Решение № 20371 от 11.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20371 гр. София, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. П.А като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20221110152893 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Предявени са осъдителни искове от „ИТ” ЕООД срещу С. Т. М., блок 811, вх.Б, ет.2, ап.28, с които се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца, на основание чл. 203 КТ следните суми: сумата от 1824 лева - представляваща претапяна вреда, изразяваща се в разходи за ремонт на напречна греда, челен борд, изкривен капак - преден и заден, задни колони, фиксатор за щора/заключващо устройство/, ласни и трегер; сумата от 2484 лева представляваща претапяна вреда, изразяваща се в разходи за ремонт /подмяна/ на разкъсан винилов брезент ; сумата от 1099.87 лева - представляваща претапяна вреда, изразяваща се в разходи за лизинговата вноска за месец август 2022 г.; сумата от 6 025 лева - пропуснати ползи за 30 дни.

В исковата молба се твърди, че на 27.07.202022г. дружеството е наело ответника на длъжността „шофьор“, като трудовият договор не бил подписан от С. Т. М., но бил регистриран в НАП. Ищецът твърди, че ответникът е взел камиона от местогарирането му – гр. София, район „Надежда”, бул. „Илинденско шосе” № 10 и е започнал да изпълнява курс по направление София-Пловдив-околни градове-София с тежкотоварен автомобил „Сканиа R 124-420“, с рег. № СВ 4016 ТЕ. Ищецът твърди, че по време на извършване на курса ответникът му се е обадил и го е уведомил, че е закачил страничната лайсна. Излага доводи, че при посещение в гаража на 30.07.2022 г. е установил, че вредите по камиона не са само закачена странична лайсна, а е засегнато цялото товарно помещение. Излага съображения, че е поискал обяснения от шофьора, но той е прекъснал всякаква комуникация с ищцовото дружество. Ищецът инвокира доводи, че след това е прекратен трудовият договор на 1 ответника. Твърдим че е подадена застрахователна претенция до застрахователя, но не е можел да представи всички необходими документи за застрахователното събитие, тъй като са налични у ответника. Излага доводи, че камионът е бил в неизправност повече от месец, за което време е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Ответникът оспорва наличието на трудово правоотношение между него и ищеца и е да е извършвал транспор за ищеца на посочените дати, като счита, че исковете са недопустими. Оспорва да е причинил вреди на тежкотоварен автомобил „Сканиа R 124-420“, с рег. № СВ 4016 ТЕ. Оспорва лизинговата вноска да се включва във вредите, които подлежат на обезщетяване. Оспорва и отговорността на ответника за пропуснати ползи поради ограничения характер на имуществената отговорност на работника по КТ, както и поради изискването за сигурност на ползите според ТР № 3/12.12.2012 г. Претендира разноски.

С уточняваща молба в изпълнение на указанията на съда за конкретизиране на исковата молба ищецът моли за спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до произнасяне с влязло в сила решение по гр. д. № 970/2022 г. на РС-Радомир, в което производство се разглежда иск за обявяване на трудовия договор между него и ищеца за недействителен. При установяване на недействителност на трудовия договор ищецът е заявил, че претендира обезщетение за причинените вреди на деликтно основание. А ако все пак бъде установено наличието на трудово правоотношение между него и ответника, в условията на евентуалност претендира обезщетение за причинените вреди по чл. 203, ал. 1 КТ като ограничена имуществена отговорност.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Софийски районен съд, 53-и състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 203, ал. 2 от КТ и с иск по чл. 203, ал. 1 КТ в условията на първоначално обективно и евентуално съединяване, и с иск с правно основание чл. 86 ЗЗД в условията на кумулативно съединяване.

По иска с правно основание чл. 203, ал. 2 КТ във вр. 45 ЗЗД:

На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване: 1) наличието на трудово правоотношение между него в качеството на работодател и ответника в качеството на работник, 2) деяние под формата на действие или бездействие, 3) противоправност на деянието, 4) вина, 5) вреди; 6) пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между деянието и вредите. За да са налице предпоставките на пълната имуществена отговорност следва алтернативно да е налице някоя от следните хипотези: 1) деянието, независимо дали се изразява в действие или бездействие, съставлява престъпление по смисъла на НК; 2) деянието не е извършено при или по повод изпълнението на трудовите задължения на работника; 3) деянието е извършено умишлено.

2

По иска с правно основание чл. 203, ал. 1 КТ:

На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване: 1) наличието на трудово правоотношение между него в качеството на работодател и ответника в качеството на работник, 2) деяние под формата на действие или бездействие, 3) осъществено при или по повод осъществяваната трудова дейност, 4) противоправност на деянието, 5) вина, 6) имуществени вреди под формата на претърпяна загуба; 7) пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между деянието и вредите.

В тежест на ответника при доказване на горепосочените обстоятелства е да установи плащане на вземанията на ищеца.

По иска с правно основание чл. 203, ал. 2 КТ:

По делото е представен трудов договор № 09/27.07.2022 г., сключен между „ИТ” ЕООД, в качеството на работодател, и С. Т. М., в качеството на работник, съгласно който работникът се задължава да изпълнява длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона” срещу месечно възнаграждение при условията на пълно работно време.

