Решение № 1431 от 19.11.2024, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 1431

Монтана, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - III състав, в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

БИСЕРКА БОЙЧЕВА

При секретар ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия БИСЕРКА БОЙЧЕВА административно дело № 20247140700282 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 107,ал.3 и ал. 4 от ДОПК, вр. с чл.144,ал. ДОПК ,вр. с чл.156 и следващите от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1-5 и чл.9б от ЗМДТ.

Делото е образувано по жалба ,постъпила в съда по ел. поща вх.№1462/ 17.06.2024г.,подписана с ел. подпис от Б. К. К. от [населено място],[улица],ап.4 срещу Акт за установяване на задължения по декларации №106/12.03.2024г.,издаден от С. М. , на длъжност гл. експерт в отдел “Местни приходи“ в Общинска администрация- Монтана и срещу Решение №2/03.06.2024г. ,издадено от В. Ф., на длъжност началник отдел „Местни приходи“ в Община Монтана.След указания на съда с Разпореждане №842/18.06.2024г.,жалбоподателя да уточни предмета на жалбата ,с писмо вх.№1532/25.06.2024г. същият уточнява, че обжалва Акт за установяване на задължения по декларации №106/12.03.2024г.,издаден от С. М. , на длъжност гл. експерт в отдел “Местни приходи“ в Община Монтана,потвърден с Решение №2/03.06.2024г. ,издадено от В. Ф., на длъжност началник отдел „Местни приходи“ в Община Монтана.

В жалбата се твърди, че издаденият акт за установяване на задължения по декларации е неправилен и незаконосъобразен. Навеждат се доводи от жалбоподателя, че във връзка с кандидатстване за кредит,му е издадено от ТД на НАП-Велико Търново удостоверение №1202023000085181/18.04.2024г., че няма публични задължения,при което оспорва изцяло констатациите по АУЗД. Моли се да бъде отменен оспореният административен акт. В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява,не се представлява и не взема становище.

Ответникът – Началник -отдел "Местни приходи" при Община Монтана,не се явява ,не се явява и надлежно упълномощения адв.Й. А. от АК-Монтана.

Административен съд - Монтана,ІІІ състав, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С Акт за установяване на задължения по декларации №106/ 12.03.2024г., издаден от С. М. , на длъжност гл. експерт в отдел “Местни приходи“ в Община Монтана, на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК, и заповед №3005/22.11.2010г., по отношение на Б. К. К., за периода: 2019-2023г., са установени задължения в размер на общо 1316,32 лв., от които главница - 1033,42 лв. и лихва за просрочие- 282,90 лв., изчислена към 12.03.2024 г., за данък върху недвижими имоти, такса битови отпадъци и данък върху превозни средства. Посоченият АУЗД, е обжалван пред началник отдел „Местни приходи“ в Община Монтана ,който с Решение №2/03.06.2024г. ,издадено от В. Ф., на длъжност началник отдел „Местни приходи“ в Община Монтана го е потвърдил изцяло.Следователно предмет на делото е издаденият Акт за установяване на задължения по декларации №106/12.03.2024г.,издаден от С. М. , на длъжност гл. експерт в отдел “Местни приходи“ в Община Монтана,потвърден с Решение №2/03.06.2024г. ,издадено от В. Ф., на длъжност началник отдел „Местни приходи“ в Община Монтана.

Установи се по делото, че жалбоподателя Б. К. К. е подал декларации по чл.14 ЗМДТ/л.43-75/ и като собственик на декларираните от него имоти ,находящи се в [населено място], на [улица],[улица],ап.4 и [улица] , е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ и дължи данък върху недвижими имоти,съгласно чл.10,ал.1 ЗМДТ, и такса битови отпадъци ,съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ за услугите по чл.62, т.1-3 от ЗМДТ.Не е спорно по делото, че и трите недвижими имоти са включени в строителните граници на [населено място],район ІІІ.В административната преписка по издаване на оспорения акт са представени в тази връзка Решение на ОС-Монтана №42 по Протокол №3/19.12.2019г./л.82-84/ за одобряване на план-сметка и определяне годишния размер на ТБО; Решение на ОС-Монтана№865 по Протокол №40/22.12.2022г.на ОС-Монтана за одобряване на план-сметка и определяне годишвия размер на ТБО/л.79-81/; Решение на ОС-Монтана №884 по Протокол №41/12.01.2023г/л.78/.,с което е изменено Решение №865/22.12.2022г.,Решение№689 по Протокол№27/19.12.2017г. на ОС-Монтана за одобряване на план-сметка и определяне годишния размер на ТБО/ПР№1 към СИЕ/; приложена е и Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Монтана/л.87-98/, както и Заповед №182/29.10.2019г., заповед №2394/24.10.2019г. за определяне на границите на районите/в т.ч. ІІІ район , където се намират имотите на жалбоподателя/, и видът на предлаганите услуги по чл.62 ЗМДТ ,ведно с Приложения за районите, в които се извършват услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, издадена от ВРИД кмета на общината, съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ,заповед №158/12.11.2018г.и заповед№2392/26.10.2018г.на кмета на Община Монтана, т. е. за процесните имоти,находящи се в строителните граници на [населено място] се извършват услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане в депо и чистота на териториите.

