Решение № 127 от 08.02.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2660/2025
- Вид
- Решение № 127
- Подписан
- 08.02.2026
- В сила
- 09.02.2026
- Състав
- Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, Деница Славова
Други актове по делото
- Определение № 5712 от 19.12.2025 · Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, Деница Славова
- Протокол № 116 от 29.01.2026 · Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, Деница Славова
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.66 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 127 гр. Варна, 08.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове:
Красимир Т. Василев
Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20253100502660 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба от Ж. Н.
А., чрез адв. Д. против Решение № 3325 от 24.09.2025 година, постановено по гр.дело № 450/2025 година, по описа на ВРС, с което е била уважена исковата претенция на Я. Р. И. и е осъден въззивника да й заплати сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживените от нея болки и стданания, както и стрес, които вреди са настъпили в резултат от действията на ответника от 05.08.2024 година, представляващи нанасяне на телесна повреда на ищцата, за което е бил осъден дееца с влязла в сила присъда – споразумение по нОХД № 3433/2024 година на ВРС, шести състав, на основание чл.45 от ЗЗД, както и с което е била осъден въззивника да й заплати сумата от 1 000 лева, представляваща сторените в съдебното производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Според депозирана лаконична жалба решението се явява неправилно и не почива на наличните по делото доказателства.Излага се, че размера на присъденото обезцщетение е завишен и се настоява да бъде редуциран до 1 сумата от 2000 лева.
По делото е постъпил отговор от страна на адв. П., като процесуален предеставител на Я. Р. И., която намира решението за правилно и моли то да бъде потвърдено.
Пред въззивния съд страните не са направили доказателствени искания.
В съдебно заседание по делото въззивника, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Въззиваъемата страна – Я. И., редовно призована, не се явява; постъпило е становище от адв. П., като нейн процесуален представител, с което се настоява съдът да потвърди решението; претендира се и адвокатско възнаграждение.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Пред първата съдебна инстанция е бил предявен иск от страна на Я. Р. И. с твърдения, че на 05.08.2024 година ответника и е нанесъл побой при условията на домашно насилие; тя сочи още, че са и нанесени удари в областта на главата, където е започнало и силно кръвотечение.
Сочи още, че е успяла да избяга и да потърси помощ в близкото козметично студио на първия етаж на блока. Била е повиката Бърза медицинска помощ и полиция. Ицщата разяснява, че с присъда по НОХД № 3433/2024 година отгветника е признал вината си и е приел да изтърпи наказание в размер на „Лишаване от свобода” за срок от Една година и три месеца, отложено по реда на чл.66 от НК с изпитателен срок от Три години.
От изготвената съдебно медицинска експертиза става ясно, че ищцата е получила следните наранявания: Контузно – разкъсна рана по главата в теменната област; разкъсно контузна рана над лява вежда, кръвонасядане по клепачите. Експерта е посочил, че разкъсването в теменната област е било хирургически обработено и зашито, а другите рани не са нуждаели от специализирано лечение. Сочи още, че нараняванията ще отшумят до три седмици, като няма данни за настъпили усложнения.
При тези данни решаващия съд е преценил иска за изцяло основателен и е го уважил.
Виждането на въззивния съд е следното:
Константната практика на ВКС на Р България сочи, че отговорността чл.45 ЗЗД обуславя поправяне на причинените вреди, т.е. отговорността по чл.45 ЗЗД е налице винаги когато вредите са резултат на виновно поведение на другиму или винаги, когато ищеца основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на виновно, противоправно действие или 2 бездействие на ответника, той следва да установи, че ответникът е осъществил противоправното действие или бездействие (неполагане на дължимата грижа), настъпилите вреди и причинната връзка между поведението на ответника и вредите. Вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
Също ищцовата страна е тази, която с всички доказателствени средства, следва да установи увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка между тях така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за наличието им.С оглед на това ищецът следва да посочи и изложи обстоятелства относно това в какво се изразява виновното поведение на изпълнителя на възложената работа.
На база на приложените доказателства – писменни документи и най – вече от СМЕ, съдът прави извод, че именно в резултат на нанесен й побой от страна на въззивника ищцата, е получила сочените наранявания. В подкрепа на ищцовата теза са всички установени, приети и обсъдени доказателства по делото; отделно от това са налице данни за психотравмени преживявания емоционално напрежение - стрес, несигурност, очакване на негативни последици. Установен и изяснен в максимална степен е и механизма на настъпване на увреждането/ уврежданията. Този извод се налага категорично и еднозначно.
