Определение № 4773 от 07.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4773 гр. София, 07.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Розинела Янчева

Радост Бошнакова като разгледа докладваното от Розинела Янчева Частно касационно гражданско дело № 20268003103986 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 4921/04.08.2026 г. на „Чинков Пропърти“ ЕАД и „Гилини“ ООД, чрез адвокат Л. В., срещу определение № 401 от 27.07.2026 г. по в. ч. гр. д. № 272/2026 г. на Апелативен съд – Велико Търново за потвърждаване на определение № 384 от 20.05.2026 г. по гр. д. № 104/2026 г. на Окръжен съд - Габрово, с което е прекратено на основание чл. 130 ГПК производството по делото по предявения положителен установителен иск за собственост на „Чинков Пропърти“ ЕАД срещу Д. В. Б., Т. В. Х., Т. В.

Б. и С. Г. Г., поради недопустимост, както и е прекратено производството в частта по предявения иск от „Гилини“ ООД срещу Д. В. Б., Т. В. Х., Т. В. Б. и С. Г. Г. и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд - Габрово.

Въззивният съд е съобразил, че Окръжен съд - Габрово е сезиран с искове, предявени от „Чинков Пропърти“ ЕАД и „Гилини“ ООД срещу Д. В. Б., Т. В. Х., Т. В. Б. и С. Г. Г.. В исковата молба са изложени обстоятелства, че „Чинков Пропърти“ ЕАД е собственик на 98.6813 % ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], ведно с 98.6813 % ид.ч. от построените в него сгради с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***. Собствеността върху имота и сградите е придобита с договор с нотариална заверка на подписите и съдържанието от 11.08.2022 г., по силата на който „Гилини“ ООД продава на „Чинков Пропърти“ ЕАД търговското си предприятие, част от активите на което са и процесните недвижими имоти. Собствеността от страна на „Гилини“ ООД е придобита, както следва: 98.62 % ид.ч. от имотите - с нотариален акт № 164, д. № 147/24.06.2022 г., и 0.0613 % ид.ч. - с нотариален акт за дарение № 163, д. № 146/23.06.2022 г. „Чинков Пропърти“ ЕАД се позовава и на непрекъснато давностно владение, считано от м. януари 2011 г., продължаващо и понастоящем. Останалите 1.3187 % ид.ч. от посочените сгради се 1 владеят от „Гилини“ ООД повече от 10 години и това дружество е придобило собствеността върху тях. Д. В. Б., Т. В. Х. и Т. В. Б. са наследници на В. Д. Б.. Последният е придобил правото на собственост върху 0.6613 % ид.ч. от описаните по-горе недвижими имоти, от които 0.0003 % ид.ч. – с нотариален акт за дарение № 121, д. № 469/27.11.2007 г., и 0.661 % ид.ч. – с нотариален акт за продажба № 122, д. № 470/27.11.2007 г. С нотариален акт № 177, д. № 339/21.10.2022 г. Д. В. Б., Т. В. Х. и Т. В. Б. са учредили право на ползване върху 0.6613 % ид.ч. от посочените недвижими имоти в полза на „Алу Бета“ ЕООД, с едноличен собственик и представляващ Д. В. Б.. На 25.10.2022 г. „Алу Бета“ ЕООД е вписало в имотния регистър поредица от договори за наем с трети лица за предоставяне за временно и възмездно ползване на посочените имоти, за 100 % от тях, до 25.10.2046 г. Ответникът С. Г. е притежавал 0.6613 % ид.ч. от описаните имоти, придобити с нотариален акт за дарение и с нотариален акт за покупко-продажба. С нотариален акт № 23, д. № 699/17.10.2022 г. С. Г. е учредил на „Стеди колор“ ЕООД и „Георгиев авто“ ЕООД право на ползване върху 0.6613 % ид.