Решение № 1673 от 14.10.2019, Административен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1673 гр.Бургас,14.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 16 септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ : Веселин Белев при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора Дарин Христов, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 2419 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото се провежда по реда за оспорване на ревизионни актове – чл.156 и сл. от Данъчноосигурителния процесуален кодекс.

Жалбоподател е „Рувитекс индъстри“ АД, представлявано от Михаил Михов – изпълнителен директор, ЕИК:*** със седалище и адрес на управление: ***.

В производството жалбоподателят участва чрез пълномощник – адвокат Г.Н. ***.

Ответник по жалбата е директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Бургас при ЦУ на НАП София. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Л.И..

Предмет на оспорване е ревизионен акт № Р-02000217000731-091-001/29.05.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, определени по реда на чл.119, ал.2 от ДОПК –Димитър Василев – началник сектор и Г. Жекова-Динева – главен инспектор по приходите, който акт е изцяло потвърден с решение № 163/30.07.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Бургас при ЦУ на НАП. С обжалвания ревизионен акт на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури № **********/22.12.2016 г. с ДДС в размер на 161 600,00 лева, ф.№ *********/05.01.2017 г. с ДДС 161 600,00 лева и ф. № **********/15.02.2017 г. с ДДС 161 600,00 лева, всички издадени от „МКМ Трейд“ ЕООД и е определен ДДС за внасяне, както следва:

- за м.12.2016 г. – ДДС за внасяне в размер на 137 427,30 лева и лихва в размер на 19 088,65 лева;

- за м.01.2017 г. – ДДС за внасяне в размер на 161 600,00 лева и лихва в размер на 20 730,51 лева;

- за м.02.2017 г. – ДДС за внасяне в размер на 65 157,40 лева и лихва в размер на 7 982,42 лева.

В жалбата се правят доводи за незаконосъобразност на изводите на данъчните органи, касаещи правото на приспадане на данъчен кредит по трите описани фактури, издадени от доставчика „МКМ Трейд“ ООД с предмет на доставката „поливинил хлоридни основи“. Липсата на претендираното от жалбоподателя право АО е обосновал с наличието на предпоставките по чл. 70, ал. 5, вр. с чл. 6, ал. 1, чл. 25, чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС. АО е приел, че по процесните фактури не са били извършени реални доставки. Тези фактически и правни изводи се оспорват от жалбоподателя. В жалбата са изложени подробни съображения, че при издаване на РА приходните органи не са изяснили пълно и всестранно фактическата обстановка, тъй като не са обсъдили всички събрани в хода на производството доказателства. Посочено е още, че необосновано съгласно трайната практика на Съда на европейския съюз данъчните органи са се позовали на нередности у доставчика на стоките, както и необосновано са изследвали въпроса относно произхода на доставката. Твърди се, че отказът за признаване на данъчен кредит не може да се обосновава единствено на липсата на материална и кадрова обезпеченост у доставчика с оглед характеристиките на извършените доставки. Изложени са съображения, че в хода на ревизионното производство са събрани достатъчно доказателства обосноваващи извод за реалност на доставките. Иска се отмяна на обжалвания ревизионен акт относно посочените задължения. Иска се присъждане на разноските по делото. Представят се доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.156 ал.1 ДОПК, от лице, което е адресат на акта, след проведено оспорване по административен ред и в рамките, произтичащи от резултата от това оспорване, поради което е допустима.

Данъчният орган оспорва жалбата. Счита направените в нея оплаквания за неоснователни. Иска съдът да отхвърли жалбата. Иска присъждане на разноски. Представил е заверено копие от преписката по приемане на оспорения акт. Ангажира и нови доказателства.

За да се произнесе по спазването на процесуалните предпоставки за издаването на ревизионния акт (в обжалваната му част) съдът се запозна подробно със становищата на страните, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Ревизионното производство е започнало въз основа на заповед за възлагане на ревизия № Р-02000217000731-020-001/19.02.2017г. (л.336), изменяна с приложени допълнителни заповеди. Заповедта за възлагане е издадена от Мария Георгиева-Вълчева – заместваща началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Бургас. От посочените заповеди по делото са приложени заверени преписи.

