влизат котки, които се качват по масите и ядат от храната на затворниците, което е предпоставка за разнасяне на болести и зарази. Котките дори влизат в стаите и в столовата, изхождат се на пода, разнася се зловонна миризма докато затворниците се хранят. Твърди се, че в Затвор – [населено място] няма пералня – това налага изпиране на дрехите на ръка и простирането им в килиите, в резултат на което се образува мухъл, а хората дишат влага. За ищеца това е било непоносимо, особено през студените зимни месеци, когато не е възможно да се проветрява постоянно.

Липса на елементарни медицински грижи - ищецът твърди, че по време на престоя му в Затвор – [населено място] пребивават около 450-500 човека, за които не се полагат минимални грижи. Твърди, че администрацията не е обръщала внимание на нуждите от медицински преглед на лишените от свобода, а за необходимото им съдействие за това са се обръщали към адвокат. Не се правят изследвания на лишените от свобода. В Затвор – [населено място] има лекар само веднъж седмично, преглеждането е възможно по график, като няма сигурност, че и след седмица чакане ще бъде извършен преглед. Твърди, че „по същия начин“ стои и въпросът с посещението при зъболекар.

По отношение на престоя в Арест – [населено място], в периода 02.06.2023 г. до 16.06.2023 г., ищецът твърди, че е настанен с още двама души, в „изключително малка“ стая. Не е осигурено постелъчно бельо и възглавница на леглото. В стаята е имало наличие на инсекти. Налагало се е да изпират дрехите си на ръка със студена вода и да простират в килията, което е водело до образуването на мухъл и вдишването на влажния въздух. Тоалетната е била оборудвана с клекало, поради което за ищеца е било много трудно, почти невъзможно да я ползва. Стаята не е била оборудвана с климатик, температурите са били високи и жегата - „непоносима“. Налагало се е да се къпят само със студена вода, вследствие на което ищецът сериозно е „настинал“ – чувствал се е отпаднал, зле, имал е позиви за повръщане, висока температура, липса на апетит и затруднено дишане. Въпреки че е уведомил администрацията на Арест – [населено място] за състоянието си, не са му предоставени лекарства, което е наложило такива да му бъдат осигурени от роднините.

Изложените обстоятелства ищецът счита, че обхващат хипотезите на нарушения по чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС. Липсата на жилищна площ в продължителен период от време представлява отклонение от задължението за осигуряване на подходяща жизнена среда, доколкото установеният в ЗИНЗС минимум е 4 м² на човек, а съгласно решение от 27 януари 2015 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото „Н. и други против България“ – най-малко 3 м² жилищна площ и възможност за свободно движение, поради което се явява в нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС).

Вследствие тези нарушения ищецът твърди, че са му причинени описаните по-горе неимуществени вреди, настъпването на които се предполага до доказване на противното, и които оценява на претендираните понастоящем суми от 20 000 лева за престоя в Затвор – [населено място] и 1 000 лева за престоя в Арест – [населено място].

Иска се уважаване изцяло на предявените искове с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС и присъждане на разноски по делото – платена държавна такса в размер на 10 (десет) лева и адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата ЗАдв) в полза на адв. Х.. В съдебно заседание ищецът поддържа иска си лично и чрез процесуалния си представител.

Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” (ГДИН), чрез процесуалния си представител ст. юрк. Т. Ч., в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва исковете като неоснователни и иска отхвърлянето им. Прави възражение за изтекла погасителна давност на главния и акцесорния иск. Иска да се вземе предвид, че в полза на ищеца с Решение № 64/12.01.2023 г., постановено по адм. дело № 839/2022 г. по описа на Административен – Пловдив, е присъдено обезщетение за периода от 2016 г. до 29.03.2022 г. за поставянето му в неблагоприятни условия от престоя му в Затвор – [населено място]. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за частична основателност на исковите претенции.

Съдът като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

С исковата молба на Р. М. А. са предявени няколко обективно кумулативно съединени искове за обезвреда, касаещи различни периоди на престоя му в Затвор – [населено място] и Арест – [населено място].

Между страните не е спорно, че по иск на Р. М. А., предявен с постъпила в Административен съд – Пловдив искова молба с вх. № 6107/29.03.2022 г., е образувано адм. дело № 839/2022 г. по описа на съда, по което е постановено Решение № 64/12.01.2023 г. С последното Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, [населено място], е осъдена да заплати на Р. М. А., сумата от общо 8 500 (осем хиляди и петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоите му в Затвор – [населено място] в периодите от 29.07.2016 г. до 29.11.2017 г. вкл., от 07.01.2019 г. до 08.08.2019 г. вкл., от 16.08.2019 г. до 28.08.2019 г. вкл., от 17.10.2019 г. до 21.10.2019 г. вкл., от 15.11.2019 г. до 09.07.2020 г. вкл. и от 28.07.2020 г. до 29.03.2022 г. вкл., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на исковата молба, а именно 29.03.2022 г. до окончателното й изплащане, като исковите претенции са отхвърлени в останалите им части, както следва: до пълния размер от 13 000 лева и за останалите периоди в обхвата на претендирания от 26.11.2014 г. до 30.11.2017 г. вкл., и до пълния размер от 17 000 лева и за останалите периоди в обхвата на претендирания от 17.08.2018 г. до 29.03.2022 г. вкл. за понесени неимуществени вреди от бездействията на затворническата администрация в Затвор – [населено място]. Решение № 64/12.01.2023 г. е оставено в сила с Решение № 933/22.05.2023 г., постановено по адм. дело № 624/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХХІV касационен състав.

По настоящото дело са представени и приети като доказателства Изпълнителен лист от 09.06.2023 г. за сумата от 8 500 лева, издаден въз основа на Решение № 64/12.01.2023 г., както и доказателства за изплащане на обезщетението, ведно със законната лихва.

Горното налага извода, че е налице пълен обективен и субективен идентитет между предмета на настоящото дело и този на адм. дело № 839/2022 г. по отношение претенцията за обезвреда на претърпените от лицето Р. М. А. неимуществени вреди в периода от 17.08.2018 г. до 29.03.2022 г. включително, вследствие поставянето му в неблагоприятни условия по време на престоя му в Затвор – [населено място], което субсумира нарушение по чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС.

Съгласно разпоредбите на чл. 299, ал. 1 и ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, като повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК, решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. Непререшаемостта на спора е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск, за която съдът следи служебно. Тя обезпечава стабилността на правоустановяващото и регулиращото действие на силата на пресъдено нещо (СПН) срещу опасността от противоречиво решение по същия спор между същите страни, предизвикано от нов иск. Законът забранява да се образува втори процес по вече висящия или разрешен спор. Забраната за пререшаемост по чл. 299 ГПК е приложима за всяко отделно правоотношение, обхванато от предмета на делото. Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на един и същ правопораждащ факт, и по някои от споровете има вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно правопораждащия факт съдът се е произнесъл окончателно. При преценката дали има идентичност между делото, приключило с влязлото в сила решение и повторно заведеното дело, съдът следва да изхожда от чл. 298, ал. 1 ГПК. Следва да има идентитет в предмета на двете дела, т. е. в спорното материално право, с неговите индивидуализиращи белези - юридическият факт, от който е възникнало, съдържанието и субектите на правоотношението. Задължението на съда да зачете силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение е регламентирано в чл. 297 ГПК. Всеки опит да се претендира отреченото със съдебния акт материално право, съответно да се отрича признато субективно право, означава подновяване на спора, което е недопустимо, тъй като налага пререшаване на спор, по който има влязло в сила съдебно решение.