Решение № 157 от 02.05.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. София, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Красимира Медарова

Бонка Янкова при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора М.Б.Бенчев като разгледа докладваното от Бонка Янкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200283 по описа за 2023 година

Производството пред ВКС е по чл.346,ал.1,т.1 от НПК и е образувано по касационна жалба на адв.Е.П. от АК Пазарджик, защитник на подсъдимия А. М. М., против въззивна присъда № 3/26.01.2023г. на Апелативен съд Пловдив, постановена по ВНОХД №365/2022 г., с която е била отменена присъдата на Окръжен съд Пазарджик в оправдателната и част и постановена нова, с която подсъдимият е признат за виновен по обвинението му по чл.115 във връзка с чл.18 от НК и му е било наложено наказание в размер на пет години лишаване от свобода, като на основание чл.23 от НК е било определено общо наказание в размер на най-тежкото - пет години лишаване от свобода, постановено за изтърпяване при първоначален общ режим, към което е било присъединено изцяло наказанието глоба в размер на 2000лв. С присъдата, апелативният съд се е произнесъл по направените във въззивната инстанция разноски и на основание чл.59,ал.1 от НК е приспаднал времето, през което подс.М. е бил с мярка за неотклонение домашен арест, считано от 06.04.2021г до 29.04.2021г. В потвърдителната част, касателна другите две престъпления, за които подсъдимият е бил осъден от първоинстанционният съд - по чл.235,ал.1 и по чл.339, ал.1 от НК, въззивната присъда не е предмет на оспорване.

В касационната жалба са заявени всички касационни основания по чл.348,ал.1 от НПК, подробно аргументирани в постъпилото по реда на чл.351,ал.4 от НПК допълнение.

С твърдения за недоказаност на обвинението и несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна е заявено наличието на касационния повод по чл.348,ал.1,т.1 1 от НПК. Посочено е също, че с осъждането му за престъпление по чл.115 във връзка с чл.18 от НК, без да е посочена коя от трите хипотези по чл.18 от НК е възприета, както и чрез осъждането му по непредявено обвинение, с оглед посочената във въззивните мотиви квалификация, каквато липсвала пред първостепенният съд – по чл.115 във вр с чл.118 от НК, постановената спрямо подсъдимия въззивна присъда е в нарушение на материалния закон, поради приложените погрешни правни квалификации.

Касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 от НПК е ангажирано чрез наведени в жалбата оплаквания за допуснато от апелативната инстанция неизпълнение на задълженията по чл.13, чл.14 и чл.107,ал.5 от НПК, вследствие на което е осуетено разкриването на обективната истина и по-конкретно: неизследвани са останали съществените за делото въпроси: 1/ зад кое дърво се е скрил пострадалия К., понеже незаконосъобразно съдът идентифицирал дървото въз основа на неговите показания, които, според касатора са противоречиви и лишени от достоверност; 2/ денивелацията на терена и на каква дълбочина би проникнал проектил, изстрелян от разстояние около 6 метра и дали намерените гилзи са били местени; 3/ от какво оръжие са другите три гилзи, намерени също при огледа на местопроизшествие;

Третото касационно основание е аргументирано с оплакване за прекомерност на наказанието. Твърди се, че при пълна липса на отегчаващи обстоятелства, съответно при подценяване значението на смекчаващите, определеното от АС наказание в размер на пет години е явно несправедливо. Изтъкват се също и аргументи, свързани с неправилното отчитане на времевите периоди, в които подсъдимият е бил с мярка за неотклонение задържане под стража и с мярка за неотклонение домашен арест.

Отправените искания са в алтернативност: отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия от ВКС, отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане или изменение на въззивната присъда, като бъде намалено наложеното наказание, с приложение института на условното осъждане.

В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият М., редовно призован участва лично и с договорния си защитник адвокат П. и със защитника по чл.91,ал.2 от НПК - М. А. М.. Касационната жалба се поддържа изцяло с акцент върху неправилното осъждане на подсъдимия за престъпление, което същият не е извършил и искането е за неговото оправдаване.

Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна. Излага съображения по наведените касационни нарушения и аргументира позиция за тяхното отсъствие, като моли въззивната присъда да бъде потвърдена.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, намери следното:

Касационното производство е първо по ред, след преминали две първоинстанционни и две въззивни прозводства. С присъда, постановена по НОХД № 21/2021 г. Окръжният съд Пазарджик признал подсъдимия М. за невиновен в извършването на престъпление по чл.115 вр. с чл.18,ал.1 от НК и го оправдал по това обвинение. Признал го за виновен в това да е извършил престъпления по чл.235,ал.1 и чл.339,ал.1 от НК и след като определил за всяко 2 едно от тях наказание, на основание чл.23 от НК наложил на подсъдимия общо наказание – две години лишаване от свобода, изпълнението на което отложил, на основание чл.66,ал.1 от НК, за срок от пет години, към което присъединил изцяло наказанието глоба в размер на 2000лв. С Решение по ВНОХД № 444/21г., образувано по протест и въззивна жалба, състав на ПАС отменил присъдата и върнал делото за ново разглеждане, поради констатирани съществени процесуални нарушения по см на чл.348, ал.3, т.1- т.3 от НПК. При новото разглеждане на делото, вторият състав на Окръжен съд Пазарджик достигнал до същия правен резултат, като с присъда № 22 от 28.06.20228 г. по НОХД № 18/2022 г. признал подсъдимия М. за невиновен в извършването на престъплението по чл.115 вр. с чл.18,ал.1 от НК, поради което го оправдал по това обвинение, а съответно, като намерил подсъдимия за виновен в извършването на престъпленията по чл.235,ал.1 и чл.339,ал.1 от НК, и след като определил наказание за всяко едно, на основание чл.23 от НК наложил на подсъдимия найтежкото от тях – две години лишаване от свобода, изпълнението на което отложил, на основание чл.66,ал.1 от НК за срок от пет години, към което присъединил изцяло наказанието глоба в размер на 2000лв. С присъдата, съдът се произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото, както и на основание чл.59, ал.1 от НК, приспаднал от наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което подс.М. е бил с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 03.07.2020г. до 05.04.2021г.

Вторият състав на Апелативен съд Пловдив разгледал, образуваното само по протест ВНОХД № 365 по описа на съда за 2022г. и постановил атакуваната сега присъда, предмет на настоящата касационна проверка.

Подадената касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срок и срещу акт от посочените в чл. 346,ал.1,т.1 от НПК

Разгледана по същество, ВКС я намира за неоснователна.

Първо е необходимо да се уточни, че с оглед изложените в касационната жалба основания по чл.348 от НПК и доводите, посочени в тяхна подкрепа, съгласно чл.347, ал.1 от НПК пределите на настоящата касационната проверка са ограничени само до правилността на оспореното с новата присъда осъждане на подсъдимия за престъплението по чл.115, вр. с чл.18, ал.1 от НК.

Прочитът на развитите в касационната жалба и допълнението към нея съображения към раздел първи - „нарушения на материалния закон“, и към раздел втори - „съществените процесуални нарушения“, преценени съдържателно разкриват доводи с разнопосочен характер. Заявените „погрешни правни квалификации“, чрез които се твърди материална незаконосъобразност - неконкретизирана хипотеза на чл.18 от НК и неправилното, след като производството е протекло по общия ред, определяне на наказанието при чл.58 б.“а“ от НК, с оглед претендираните последици са относими към регламентираното в чл.348,ал.1,т.2 от НПК касационно основание, понеже се твърди, че с допуснатото нарушение е компрометирано правото на защита на подсъдимия да разбере за какво точно престъпление е осъден. В същото време, заявените в раздел втори от допълнителните съображения аргументи (стр.шеста) са изцяло относими към предпоставки, свързани с преценката за материалната незаконосъобразност на въззивния акт - обективна несъставомерност, с оглед 3 претендирания доброволен отказ от опит и субективна такава, с оглед заявеното отсъствие на пряк умисъл за убийство, изведено от височината на проектила – 61см, преценена като изключваща изстрел насочен към жизнено важни части на човешкото тяло.

