Решение № 60 от 01.04.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Велико Търново, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20264000500068 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно обжалване.

С Решение № 267/24.10.2025 година по гр. д. № 280/2025 година на Окръжен съд Габрово е отхвърлен предявен от К. Г. Т. против Районен съд Горна Оряховица, Окръжен съд Велико Търново иск с правно основание чл. 2б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за солидарно осъждане да му заплатят сумата 33 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гр. д. № 64/2025 година на Районен съд Елена и в. ч. гр. д. № 130/2025 година на Окръжен съд Велико Търново, ведно със законната лихва от датата на забава до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.

С посоченото решение К. Г. Т. е осъден да заплати на Окръжен съд Велико Търново сумата 300 лева – юрисконсултско възнаграждение.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от К. Г. Т. против Решение № 267/24.10.2025 година по гр. д. № 280/2025 година на Окръжен съд Габрово. В жалбата се излага, че решението е недопустимо и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Навеждат се доводи за липса на акт 1 за конституиране на Прокуратурата на Република България като контролираща страна по чл.

10, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди; неизвършване на доклад от първостепенния съд, респективно за непълен и неточен доклад, погрешни указания. Цитира се практика на ЕСПЧ. Посочва се, че решението е постановено от лице, по отношение на което според жалбоподателя е налице хипотезата, регламентирана в чл. 22, ал.

1, точка 6 от ГПК. Изтъква се, че съставът на Окръжен съд Габрово е допуснал нарушение на чл. 142, ал. 2 от ГПК.

Отправено е искане да се обезсили Решение № 267/24.10.2025 година по гр. д. № 280/2025 година на Окръжен съд Габрово и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд, респективно да се отмени и да се постанови друго такова, с което да се уважи претенцията.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от Окръжен съд Велико Търново, в който се излагат аргументи за нейната неоснователност.

Не е подаден отговор на въззивната жалба от Районен съд Горна Оряховица.

С писмена молба пълномощникът на Окръжен съд Велико Търново заявява, че поддържа отговора на въззивната жалба.

Представителят на Апелативна прокуратура Велико Търново изразява становище за неоснователност на жалбата.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гр. д. № 280/2025 година на Окръжен съд Габрово е образувано въз основа на предявени от К. Г. Т. против Районен съд Горна Оряховица, Окръжен съд Велико Търново при условията на субективно съединяване искове за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушаване на правото на ищеца на разглеждане на гр. д. № 449/2025 година на Районен съд Горна Оряховица (преди това гр. д. № 5382/2024 година на Районен съд Перник) в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от Окръжен съд Велико Търново, в който се излагат доводи за неоснователност на претенцията.

Подаден е отговор на исковата молба от Районен съд Горна Оряховица, в който се сочат аргументи за нейната нередовност, респективно за неоснователност на претенцията.

В съдебно заседание пред първостепенният съд представителят на Окръжна прокуратура Габрово изразява становище за неоснователност на исковете.

2

Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:

Решение № 267/24.10.2025 година по гр. д. № 280/2025 година на Окръжен съд Габрово е валидно и допустимо.

Съдът провери правилността на атакуваното решение съобразно чл. 269, изречение второ от ГПК.

С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът смята, че предявените от К. Г. Т. против Районен съд Горна Оряховица, Окръжен съд Велико Търново искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди са с правно основание чл. 2б, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Съгласно чл. 2б, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Исковете се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора (чл. 2б, ал. 2 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди).

Уважаването на осъдителен иск с правно основание чл. 2б, ал.1 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди предполага установяване от ищеца в процеса, че в пряка причинно-следствена връзка от нарушение на неговото право като страна по съдебно дело на разглеждането и решаването му в разумен срок съгласно чл. 6, §1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, е претърпял твърдените неимуществени вреди. Съгласно трайната съдебна практика за неимуществените вреди съществува оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива. Предвидената в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди отговорност е безвиновна и за чуждо противоправно поведение; подчинява се на установените принципи на деликтната отговорност по чл. 45 и следващи от Закона за задълженията и договорите.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя за липса на доклад, респективно за непълен, неточен такъв. Първостепенният съд е изготвил доклад, чието съдържание съответства на чл. 146, ал. 1 от ГПК; съобщил го е на страните; в съдебно заседание го е обявил за окончателен.

