Решение № 758 от 23.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 758 гр. Варна, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия М. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20263110200845 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Ц. ***“ ЕООД, ****, подадена чрез адв. К. Т., против Предупреждение № 861634-F743993/11.11.2025год. на директора на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Варна, с което за нарушение на чл. 125, ал.5 от ЗДДС, на основание чл. 28 от ЗАНН, ЮЛ е било предупредено, че при последващо извършване на административно нарушение от същия вид представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на настоящото предупреждение, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

В жалбата си въззивникът твърди, че при издаването на обжалвания акт са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същото било издадено в несъответствие с материалния закон. Сочи, че обжалваният акт е издаден след изтичане на преклузивния двугодишен срок по чл. 34 от ЗАНН, че АУАН е бил издаден в негово отсъствие при липса на предпоставките визирани в нормата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН, както и че било допуснато нарушение по чл. 43, ал.6 от ЗАНН при спиране на производството, тъй като предпоставки за това също нямало. Позовава се на съдебна практика и моли обжалваното Предупреждение да бъде отменено като отправя искане и за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание за въззивното дружество, редовно призовано, представител не се явява. По делото е постъпила молба от адв. К. Т., упълномощен защитник, в която същата изразява становище по същество и моли Предупреждението да бъде отменено като отправя искане за присъждане на направените разноски.

1

Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли процесното Предупреждение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено. Сочи, че в случая доколкото се касае за ЮЛ то нормата на чл. 269, ал.3, т.2 от НПК била неприложима.

Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

ВРП, редовно уведомена за датата на съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 18.09.2023год. била извършена проверка в информационния масив на ТД на НАП Варна, при която било установено, че въззивното дружество като задължено лице регистрирано по ЗДДС, не било подало в ТД на НАП Варна справка декларация по ЗДДС за данъчен период от 01.08.2023год. до 31.08.2023год. в установения закона срок по чл. 125, ал.5 от ЗДДС до 14.09.2023год. Установено било, че справката-декларация по ЗДДС била подадена на 16.09.2023год.

С оглед констатираното нарушение на 18.09.2023год. до въззивното дружество била изпратена покана за явяване в 7-дневен срок с оглед съставяне на АУАН. Поканата не била връчена. Същата била върната в ТД на НАП Варна с отметка „непотърсена“.

На 14.11.2023г., в отсъствие на представител на въззивното дружество, срещу същото бил съставен АУАН № F743993, в който било посочено, че е нарушило разпоредбата на чл. 125, ал.5 от ЗДДС, тъй като не е подало справка-декларация по ЗДДС за данъчен период месец август 2023год. в определения в закона срок до 14.09.2023год..

На 14.11.2023год. по пощата до въззивното дружество била изпратена покана за явяване с оглед получаване на АУАН. Покана била върната невръчена с отметка „непотърсена“.

На два пъти (04.04.2024г. и 19.04.2024г.) адреса на управление на въззивното дружество бил посещаван от служители на ТД на НАП Варна с оглед връчване на акта, но никой не бил установен на адреса и с резолюция (протокол) от 19.04.2024г. АНП било спряно на основание чл. 43, ал.6 от ЗАНН. На 29.10.2025г. – почти година след съставянето на акта, последният бил връчен лично на управителя на въззивното дружество.

В срока по чл.44 от ЗАНН писмени възражения срещу АУАН не били подадени и на 11.11.2025г., въз основа на акта, Директорът на Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП Варна издал атакуваното НП като е възприел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 125, ал.5 от ЗДДС, както и че нарушението е маловажно по симъса на чл. 28 от ЗАНН и издал Предупреждение с което ЮЛ било предупредено, че при последващо 2 извършване на административно нарушение от същия вид представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на настоящото предупреждение, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи.

Съдът след преценка на становището на страните и в изпълнение на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване и от надлежна страна.

АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, в предвидения в чл.

34 от ЗАНН срок и съдържа формалните реквизити предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН.

НП също е издадено от компетентно длъжностно лице и съдържа формалните реквизити предвидени в нормата на чл. 57, ал.1 от ЗАНН. В обст. част на НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението за което се налага санкция, както и обстоятелствата при които е извършено. Посочени са дата и място на извършване на нарушението както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.

В същото време обаче съдът констатира, че в хода адм.наказателното производство са били допуснати нарушения на процесуалните правила, а именно:

І. АУАН е бил съставен в отсъствие на представител на въззивното дружество без да е била налице хипотезата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН.

В случая липсват доказателства за това нарушителят да не е бил намерен и на следващо място липсват такива удостоверяващи получаване на покана за явяване с оглед съставяне на акт и съответно неявяване в указания в поканата срок.

Действително в материалите към АНП се съдържа покана от 18.09.2023год. когато е било констатирано нарушението, но видно от приложената към нея обратна разписка поканата изобщо не е достигнала до адресата, а е върната с отметка „непотърсена”. Доколкото обаче в последствие акта е бил връчен на представляващия дружеството и същият е имал възможност да се запознае с него съдът намира, че посоченото по-горе нарушение на процесуалните правила не е съществено такова, тъй като не води до нарушаване правото на защита на наказаното лице.

