Определение № 19118 от 21.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19118 гр. София, 21.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20251110124567 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца „Райд шеър България“ ЕАД срещу ответницата М. К. П., с която са предявени претенции за осъждане на ответницата да плати на ищеца 4762,68 € (равностойност на 9315 лева) – неустойка по т. 20 от Анекс № 1 към правилата за наем на автомобили на ищеца, в размер на 75 % от възможната наемна цена на нает от ответницата лек автомобил с рег. № *** за периода от 10.01.2023 г. до 10.07.2023 г., в който за същия била наложена принудителна административна мярка „спиране от движение“ със Заповед № 23-4332-000132/10.01.2023 г. на полицейски инспектор при СДВР, отдел „Пътна полиция“, поради управление от неправоспособен водач, и 204,52 € (равностойност на 400 лева) – неустойка по т. 7 от Анекс № 1, начислена, тъй като ответницата е предоставила автомобила на друг водач, ведно със законната лихва върху последната посочена сума за периода от датата на подаване на исковата молба – 30.04.2026 г., до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че ответницата е наела негов автомобил „Фолксваген“ с рег. № *** на 08.01.2023 г., като започнала да го ползва в 20:49, но при полицейска проверка в София около 22:20 часа на същата вечер било установено, че автомобилът се управлява от друг водач, който е неправоспособен. Полицейските органи наложили принудителна мярка „спиране на автомобила от движение“ за срок от 6 месеца с посочената в предходния абзац заповед, като мярката е започнала да се прилагала от деня на налагането . Поддържа се, че в условията на договора за наем, с който ответницата се съгласила, в т. 4.3.13 изрично се забранява автомобили, наети по този начин, да бъдат предоставяни на трето лице. В т. 8.7. пък било предвидено, че при наложени административни мерки на превозно средство на ищеца, които препятстват отдаването му под наем, виновният наемател се задължава да плати неустойка в размер на 75 % от стандартната дневна наемна цена на автомобила, която в случая била 69 лева. Уговорена е и 1 неустойка за предоставяне на автомобила на друго лице, която е 400 лева.

Поради това ищецът иска тези суми от ответницата. Претендира разноски.

В законоустановения срок (започнал да тече на 20.11.2025 г.) не е подаден отговор от ответницата – М. К. П..

Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като разпределя доказателствената тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.

По направените от страните доказателствени искания в исковата молба и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените доказателства, представени с исковата молба; изискване на административнонаказателната преписка.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА гражданско дело 24567 по описа за 2025 година на Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 15 юни 2026 г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по чл. 146 ГПК:

Предявени са обективно съединени искове за заплащане на две неустойки по договор с потребител за наем на автомобил с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете се уважават, ако съдът установи, че между страните има договор за наем на автомобил, който е предоставен на ответницата, съответно – че в него са предвидени неустойки за предоставяне на автомобила на друг водач и за вредите от спирането на автомобила от движение, и че ответницата е допуснала да се случат; че не е имало възможност за отмяна на наложената санкция. Съдът обаче ще прилага служебно чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и следва да установи (вкл. служебно), че неустойката не е прекомерна, поради което ищецът ще следва да установи приблизителни загуби и пропуснати от неползване на един от автомобилите си на ден, като следва да установи че те се съизмеряват (не са в пъти по-малки) с уговорената неустойка, а също – и по основното правило на чл. 143, ал. 1 ЗЗП – че уговорената неустойка за недопускане на друг водач има функции да обезпечи правилно изпълнение на договора или да обезщети вредите (това не е факт, подлежащ на доказване, а само на правна аргументация).

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи: уговаряне на неустойки в договора; ползване на автомобила от 2 ответницата; прилагане на мярка за спиране на автомобила от движение; приблизителен размер на вредите си от невъзможност да дава автомобила под наем (съизмерим с неустойката); невъзможност да оспори успешно спирането на автомобила от движение.

УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за забавянето (чл. 147 ГПК).

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ГПК публично учреждение – отдел „Пътна полиция“ на СДВР, да представи в двуседмичен срок от получаване на съобщението следните намиращи се у него документи: цялата административнонаказателна преписка, по която е издадена Заповед № 234332-000132/10.01.2023 г. за налагане на ПАМ (не само по мярката, а и по наложеното административно наказание).

УКАЗВА на длъжностните лица от съответното учреждение, че при неизпълнение на наложеното от съда задължение, съдът може да им наложи глоба на третото лице на основание чл. 192, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 87 и 91 ГПК в размер до 153,39 €.

ДА СЕ УВЕДОМИ администрацията за задължението и последиците при неизпълнение!

УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – „Райд шеър България“ ЕАД, че ако нито изпрати представител, нито се яви в първото съдебно заседание, без да посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на исковата молба, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати разноски на ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено решение за отхвърляне на иска.

УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни, включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това, съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!

УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес: [email protected].

Определението не може да се обжалва.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3