Решение № 731 от 01.06.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 731 гр. София, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Радиана Д. Андреева като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20231000500778 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 12.01.2023г по гр.д. № 5301/2020г СГС, ІГО, 12-ти състав е отхвърлил предявения иск от Т. М. М. против Д. Е. Х. за защита на право на собственост по реда на чл.108 от ЗС върху апартамент №7, находящ се в гр. ***, кв.

***, бл.***, вх.***, ет.*** със застроена площ от 115.60кв.м. с идентификатор ***, заедно с прилежащото зимнично помещение с площ от 11.87кв.м. и таванско помещение с площ от 15.18кв.м. и 5.79% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място. С решението си съдът се е произнесъл по разноските , съобразно изхода от спора и доказаните разноски от главните страни.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищцатаУниКредит Булбанк АД и трето лице-помагач на ответника Б. Д..

Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от ищцата Т. М., представлявана от адв. Р., с оплакване за незаконосъобразност. Въззивницата поддържа, че съдът не е съобразил, че по предходно водено дело по чл.19,ал.3 от ЗЗД правото на защита на ищцата е нарушено и че е нарушен принципа на равенство на страните и на справедлив 1 процес. Поддържа, че ответникът и неговият праводател са били недобросъвестни , което не е съобразено от съда. Поддържа, че ищцата няма вина , за това че се е забавила с искането за отмяна на предходно решение, което е било неизгодно за нея.

Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да уважи предявения иск за защита на право на собственост.

Ответникът по жалбата, ответник пред СГС, Д. Х. , представляван от адвокати Б. и М. е депозирал писмен отговор , с който оспорва жалбата и изложените в нея оплаквания. Възразява, че към момента на сделката между ответника и неговия праводател не е имало вписан спор за собственост върху имота. Поддържа, че не се установява по делото недобросъвестност на ответника . Поддържа предявения насрещен иск, при условията на евентуалност.

Третото лице-помагач на ответника Б. Д. депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба.

В о.с.з. страните се представляват.

Въззивницата се представлява от адв. Р., който поддържа въззивната жалба.

Моли същата да бъде уважена. Претендира разноски по делото , за които представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от другите страни.

Въззивницата депозира писмена защита по делото, в която сочи, че СГС не се е произнесъл по правните последици и значение на отменителното решение на ВКС във връзка със собствеността на имота. Поддържа,че предявеният иск по чл.19 от ЗЗД е отхвърлен и обжалваното решение на СГС противоречи на присъденото право на собственост на ищцата по предходното дело, с което се нарушават конституционни права и такива предоставени от правото на ЕС. Поддържа още, че СГС не се е произнесъл по въпроса за недобросъвестността на ответника, като поддържа, че от доказателствата по делото се установява твърдяната недобросъвестност- установява се, че ответникът е знаел, че в имота е живяла възрастна жена, а не неговия праводател, че праводателят е страна по идентичен спор и за друг имот. Поддържа още, че сделката между ответника и неговия праводател е изповядана съмнително бързо, че ответникът се занимава професионално с недвижими имоти. Поддържа, че сделката е сключена непосредствено след завръщането на ищцата в България и на цена под пазарната стойност на имота. Поддържа, че правата на праводателя на ответника са отпаднали и той не е прехвърлил вещни права върху имота на ответника.

Въззиваемата страна се представлява от адвокати Б. и М., които оспорват жалбата и молят решението на СГС да бъде потвърдено.Адвокат Б. сочи два проблема по делото- валидното придобиване на процесния имот от ответника и неговата добросъвестност. Сочи,че към момента на сделката, по силата на която ответникът е придобил собствеността не е имало вписана искова молба в АгВп-Служба 2 вписвания.Сочи,че решението по отмяна на влязло в сила решение няма обратно действие. Счита, че решението по чл.19,ал.3 от ЗЗД на повторното решение няма действие по отношение на настоящия ответник на осн. чл. 113 вр. чл.112,б”к” от ЗС.

Адвокат М. оспорва твърдението за недобросъвестност на ответника. Въззиваемата страна претендира разноски по делото съобразно списък по чл. 80 от ГПК, който представя.

Въззиваемата страна депозира писмена защита по делото, в която оспорва твърдяната недобросъвестност на ответника. Оспорва част от твърденията на въззивника като неотносими към спора- приложението на чл.17,ал.2 от ЗЗД, както и цитираната съдебна практика.

Третото лице помагач Б. Д. се представлява от адв. П., оспорва въззивната жалба, по съображения изложени в отговора на въззивната жалба.

Третото лице помагач Уникредит Булбанк АД се представлява от адв. Б., който оспорва жалбата и моли решението на СГС да потвърдено.Претендира разноски по делото.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания от ВКС по тълкуването и приложението на закона с ТР №1/2013г на ОСГТК на ВКС- т.т.1 и 4.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е правилно и не страда от пороците заявени във въззивната жалба.

По делото се установява от фактическа и правна страна следното :

По делото няма спор, че А. С. Ч. е притежавала право на собственост върху процесния недвижим имот – апартамент №7, находящ се в гр. ***, кв. ***, бл.*** вх.***, ет.*** със застроена площ от 115.60 кв.м., заедно с прилежащото зимнично помещение, с площ от 11.87 кв.м., заедно с таванско помещение, с площ от 15.18 кв.м., заедно с прилежащите 5.79% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху което е построена, с идентификатор на имота № ***. Този факт се установява от представеното по делото решение 3 по гр.д. № 2941/1971г по описа на СРС. Този факт се явява безспорен между страните и поради обстоятелството , че и двете страни извеждат своите претендирани права от правото на собственост на А. Ч..

