Решение № 2560 от 28.12.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2560 гр. Бургас, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20232120101447 по описа за 2023 година

Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД, и по чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от “Виваком България” ЕАД против Г. Й. Г..

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника, въз основа на което е било образувано ч. гр. д. № 8089/2022г. на РС Бургас. По него е била издадена такава за сумата от общо 835.98 лв., в това число: 82.35 лв. – цена за телекомуникационните услуги /интернет услуга Vivacom FiberNet 100 и телевизионна услуга Viva IPTV 2L+ /, предоставени съгласно Допълнително споразумение с № 1766169502102020-50102162/02.10.2020г. за отчетен период 08.06.2021г. – 07.09.2021г.; 0.53 лв. – лихва за забавено плащане за периода 08.09.2021г. – 07.10.2021г.; 297 .10 лв. – неустойки за предсрочното прекратяване на горния договор по вина на абоната, и 456 лв. – неустойка за невърнато оборудване, както и за деловодните разноски. Твърди също, че след като е получил препис от заповедта, ответникът е подал възражение – по реда на чл.414 от ГПК.

Предвид това, иска от Съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че Г. му дължи горните суми, без мораторната лихва от 0.53 лв., по отношение на която производството по делото е било прекратено, а издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – частично обезсилена. Претендира законната лихва върху главницата и деловодните разноски.

Ответникът оспорва исковете, като излага съображения, че договорът между страните е прекратен поради техническата невъзможност за ищеца да го изпълнява и предоставя услугите на новия му адрес, а не по негова вина, както се твърди в исковата молба. Сочи и че дружеството е отказало да приеме оборудването, за невръщането на което също е начислило неустойка. Иска от Съда да отхвърли претенциите. Претендира разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на “Виваком България” ЕАД е издадена заповед за изпълнение по чл.410 1 от ГПК против Г. за исковите суми по ч.гр. дело № 8089/2022г. на РС Бургас , при-ложено към настоящото.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът е подала възражение срещу нея.

Горното обуславя и наличието на правен интерес за ищцовото дружество от водене на предявените установителни искове.

На 02.10.2020г. между “Виваком България” ЕАД и Г. Й. Г. е сключено допълнително споразумение към договор за предоставяне на електронни съобщи-телни услуги № 1766169502102020-50102162 – за адрес: гр.Б ж.к.””, бл. вх ет., ап., а именно – интернет услуга Vivacom FiberNet 100, с месечна абона-ментна такса от 37.80 лв. и промоционална такава от 16.80 лв., и телевизионна услуга Viva IPTV 2L+ , с месечна абонаментна такса от 18.99 лв. и промоционална такава от 12.80 лв., за срок от 24 месеца. За ползването им на абоната са предоставени съответни устройства – ру-тер на стойност 36 лв. и три приемника, всеки – по 120 лв.

Договорът не е оспорен от ответника, поради което следва да се направи извод, че въз основа на същия между страните е възникнало твърдяното в исковата молба облигационно правоотношение.

От показанията на свидетелката З. Г. – дъщеря на Г., се установява, че след сключването на процесния договор, родителите й, които са разведени, са продали жилището, на чиито адрес са предоставяни услугите от ищеца и баща й си е ку-пил друго – в бл...... на ж.к.””, гр.Б. Ответникът е поискал да продължи да ги ползва и на новия адрес, но от ”Виваком България” ЕАД му е било отказано. През ля-тото на 2021г. двамата са отишли в офиса на дружеството в бл.117, но служителката там е отказала да приеме оборудването, което Г. е носил, тъй като срокът на договора не в бил изтекъл.

По делото е представена и молбата на ответника до ищеца от 08.03.2021г., с която е поискал да бъде прекратен договорът между страните, поради техническа невъзможност за изпълнителя да продължи да предоставя услугите на новия адрес на Г..

Представен е и отговор от ”Виваком България” ЕАД, с който ответникът е уведомен, че действително процесните услуги не могат да му бъдат предоставени на новия адрес, поради липсата на техническа възможност за това, както и че ако желае да прекрати договора предсрочно, следва да подаде необходимите за това документи в офис на дружеството и да заплати съответната неустойка.

Както е посочено и в цитирания отговор, съгласно т.7.2 от ОУ към договора, преместването на услугата на нов адрес е допустимо само със съгласието на дружеството и при техническа възможност за това, като се дължи допълнителна цена за инсталиране. Следователно, молбата на Г. не е породила целения от него правен ефект на прекратяване на процесния договор на соченото от него фактическо основание. Липсват и данни той да е по-дал необходимите за това документи, в съответствие с дадените му от доставчика указания.

Т. е. договорът е продължил действието си между страните.

В тази връзка, правилно ищецът е начислил месечни абонаментни такси за предоставени услуги в общ размер от 82.35 лв. за отчетните периоди от 08.06.2021г. до 07.09.2021г.

Предявеният досежно тази сума иск, обаче, следва да се отхвърли, тъй като в хода на производството по настоящото дело – на 25.10.2023г., ответникът я е платил на ищеца, ведно със законната лихвата, видно от представения фискален бон.

