Решение № 161 от 22.04.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Варна, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в заседание при закрити врати на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №

20243100900683 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по молба на И. агенция „Главна инспекция по труда“ за откриване на производство по несъстоятелност на Сдружение „Български експерти“, ЕИК 206543841, със седалище гр.Варна - ЮЛНЦ, на основание чл.625 вр. чл. 608 ТЗ..

Молителят насочва претенцията си срещу ответника като юридическо лице с нестопанска цела. Легитимацията на молителя се основава на твърденията за наличие на неизплатено от ответника задължение за изплащане на трудово възнаграждение на повече от 1/3 от работниците си, което не е изпълнено повече от два месеца, а ответникът е юридическо лице с нестопанска цел, пререгистрирано със седалище в района на сезирания съд.

Молбата е основавана на твърдения за неплатежоспособност на ответника, като се сочи, че не е в състояние да изпълнява изискуемо парично задължение за изплащане на трудово възнаграждение. Твърди се, че длъжникът не погасява задължението си, което му затруднение няма временен характер. Молителят счита, че е налице хипотезата на чл.608, ал.1 т.4 ТЗ и ответното дружество е неплатежоспособен търговец. Претендира се откриване на производство по несъстоятелност и обявяване неплатежоспособността на дружеството с начална дата на неплатежоспособността.

В указания с определение № 1632/09.12.2024 год. срок, ответното сдружение не депозира писмен отговор.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице всички материалноправни предпоставки от установения в разпоредбите на чл.608, чл.625 и 631, фактически състав, а именно: молбата да е подадена до компетентния съд от легитимирано съгласно чл.625 ТЗ лице; молителят да не в състояние да изпълни изискуемо парично 1 задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й или публичноправно задължение към Държавата или общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците или служителите, което не изпълнено повече от два месеца; да е налице неплатежоспособност съгласно чл.608 ТЗ; затрудненията на длъжника да не са временни, а да имат траен и необратим характер и да представляват обективно състояние на търговеца и той да не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, които хипотези законът дава алтернативно.

По отношение на легитимацията на молителя, съдът трябва да изследва дали е налице хипотезата на чл.625 ТЗ, съгласно която писмена молба за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжника, съответно ликвидатора или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца. Разпоредбата, в частта относно предвидената за Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" легитимация, има социална функция и е отклонение от общото правило на чл.608 ТЗ, че неплатежоспособността на търговеца е състояние, което се свърза с търговската му дейност.

В конкретния случай, както се посочи, сезиралата съда молба е подадена от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" и е основана на твърдения за изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца, поради което и съдът приема, че молителят е сред правоимащите по чл.625 ТЗ да инициират производство по несъстоятелност.

Съобразно разпоредбата на чл.14, ал.4 от ЗЮЛНЦ относно неплатежоспособността, съответно несъстоятелността на сдруженията с нестопанска цел, се прилагат разпоредбите на ТЗ и регламентирано в него производство по несъстоятелност. Поради липса на специални правила в ЗЮЛНЦ, регламентиращи реда и основанието за обявяване на сдружението в несъстоятелност, следва да се приложат нормите на чл.608 и сл. от ТЗ, като съдът приема за налични и предвидените от закона процесуалноправни предпоставки сезираният съд е този по седалището на молителя, вписано не по-късно от 6 месеца преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен съгласно чл.613 от ТЗ.

Съгласно чл.608, ал. 1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо и установено по основание във фазата по разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка или публичноправно задължение към Държавата или общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения.

Твърдените от молителите неудоволетворени изискуеми парични вземания, обосноваващи соченото състояние на неплатежоспособност на ответника – търговец, като материалноправна предпоставка по смисъла на чл. 608, ал.1 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност, се претендират като произтичащи от изискуеми и 2 неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца.

От представените с молбата писмени доказателства, както и от заключението по проведената ССЕ, се установява, че към месец ноември 2023 год. сдружението е разполагало с 3 служители и работници с действащи трудови договори, като са били налице неплатени възнаграждения на 1 служител за месец 09 и 10.2023 год., а през месец декември 2023 год. – 1 служител с действащ трудов договор с неизплатени възнаграждения за месеците 09, 10 и 11.2023 год. Липсата на погасяване на изискуеми задължения за трудови възнаграждения за повече от два месеца се установява и от дадените по реда на 402, ал.1 т.2 КТ обяснения, които съдът цени като признание на неизгоден за ответното дружество факт, както и от заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза.

