Решение № 3160 от 31.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3160 гр. София, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена И.а

Членове:

Ивета Антонова

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20211100514987 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от Г. В. Л. срещу решение № 20196760/11.10.2021г.. постановено па гр.д. № 62238/2019г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 144 състав, с което е отхвърлен предявения от него по реда на чл.422 от ГПК срещу ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на бл.****, гр. София, ж.к. Белите брези, ул. **** иск с правно основание чл.61 ал.2 от ЗЗД за сумата от 6445,71 лв., представляващи разходи по поддръжка и ремонт на общите части на етажната собственост на бл.****, гр. София, ж.к. Белите брези, ул. **** за периода 01.07.2015г. – 30.10.2017г., платени с лични средства.

Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилна преценка на доказателствата по делото, следствие на което се твърди първоинстанционният съд да е достигнал до погрешни фактически и правни изводи и неправилно приложение на материалния закон. Счита, че направените констатации от районния съд за липса на решение на ОС за заплащане на разходи, които са на абонаментно обслужване като електроенергия, асансьор, такса мощност е неправилен, доколкото е абсурдно ежемесечно да се взима решение за плащане на тези разходи. На следващо място посочва, че дори и да няма решение на ОС за извършване на ремонти и подобрения в общите части на сградата, то те са направени именно в полза на съсобствениците и те се ползват от тях, поради което и ответника дължи връщането им и за което има изрично решение на ОС, неизпълнено от новото ръководство на ЕС.

Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което се уважи изцяло предявения иск, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното й изпащане. Претендира разноски.

1

Въззиваемата страна и ответник в първоинстанционното производство ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на бл.****, гр. София, ж.к. Белите брези, ул. **** в срока по чл.263 ал.1 от ГПК депозира отговор на въззивната жалба, в който поддържа становище за нейната неоснователност, съответно правилност и законосъобразност на изводите на съда, че не са налице предпоставките за уважаване на предявения иск, доколкото ищецът в качеството си на управител на ЕС не е изпълнявал взети решения на ОС на ЕС за разходване на общи средства и ремонти, не е извършил отчетна сделка след като са прекратени правомощията му като управител, разпореждал се е със средства на ЕС и общи на всички съсобственици, липсват доказателства, че същия е разходвал лични средства.

Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Досежно правилността на обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:

Следва да се има предвид, че основанието на претенцията за присъждане на вземане за стойност от извършени разходи за запазване, поддържане, подобрения в чужд или съсобствен имот е забраната за неоснователно обогатяване като общ принцип на облигационното право. Законодателят провежда принципа чрез източниците на облигационни отношения, предвидени в чл. 72 и чл. 74 ЗС, чл. 60 – 62 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД.

Съставите задават правната рамка на отношенията между предприелия работата в полза на веща и собственика на същата, но определянето на действителното правно основание на облигационните отношения, които са възникнали от подобряването/поддържането/управлението на чуждия имот, е дейност на съда по приложението на материалния закон. Съдът я извършва въз основа на фактическите твърдения и петитума на исковата молба, но и в съответствие с установеното по делото.

Следователно въведените в исковата молба твърдения за качеството, в което ищецът е извършил работата /владелец, гестор или държател/ или зададеният в исковата молба начин, по който е определен размерът на съдебно предявеното вземане /„увеличената стойност на вещта“, „по-малката от двете суми“, „до размера на обедняването“, „до размера на обогатяването“, „връщане на необходимите и полезни разноски“, / не ограничават съдът да даде защитата според действително осъщественото правно основание. Чрез тях ищецът въвежда факти, които индивидуализират съдебно предявеното вземане, но представляват и предложена от него квалификация на предявения иск, която не е обвързваща за съда. В този смисъл е и многобройната практика на ВКС -решение № 129/13.07.2011 г. по гр. д. № 72/2010 г. I-во отд, решение № 131/10.07.2013 г. по гр. д. № 913/2012 г, I-во отд, решение № 159/14.06.2013 г. по гр. д. № 1492/2013 г, II-ро ГО, решение № 134/31.07.2014 г. по гр. д. № 6535/2013 г.

2

Съдът съобразява обстоятелството, че хипотезата на чл.59 от ЗЗД е налице само в случаите, в които липсва друг иск за защита на субективното право, както и в случаите, в които изрично законът препраща към тази разпоредба – чл.61 ал.3 от ЗЗД. При систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.60, чл.61 във всичките му алинеи и чл.59 от ЗЗД се налага извода, че на първо място се прави разлика между възлагане на чужда работа и извършване на такава. Хипотезата на чл.60 от ЗЗД поражда единствено задължение за гестора да извърши работата с грижата на добрия стопанин, а в другите хипотези се предполага вече извършена работа без възлагане.

На следващо място от текста на разпоредбата на чл.61 ал.3 от ЗЗД може да се направи извода, че същата има за цел да ограничи обратния иск на гестора срещу доминуса само до хипотезите, в които работа е била уместно предприета и добре управлявана, а в останалите случаи – недобре управлявана и против волята на заинтересувания – по правилата на чл.59 от ЗЗД. Приемане на противното би довело до абсурдния извод за игнориране на субсидиарния характер на иска по чл.59 от ЗЗД и прилагането му на общо основание. /каквато очевидно не е волята на законодателя/.