В процесния договор е уговорено, че ако бъде прекратен преди изтичането на срока по искане или вина на абоната, включая и при неплащане на дължими суми, последният дължи на дружеството неустойка, равна на оставащите до края му, но не повече от трикратния размер, месечни абонаменти – в стандартен размер, без отстъпка – така и в т.8.4 от ОУ.

Съгласно т.6.6.1 от Общите условия на дружеството заплащане на услугите се извър2 шва в срок до 18 дни от издаване на сметката/фактурата, а в т.6.6.3, изр.2 е предвидено, че неполучаването на такава, не освобождава абоната от задължението му за плащане на дължимите суми.

Съгласно т.6.7 от Общите условия, в случай че услугата не е платена след определената за плащане дата, доставчикът има право да спре предоставянето й, без да уведомява абоната за това, а в т.8.6.6 е предвидено, че при забавяне на плащането с повече от 10 дни, той има право и да прекрати договора без предизвестие.

Както беше посочено и по-горе, ответникът е спрял да изпълнява задълженията си по договора и не е заплатил в уговорените срокове месечните абонаментни такси за отчетните периоди от 08.06.2021г. до 07.09.2021г. в общ размер от 82.35 лв.

Т. е. за ищеца безспорно е възникнало правото едностранно да прекрати действието на процесния договор по вина на Г..

Нито в договора, обаче, нито в Общите условия на “Виваком България” ЕАД, е уреден редът за това, поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл.87, ал.1, изр. последно от ЗЗД, а именно – с нарочно писмено изявление.

При спор между страните, пък, относно обстоятелство, че ищцовото дружество надлежно е упражнило това свое право на посочената в исковата молба дата – 02.10.2021г., респективно – в негова полза да е възникнало вземане за уговорената с договора неустойка, то не е ангажирал каквито и да било релевантни доказателства.

Действително, допустимо е развалянето/прекратяването на договора да се направи и с исковата молба, но в случая към датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 15.12.2022г., с оглед и на разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК, срокът за който той е бил сключен – до 02.10.2022г., вече е бил изтекъл.

При това положение, следва да се приеме, че за ответника не е възникнало валидно задължение да заплати на ищеца уговорената с договора неустойка в размер на 297.10 лв.

Предявеният установителен иск за нея следва да се отхвърли изцяло, като неоснователен.

В хода на производство по делото – значително след изтичането на срока на договора, на 06.07.2023г. Г. е върнал на “Виваком България” ЕАД предоставеното му обо-рудване за ползване на услугите, видно от представените от него товарителница и касов бон от ”Еконт Експрес” ООД, в съответствие с писмото на ищцовото дружество от 30.06.2023г. В тази връзка, претенцията по отношение на начислената неустойка в размер на 456 лв. съ-що следва да се отхвърли.

Следва да се отхвърли и предявеният акцесорен иск за заплащане на законната лихва върху процесните суми, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Предвид обстоятелството, че ответникът е изпълнил задълженията си по договора – за заплащане на процесните абонаментни такси за ползвани услуги и за връщане на предоставеното му оборудване, със значителна забава – в хода на настоящото дело, т. е. дал е повод за завеждането му, той дължи на ищеца деловодните разноски за тези претенции за заповедното и исковото производства – общо 80.27 лв. за ДТ и юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 96.66 лв.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски, във връзка с неоснователната си претенция за неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, а именно – 142.25 лв. за платено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Съдът

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от “Виваком България” ЕАД, ЕИК: 831642181, седалище и адрес на управление: град С, бул.”” № искове за установяване по отношение на Г. Й. Г., с ЕГН: **********, град Б ж.к.””, бл., ет., ап. че същият дължи сумите: 82.35 лв. – цена за телекомуника-ционните услуги /интернет услуга Vivacom FiberNet 100 и телевизионна у с л у г а Viva IPTV 2L+ /, предоставени по Допълнително споразумение с № 1766169502102020-50102162/02.10. 2020г. за отчетен период 08.06.2021г. – 07.09.2021г.;

297.10 лв. – неустойки за предсрочното прекратяване на договора – по вина на абоната, и 456 лв. – неустойка за невърнато оборуд-ване, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – по ч. гр. дело № 8089/ 2022г. на РС Бургас , както следва: за първата и третата от тях – поради изпълнението на за-дълженията в хода на производството по делото, съответно – чрез плащане и чрез връщане на вещите, а за втората – като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ и иска на “Виваком България” ЕАД за осъждане на Г. Й. Г. да заплати на дружеството законната лихва върху горните суми, считано от 15. 12.2022г. до окончателното им изплащане, по отношение на абонаментните такси – поради извършено в хода на производството по делото плащане, а досежно неустойките, като неос-нователен.

ОСЪЖДА Г. Й. Г. да заплати на “Виваком България” ЕАД направените в заповедното и в настоящото производства разноски – общо 80.27 лв. за дър-жавни такси и юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 96.66 лв.

ОСЪЖДА “Виваком България” ЕАД да заплати на Г. Й. Г. сумата 142.25 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Б, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4