Трудовият договор представлява частен диспозитивен документ и следователно той обвързва страните, които са го сключили, доколкото, доколкото не е оспорена неговата автентичност. В настоящия случай договорът не е подписан, поради което не е налице писмен документ, който да удостоверява постигнатото от страните съгласие за учредяване на трудово правоотношение. Договорите по общо правило са неформални, като законодателят изрично установява форма за действителност на определени видове договори или с оглед на обекта на определен договор (арг. от чл. 8, ал. 1 вр. с чл. 24 ЗЗД). Трудовият договор попада именно в това изключение от правилото за неформалния характер на договора, като чл. 62, ал. 1 от КТ установява писмена форма за действителност. Поради закрилната функция на трудовото право обаче законодателят е установил специални правила за недействителност на трудовия договор в чл. 74-75 от КТ, изключвайки приложението на общите правила на чл.

26-34 ЗЗД по отношение на трудовите договори. Особеното при пълната недействителност на трудовия договор спрямо нищожността по ЗЗД се изразява в това, че при пълната недействителност съществува правоотношение между работодателя и работника, но неговият характер следва да бъде преценен според добросъвестността на работника, т.е. според това дали работникът е съзнавал наличието на основание за пълна недействителност на трудовия договор. Когато той е бил добросъвестен, правоотношението между него и работодателя се урежда като трудово правоотношение до момента, в който то е обявено за недействително с влязло в сила съдебно решение, а когато е бил недобросъвестен – правоотношението е гражданско.

По делото е представено Решение № 118 от 21.06.2023 г. по гр. д. № 970/2022 г. по описа на Районен съд – Радомир и Решение № 39 от 16.02.2024 г. по гр. д. № 665/2023 г. по описа на Окръжен съд – Перник, с което е потвърдено решението на РС-Радомир.

Решенията са влезли в сила и с тях е прогласена недействителността на сключения между страните в настоящото производство трудов договор при условията на пълна 3 недействителност поради нарушение на императивни правила на закона, изразяващо се в неспазване на предписаната от закона форма. Предвид обстоятелството, че възражението за недобросъвестност на работника е направено за първи път пред въззивната инстанция, тя го е оставила без уважение и е потвърдила изцяло първоинстанционното решение. Константно в съдебната практика (така: Решение № 161/08. 05. 2015г. по гр. д. № 4848/2014г., IVг.о., ГК, ВКС) и в теорията се приема, че съдебното решение, с което се прогласява пълната недействителност на трудов договор, има конститутивно действие и действа занапред. От конститутивното действие на съдебното решение следва, че с него се внася правната промяна в правоотношението, поради което никой не може да се позовава на недействителността на трудовия договор преди да е обявена от съда (арг. от чл. 74, ал. 5 от КТ). От тук следва и че правната промяна е такава, каквато е постановила съда в производството по иска с правно основание чл. 74 КТ. Поради това настоящата съдебна инстанция е обвързана от обявената пълна недействителност на трудовия договор (арг. от чл.

299, ал. 1 ГПК) и следва да съобрази правилата на чл. 75 КТ при разрешаване на настоящия спор. Доколкото в производството за обявяване на недействителността на трудовия договор, а също така и в настоящото производство не е установена недобросъвестността на работника, то настоящата инстанция следва да изходи от презумпцията за добросъвестност на работника (арг. от чл. 8, ал. 2 от КТ).

Следователно с влизане в сила на съдебното решение правоотношението между страните е прекратено занапред, а за периода до влизане в сила на съдебното решение то се урежда по правилата на КТ като трудово правоотношение.

По делото е приложен сигнал до Главна инспекция по труда от С. М., в която твърди, че той не е сключвал трудов договор с ищеца по делото и че той е бил в болница през времето, през което се твърди, че е извършвал курс с камион на ищеца. Посоченият сигнал има значение на иницииращ административно производство пред Главна инспекция по труда като компетентен административен орган да установява нарушения на трудовото законодателство. Наличието на подобен сигнал не разколебава заключението на съда за полагане на трудова дейност по трудов договор, който се явява недействителен на основание чл. 74, ал. 1 вр. с чл. 62, ал. 1 от КТ и при изложените по-горе мотиви на съда за уреждане на отношенията по време на предоставяне на трудовата дейност по правилата на трудовото законодателство. Самият факт на неподписване на трудов договор не означава, че не е полагана трудова дейност срещу възнаграждение при условията на организиране и ръководене на трудовата дейност от друго лице, изпълняващо функциите на работодател. В настоящия случай както в мотивната част на цитираните по-горе решения за обявяване на недействителността на трудовия договор, така и събрания по настоящото дело доказателствен материал води до заключение за полагана трудова дейност срещу възнаграждение при наличие на работодателска власт.

По делото е приложена и приета Регистрационна карта в „Бюро по труда” от 16.06.2022 г. и протокол с трудов посредник, в който са отразени препоръки за действие.

Обстоятелството, че ответникът не е уведомил административен орган за започване на 4 трудова дейност, не разколебава заключението на настоящата инстанция за полагане на трудова дейност, тъй като касае действия спрямо трето лице-външно за трудовото правоотношение. Също и предвид данните за изпълнение на един-единствен курс от ответника и липсата на подписан трудов договор е житейски и правно логично ответникът да не е заявил постъпването си на работа пред „Бюро по труда”.

По делото са събрани гласни доказателствени средства посредством разпит на св. С.

П. В.. Свидетелят заявява, че работи като шофьор при ищеца по делото и е управлявал процесния камион. Св. В. твърди, че за два дни (27-28) е натоварил камиона за курс до Пловдив и е излязъл в неплатен отпуск, като не е сигурен дали е било през месец юли или август 2021 г. Той свидетелства, че управителят на дружеството му е казал, че е намерил друг шофьор за тези дни, но след като се е върнал на работа свидетелят е установил, че камионът е бил сериозно повреден. Свидетелят сочи, че между колегите се е говорело, че повредата е причинена от лице на име С., който се бил бутнал в мост, но самият свидетел никога не го е виждал.