Определение № 24467 от 06.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24467 гр. София, 06.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20251110109372 по описа за 2025 година

Производството по делото e по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба от Й. К. И., уточнена с искова молба №2 с вх. № ******/09.07.2025г., заявление с вх. № *****/07.08.2025г. и възражение с вх. № ******/01.09.2025г. срещу “Х” ЕООД, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединение осъдителни искове:

- с правно основание чл. 215 КТ за сумата от 416,49 лева, представляваща неплатена част от обезщетение при командировка до Х за периода от 21.06.2023г. до 30.06.2023г.;

- с правно основание чл. 215 КТ за сумата от 1843,56 лева, представляваща неплатена част от обезщетение при командировка до Х за периода от 05.07.2023г. до 16.07.2025г.;

- с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 620,44 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сбора от съдебно предявените вземания за командировъчни, начислено за периода от 14.07.2023г. до 16.07.2025г.

- с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за сумата от 780 лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват изцяло като нередовни, недопустими и неоснователни.

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, при която съдът намира, че на ищеца се следват указания за отстраняване нередовностите на исковата му молба, като едновременно с това и с цел преоцесуална икономия делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Производството по делото подлежи на прекратяване като процесуално недопустимо в частта, в която се претендира обезщетение по чл. 86 ЗЗД за периода след датата на завеждане на иска (арг. от чл. 124, ал. 2 ГПК).

Съдът не споделя останалите оплакванията на ответника за нередовност и недопустимост на предявените искове. Не е налице процесуална пречка, а напротив, в изпълнение на дадените му указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК ищецът е длъжен да уточни исковите си претенции, дори когато по този начин се стига до разминаване с първоначално изложените фактически и правни твърдения. Това не води до предявяването на нов иск, а до изясняване на основанието на заявения, дори когато нередовността се констатирани и отстранени в хода на производството по делото (арг. от чл. 129, ал. 4 ГПК).

На тази плоскост следва да се отчете и трудовоправния характер на спора, който оправдава 1 по-засиленото служебно начало, намерило израз в многократното даване на указания на ищеца, който участва лично в процеса.

На основание чл. 101, ал. 1 ГПК ответника се следват указания във връзка с релеврианото с отговора възражение за прихващане.

Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието приемане е допустимо.

Следва да се допусне поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза, като задачите към вещото лице ще се формулират служебно от съда.

Обстоятелствата, за които ответникът иска да му бъдат допуснати гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетел, не са спорни между страните, а за същите са ангажирани и писмени доказателства, поради което това доказателствено искане ще се устави без уважение, тъй като не е необходимо и не би допринесло за по-правилното разрешаване на повдигнатия пред съда правен спор.

Искането на ответника по чл. 190 ГПК следва да се уважи частично – само за разходооправдателните документи. Част документите, посочени от ответника, вече са ангажиран по делото и повторното им изискване не е необходимо. За пътния лист и отчета искането се оставя без уважение, защото твърденията на ответника са, че тези документи не съществуват, а съставянето им за целите на доказателственото искане по чл. 190 ГПК е недопустимо.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на основание чл. 129, ал. 4 ГПК на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба до съда:

1. да уточни дали сумите, които търси като обезщетения по КТ, са в брутен или в нетен размер

2. да допълни фактическите си твърдения във връзка с предявения иск за обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, като уточни на кое от основанията, посочени в цитираната разпоредба, твърди да е прекратено трудовото правоотношение между страните При неизпълнение исковата молба подлежи на връщане.

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК като процесуално недопустимо производството по предявения иск по чл. 86 ЗЗД за периода след 17.02.2025г.

УКАЗВА на основание чл. 101, ал.1 ГПК на ответника с писмена молба до съда с препис за ответника да посочи основанието и точни размер на вземането си, с което прави възражение за прихващане. При неизпълнение съдът ще приложи последиците по чл.101, ал.

3 ГПК.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 13.10.2026. от 11,30 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи и препис от настоящето определение.

ПРИЕМА представените от ищеца и от ответника писмени доказателства по делото.

Д О П У С К А изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза със задача след запознаване с документите по делото, справка в счетоводството на ответника и навсякъде другаде, където е необходимо, вещото лице да отговори на въпросите:

1. какъв е размерът на уговореното между страните брутно трудово възнаграждение и какъв е нетният размер на същото

2. какъв е размерът на дължимото се на ищеца трудово възнаграждение за отработения 2 период по трудовото му правоотношение с ответника

3. в какъв размер, на коя дата и по какъв начин ответникът е платил трудово възнаграждение на ищеца

4. какъв е размерът на командировъчните, които се следват на ищеца, за командировките му със Заповед № 28 и Заповед № 33

5. според счетоводните записи на ответника какви суми и какви документи са предоставени на ищеца за целите на командировките му, респ. какви суми са отчетни като върнати

