Решение № 86 от 06.06.2024, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. В., 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Амп

Членове:

ВЙМ

ВРГ при участието на секретаря ААТ като разгледа докладваното от Амп Въззивно гражданско дело №

20241300500145 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от И. Г. В. с ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното дете Н. А.а с ЕГН **********, чрез адв.-пълномощник А. М. и със съдебен адрес: гр. В., ул.“Ц А II“№ *** против Решение № 382/09.05.2023г., постановеното по гр.д. № 226/2023г., по описа на

РС – В. с което е отхвърлен предявеният иск за увеличение на месечната издръжка на малолетното дете от 390.00 лева на 450.00 лева, считано от 13.02.2023г., като неоснователен и недоказан. В останалата част решението не е обжлвано и е влязло в законна сила.

Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, поради необсъждане от съда на всички факти и обстоятелства по делото.

Излага се, че решение не било съобразено с висшите интереси на детето. В тази насока посочва, че ВРС формирал неправилен извод, като приел, че не били настъпили изменения на обстоятелствата, при която е била постановена последната издръжка. Навежда доводи, че първоинстанционният съд не бил съобразил следните обстоятелства: размера на инфлацията в България и Г.; процентното увеличение на цените на хранителните продукти в Г. през 2022г. и 2023г. ; нарастналата възраст на детето и неговите нужди; детето е ученик в V I клас и са му необходими следните пособия - лаптоп, връзка с интернет, съвременен тел.апарат; разходите за възникналото очно заболяване на детето, за което била закупила диоптрични очила за 350лв.; недобросъвестното поведение на ответника, който бил осъден с 1

Присъда от 25.01.2023г. по НОХД № 1239/2022г на РС-В. за неплащане на издръжка; с детето живеят на квартира и извършва разходи за консумативи и за заплащане на месечен наем от 200 евро, съгласно приложения договор от 01.10.2022г.

Поддържа се, че по делото било безспорно, че ответникът е работел като шофьор на международни тежко-товарни превози в Г. и притежавал необходимата правоспособност.

Жалбоподателката сочи още, че ответникът би могъл да упражнява тази дейност и в България и да получава добри доходи, а в гр. С. би могъл да получава по-високо възнаграждение от това в провинцията. Счита за неоснователно твърдението на ответника, че заради пробационните мерки не можел да си намери работа.

Твърди се, че ответникът работи в сивия сектор и разполага с доходи, след като не бил доказал, че е регистриран като безработен.

Поддържа се, че ответникът имал право на обезщетения за безработица от чужбина Г. или И. В тази насока се посочва, че от справката за пътуванията на ответника извън България било установено, че почти 3 години бил в чужбина, където работел като международен шофьор, за което представила и снимки.

Излага се, че във връзка с установяване реалните доходи на ответника била направила искане с исковата молба, което не било съобразено от съда, а именно: Съдът да укаже на ДСП- В., Отдел закрила на детето при изготвяне на Социалния доклад да направи съответно проучване и запитване към Службата по заетостта в И.и Службата по заетостта в Г. регистриран ли е като безработен ответника и получава ли съответно обезщетение за безработица и в какъв размер, а така също да направят справки имал ли е сключени трудови договори ответника в И.и Г. .

Иска се от съда да отмени обжалваното решение и уважи изцяло предявения иск.

Прави искане за присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, по делото не е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата В. А. М. с ЕГН **********.

В проведеното открито съдебно заседание въззивницата не се явява, същата се представлява от процесуалният си представител-адв.Ан.М., която поддържа жалбата, представя справка за доходите на въззивницата и пледира за уважаване на жалбата.

Въззиваемият В. А. М. изразява становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че той също е направил разход от 2000лв за операцията на детето, което не било споменато от въззивницата. Въззивницата възпрепятствала контактите му с детето. Предира в насока потвърждаване на обжалваното решение. Не претендира разноски по производството.

В.ският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и 2 доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Делото е образувано по молбата н а И. Г. В., като майка и законен представител на малолетното дете Н. А.а, чрез адв. А. М. против В. А. М., с която е предявен иск с правно основание по чл.150 СК за изменение-увеличение на определената месечна издръжка от 250.00 лева на 450.00 лева месечно. В исковата молба са наведени твърдения, че дължимата от ответника първоначална месечна издръжка на малолетното дете Н. била в размер на 110лв. съгласно одобрено споруземение между страните по гр.д. № 1692/ 2016 г. по описа на РС –В.. Впоследствие издръжката била изменена в насока увеличаването , като последно присъдената на детето издръжка била в размер на 390лв., присъдена с решение по гр.д. № 1834/2020г. по описа на РС – В.. Наведени са твърдения за изменение на обстоятелствата при които била присъдена последната издръжка от 390лв., като ищцата посочила: нарастналата възраст на детето и увеличаване на разходите за задоволяване на нуждите на детето с оглед възрастта му. Детето живее и учи в Г., където стандарта на живот и разходите са по-високи от този в България. Детето се нуждае от допълнителни средства за лечение на очно заболяване. За образованието на детето са необходими и същото се нуждае от допълнителни пособия-лаптоп,връзка с интернет, съвременен тел.апарат. Ответникът работи в транспортна фирма в Г., получава добри доходи и може да заплаща исканата издръжка.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор. Оспорил е предявения иск по основание и размер. Твърди, че не са настъпили обстоятелства обуславящи увеличаване на присъдената издръжка, а посочените от ищцата обстоятелства били същите, като при определяне на последната издръжка. Посочи, че не може да заплаща издръжка в по-висок размер. В тази насока сочи, че изтърпява наказание „Пробация“ в гр. С. за не плащане на издръжка, живее на квартира под наем и поради това не може да си намери постоянна работа.