Независимо от различното им отнасяне към съответните основания по чл.348, ал.1 от НПК, касационната проверка е дължима към всички изложени в жалбата съображения, като приоритетно място имат ангажираните доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, понеже евентуалното наличие на касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 от НПК, предполагащо ново разглеждане на делото, би направило безпредметно произнасянето по другите две касационни основания.

Аргументираните различни проявления на въведеното основание по чл.348,ал.1,т.2 от НПК, с оглед възможността за обсъждане и отговор от касационният състав, налагат и позволяват тяхното систематизиране в три основни насоки:

1/нарушения на принципните начала по чл.13 и чл.14 от НПК, допуснато чрез:

- игнориране на задължението за разкриване на обективната истина, понеже от една страна напълно безкритично апелативният съд възприел за достоверни показанията на пострадалия К., които според касатора са противоречиви и опровергани, в подкрепа на което е и предложения подробен собствен анализ (на стр.2 - стр.4 от жалбата), а от друга, останали неизследвани важни обстоятелства: денивелацията на терена, на който били подсъдимия и св.К., дълбочината, на която би проникнал проектил, изстрелян от 6 метра от разстояние, което би проверило възражението, че гилзите били местени и неизследването на други три намерени също там гилзи – от какво оръжие били изстреляни и “евентуално от кого“;

- ползване на данни от негоден доказателствен източник, а именно протокол за оглед на местопроизшествие;

- обсъждане на доказателства, събрани при първото първоинстанционно разглеждане на делото, без да е отчетено, че присъдата е била отменена като постановена от незаконен състав;

2/ нарушение в оценъчната доказателствена дейност, с уточнението, че макар и на същата плоскост да е заявено оплакването за допуснатото неразкриване на обективната истина по делото, доколкото се твърди „недоказаност“, а единственото проявление в рамките на възможната касационна проверка (необосноваността, както е известно не е касационно основание) е анализът на доказателствената основа да е превратен или необективен, както и с оглед претендираните от допускането му последици – опорочен процес на формиране на вътрешното убеждение, се налага и самостоятелното му обсъждане.

3/нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия, изразено чрез осъждане по непредявено обвинение по чл.115 вр. с чл.118 от НК, без да е ясно за какво престъпление е осъден, поради непосочване на хипотезата на чл.18 от НК и без да е ясно в каква процедура е осъден, понеже наказанието било определено на основание чл.58,б.“а“ от НК „ и то при условие ,че делото е разгледано по общия ред , а не по реда на чл.371, т. 2 от НПК“ ( стр. 2, допълнението към касационната жалба).

4/ нарушение, изразено в липса на мотиви, допуснато чрез противоречията, върху които е 4 акцентирано на стр.пета от допълнителните съображения:

- различното разстояние, от което апелативният съд е приел да е произведен изстрела към дървото, четири метра или шест метра;

- фактически изводи за усетена от подсъдимия „болезнена лютивина по лицето“, налична в обвинителния акт, но неподкрепена с доказателства, понеже намерените други три гилзи не са изследвани, нито е изследвана принадлежността им към предадения десет дни след инцидента газов пистолет; липсата на мотиви е обоснована и с пропуска на апелативния съд да аргументира правните си изводи – за установения пряк умисъл, при който е приел да е извършено деянието от подсъдимия, както и за приетата изобщо обективна и субективна съставомерност, при положение, че според касатора подсъдимият „категорично“ не е имал намерение да извърши убийство и дори и „хипотетично“ се допусне, че първоначално е бил налице такъв умисъл, то и с отказа да довърши започнатото, въпреки, че „никой и нищо не му е пречило да изпълни намеренията“, доброволно се е отказал(стр.6 –стр.7, допълнителните съображения); липсата на мотиви е аргументирана и с игнорирането на въведени пред апелативната инстанция доводи и възражения – подробно изброени на стр.7 и стр.8 от допълнението към касационната жалба, които не били обсъдени и на които контролираният съд не е дал отговор в мотивите към атакуваната присъда;