Решение № 669 от 11.12.2025, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Гражданско дело 3151/2024
- Вид
- Решение № 669
- Подписан
- 11.12.2025
- В сила
- 23.07.2026
- Състав
- КАЛИН ИВАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 441 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал.1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 74 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл.74, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 669 гр. Монтана, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: КАЛИН И. при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН И. Гражданско дело № 20241630103151 по описа за 2024 година
Предявените искове са установителни на деликтно основание с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 45, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, вр. чл. 441 от ГПК, под евентуалност- иск за нсоснователно обогатяване-осъдителен с пр. основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.
Ищцата М. Г. И., ЕГН ********** с адрес: ***** е предявила срещу ответниците: ЧСИ М. Ц. И., рег. № 748 на КЧСИ, ЕИК:*** с адрес: *** и срещу ,,ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ‘‘
ЕАД/спрямо който ответник искът е бил оттеглен с нарочна молба/ обективно кумулативно съединени установителни искове с петитум: да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на ищцата към ответницата:
-10 000 лв.- обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на незаконосъобразни действия в изпълнителното производство, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата ;
10 000 лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни действия в изпълнителното производство ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата;
Под евентуалност- 1 000 лв. получена без основание от ответницата и с която се е обогатила за сметка на ищцата, ведно със законната лихва.
Претендира деловодни разноски по реда на чл. 78, ал.1 от ГПК.
Сумите се претендират поради извършени от ЧСИ М. И. недопустими действия по ИД № 20137900400096 по нейния опис, които 1 представляват непозволено увреждане- за периода от 13.03.2013 г./дата на налагане на запора/ до датата на вдигане на запора- 13.12.2023 г. Тези действия на
ЧСИ били незаконосъобразни, за което излага подробни съображения по делото. Запорът бил наложен върху лек автомобил, който никога не е бил СИО, а лична собственост на ищцата придобит много преди сключване на брака с бившия й съпруг, от което тя претърпяла имуществени и неимуществени вреди. Налице било и неправомерно бездействие на ищцата, поради което тя не можела да обжалва запора.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок e постъпил писмен отговор на исковата молба, в който се излагат пространни съображения за неоснователност на исковите претенции, като се оспорват твърденията на ищцата изложени в исковата молба и се оспорва да е налице фактическия състав на деликтна отговорност на съдебния изпълнител, поради което моли съда да ги отхвърли. Към отговора са приложени относими по делото писмени доказателства. С отговора е направено и особено искане- по реда на чл. 219, ал.1 от ГПК, да се конституира като трето лице-помагач на страната на ответника ,,ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ‘‘ЕАД, тъй като на осн. чл. 25 от ЗЧСИ отв.
И. имала сключена задължителна застраховка ,,Професионална отговорност на частния съдебен изпълнител‘‘, което искане съдът намира за процесуално допустимо и основателно, поради което следва да се уважи.
Конституираното на осн. чл. 219, ал.1 от ГПК трето лице-помагач на страната на ответника- ,,ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ‘‘ЕАД взема становище за неоснователност на исковите претенции, предвид което моли съда да ги отхвърли с решението си.
Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Предявените искове са процесуално допустими за съдебно разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в производството, в законния срок по чл. 415, ал.4 от ГПК. Разгледани по същество, съдът намира исковете за изцяло неоснователни.
Съображенията на съда са следните:
Доказателствата по делото са писмени, прието е и заключение на вещото лице В. по назначената от съда съдебно-техническа и оценъчна експертиза по делото, както и гласни чрез разпита на свидетеля Д.С.К.-бивш съпруг на ищцата.
Производството по настоящото гражданско дело се развива, след като е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1622/25.10.2024г . по ч.гр.д.№ 1105/2024 г. по описа на РС-Монтана за сумите от 10 000лв. неимуществени вреди, 10 000лв.- имуществени вреди, както и 404,75 лв. държавна такса. В законния едномесечен срок длъжникът е подал възражение, предвид което на осн. чл. 422 от ГПК е предявена настоящата искова молба за установяване на вземанията.
2
Претенцията е за деликтна отговорност на ответницата ЧСИ с район на действие-района на МОС-М. И. в качеството й на ЧСИ, с правно основание чл. 74 ЗЧСИ, във вр. с чл. 45 ЗЗД. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва кумулативното наличие на четири елемента: извършено противоправно деяние
– процесуално незаконосъобразно действие, респ. бездействие в изпълнителния процес, причинени вреди – имуществени или неимуществени, вина на частния съдебен изпълнител и причинна връзка между незаконосъобразните изпълнителни действия и причинените вреди.
В случая не е налице нито един от изброените по-горе елементи на деликта.
Видно от изложеното в исковата молба, ищцата твърди, че е увредена
– имуществено и неимуществено, в резултат на незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. д.
№
20137900400096, изразяващо се в налагане на запор върху лек автомобил, марка „Фолксваген Голф“ с рег. № СН *** за чуждо задължение.
Това е деянието, посочено и в заявлението на ищцата за издаване на заповед за изпълнение. Това е увреждащото деяние, което съдът е приел за предмет на делото в доклада по чл. 146, ал. 1 ГПК, който не е оспорен от страните.