3

ІІ. НП е било издадено след изтичане на срока предвиден в нормата на чл. 34, ал.3 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл.

43, ал.6 от

ЗАНН допуска административнонаказателното производство да бъде спряно, само тогава, когато след щателно издирване нарушителят не е открит. В случая в преписката се съдържат два протокола съответно от дата 04.04.2023год. и от 19.04.2023год. с които е удостоверено, че адреса бил посетен с цел връчване на акт, но на него (на адреса) не било открито лицето (кое лице ЮЛ или неговия представляващ не е ясно) или друго упълномощено лице. Според настоящия съд двукратно посещение на адреса където се помещава седалището на ЮЛ в никакъв случая не покрива изискването за щателно издирване в случая доколкото на първо място от протоколите изобщо не става ясно кога (по кое време е посещаван адреса макар и такъв реквизит да е предвиден в протокола.

Горното е от съществено значение доколкото се касае за посещение на офис на ЮЛ (предполага се работно време и т.н.). В тази връзка ако офиса е посетен в извън работно време е повече от ясно, че там никой няма да бъде намерен. На следващо място за каквото и да било щателно издирване в случая и дума не може да става при положение, че на данъчната администрация е бил известен имейл адрес на въззивното дружество (последният е публикуван в търговския регистър) като липсват каквито и да било данни за правен опит за осъществяване на контакт с въззивното дружество на този имейл.

АУАН съставен в отсъствието на нарушителя е следвало да му бъде връчен по реда на чл. 43, ал.4 от ЗАНН, което в случая не е сторено. В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че редът за връчване на съобщения предвиден в глава VІ от ДОПК в това число и връчване на съобщения в съответствие с изискванията на чл. 32 от ДОПК касае административните производства, а не и адм. наказателните такива. При последните е приложимо тълкуването дадено от Върховният съд, а впоследствие и ВКС в редица решения във връзка с чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК (чл. 268, ал. 3, т. 2 от НПК-отм.), приложим по препращане от чл. 84 от ОР на ЗАНН че "щателното издирване представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини, както и че тази активност следва да се осъществява продължителен период от време. Издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там. В издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР." В случая АУАН е следвало да бъде изпратен на поделение на МВР /"съответната служба" по см. на чл. 43, ал.4 от ЗАНН/, като служителите на МВР имат задължението по чл. 43, ал.4 от ЗАНН в 7-мо дневен срок да връчат АУАН на нарушителя. След като изобщо не е пристъпено към връчване на АУАН по 4 реда на чл. 43, ал.4 от ЗАНН, не са били налице и правни и фактически основания да се пристъпи към спиране на АНП по реда на чл. 43, ал.6 от ЗАНН. В горната насока е налице и достатъчно константна съдебна практика на АС Варна, както цитираната в жалбата така и Решение по КНАХД № 2699/2012г.; КНАХД № 130/2015г.; КНАХД № 159/2016г.; КНАХД № 3462/2015год.; КНАХД № 3315/2015год.; КНАХД № 827/2018год.; КАНД № 28/2020год.; КАНД № 2451/2017год.; КАНД № 864/2021год.; КАНД № 2064/2021год.; КАНД № 54/2022год.; Решение № 1887 от 16.02.2026год. по КАНД № 2880/2025год.; Решение № 2532 от 27.02.2026год. по КАНД № 67/2026год.; Решение № 3718 от 25.03.2026год. по КАНД № 481/2026год. и ред други. И след като основния за спиране на АНП не са били налице издаването на НП след изтичане на 6-месечния срок от издаване на АУАН (в случая приблизително две години след съставяне на акта) е в нарушение на чл.

34, ал.3 от ЗАНН. Горното представлява съществено нарушение на процес. правила довело до грубо нарушаване на правото на защита на въззивника и е достатъчно основание за отмяна на НП на процесуално основание.

Що се касае до изразеното от процес.представител на въззиваемата страна становище за това, че разпоредбите за щателно издирване били неотносими към ЮЛ то не се споделя от съда първо защото никъде в ЗАНН не е посочено, че тази разпоредба е неотносима към ЮЛ и второ защото както бе посочено по-горе редът за връчване на съобщения предвиден в глава VІ от ДОПК, който е използван в случая касае само административните производства, но не и тези с наказателен характер. В тази насока са изрично Решение № 3718 от 25.03.2026год. на АС – Варна по КАНД № 481/2026год. и Решение № 2532 от 27.02.2026год. по КАНД № 67/2026год.; Отделен е въпроса, че видно от данните по АНП данъчните органи са разполагали с ел. поща на въззивното дружество, видно от показанията на св. В. хотела където е седалището на последното е работел, а те са разполагали с информация, че представляващата е такава и на други ЮЛ. Последното в още по-голяма степен затвърждава извода, че щателно издирване не е било проведено.