Съдът констатира, че с разпореждане №753/03.04.2023г. първоинстанционният съд е изготвил по делото доклад, на основание чл.312,ал.2 ГПК, РС-В. и е разпределил доказателствената тежест между страните, като е указа, че в тежест на ищцовата страна е да докаже, че нуждите на детето са се увеличили, както и възможността на ответника да заплаща издръжка в искания размер. ВРС изрично е указал на ищцата-въззивницата, че не сочи доказателства за твърдяното очно заболяване на детето и за доходите на майката. На ответника е указано, че не сочи доказателства за твърденията си, че изпълнява посоченото наказание в гр.С., както и за доходите си.

С разпореждането изрично е указано на страните, че могат да вземат становище по доклада в едноседмичен срок от връчването му.

Видно от призовката по делото до ищцата /л.39/същата е получила препис от 3 разпореждането на 04.04.2023г. От данните по делото се установява, че ищцата не е направила възражение по доклада.

Пред настоящата инстанция страните не спорят по установената фактическа обстановка от първоинстанционния съд, а именно, че: И. Г. В. и ответникът са родители на детето Н. А.а, родена на 25.03.2011г. ; детето и майката живеят в Г. на квартира, като майката заплаща 200 евро месечен наем; през учебната 2022/2023г. детето Н. е била записана ученичка в VI клас на Първо основно училище-Лептокария-Г. ; с решение № 502/21.12.2017г. по гр.д. № 1911/2017г. по описа на РС - В., е изменена-увеличена първоначалната издръжка от 110лв и ответникът е осъден да заплаща на малолетното си дете Н. месечна издръжка в размер на 250.00 лева, считано от 18.07.2017г.

От приложеното гр.д. № 1834/2020г. по описа на РС- В. се установява, че с постановеното по делото решение №479/20.10.2021г. размерът на издръжката е увеличен от 250.00 лева на 390.00 лева, считано от 09.10.2020г., като искът е отхвърлен за разликата от 390лв. до пълния претендиран размер от 450лв. От исковата молба по това дело съдът констатира, че ищцата е навела твърдения за настъпили изменение на следните обстоятелства, обуславящи предявяването на иска за изменение на издръжката: нараснала възраст на детето, средства за лечение на очно заболяване „Детска,юношеска и пресинилна катаракта ДО, нужда от пособия-лаптоп интернет връзка съвременен тел.апарат във връзка с пандемията от ковид 19.

По делото е изготвен и приет социален доклад от Д”СП” – В.. Страните не са оспорили данните изнесени в социалния доклад. Видно от доклада, социалният работник е изготвил същия по данни на бабата по майчина линия - НС че детето е родено в Г. и било отглеждано от двамата си родители до 2015г., когато се разделили. Понастоящем майката и детето живеят в Г. и същата полага основни грижи за него. Детето страда от очно заболяване, като са му били извършени две операции. Детето няма личен лекар в България.

Детето не поддържа връзка с бащата. Последният рядко контактува с детето. Съгласно изнесеното в социалния доклад, между майката и детето е налице силна емоционална връзка.

Относно трудовата заетост на родителите в социалния доклад е посочено, че майката на детето е съдружник в малък минимаркет за напитки и закуски в Лептокария.

По отношение на бащата-ответника социалният работник посочва, че при разговор с него, същият е заявил, че е загрижен за детето. Последните години е работил в И. но поради здравословни причини, се е прибрал в България. Към момента живее в гр. С. на квартира, не работи, тъй като изтърпява наказание „Пробация“ заради не плащане на издръжка на детето.

По делото е приложена епикриза издадена на вззиваемия-ответника от МБАЛ „Св.

П.“АД - В., отделение по Кардиология, от която се установява, че за времето от 07.01.2023г. до 12.01.2023г., В. М. е бил на лечение в отделението с диагноза - ИБС - НАП акцелерирала, АХ II степен. През 2017г. е прекарал инфаркт в Г., където му е поставен стент.

4

По делото е представена фактура от дата 09.03.2023г. от която се установява, че И. Г.

В. е закупила диоптрични очила на стойност 350лв.

По делото е приложено удостоверение №368000-3774/20.04.2023г. от ОДМВР-В. с приложени справки, издадени за излизанията и влизанията в Република България за периода от 01.01.2018г. до 19.04.2023г. за И. Г. В., Н. А.а и В. М.. В удостоверението е посочено, че от 01.01.2007г.Република България е член на ЕС и след тази дата данните за пътуванията на българските граждани са непълни, доколкото българските граждани се проверят на ГКПП по метода „Анализ на риска“.

Видно от приложената към въззивната жалба декларация за данъчно облагане на доходите на физически лица за 2022г. И. В. е декларирала месечна работна заплата в размер на 1580.27 евро.

С оглед на така установената фактическа обстановка, В.ският окръжен съд намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.