6. при съобразяване с отговорите на въпроси 4 и 5 вещото лице да посочи какъв е размера на дължимите неплатени командировъчни на ищеца

НАЗНАЧАВА за вещо лице В. С. С.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице по допуснатата експертиза в размер на 300 евро, платим от бюджета на съда.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в срок до датата на насоченото открито съдебно заседание по делото да представи всички разходооправдателни документи за сторените разходи за сметка на работодателя в периода на двете командировки, като го предупреждава, че при неизпълнение съдът може да приложи последиците по чл. 161 ГПК.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, както следва:

Производството по делото е образувано по предявени от Й. К. И. срещу “Х” ЕООД при условията на обективно кумулативно съединение осъдителни искове:

- с правно основание чл. 215 КТ за сумата от 416,49 лева, представляваща неплатена част от обезщетение при командировка до Х за периода от 21.06.2023г. до 30.06.2023г.;

- с правно основание чл. 215 КТ за сумата от 1843,56 лева, представляваща неплатена част от обезщетение при командировка до Х за периода от 05.07.2023г. до 16.07.2025г.;

- с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 620,44 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сбора от съдебно предявените вземания за командировъчни, начислено за периода от 14.07.2023г. до 16.07.2025г.

- с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за сумата от 780 лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие.

Ищецът твърди, че е заемал длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил“ през м. юни и м. юли 2023г. при ответното дружество по силата на трудово правоотношение, възникнало от Трудов договор № ****/20.06.2023 г. при уговорено трудово възнаграждение в размер на 780 лева. Твърди, че за периода от 21.06.2023г. до 30.06.2023г. и за периода от 07.07.2023г. до 14.07.2023г. бил командирован в Х. За първата командировка получил общо 1300 лв. в брой от работодателя си, при което оставали дължими още 416,49 лв. за командировъчни. Според ищеца за втората командировка работодателят му дължал пълния размер на командировъчните, или 1843,56 лева. Твърди, че тези вземания станали изискуеми заедно с трудовото му възнаграждение – на 10 число на месеца, следващ месеца на полагане на труда. Излага, че работодателят му дължал и обезщетение за прекратяване на трудовото му правоотношение в размер на едно брутно трудово възнаграждение. След подадени множество сигнали в Инспекцията по труда получил от ответника четири плащания с банкови преводи, за които не можел да се ориентира в погашение на кое задължение са.

Претендира законна лихва.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, с който исковите претенции се оспорват като нередовни, недопустими и неоснователни. Ответникът твърди, че ищецът не е изпълнил дадените му указания за отстраняване нередовностите на исковата молба. Излага, че платил на ищеца сумите от 317,04 лева за работна заплата за м. юли, 220,09 лв. за работна заплата за м. юни, 133,71 лева за обезщетение по чл. 224 КТ за 4 дни неизползван платен годишен отпуск и 267,34 3 лева за командировъчни за командировката през м. юни. Иска от съда да съобрази признанието на ищеца, че за този курс е получил още 1 300 лева от работодателя преди за започването му, с което всичко дължимо било платено. Твърди, че за втората командировка размерът на командировъчните бил 600 евро, а не както твърди ищеца 943 евро. Както при първата командировка, преди започване на курса ищецът получил на ръка от работодателя парични суми - 350 евро с разходен касов ордер от 30.06.2023г., и отделно още 100 лева.

Твърди, че след влошаване на отношенията между страните ищецът станал неоткриваем за служителите на работодателя, при което така и не представил отчетни документи за втората командировка, поради което дължи връщане на получените за нея 350 евро и 100 лева. Иска от съда да отхвърли исковете, като му присъди разноски.

- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения – правата на ищеца произтичат от сключен между страните трудов договор и командировъчни заповеди №28 и №33

- правна квалификация – предявените осъдителни искове са с правно основание чл.

215, ал. 1 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД

- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване – съществувалото трудово правоотношение между страните, извършените два курса с тежкотоварен автомобил от ответника в изпълнение на командировъчни заповеди №28 и №33 през месец юни и месец юли 2023г. до Х, както и получаването на сумата от 1300 лева в брой преди първото пътуване.

Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва:

По иска с правно основание чл. 215 КТ

Ищецът следва да докаже съществуването на валидно трудово правоотношение с ответника, издаването на заповед, с която компетентен орган на ответника го е командировал за изпълнение на трудовите му задължения в друго населено място, различно от това, в което той изпълнява длъжността си; командированият работник фактически и ефективно да е извършвал работа в друго населено място, определено от работодателя; размера на обезщетението.

По иска с правно основание чл. 224, ал 1. КТ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване прекратяване на трудовото правоотношение на соченото от него основание, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последен пълен отработен месец при ответника.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.