Въззивният съд, който е инстанция по съществото на спора, дори и без оплакване от някоя от страните, е длъжен да даде вярната правна квалификация на спорните правоотношения /в пределите на жалбата/ във въззивното решение, доколкото не се променят заявените факти и основания по исковата молба, като само в случай, че поради неправилната квалификация на страните са били неточни указания, той е длъжен да даде нови такива и предостави възможност да ангажират доказателства, с оглед обезпечаване правилността на прилагане на закона с оглед релевантните факти /т.2 от ТР 1/09.12.2013г. по т.д. №1/213г. на ОСГТК на ВКС/.

В обжалваното решение дадената от първоинстанционният съд правна квалификация за всички претендирани суми – по пера и съобразно уточнение с молба с вх. № 31823/25.05.2022г. е чл.61 ал.2 от ЗЗД, като настоящият състав намира, че същата е правилната такава и относима с оглед материалните предпоставки на фактическия състав в цитираната правно норма, но само относно част от сумите, а именно за:

-електоенергия за осветление на стълбището-316,92;

-електроенергия за асансьор-1139,64 лв.;

-такса за обслужване на асансьор- 2680,25 лв.;

-ремонт на четец за чипове на входна врата – 70,00 лв;

-ремонт на реле на входна врата-42,00 лв;

-обезпаразитяване на стълбище, мазета и таван-40,00 лв.;

-препрограмиране на чипове за входна врата-20,00 лв.;

-фотоклетка стълбищно осветление – 20,20 лв. или в общ размер от 4329,01 лв.

Предвид характера и естеството на цитираните разходи и с оглед фактическите твърдения в исковата молба, обосновават правната квалификация по чл.61 ал.2 от ЗЗД.

Относно другите претендирани суми за:

-възстановяване памет на RFID-10,00 лв.;

-материали – 19,20 лв.;

-5 броя секретни ключалки за пощенски кутии – 15,00 лв.;

-3 броя секретни ключалки за пощенски кутии – 9,00 лв.;

3

-електроенергия - обслужваща такса електромер кафене-82,75 лв;

-топлинна енергия /такса мощност – 280,48 лв.;

-ремонта на козирка на входа- 1700 лв. или в общ размер от 2116,43 лв. с оглед вида и характера на същите не се обосновава приложението на чл.61 ал.2 от ЗЗД и предвид липсата на друг иск, с който да бъдат претендирани, претенцията в тази част следва да квалифицира по чл.59 от ЗЗД.

Относно претенцията с правно основание чл.61 ал.2 от ЗЗД.

За да възникне в правната сфера на страната /ищеца/ правото на обезщетение по реда на чл.61 ал.2 от ЗЗД е необходимо кумулативното наличие на следните материални предпоставки /осъществени юридически факти/: извършване на чужда работа, извършване на работата без възлагане или наличие на задължение, уместност на водената работа и добро управление в чужд интерес, както и в собствен интерес.

1.Извършване на чужда работа:

Работата е чужда, когато е насочена към пораждане на благоприятни последици /правни и фактически/ в патримониума на друго лице, като в случаите в които гесторът възложи извършването на подобренията на трети лица чрез договор за изработка, той не губи качеството си на гестор и обратно третите лица не разполагат с претенция от гестция наред с възнаграждението по договора.

В случая описаните фактически действия от ищеца предполагат благоприятен резултат в патримониума на ответника - изпълнение на негови задължения и предотравяване неблагоприятни последици - от спиране на електрозахранването, неработеща асансьорна уредба, поддържане на чистота и дезинфекция, работещо осветление в общите части на блока и съответно надеждна система и контрол на достъп до общите част и апартаментите.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че ищецът е извършвал плащания и погасяване на задължения на ЕС за електроенергия на стълбище и асансьор /с изключение на представените бележки за заплащане на задължения на ЕТ „Л.

К.“ – л.99-116 вкл. от делото на СРС, които са лични разходи на ищеца в качеството му на ЕТ за обект в сградата на ЕС/, такса поддръжка асансьор, ремонт на входна врата и четец на чипове т.е. разходите са реално направени, установени по основание и размер.

2. Липса на възлагане

Няма спор между страните, а и се установя от приложените протоколи от ОС на ЕС, че да периода през периода от 01.07.2015г. - 30.10.2017г. ищецът Г е. В. Л. е избран и е изпълнявал длъжността „управител на ЕС в сграда бл.****, гр. София, ж.к. Белите брези, ул.

****.

По делото липсват доказателства, че ищецът като управител на ЕС е изпълнявал конкретни решения на ОС на ЕС по повод плащане на разходи за управление и извършване на ремонтни дейности, които правомощия са в изключителната компетентност на ОС – чл.11 от ЗУЕС, поради което и следва да се приеме, че дейностите са извършвани без възлагане – т.е налице е и втората от изброените материални предпоставки от фактическият състав по чл.61 ал.2 от ЗЗД.

3. Управление на работата в чужд интерес и в собствен, уместност на извършването на подобрения и добро водене на работата.

Управлението на работата в чужд интерес предполага знание на гестора, че неговите правни и фактически действия засягат чуждата правна сфера. Не е необходимо доказване на пряката цел, тъй като много често извършването на работата е и с цел за облага в собствена полза /ползване на подобренията и извличане на облаги от тях/.

4