ч. от имотите. С. Г. е едноличен собственик и управител на „Стеди колор“ ЕООД и „Георгиев авто“ ЕООД. На 03.11.2022 г. „Стеди колор“ ЕООД и „Георгиев авто“ ЕООД са вписали поредица от договори за наем с трети лица за предоставяне ползването на имотите, за 100 % от тях, до 25.10.2055 г. На 27.10.2022 г. е проведено събрание на съсобствеността, свикано от „Чинков Пропърти“ ЕАД, на което са присъствали и ответниците. Взето е решение „Чинков Пропърти“ ЕАД да получи цялостното ползване на сградите, описани погоре. В исковата молба е мотивиран правен интерес от водене на предявения положителен установителен иск за собственост, като се сочи, че ответниците нарушават правото на собственост на „Чинков Пропърти“ ЕАД и с тяхното поведение се създава правен спор относно пространствените предели на собствеността. Описват се следните групи действия от ответниците, нарушаващи обема на правото на собственост на „Чинков Пропърти“ ЕАД: във водени съдебни процеси ответниците са оспорвали действителността на договора за продажба на търговското предприятие; те са учредили право на ползване върху собствените си идеални части от сградите, без да са във владение на същите; в сключените договори за наем от „Алу бета“ ЕООД, „Стеди колор“ ЕООД и „Георгиев авто“ ЕООД са предоставени за ползване имотите в пълния им обем; предявен е иск от Д. В. Б., Т. В. Х. и Т. В. Б. срещу „Чинков Пропърти“ ЕАД и „Гилини“ ООД относно собствеността на 0.6613 % ид.ч. от сградите, като се оспорва и обема на правото на собственост на „Чинков Пропърти“ ЕАД; ответниците са подавали сигнали за незаконен строеж по сградите, за което са водени множество административни производства; на 12.01.2023 г. ответникът С. Г. и съпругата му са нахлули в опит да отнемат владението на сгради с идентификатори *** и ***, за което е подаден сигнал на телефон 112. По тези съображения са предявени искове, с които да се признае за установено правото на собственост на „Чинков Пропърти“ ЕАД в размер на 98.6813 % ид.ч. върху процесните сгради, както и да се установи правото на собственост на „Гилини“ ООД в размер на 1.3187 % ид.ч. върху същите сгради срещу ответниците, на основание давностно владение. Първоинстанционният съд е приел, че наведените в исковата молба твърдения не сочат на претенции от страна на ответниците върху правото на собственост върху целите процесни недвижими имоти. Договорите за наем не са сключени 2 от ответниците, а от юридически лица, които не са страни по делото. Наличие на правен спор не може да се изведе и от твърдението за подавани сигнали за незаконно строителство и опит за отнемане на владението на две от сградите, нито от възраженията за нищожност на договора за продажба на търговско предприятие. Претендираните от ответниците права върху процесните имоти, така както са изложени в исковата молба, не отричат правото на собственост на „Чинков Пропърти“ ЕАД върху 98.6813 % ид.ч. от същите, а предмет на правния спор се явява претендираното от „Гилини“ ООД право на собственост върху 1.3187 % ид.ч. По тези съображения от първостепенния съдебен състав е прието, че не е налице правен интерес по отношение на ищеца „Чинков Пропърти“ ЕАД от предявяване на положителен установителен иск за собственост, последица от което е прекратяване на производството в тази част, а по отношение на предявения установителен иск от „Гилини“ ЕАД е прието, че с оглед цената на иска, същият подлежи на разглеждане от Районен съд Габрово, поради което производството в тази част е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд - Габрово.

Апелативен съд – Велико Търново е споделил становището на Окръжен съд - Габрово за недопустимост на предявения иск от „Чинков Пропърти“ ЕАД срещу ответниците Д. В. Б., Т.

В. Х., Т. В. Б. и С. Г. Г.. Визирал е, че съгласно ТР № 4/14.03.2016 г. на ОСГК на ВКС допустимостта на установителните искове за собственост като самостоятелна форма на защита е обусловена от наличието на правен интерес. Този правен интерес се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните правен спор.

