Решение № 13483 от 07.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 39411/2025
- Вид
- Решение № 13483
- Подписан
- 07.07.2026
- Състав
- ПЕТЯ ПЕТКОВА СТОЯНОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 107822 от 08.07.2025 · ПЕТЯ ПЕТКОВА СТОЯНОВА
- Определение № 41267 от 06.10.2025 · ПЕТЯ ПЕТКОВА СТОЯНОВА
- Разпореждане № 104054 от 27.08.2026 · ПЕТЯ ПЕТКОВА СТОЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 412 · Кодекс за застраховането
- чл. 412, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 13483 гр. София, 07.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20251110139411 по описа за 2025 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№
07.07.2026 година
В
И М Е Т О
Н А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София
Н А Р О Д А
IIІ ГО, сто петдесет и пети
На деветнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Белослава Испиридонова
Прокурор
1 като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 39411 по описа за 2025 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ЗEАД “.... ЕАД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ...., представлявано от изпълнителните директори ... против „....“ АД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: .... представлявано от изпълнителните директори .... Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 19.10.2023 г. в АП Земляне, водач Л. П. при извършване на маневра с автобус 1608, с рег. № ...., реализирал ПТП с автобус ... с рег. № ...., собственост на „Столичен автотранспорт“ ЕАД, при което били причинени вреди. Също така твърди, че автобус марка „МАН“, модел „Лион сити“, с рег. № ...., бил застрахован при ищеца по застраховка „Каско стандарт“ със застрахователна полица 5С115130 с период на покритие от 09.03.2023 г. до 08.03.2024 г., а по отношение на автобус марка „МАН“, модел „Лион сити“, с рег. № ...., имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника със срок на покритие от 09.03.2023 г. до 08.03.2024 г. Излага твърдения, че по повод подадено уведомление за щета при ищеца била образувана преписка по щета № ...., по която ищецът платил на увреденото лице обезщетение в размер на 2 371,09 лв., като направил и ликвидационни разноски в размер на 25 лв. По повод на отправена регресна покана до ответното дружество отказало плащане на дължимото обезщетение. Моли съда да постанови решение, с което да осъди „....“ АД да заплати на ЗEАД “.... ЕАД сумата от 2 396,09 лв. - главница, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по преписка по щета № ...., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.07.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба, оспорва отговора. Моли съда да уважи предявената искова претенция, претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество „....“ АД. Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва исковата претенция като неоснователна. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и механизма на ПТП-то. Оспорва съставения двустранен констативен протокол. Оспорва механизма на ПТП-то. Оспорва размера на претендираното обезщетение като несъответстващо на реално претърпените вреди. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен, претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Предявени са искови претенции с правно основание чл. 412, ал. 1 от КЗ. Направено е 2 искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представения заверен препис от Двустранен констативен протокол от 19.12.2023 г. се установява, че на 19.12.2023 г. в АП Земляне е било реализирано ПТП между автобус „МАН“, с рег. № ...., собственост на „Столичен автотранспорт“ ЕАД и управляван от Л. П., и автобус „МАН“, с рег. № ...., собственост на „Столичен автотранспорт“ ЕАД и управляван от И. Христов, при което настъпили вреди.
От приетия по делото като писмено доказателство заверен препис от Застрахователна полица № 5С115130 от 15.02.2023 г. е видно, че между собственика на автобус „МАН“, с рег.
№ ...., и ищцовото дружество, е бил сключен договор за застраховка „Каско Стандарт“, със срок на покритие от 09.03.2023 г. до 08.03.2024 г.
От представения заверен препис от справка от Гаранционния фонд се установява, че по отношение на автобус „МАН“, с рег. № ...., и ответното дружество е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с период на покритие от 09.03.2023 г. до 08.03.2024 г.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че при “.... ЕАД е била образувана преписка по щета № ...., по която е било определено застрахователно обезщетение в размер на 2 371,09 лв. за изплащане на собственика на автобус „МАН“, с рег.
№ ..... Видно от приетия заверен препис от извлечение от банкова сметка на 19.12.2023 г. “....
ЕАД е платило обезщетение в определения размер на „МВБ трак енд бъс България“ АД – автосервиза, извършил ремонта.
От представената и приета по делото покана е видно, че на 03.04.2025 г. ищецът е поканил ответника да възстанови сумата от 2 396,09 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение, по повод на която покана ответникът е извършил отказ да изплати претендираната сума по регресната претенция.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза, неоспорено, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява механизмът на настъпилото ПТП, съответствие на описаните в опис-заключение на застрахователя щети на механизма на ПТП-то, както и стойността на причинените щети към датата на настъпване на застрахователното събитие, като стойността на причинените щети към датата на настъпване на застрахователното събитие по средни пазарни цени на материалите и труда, необходим за отстраняване на повредите по автобус „МАН“, с рег. № ...., при ремонт с нови части в размер на 1 975.91 лв. без ДДС и в размер на 2 371.09 лв. с включено ДДС. В съдебно заседание вещото лице установява, че изготвената от него скица не съответства на тази в двустранния констативен протокол, като вещото лице се е водил от фактите с кои части са се ударили автобусите и е получил механизма. Ударът на движещия се автобус е в задната дясна част на паркиралия, а щетата на движещия се автобус е в задната лява част.
