Определение № 126 от 31.03.2022, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 126 гр. Пловдив, 31.03.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно частно търговско дело № 20225001000136 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „О.“ЕАД-гр.С. с ЕИК ***,подадена чрез упълномощения юрисконсулт Н.П.,против разпореждане №588 от 22.11.2021 г.,постановено по възз.т.д.№1209/2021 г. по описа на ОС-Стара Загора,с което на основание чл.286,ал.1,т.3 от ГПК е върната касационна жалба с вх.№5820/12.11.2021 г.,подадена от „О.“ЕАД-гр.С. против решение №66 от 14.10.2021 г.,постановено по същото дело.В частната жалба е изразено становището,че обжалваното разпореждане е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.В тази насока се поддържа довода,че с разпореждането съдът неправилно е счел,че в случая делото е търговско,а не гражданско,както и че приложимият праг за допускане до касационно обжалване е цена на иска над 20 000 лв.Частният жалбоподател счита,че когато една от страните по сделката е нетърговец /както в настоящата хипотеза,тъй като едната страна по спора е физическо лице-длъжник нетърговец/,прагът за достъп до касационно обжалване според паричната оценка на предмета на делото следва да е като по граждански дела-5000 лв.На 1 следващо място излага и довода,че съгласно разпоредбата на чл.113,изр. второ от ГПК /изм.-ДВ,бр.65 от 2018 г.,в сила от 07.08.2018 г.,доп.-ДВ,бр.100 от 2019 г./ образуваните дела по искове на и срещу потребители се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес.Намира,че посочената разпоредба е приложима спрямо конкретния случай е заявява,че в противоречие на произтичащото от нея правило,въззивният съд е счел,че делото е търговско и приложимият праг за касационна обжалване е 20 000 лв.,с оглед на което неправилно е върнал като недопустима касационната жалба с вх.№5820/12.11.2021 г.,подадена от дружеството срешу решение №66/14.10.2021 г.,постановено по в.т.д.№1209/2021 г. по описа на ОС-Стара Загора.

В обобщение,на база изложените в частната жалба аргументи,е поискано обжалваното разпореждане да бъде отменено като неправилно.Поискано е също да бъдат присъдени в полза на частния жалбоподател направените в настоящото производство разноски,в това число юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.8 от ГПК.

Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна-П. З. М. и от същата,чрез пълномощника й адв. М. Т.,е подаден писмен отговор в дадения й от съда едноседмичен срок,в който отговор е изложено становището,че частната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение,а обжалваното с нея разпореждане №588 от 22.11.2021 г. следва да се потвърди като правилно,законосъобразно и постановено в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила.

Пловдивският апелативен съд провери допустимостта на частната жалба,както и допустимостта и законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на частния жалбоподател,прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Частната жалба е редовна,подадена е в срок от процесуално легитимирана страна,имаща правен интерес да обжалва конкретното определение,а и самото определение е акт на съда,подлежащ на инстанционен контрол.С оглед на това частната жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество частната жалба е и основателна.Съображенията на настоящия съд в тази насока са следните:

2

С обжалваното разпореждане №588 от 22.11.2021 г.,постановено по възз.т.д.№1209/2021 г. по описа на ОС-Стара Загора,е върната касационната жалба с вх.№5820/12.11.2021 г.,подадена от „О.“ЕАД-гр.С. против решение №66 от 14.10.2021 г.,постановено по същото дело.За да постанови този резултат,ОС-Стара Загора е приел,че касационната жалба е подадена след влизане в сила на измененията на ГПК на 07.07.2015 г. /ДВ,бр.50 от 03.07.2015 г./,поради което решение №66 от 14.10.2021г.,постановено по горното дело,не подлежи на касационно обжалване,на основание чл.280,ал.3,т.1,предл. 2 от ГПК,с оглед цената на иска по търговското дело от 9857,91 лв.

Разпореждането е неправилно.Вярно е,че общата цена на исковете,по повод на които ОС-Стара Загора като въззивна инстанция е постановил решение №66/14.10.2021 г.,възлиза на общата сума от 9857,91 лв.Вярно е и това,че съгласно общите правила на чл.280,ал.3,т.1 от ГПК,не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв.

- за граждански дела, и до 20 000 лв. - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.В случая обаче е неправилна преценката на ОС-Стара Загора,че с оглед цената на исковете по горното търговско дело,постановеното по него решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.3,т.1,предложение 2-ро от ГПК.Същото решение не е изключено от касационен контрол,въпреки,че въззивното дело,по което то е постановено,е образувано като търговско и въпреки това,че цената на исковете е под 20 000 лв.Самите искове,предявени от „О.“ЕАД-гр.С. против П. З. М.,са основани на договор за кредит за текущо потребление от 15.06.2016 г.,сключен между Банка „Д.“ЕАД-С. и лицето Г.С.Л. като кредитополучател,а срещу ответницата М. исковете са насочени в качеството й на поръчител по този кредит.Ищецът съответно е с посочено качество на цесионер,придобил от банката с договор за цесия спорните вземания,произтичащи от посочения договор за кредит.Няма изложени твърдения ответницата-физическо лице да е поръчителствала по договора за кредит в рамките на своя търговска или професионална дейност,поради което тя се явява потребител по смисъла на §13,т.1 от ЗЗП.Поради това и независимо от търговския за другата страна характер на процесния договор,в 3 конкретния случай приложение намира предвиденият в чл.280,ал.3,т.1,предложение първо от ГПК праг за достъп до касационно обжалване от 5000 лв.,тъй като съгласно разпоредбата на чл.113,изр. второ от ГПК /изм. ДВ,бр.65 от 2018 г.,в сила от 07.08.2018 г.,доп.-ДВ,бр.100 от 2019 г./ образуваните дела по искове на и срещу потребители се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес.И понеже общата цена на процесните искове е в размер на 9 857,91 лв.,т.е. над приложимия в случая праг за касационна обжалваемост от 5000 лв.,то се налага извода,че конкретното съдебно решение,срещу което е подадена касационната жалба на „О.“ЕАД-гр.С.,подлежи на касационен контрол.Ето защо обжалваното разпореждане,с което е прието обратното-че решението от 14.10.2021 г. не подлежи на касационно обжалване и затова касационната жалба следва да бъде върната,е неправилно и като такова следва да бъде отменено,а делото следва да бъде върнато на ОС-Стара Загора за администриране на същата жалба.

Разноски за настоящото производство не се дължат,поради което и заявеното в частната жалба искане за присъждането на такива няма да се уважи.

Мотивиран от горното Пловдивският апелативен съд-Пловдив ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане №588 от 22.11.2021 г.,постановено по възз.т.д.№1209/2021 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора,с което на основание чл.286,ал.1,т.3 от ГПК е върната касационна жалба с вх.

№5820/12.11.2021 г.,подадена от „О.“ЕАД-гр.С. против решение №66 от 14.10.2021 г.,постановено по същото дело.

ВРЪЩА делото на ОС-Стара Загора за извършване на необходимите действия по администриране на горната касационна жалба,подадена от „О.“ЕАД-гр.С..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5