Органите по приходите са определени поименно в заповедта за възлагане – Г.

Жекова-Динева, главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Павлинка Начева - инспектор по приходите. По делото са представени и заверени преписи на заповед за спиране на ревизионното производство №

Р-02000217000731-023-001/22.06.2017 г. (л. 328), респективно за неговото възстановяване – заповед № Р-02000217000731-143-001/22.02.2018 г. (л.326), от които се установява, че производството е било спряно в периода от 22.06.2017 г.-22.02.2018 г.

Представен е заверен препис от ревизионен доклад №

Р-02000217000731-092-001/28.03.2018г., в който са отразени констатациите на екипа ревизори. В предоставения срок и на основание чл.117 ал.5 ДОПК, ревизираното лице е подало възражение срещу ревизионния доклад.

Приложен е и препис от процесния ревизионен акт, с който е приключила ревизията, от който се установи издаването му. Актът, чиято законосъобразност е предмет на изследване в настоящото производство, установява спорните задължения на жалбоподателя - ДДС за внасяне, както следва:

- за м.12.2016 г. – ДДС за внасяне в размер на 137 427,30 лева и лихва в размер на 19 088,65 лева;

- за м.01.2017 г. – ДДС за внасяне в размер на 161 600,00 лева и лихва в размер на 20 730,51 лева;

- за м.02.2017 г. – ДДС за внасяне в размер на 65 157,40 лева и лихва в размер на 7 982,42 лева.

Издателите на ревизионния акт са обсъдили и приели за неоснователно подаденото от задълженото лице възражение срещу ревизионния доклад.

Жалбоподателят е обжалвал ревизионния акт в посочената му част по административен ред. В тази връзка по делото е представен препис от решение № 163/30.07.2018г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Бургас при ЦУ на НАП. С решението е потвърден процесния ревизионен акт.

По делото са представени писмени доказателства, от които се установи, че заповедта за възлагане на ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт са издадени от посочените в тях длъжностни лица, които надлежно са ги подписали чрез валиден квалифициран електронен подпис. Компетентността на лицата, издали актовете в хода на ревизионното производство се установява чрез представените заповеди за възлагане на правомощия № РД-5/03.01.2017 г. и № РД-1/02.01.2018 г. и двете на директора на ТД на НАП- Бургас.

При така събраните доказателства и установените чрез тях факти съдът, в изпълнение на правомощията си по чл.160 ал.2 ДОПК прие, че ревизионния акт е издаден от орган по приходите, който е компетентен по смисъла на чл.119 ал.2 ДОПК, след ревизия, надлежно възложена съобразно чл.112 и чл.113 ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите, изискуеми съобразно чл.120 ДОПК. Съдът не установи допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и поради това са съществени.

За да се произнесе по правилното приложение на материалния закон и съобразяването с целта му при издаването на ревизионния акт съдът се запозна подробно със становищата на страните, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

„Рувитекс индъстри“ АД осъществява дейност от 2011 г., като от този момент е регистрирано по ДДС. Дружеството се управлява от Съвет на директорите, в който участват М.* Михов, Д.* Димитрова и Л.* Цветков. М.* Михов е назначен за негов управител. Основната дейност на „Рувитекс индъстри“ АД през ревизирания период е производство на покривна поливинилхлоридна хидроизолационна мембрана. Дружеството осъществява своята дейност в собствен склад в гр. Русе, бул.

„Тутракан“ № 23А, където се осъществява съхранение на суровини и материали и производството на готовата продукция. Складът представлява собственост на дружеството. Последното разполага със закупена през 2011 г. производствена линия за промазване на текстил с PVC, която служи за изработка на всички асортименти предлагани от дружеството. Дружеството няма регистриран ЕКАФП. В същото са назначени на трудов договор 28 служители.

Изпълнителният директор на дружеството Михаил Михов е управител и на „МКМ Трейд“ ЕООД. Едноличен собственик на капитала на последното дружество е „МКМ БГ“ АД, в чийто съвет на директорите е отново Михаил Михов.