Установява се по делото, че гр. дело № 9884/2011 г по описа на СГС е било образувано по искова молба на Б. Д. против А. Ч. с предявен иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Исковата молба по делото е била вписана на 12.09.2011г. Видно от мотивите на решението договорът между Д. и Ч. е бил сключен на 12.01.2011г. С постановеното по делото решение предварителния договор е обявен за окончателен. Решението по делото е влязло в сила на 30.12.2014 г и е вписано на 31.03.2015 г в книгите на АгВпСлужбата по вписванията – гр. София.

Установява се още, че на 08.11.2012г е починала А. Ч. и нейн единствен наследник се явява настоящата ищца. Този факт се установява от представените удостоверение за наследници , изд. от СО, район Изгрев и съдебни удостоверения, видно от които са налични вписани откази от наследството на наследници на А. Ч..

Настоящата ищца , като единствен наследник по закон на А. Ч., е конституирана като правоприемник на починалата в хода на процеса А. Ч. по гр. дело № 9884/2011 г по описа на СГС.

Видно от представения НА № 173, н.д. № 713/2015г по описа на В. Б., нотариус с райн на действие СРС , на 30.06.2015 г Б. Д. е продал на ответника Д. Х. процесния недвижим имот с договор за покупко-продажба. Като приложение към нотариалния акт е посочено и влязлото в сила решение на СГС по гр.д. № 9884/2011г.

Представена е молба от Т. М. за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д. № 9884/2011г, депозирана пред ВКС на 13.07.2015г , вписана на 18.11.2015г, въз основа на която образувано гр.д. № 6114/2015г и е постановено решение на 07.03.2016г, с което ВКС е отменил на основание 303, ал. 1, т. 5 от ГПК решението на СГС за обявяване за окончателен на предварителния договор и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СГС.

След връщането на делото е образувано гр.д.№2879/2016 г по описа на СГС, І-16 състав, по което искът по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД на Б. Д. срещу А. Ч., с правоприемник в процеса Т. М., е бил отхвърлен с решение от 01.11.2018 г., влязло в сила на 22.12.2020 г. Съдебните състави приемат, че предварителният договор е унищожаем на основание чл. 31 от ЗЗД.

В о.с.з. на 07.10.2021г е изслушан свидетеля Ч., който установява, че след като купил имота ответникът направил ремонт. Преди това апартаментът бил в окаяно състояние, пълен с боклуци.

В о.с.з. на 20.10.2022г е изслушан свидетеля Т., който установява, че е помагал на ответника през м.януари 2015г да почисти апартамента. Установява, че 4 апартаментът бил в неугледен вид. Установява, че с помощта на работници от апартаммента са били изхвърлени стари вещи, библиотека, чували, най-вероятно със стари дрехи. Установява, че в жилището е имало счупена маса и легла.

По делото се установява от представено удостоверение за вписани данни/л.231 от делото на СГС/ , че ответникът е управител и едноличен собственик на капитала на Димех 2020 ЕООД, като предметът на дейност на дружеството е посочен - СМР, строителство на сгради, управление на имоти, покупко-продажба и т.н.

Представени са доказателства- удостоверение за вписани обстоятелства, изх. от АгВп на титуляра Б. Д., видно от които Д. е водил дела по чл.19,ал.3 от ЗЗД и за други имоти, както и против него са водени дела за установяване нищожност на предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти.

Останалите доказателства по делото са неотносими към спора предмет на делото , заявен с пърмоначалния иск.

При предявен осъдителен иск за защита на право на собственост ищецът носи тежестта да докаже, че е носител на право на собственост върху спорната вещ на основание конкретен придобивен способ, че вещта се държи от ответника , а в тежест на ответника е да установи основание за своята власт върху спорната вещ.

По делото няма спор, че процесният имот е бил собственост на А. Ч.. Няма спор, че ищцата е единствен наследник на Ч.. Няма спор, че процесният имот понастоящем се владее от ответника. Спорно е дали ответникът е придобил право на собственост върху имота по начин противопоставим на наследника на собственика Ч.настоящата ищца.

Видно от изложените по-горе установени факти, ответникът е придобил право на собственост върху процесния имот по силата на покупко-продажба, изповядана нотариално на 30.06.2015 г от Б. Д.. Към посочения момент Б. Д. се легитимира като собственик на имота с влязло в сила съдебно решение, вписано надлежно в АВ-СлВп.

В същото време липсват вписвания на оспорвания на собствеността Д., а липсват и заявени такива оспорвания/молбата за отмяна на влязлото в сила решение по чл.19,ал.3 от ЗЗД е депозирана на 13.07.2015г/.

Установява се, че по-късно решението на СГС по чл.19,ал.3 от ЗЗД легитимиращо праводателя на ответника- Б. Д.- като собственик е отменено по чл.303 и сл. от ГПК. Спорно е какво е действието на отмяната по отношение на правата, които са придобити от трети лица в периода между влизането в сила на решението по чл.19,ал.3 от ЗЗД и отмяната.