3
От разпита на свидетеля П. се установява, че е участвал в ПТП през 2023 г. на паркинга на гараж „Земляне“, което настъпило при паркиране на автобус, при което били 3увредени задните части на двата автобуса. Свидетелят също така установява, че е попълнил данните за превозно средство „А“, като подписът за водач „А“ е негов. Установява, че управлява автобуса, който му е предоставен за съответния ден. Съдът възприема показанията на свидетеля в посочената част, като кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че към момента на настъпване на застрахователното събитие е било налице валидно застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищцовото застрахователно дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 1 от КЗ се урежда регресното право на застрахователя по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ да претендира платеното от третото лице, причинило повредата на застрахованата вещ или от неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”. Застрахователят, който е платил обезщетение, встъпва в правата, които застрахованият има срещу третото лице или неговия застраховател.
От представените по делото писмени доказателства е видно, че ищцовото дружество и собственикът на увредения автобус са имали сключен договор за застраховка „Каско Стандарт“. В срока на действие на договора и в рамките на покритите от застраховката рискове, застрахованият автобус е бил увреден, в резултат на настъпилото ПТП, при което са нанесени щети на автобус „МАН“, с рег. № ..... На основание сключения договор за застраховка „Каско Стандарт“ и настъпило застрахователно събитие ищцовото дружество е платило обезщетение в размер 2 371,09 лв., видно от събраните доказателства. Предвид извършеното плащане, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител на вредите.
Ищецът, в качеството му на застраховател по имуществена застраховка, изплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице, може да предяви вземанията си по реда на чл. 412, ал. 1 от КЗ направо към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на причинителя на вредите. Съгласно последната разпоредба застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му. Съдът, с оглед на събраните доказателства, включително и изслушаното заключение на вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза, приема, че вредите – предмет на обезвреда от застрахователя, са в причинна връзка с настъпилите вреди в резултат на ПТП, като в конкретния случай причина за настъпилото ПТП са действията на водача на лек автобус „МАН“, с рег. № ..... По отношение на размера на вредите, съдът приема, че те възлизат на 2 371,09 лв., видно от заключението на вещото лице по назначената експертиза, което съдът цени наред с останалите събрани по делото доказателства. Ищецът е направил и ликвидационни разноски, като видно от събраните по делото писмени доказателства същите 4 възлизат на 25 лв. Ето защо и в полза на увреденото лице, в случая собственика на автобуса, е възникнало право да иска обезвреда на основание чл. 45 от ЗЗД. С оглед на извършеното плащане и встъпването на застрахователя в правата на застрахованото лице срещу застрахователя на причинителя на вредата, съдът намира, че са налице условията за ангажиране на отговорността на ответника, съгласно чл. 412 от КЗ.
С оглед на изложеното по-горе съдът приема, че е налице фактическия състав на чл.
412 от КЗ и в полза на ищеца е възникнало право да встъпи в правата на пострадалото лице до размера на обезщетение на стойност 2 396,09 лв., в който размер претенцията като основателна и доказана следва да бъде изцяло уважена.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на иска – 03.07.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, съдът намира за основателно, поради което същото следва да бъде уважено.
Относно искането на процесуалния представител на ищеца за присъждане на направените по делото разноски, съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, същото се явява основателно, съразмерно с уважените искови претенции, като в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 943,84 лв., от които: сумата от 95,84 лв. – платена държавна такса, сумата от 200 лв. – платено възнаграждение за вещо лице и сумата от 648 лв. – платено адвокатско възнаграждение. За пълнота на изследването следва да се посочи, че надвнесената държавна такса над дължимия размер от 95,84 лв. до внесения от 96 лв. може да бъде върната при поискване.
Относно искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на направените по делото разноски, съгласно чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, същото се явява неоснователно, поради което разноски в полза на ответника не следва да бъдат присъждани.
Към момента на постановяване на настоящия съдебен акт официалното платежно средство в Република България е еврото, независимо че към момента на предявяване на исковата претенция, както и към момента на възникване на задължението, това е бил левът.
Съгласно разпоредбите на чл. 4, 5, 12 и 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ и § 5 от ПРЗ на ЗВЕРБ всички суми в лева, посочени в настоящото решение, следва да бъдат посочени и с евровата им равностойност при официален курс на 1,95583 лв. за едно евро.
Разпечатката съдържа 50 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/42aa2eaa-6ec0-4a12-9f5c-fda0c3322c1c