Определение № 318 от 08.02.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1010/2023
- Вид
- Определение № 318
- Подписан
- 08.02.2024
- Състав
- Златина Рубиева, Иванка Иванова, Петя Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 318 гр. София, 07.02.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Златина Рубиева
Членове:
Иванка Иванова
Петя Алексиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231000501010 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Постъпила е молба от процесуалния представител на ответника по жалбата П. А. Д. - адв. К. М., за допълване на постановеното на 14.12.2023 г. съдебно решение в частта за разноските, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на страната във въззивното производство. Счита, че неправилно съдът е приел, че не претендира разноски за настоящата съдебна инстанция, тъй като с представено по делото писмено заявление е поискал присъждането на сторените по делото разноски и е представил списък с разноските, с препис за насрещната страна. Тъй като предявеният иск не е отхвърлен изцяло, а само за сумата над 10 000 лв. и ищецът не е обжалвал първоинстанционното решение, а се е защитавал против въззивната жалба на ответника, счита, че има право на разноски за настоящата съдебна инстанция. Моли съда да измени постановеното на 14.12.2023 г. съдебно решение в частта за разноските чрез присъждане на сторените разноски във въззивното производство по съразмерност.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК не постъпил писмен отговор от ответника ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Молбата за допълване на съдебното решение в частта за разноските е постъпила в срока по чл.248, ал.1 ГПК, като изхожда от легитимирано лице – процесуален представител на страна в процеса относно присъждането в негова полза на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ във въззивното поризводство. За допустимостта на искането не е необходимо представяне на списък на разноските по чл.80 ГПК. Разгледана по същество, молбата е основателна.
С постановеното на 14.12.2023 г. съдебно решение съдът не е 1 разпределил отговорността за разноските, като е приел, че страните не претендират такива за настоящата съдебна инстанция. Ето защо искането на ответника по жалбата е за допълване на постановеното съдебно решение в частта за разноските.
С писмения отговор на исковата молба не е отправено искане за присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция. На 09.101.2023 г. процесуалният представител на ответника по жалбата е депозирал заявление, с което е отправил искане за присъждане на сторените по делото разноски, съгласно приложен към него по чл.80 ГПК.
По делото е представен договор за процесуално представителство, правна защита и съдействие, сключен на 07.01.2020 г., съгласно който за възнаграждението се прилагат разпоредбите на чл.38, ал.1 и ал.2 и чл.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения.
С постановеното по делото съдебно решение съдът е отменил обжалваното съдебно решение в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата над 10 000 лв. до 15 0000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като искът е отхвърлен в тази му част, както и обжалваното решение е потвърдено в останалата част, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди
С оглед изхода на спора и на основание чл.38, ал. 2 ЗАдв. вр. с чл.10, ал.3 ЗОДОВ процесуалният представител на ответника по жалбата има право на разноски в размер на 830 лв. – адвокатско възнаграждение, определено съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие редакция.
По изложените съображения въззивният съд счита, че постановеното на 14.12.2023 г. съдебно решение следва да се допълни в частта за разноските чрез присъждане в полза на адв. К. М., на сумата от 830 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство, по съразмерност.
Воден от гореизложеното и на основание чл.248 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение № 1460 от 14.12.2023 г., постановено по гр. д.
№ 1010/2023 г. по описа на САС, ГО, 8 състав, в частта за разноските, КАТО:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на адв. К. М. М., САК, с адрес гр. ***, ул. „***“ № *, ет. *, ап. *, сумата от 8 3 0 (осемстотин и тридесет) лв., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр с. чл.10, ал.3 ЗОДОВ, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ във въззивното производство по съразмерност.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
2
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3