При горното, съгласно чл.154, ал.1 ГПК, в тежест на длъжника е да докаже, че е налице погасяване на задължението, каквото доказване не е проведено по делото. По делото не бяха посочени и представени доказателства за това, че е изплатил трудовите възнаграждение на посочения в молбата на Инспекцията работник/служител – не е представена ведомост за трудови възнаграждения за периода м. септември-декември 2023 г. с отразяване на получаването от съответния работник/служител на дължимите суми, респективно платежни нареждания за изплатените трудови възнаграждения.

Съвкупният анализ на гореописаните доказателства обуславят правния извод на съда за доказаност на активната материалноправна легитимация на молителя и е налице задължение на ответното сдружение за изплащане на трудовите възнаграждения най-малко една трета от работниците и служителите /в случая, сто процента/, което не е изпълнено повече от два месеца.

При липса на проведено доказване за противното, съдът следва да прецени дали неизпълнението на изискуемото задължение е поради състоянието на неплатежоспособност на дружеството – молител.

Съобразно презумпцията на чл. 608, ал.3 от ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като съгласно изр. второ на цитираната норма спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Въведена е т.нар. „оборима презумция“, като се акцентира не само върху конкретното правоотношение и произтичащите от него права и задължения, но и върху състоянието на търговеца - дали същият може да плати изцяло или частично само вземанията на отделни кредитори, като от значение е преди всичко релацията задължение - имущество и връзката му с останалите търговски и публичноправни или частни държавни задължения на длъжника. Релевантен е обективният факт на неплатежоспособността, която представлява състояние на невъзможност да се посрещат задълженията.

Презумптивните предпоставки, съдържащи се в нормата на чл.608 ал.3 ГПК, подлежат на доказване от молителя, при наличието на които съдът е длъжен да се произнесе по основния факт, а именно изпадането на длъжника в състояние на неплатежоспособност.

Този, който се позовава на презумпцията, трябва да докаже условията за приложението й, като при оборимата презумпция чак след това в тежест на ответника е да ги обори.

Ето защо, за преценка дали търговецът е в състояние или не да изпълни своето конкретно задължение, произтичащо от търговската сделка, поради състоянието си на неплатежоспособност съдът задължително изследва на икономическото състояние на длъжника. За установяването на това състояние по делото съдът изхожда от данните от обвените в ТР при АВп данни и служебно събраните такива, включително назначената ССЕ, 3 като вещото лице е анализирало периода от 2021 г. до м. септември на 2024 г. Вещото лице дава заключение за структурата на активите и пасивите на ответното дружество и е изчислило показателите за ликвидност, рентабилност, финансова автономност и задлъжнялост на последното.

Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи и когато изчисленият коефициент на обща ликвидност е под единица, това е индиция за влошено икономическо и финансово състояние на дружеството. Коефициентът на обща ликвидност, съгласно заключението на вещото лице, е, както следва: 14 за 2021 год., 1,04 за 2022 год., 0,05 за 2023 год., 0,01 за 2024 год. Същите са референтните стойности и за коефициентът на бърза ликвидност, показващ съотношението между бързоликвидните краткотрайни активи към краткосрочните задължения. Коефициентите на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност показват способността на предприятието да изплаща задълженията си с финансовите активи и с паричните средства. Приемливата референтна стойност на тези коефициенти е 0,5/>0,3 и видно, считано от 2022 год. те са под общоприетите стойности.

Коефициентите на рентабилност за 2022-2024 год. са отрицателни стойности при оптимална рентабилност 8-10 %.

Сочи се от вещото лице също така, че последното осъществено от сдружението плащане към доставчик е от 29.04.2024 год. , когато е и последното осъществено плащане към НАП. От същата дата, сдружението няма приходи от дейност, няма и назначен персонал като последният прекратен трудов договор е с дата 13.12.2023 год. В заключението на вещото лице се сочи, че с оглед показателите на коефициентите за ликвидност, дружеството не разполага с краткотрайни активи за покриване на паричните си задължения или активи, които могат да бъдат продадени, с които да изпълни съществуващи към момента задължения, като заключава, че затрудненията му са трайни и необратими.

Съгласно трайно установената съдебна практика, включително и задължителна такава по смисъла на т.2 от ТР 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК /решение № 115/25.06.2010 год. на ВКС по т.д. № 169/2010 год., ТК, ІІ т.о./, началната дата на неплатежоспособността е датата на най-ранното непогасено задължение на длъжника, към която са налице всички признаци на неплатежоспособността по смисъла на чл.608 ТЗ, т.е. според обективното си финансово състояние, преценено с оглед коефициентите за ликвидност и финансова автономност, длъжникът да е изпаднал в невъзможност да изпълнява паричните си задължения. Посоченият негативен фактически състав, в своята съвкупност следва да е изразен като трайно, обективно и необратимо състояние на търговеца. При определяне на началната дата на неплатежоспособност съдът изследва всички задължения на търговеца.