По делото е приета и съдебно-икономическа експертиза, която като неоспорена от страните, съдът кредитира като компетентно изготвена и съответстваща на представените по делото доказателства. В отговор на поставените въпроси, вещото лице е посочило, че за процесния период :2019 ,2020,2021 ,2022 и 2023г. ,за данък върху недвижими имоти, за трите имота по АУЗД–на [улица],[улица]"№4 и [улица]дължимата главница е в размер на 221,40лв.,като е прилаган механизмът за определянето и съгласно изброените по-горе Решения на ОС-Монтана.По аналогичен начин е определена и ТБО за процесния период: 2019-2023г. за трите имота по АУЗД-в размер на 768,90лв.

С декларация по чл.54 ЗМДТ вх.№ДК54006317 от 23.11.2016г. Б. К. е декларирал че притежава МПС „Фиат Улисе“,1,9дизел с год на производство-1997г.,придобит на 11.03.2012г.,т.е. е данъчно задължено лице по чл.52 ЗМДТ за притежаваното от него МПС ,като данъка върху превозно средство за 2023г.е изчислен от вещото лице в размер на 43,12лв. ,или общо данък върху недв. имоти ,ТБО и данък върху превозно средство за процесния период в общ размер на 1033,42лв.главница,ведно с лихви -282,90лв.,общо 1316,32лв.,така както го е определил и органа в оспорения АУЗД.

По делото е представена Заповед №3005/22.11.2010г.за определяне н служители от общинска администрация Монтана ,които да изпълняват функциите на органи по приходи по см. на чл.4,ал.3 ЗМДТ,между които е и С. Б. М.-Г. на длъжност ст. експерт в отдел“Местни приходи“ в Община Монтана. Решението е издадено от В. Ф.-началник отдел „МП“ ,която като ръководител на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на териториален директор на Националната агенция за приходите, съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ .

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е допустима, като подадена срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, от надлежна страна, в рамките на срока, предвиден в чл. 156, ал. 1 от ДОПК, и след осъществяване на задължителния административен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на настоящото производство е законосъобразността на АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №106/12.03.2024г.,издаден от С. М. , на длъжност гл. експерт в отдел “Местни приходи“ в Община Монтана, потвърден с Решение №2/03.06.2024г. ,издадено от В. Ф., на длъжност началник отдел „Местни приходи“ в Община Монтана.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорения акт,на основание чл.160,ал.2 вр. с чл.144,ал.1 от ДОПК, съдът установи, че последният е издаден от надлежен орган по приходите, съгласно Заповед №3005/22.11.2010г. на Кмета на Община Монтана, и в рамките на неговата компетентност, съобразно чл. 4, ал. 1-4 от ЗМДТ.

Задълженията за данък върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци са публични държавни вземания, което е изрично регламентирано в чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК. Според чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а според чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, като служителите се определят със заповед на кмета на общината. Актът за установяване на задължения по декларации е издаден и в предвидената от закона писмена форма, установява задължения в хипотезата на служебно издаване на акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК – неплащане на задълженията в срок.

Видно от констатациите в оспорения акт, органът по приходите е посочил за всеки имот поотделно номер и дата на подадената декларация по ЗМДТ, номер на откритата за имота партида, административен адрес на имота, като в деклараиите са посочени документа за собственост, вида и предназначението на имотите. В разпоредителната част на акта за всяка отделна партида е посочен видът и размерът на установеното задължение, ведно с лихвите за просрочие, към датата на издаване на акта. Действително, в акта не са посочени приложените ставки за облагане, но това не е съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на акта, тъй като ставките и сроковете за заплащане на задълженията са нормативно установени и това е достатъчно, за да се извърши проверка за законосъобразността на установения размер.Спазена е процедурата и не се наблюдават нарушения на процесуалния закон при неговото издаване.

По отношение на съответствието на оспорения акт с материалния закон, съдът намира следното:

Съгласно чл. 62 от ЗМДТ, такса за битови отпадъци се заплаща за извършвани от общината услуги по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - събиране и транспортиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; чистота на териториите за обществено ползване.

Според чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от същия закон, Такса за битови отпадъци се заплаща за извършвани от общината услуги по чл. 62 на територията на общината. Видът на предлаганите услуги по чл. 62 на територията на общината, както и честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година.

В чл. 64 и чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ е предвидено таксата да се заплаща от лицата по чл. 11 – собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти и да се определя в годишен размер за всяко населено място, съгласно план-сметка,одобрена с решение на Общинския съвет.

Не се оспорва по делото, че жалбоподателя е собственик на трите декларираните от него имоти ,находящи се в строителните граници на [населено място] ,следователно е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ на основание подадени декларации по чл.14 ЗМДТ и съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ заплаща таксата по чл. 62, т.1- 3 от ЗМДТ. Не е спорен и въпросът, че имотите на дружеството се намират в ІІІ район на [населено място] ,където услугите по сметосъбиране и сметоизвозване са извършвани от община Монтана, на основание посочените по-горе заповеди на кмета на община Монтана за съответния период.При определяне на механизма за определяне на ТБО, са използвани цитираните по-горе Решения на ОС-Монтана за 2019-2023г.,в които е определен ТБО за съответните промили върху данъчната оценка на съответния имот. Таксата за битови отпадъци – такса за сметосъбиране и сметоизвозване, такса депо и такса чистота, е дължима, доколкото декларираните имоти, попадат в границите на ІІІ район с организирано сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци и за предоставяне на услугите по чл. 62, т.2 и 3 от ЗМДТ – третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.