Въззивният съд не споделя наведените във въззивната жалба доводи, според които размера на присъденото обезщетение е бил завишен и че следва да се редуцира до сумата от 2 000 лева. На първо място причина за това не са упоменати, но съдът приема, че травмата/ травмите се дължат на виновно поведение на въззивника. Това е така, защото се касае за побой, далеч надхвърлящ рамките на обикновено спречкване или кавга. Пораженията върху ищцата съдът определя като значителни, още повече, че раната в теменната област е била и хирургически обработена и шита. Отделен, но не по малко важен е преживения от нея стрес.
На база на изложеното, настоящия съд намира, че е налице е противоправно поведение /действие/ от страна на въззивника, изразяващо се в причиняване на леки телесни наранявания в резултат на проявено домашно насилие. Обстоятелствата къде и по какъв начин е настъпило увреждането са недвусмислени, като е налице и причинна връзка между поведението на въззивника и настъпване на уврежданията по ищцата. Доказано е и причиняването на неимуществените вреди на ищцата в резултат на настъпилия инцидент.Последните вреди се изразяват в претърпени от нея болки и страдания, както и допълнителни негативни изживявания от преживените неудобства и социални ограничения.При определяне размера на обезщетението настоящият състав съобрази разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и 52 3
ЗЗД, относими към тази преценка и установени от писмените доказателства, и намира, че ВРС справедливо е уважил претенцията в пълен размер.
С оглед изхода на спора, в полза на въззиваемата И. следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски, в размер на 511.29 евро или 1 000 /хиляда/ лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3325 от 24.09.2025 година, постановено по гр.дело № 450/2025 година, по описа на ВРС, четиридесет и шести състав.
ОСЪЖДА Ж. Н. А., ЕГН ********** да заплати в полза на Я. Р. И., ЕГН ********** сумата от 511.29 евро или в левова равностойност 1000 /хиляда/ лева, представляваща сторени в производството съдебно - деловодни разноски, пред ВОС, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4
----- следващ документ -----
РЕШЕНИЕ
№ 127 гр. Варна, 08.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове:
Красимир Т. Василев
Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20253100502660 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба от Ж. Н.
А., чрез адв. Д. против Решение № 3325 от 24.09.2025 година, постановено по гр.дело № 450/2025 година, по описа на ВРС, с което е била уважена исковата претенция на Я. Р. И. и е осъден въззивника да й заплати сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживените от нея болки и стданания, както и стрес, които вреди са настъпили в резултат от действията на ответника от 05.08.2024 година, представляващи нанасяне на телесна повреда на ищцата, за което е бил осъден дееца с влязла в сила присъда – споразумение по нОХД № 3433/2024 година на ВРС, шести състав, на основание чл.45 от ЗЗД, както и с което е била осъден въззивника да й заплати сумата от 1 000 лева, представляваща сторените в съдебното производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Според депозирана лаконична жалба решението се явява неправилно и не почива на наличните по делото доказателства.Излага се, че размера на присъденото обезцщетение е завишен и се настоява да бъде редуциран до 1 сумата от 2000 лева.
По делото е постъпил отговор от страна на адв. П., като процесуален предеставител на Я. Р. И., която намира решението за правилно и моли то да бъде потвърдено.
Пред въззивния съд страните не са направили доказателствени искания.
В съдебно заседание по делото въззивника, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Въззиваъемата страна – Я. И., редовно призована, не се явява; постъпило е становище от адв. П., като нейн процесуален представител, с което се настоява съдът да потвърди решението; претендира се и адвокатско възнаграждение.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Пред първата съдебна инстанция е бил предявен иск от страна на Я. Р. И. с твърдения, че на 05.08.2024 година ответника и е нанесъл побой при условията на домашно насилие; тя сочи още, че са и нанесени удари в областта на главата, където е започнало и силно кръвотечение.
Сочи още, че е успяла да избяга и да потърси помощ в близкото козметично студио на първия етаж на блока. Била е повиката Бърза медицинска помощ и полиция. Ицщата разяснява, че с присъда по НОХД № 3433/2024 година отгветника е признал вината си и е приел да изтърпи наказание в размер на „Лишаване от свобода” за срок от Една година и три месеца, отложено по реда на чл.66 от НК с изпитателен срок от Три години.
От изготвената съдебно медицинска експертиза става ясно, че ищцата е получила следните наранявания: Контузно – разкъсна рана по главата в теменната област; разкъсно контузна рана над лява вежда, кръвонасядане по клепачите. Експерта е посочил, че разкъсването в теменната област е било хирургически обработено и зашито, а другите рани не са нуждаели от специализирано лечение. Сочи още, че нараняванията ще отшумят до три седмици, като няма данни за настъпили усложнения.
При тези данни решаващия съд е преценил иска за изцяло основателен и е го уважил.
Виждането на въззивния съд е следното:
Разпечатката съдържа 60 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/42aca6dd-6c83-4d52-9778-b2fe6b7c400c