От събраните по делото доказателства – материалите по изп. дело № 20137900400096 по описа на ЧСИ № 790 – Р.М. с район на действие Софийски градски съд и по-специално от Уведомление за наложен запор, изх. № 6030/08.03.2013 г. /приложено и към исковата молба/, запорът върху процесния автомобил е наложен от ЧСИ № 790 – Р.М., а не от ответницата- ЧСИ М. И., предвид което последната не следва на носи гражданска имуществена отговорност за това процесуално действие. Запорът е наложен на дата 08.03.2013 г. с Уведомление за наложен запор, издаден от ЧСИ Р.М., като запорът е вдигнат на дата 25.10.2023 г. от ЧСИ М. И., след молба от ищцата/входирана на дата 21.08.2023 г./, като делото е предадено на ЧСИ М. И. от предходното ЧСИ-М. с Протокол за предаване на изпълнително дело от 30.07.2013 г. Изпълнителното дело е изпратено покъсно на ответницата за извършване на изпълнителни действия по местна компетентност и при нея делото е било преобразувано под №
20137480400421. Това обаче е станало след налагането на запора, поради което ЧСИ М. И. не носи отговорност за евентуалното незаконосъобразно налагане на запора.
Горните обстоятелства се установяват от представените с отговора на исковата молба Протокол за предаване на изпълнително дело, изх. № 20620/25.07.2013 г. и Съобщение, изх. № 10668/13.09.2013 г.
Нещо повече, видно от материалите на преобразуваното под № 3
20137480400421 изпълнително дело, именно ответницата в качеството й на ЧСИ е вдигнала запора със Съобщение за вдигнат запор, изх. № 30478/25.10.2023 г. Ответницата е сторила това след запознаване с дадените от ищцата писмени доказателства. Взето е й становището на взискателя и е важно да се отбележи, че
ЧСИ И. се е произнесла своевременно за вдигане на запора върху МПС след молба от ищцата от 21.08.2023г. което опровергава твърденията на ищцата, че въпреки многократните й молби запорът не бил вдигнат. С приключване на тази процедура по изясняване на искането на ищцата въз основа на събраните доказателства и становищата на страните, ЧСИ И. се е убедила в основателността на това искане и съответно е разпоредила вдигането на запора.
Независимо от гореизложеното, претенциите на ищцата са неоснователни и поради липса на установени причинени вреди.
Съгласно заключението на вещото лице О. В. по назначената от съда съдебно-техническа и оценъчна експертиза по делото, която съдът кредитира в цялост, като обосновано и компетентно изготвена и като неоспорена, се установи: Справедливата пазарна цена на процесния л.а. марка „Фолксваген Голф“ с рег. № СН *** към датата на налагане на запора- 08.03.2013 г. е лв., а към датата на вдигане на запора- 25.10.2023 г. е 1 100,50 лв.
За установяване на неимуществените вреди ищцата ангажира свидетел – лицето Д.С.К.. Най-напред следва да се подчертае, че това лице е бивш съпруг на ищцата, чиито показания се преценяват с оглед на всички обстоятелства по делото. Освен това, в противоречие с неговите показания и видно от материалите по изпълнителното дело, именно това лице е длъжникът по изпълнителното дело. Независимо обаче от тези качества на свидетеля, които по принцип създават предпоставка за съмнения в показанията, същият не установи никакви претърпени неимуществени вреди от ищцата. Не установи да са настъпвали и някакви имуществени вреди.
Напротив, свидетелят установи, че ищцата е продала процесното МПС „за скрап“, тъй като не било „отписано“, което по принцип е невъзможно, ако се следва законово регламентираната процедура за бракуване на МПС. Показанията на свидетеля, целящи установяване на вредите, не бяха конкретни, както по отношение на имуществените, така и за неимуществените вреди. От това следва, че в процеса не бе установено по безспорен начин ищцата М. И. да е претърпяла каквито и да било вреди.
Липсата на двете основни предпоставки за деликтна отговорност обосновава неоснователност на претенциите, поради което същите не следва да бъдат уважавани.
Също така не се установи предявеният под евентуалност иск за неоснователно обогатяване от 1000 лв.- не бяха ангажирани каквито и да било доказателства ответницата да се е обогатила за сметка на ищцата с посочената 4 сума.
Водим от горното съдът намира, че исковите претенции, като неоснователни и недоказани, подлежат на отхвърляне от съда в цялост.
При този изход на делото, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответницата на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК изцяло сторените от нея деловодни разноски от 3000 лв.- платено адвокатско възнаграждение, както и 56лв.- за копиране на дело, съгласно приложен на л. 147 от делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователни и недоказани , предявените от М. Г. И., ЕГН ********** с адрес: ***** срещу ЧСИ М. Ц.
И., рег. № 748 на КЧСИ, ЕИК:*** с адрес: *** обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.
45, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, вр. чл. 441 от ГПК, под евентуалност- иск за нсоснователно обогатяване с пр. основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД с петитум: да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на М. Г. И. към ЧСИ М. И.:
-10 000 лв.- обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на незаконосъобразни действия в изпълнителното производство, за периода на незаконосъобразния запор от 08.03.2013 г. до 25.10.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата ;
-10 000 лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни действия в изпълнителното производство за периода на незаконосъобразния запор от 08.03.2013 г. до 25.10.2023г., изразяващи се в стрес и страдание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата;
-Под евентуалност- осъдителен иск за 1 000 лв. получена без правно основание от ЧСИ М. И. сума и с която се е обогатила без правно основание за сметка на М. Г. И., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК М. Г. И., ЕГН ********** с адрес: ***** ДА ЗАПЛАТИ на ЧСИ М. Ц. И., рег. № 748 на КЧСИ, ЕИК:*** с адрес: *** сумата от 3 056лв.- деловодни разноски за платено адвокатско възнаграждение и копиране на дело.
Разпечатката съдържа 53 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/42aa6a04-be37-46a3-a181-79799d809b1f