Пред втората инстанция страните не спорят относно релевантните факти.

Ответници по предявените искове са Районен съд Горна Оряховица, Окръжен съд Велико Търново. В съответствие с чл. 10, ал. 1 от Закона отговорността на държавата и общините за вреди в производството пред първостепенния съд е обезпечено участието на 3 прокурор. В чл. 10, ал. 1 от Закона отговорността на държавата и общините за вреди е визирано, че делата се разглеждат „със задължителното участие на прокурор“. В тази хипотеза намира приложение разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ГПК – прокурорът може да участва в производството с правата на страна в предвидените от закон случаи.

В жалбата не се съдържат конкретни оплаквания кои доводи и доказателства не са взети предвид от състава на Окръжен съд Габрово при постановяване на обжалваното решение.

Във възивната жалба К. Г. Т. не сочи обстоятелства, които да пораждат основателно съмнение в безпристрастността на докладчика, постановил обжалваното решение, по смисъла на чл. 22, ал. 1, точка 6 от ГПК. Фактът, че съдията докладчик се е произнасял по други спорове, по които страна е бил К. Г. Т., респективно по аналогични такива, сам по себе си не е обстоятелство, пораждащо основателно съмнение в неговото безпристрастие и не е основание за отстраняването му от разглеждане на конкретния спор.

Не е основание за отвод и наличието на висящи дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди спрямо Окръжен съд Габрово – последният не е страна по конкретния спор.

Несъстоятелно е оплакването за допуснато нарушение на чл. 142, ал. 2 от ГПК от първостепенния съд. Със Становище с вх. № 4673/25.09.2025 година К. Г. Т. е направил искане за отлагане на насроченото открито съдебно заседание, но не е представил доказателства в подкрепа на твърдението си за ангажираност по други дела.

Във въззивната жалба се цитира практика на ЕСПЧ, но не се излагат оплаквания, релевантни за конкретния правен спор.

Първоинстанционният съд е формирал заключение за неоснователност на исковете. С оглед наведените във въззивната жалба оплаквания, съдът смята, че не е налице основната предпоставка за уважаване исковете срещу Районен съд Горна Оряховица, Окръжен съд Велико Търново по чл. 2б, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди – не е допуснато от ответниците нарушение на правото на ищеца (жалбоподател пред настоящата инстанция) на разглеждане и решаване в разумен срок на гр. д. № 449/2025 година на Районен съд Горна Оряховица (преди това гр. д. № 5382/2024 година на Районен съд Перник), което е достатъчно основание за отхвърляне на претенциите на К. Г. Т. против Районен съд Горна Оряховица, Окръжен съд Велико Търново като неоснователни и недоказани. Настоящият състав споделя мотивите, изложени от първостепенния съд, и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния съд. Решение № 267/24.10.2025 година по гр. д. № 280/2025 година на Окръжен съд Габрово е правилно – не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми от първостепенния съд, във въззивната жалба не са изтъкнати пороци, обуславящи неговата неправилност, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се потвърди.

Съставът на Окръжен съд Габрово е обсъдил установените релевантни факти поотделно и в 4 съвкупност и е направил обосновани правни изводи.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция К. Г. Т. следва да бъде осъден да заплати в полза на Окръжен съд Велико Търново сумата 102.26 евро (200 лева) – възнаграждение за процесуално представителство, осъществено от пълномощник по чл. 32, точка 3 от ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен съд Велико Търново

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 267/24.10.2025 година по гр. д. № 280/2025 година на Окръжен съд Габрово.

ОСЪЖДА К. Г. Т., с ЕГН **********, от гр. Елена, ********* да заплати в полза на Окръжен съд Велико Търново, с адрес: гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски“ 16, сумата 102.26 евро (200 (двеста) лева) – възнаграждение за процесуално представителство, осъществено от пълномощник по чл. 32, точка 3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5