В хода на ревизията, с цел изясняване на фактическите обстоятелства, органите по приходите са изискали от жалбоподателя по реда на чл.37, ал. 2 и ал.3 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК документи, писмени обяснения и информация относно: фактури за покупки и продажби, хронологични и аналитични счетоводни регистри, платежни документи (банка и каса), свидетелство за регистрация на ЕКАФП, оборотна ведомост за 2016 г. и 2017 г., пътни листи товарителници, талони на МПС, лицензии, разрешителни, договори с доставчици и клиенти, извлечение от сметки от група 20 и 30 и от сметка 499 по партиди, документи за собствени превозни и търговски обекти и офиси, документи за извършени внос, ВОП, ВОД и износ, както и писмени обяснения за учредяване на дружеството, управителни органи, свързани лица, данни за извършваната дейност през ревизирания период, данни за притежавани обекти, машини съоръжения и персонал, начини на финансиране на дейността, данни за начина на счетоводно отчитане (счетоводен софтуер и обслужващ счетоводител), банкови сметки, както и детайлно описание как се осъществява търговската дейност с „МКМ Трейд“ ЕООД, „ТК Рувитекс индъстри“ ЕООД и „РДК-Руска дистрибуционна компания“ ЕООД, описание на начина на осъществяване на производствената дейност и др. В отговор на исканията жалбоподателят е представил справки за собствени ДМА (недвижими имоти, превозни средства, машини, оборудване и стопански инвентар), инвестиции и вземания, придобити мобилни телефони и преносима офис техника, документ за собственост на земя и търговски обект – склад в гр. Русе, ***А, извлечения от сметки от група 20 за 2016 г. и 01.01.2017 г.-28.02.2017 г. за притежавани дълготрайни и краткотрайни материални активи и група 30 за основни и спомагателни материали, готова продукция и стоки за 2016 г. и 01.01.2017 г.-28.02.2017 г., извлечение от сметка 499 „Други кредитори“ за същия период, както и извлечение от сметка 7011 „Приходи от продажба на продукция от склад (Ruvitex 3D Decor)“ и 7021 „Приходи за продажба на стоки (3D Decor)“ за 01.11.2016 г. – 28.02.2017 г., оборотна ведомост за 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. и и 01.01.2017 г.-28.02.2017 г.

Жалбоподателят е представил и процесните фактури, ведно с придружаващи ги документи:

- фактура №

**********/22.12.2016 г. на стойност 808 000 лева и ДДС 161 600,00 лева, за доставка на поливинил хлоридни основи от „МКМ Трейд“ ЕООД, ведно с приемо-предавателен протокол от 22.12.2016 г., изготвен в гр.

Русе за предаване на 16 000 кв.м. от посочената стока;

- фактура № **********/05.01.2017 г. на стойност 808 000 лева и ДДС 161 600,00 лева, за доставка на поливинил хлоридни основи от „МКМ Трейд“ ЕООД, ведно с приемо-предавателен протокол от 05.01.2017 г., изготвен в гр. Русе за предаване на 16 000 кв.м. от посочената стока и

- фактура № **********/15.02.2017 г. на стойност 808 000 лева и ДДС 161 600,00 лева, за доставка на поливинил хлоридни основи от „МКМ Трейд“ ЕООД, ведно с приемо-предавателен протокол от 15.02.2017 г., изготвен в гр. Русе за предаване на 16 000 кв.м. от посочената стока.

Във връзка с трите доставки са представени и тристранни и двустранни протоколи за извършени прихващания между „Рувитекс индъстри“ АД, „МКМ Трейд“ ЕООД и „РДК-Руска дистрибуционна компания“ ЕООД, относно извършено прихващане на дължими суми между посочените дружества, като видно от същите на 30.06.2017 г. и 10.4.2017 г. е осъществено прихващане по фактури № **********/05.01.2017 г. и № **********/15.02.2017 г.

Разпечатката съдържа 43 от 118 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/42ab0f92-8573-4f4c-82f1-83a0d1aa53a3