Такъв интерес ще е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия. В мотивите на ТР № 3/25.10.2022 г. на ОСГК на ВКС е прието, че притежанието на идеални части от правото на собственост предпоставя многообразие на споровете за защита на тези права. При всеки конкретен правен спор наличието на интерес се преценява конкретно въз основа на обосновани твърдения, посочени в исковата молба. В ТР № 8/27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че правен интерес е налице и когато съсобствениците спорят за обема на притежаваните права върху общата вещ. Не е налице правен интерес от предявяването на установителен иск в случаите, когато ответниците не са оспорвали извънсъдебно претендираните от ищеца права и не ги оспорят в хода на висящото производство, защото липсва правен спор, което обуславя прекратяване на производството, като недопустимо. В конкретния случай се излагат твърдения, че „Чинков Пропърти“ ЕАД е собственик на 98.6813 % ид.ч. от описаните недвижими имоти. Сочи се, че наследодателят на първите трима ответници е придобил право на собственост върху 0.6613 % ид.ч. от тях, а ответникът С. Г. – на 0.6613 % ид.ч. От изложените твърдения в исковата молба не може да се обоснове извод за наличие на конкуренция за едни и същи идеални части, или че ответниците претендират по-голям размер на идеалните части от притежаваните.

Действията, с които е мотивиран правният интерес от ищеца „Чинков Пропърти“ ЕАД, не са от естество да се оспорва от страна на ответниците правото му на собственост в сочения от него обем на притежаваните права. Д. Б., Т. Х. и Т. Б. са учредили право на ползване върху 0.6613 % ид.ч., каквито права е изложено в исковата молба, че е придобил техният 3 наследодател В. Б., а С. Г. е учредил право на ползване върху собствените 0.6613 % ид.ч. от описаните имоти, т.е. разпореждането с права е в рамките на документално сочените от ищеца такива. Облигационните отношения между ползвателите и други лица не обосновават правен интерес от установяване на вещните права на ищеца спрямо ответниците, доколкото тези правоотношения са между други страни и установяването със сила на пресъдено нещо на правото на собственост по предявения иск не би оказало пряко или косвено въздействие върху правното положение на страните по договорите. Предявеният иск от Д. Б., Т. Х. и Т. Б. срещу „Чинков Пропърти“ ЕАД и „Гилини“ ООД също е само по отношение на техните идеални части, с него не се заявяват права, по-големи от притежаваните и засягащи правата на „Чинков Пропърти“ ЕАД. Защитните възражения във водените искови производства и подавани жалби за незаконно строителство от страна на ответниците са възприети от ищеца като злоупотреба с право и няма изложени твърдения тези действия да имат отношение към собствеността и с тях да се оспорват правата на дружеството. Становището в депозираната частна жалба, че съдът е следвало да даде възможност на ищците да пояснят и допълнят исковата молба, с оглед постъпилите отговори, или да им даде възможност да упражнят процесуалното си право по чл. 214 ГПК, не може да бъде споделено. В исковата молба са изложени ясно и последователно обстоятелствата, на които ищецът „Чинков Пропърти“ ЕАД основава претенцията си, както и нарочно е мотивиран неговият правен интерес от предявяването й. Съдът е длъжен да следи за наличието на правен интерес във всяко положение на делото, като в случая актът на първоинстанционния съд, атакуван пред въззивната инстанция, е постановен след размяната на книжа и изслушване становищата на ответниците. Макар че изрично в първоинстанционното определение е посочено, че направените от тях признания не се вземат предвид при преценяване на допустимостта, въззивният състав е намерил, че липсата на правен спор се извежда както от липсата на извънсъдебно предявявани претенции за идеалните части на ищеца, така и от липсата на оспорване на същите в хода на настоящото производство. Приел е, че за Окръжен съд Габрово не е съществувало правомощие да дава допълнителни указания за мотивиране на правен интерес от ищеца, при ясните обосновки в редовната му искова молба, тъй като това би противоречало на диспозитивното начало и на принципа за равнопоставеност на страните в гражданския процес. Ето защо, Апелативен съд – Велико Търново е счел за съобразено с процесуалните правила прекратяването на производството по делото по предявения от „Чинков Пропърти“ ЕАД иск.

Относно предявения иск от „Гилини“ ООД за спорните 1.3187 % ид.ч. от описаните сгради, въззивният съдебен състав е посочил, че споделя направения извод, че делото е родово и местно подсъдно на Районен съд - Габрово. Визирал е, че цената на иска е определена по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, съобразно данъчната оценка и размера на защитавания интерес, и съгласно разпоредбите на чл. 103 и чл. 104, т. 3 ГПК компетентен да разгледа спора е районният съд.