Решение № 111 от 03.11.2025, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Пирдоп, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С.Г.Г. при участието на секретаря Л.Д.Б. като разгледа докладваното от С.Г.Г. Гражданско дело № 20251860100396 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Постъпила е молба от Н. Л. В., ЕГН: **********, с адрес: гр.В., кв. В., ул. Ц.Б. III № 73, вх.2, ет.1, ап.5, като майка на децата С. С. П., ЕГН ********** и К. С. П., ЕГН ********** децата с местоживеене село Чавдар, общ.Пирдоп, обл. София, чрез адв.М. Н. Н. - член на АК - В., личен № **********, кантора с адрес гр.В., ул.В.Х. № 35 със съдебен адрес: гр. В., ул.

„В.Х." № 35 против: С. Д. П., ЕГН **********, с адрес село Чавдар, общ.Пирдоп, обл.

София, за защита от домашно насилие, с искане за постановяване на заповед за незабавна защита от домашно насилие по чл. 18, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие /33ДН/, която, въз основа на подадената декларация по чл.9 ЗЗДн е уважена. В молбата се сочи дословно следното: „С ответникът сме родители на децата С. С. П., ЕГН ********** и К. С. П., ЕГН **********, които към настоящия момент живеят с него и настоящата му приятелка М., с която живее във фактическо съпружеско съжителство на адрес село Чавдар, общ.Пирдоп, обл. София, и нейната дъщеря З. на 7г. възраст. Аз живея със съпруга си Я.Б.В. и детето ни Б.Я.В., роден на 16.10.2023г. на адрес гр.В., кв. В., ул. Ц.Б. III № 73, вх.2, ет.1, ап,5. След раждането на Б. се установи, че детето има вродена аноректална егенезия, изведен анус претер. Наложиха се да бъдат извършени много на брой операции. Дълъг период от време бях по болници с него, налагаше се да не контактуваме с други лица с цел запазване на доброто му общо здравно състояние. Поради това дъщерите ми С. С. П. и К. С. П., живеят с баща си и приятелката му, далеч от мен. Бях изправена пред невъзможност да полагам преки грижи за тях. В предвид преклузивният срок съгласно чл. 10, ал.1 от ЗЗДН посочвам само последните инциденти, както следва: На 26.02.2025г. в 20:40ч. по време на видео разговор по Месинджър между мен и С., видях как С. удари дъщеря ми С. три пъти по 1 гърба й, като в същото време и крещеше. Другата ми дъщеря К. също беше там и възприе какво се случва. С. каза : ти можеш ли да вземеш една пръчка и да гониш по големите деца да ги биеш и големите деца да бягат от една вчерашна пикла на сред къде нема 7 години да ги биеш и удряш. Прилагам звукозапис съдържаш гореизложеното. На 16.03.2025г. в 12,50ч. в разговор по телефона между мен и М. - от номер ************ до номер ***********, тя ми каза : Той му падна това и дотам! И аз едвам изведох Малката ( имайки предвид К.) и Златка (това е детето на М.), да не гледат нали. Влязох после и застанах над нея (имайки предвид дъщеря ми С.) да не я бие, ако бие да ме издъни мен, а не нея. Не знам, той полудя.

Започна да я скубе, да токаво и аз махнах и той изчезна». На мой въпрос дали е пил алкохол С., М. ми отговори «Еми пил е около 200". М. ми каза още : С. съм я шмугнала тука къде не мое да я види около нас само и само да не я бие. Щото той ( С. ) си каза остане ли тук дек такова тия скандали между нас ще и счупа нещо . Прилагам звукозапис съдържаш гореизложеното. На 16.03.2025г. в 13:05 ч. веднага се обадих на телефон 112 и подадох сигнал, като разкарах какво се е случило. Бях уплашена С. какво може да направи на С..

Разбрах,че проявява агресия и нанася удари по тялото само на нея, като не се съобразява, че другите деца са там и възприемат какво се случва. Стана ми известно от М. още, че С. също така постоянно упреква, увиква и обижда С., че е я наказва за най - дребните неща. Считам, че това негово отношение води до трайно увреждане на психиката на детето ми С.. На 16.03.2025 г. в 13:46 ч. в разговор по телефон между мен и С. от номер ********** до номер ********** С. ми казва : Няма да ти ги пусна лятото нито когато кажеш ти, нито когато кажеш ти, ясно ли ти е, като децата бяха до него и чуваха какво говори. Прилагам звукозапис съдържаш гореизложеното. На 16.03.2025 г. в 15:59 ч. в разговор по телефон между мен и С. от номер ********** до номер **********, С. ми казва : Само, че вчера вечерта я шлекнах /диалектно означава удари/ със С., вчера вечерта я ударих. Прилагам звукозапис съдържаш гореизложеното. На 16.03.2025г. около 16:00ч. Пуснах жалба срещу С. в 5 то РПУ на МВР - В. с Входящ Номер № ***********, в последствие подадох сигнал до ДСП - кв.Чайка, бл.67 и проведох разговор с г-жа Й.М. - социален работник, от която получих уверение, че същите ще ми съдействат и помогнат незабавно да запиша на училище и детска градина децата в гр.В., както и потърсих помощ и подкрепа във Фондация «SOS семейства в риск" - В., тъй като съм решена, че този тормоз физически и психически, не може да продължава над децата ми.Това негово поведение към децата ни, е недопустимо според мен и трябва да бъде преустановено.“ В молбата молителката моли съда постанови решение, с което на осн. чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН да задължи С. Д. П., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие спрямо дъщерите й С. С. П., ЕГН ********** и К. С. П., ЕГН **********; На осн. чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН да забрани на С. Д. П., ЕГН **********, да приближава дъщерите й С. С. П., ЕГН ********** и К. С. П., ЕГН **********, на по-малко от 100 метра.; На осн. чл.5, ал.1, т.5 ЗЗДН временно да определи местоживеенето на дъщерите й С. С. П., ЕГН ********** и К. С. П., ЕГН **********, при нея - тяхната майка Н. Л. В., ЕГН: **********, на адрес: гр.В., кв. В., ул. Ц.Б. III № 73, вх.2, ет.1, ап.5, ако това не противоречи на интересите на децата; На осн. чл.5, ал.1, т.б да задължи С. Д. П., ЕГН **********, да посещава специализирана програма за извършители на 2 насилие. В молбата молителката моли съда, мерките да бъдат наложени в максимално предвидения срок по чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН.

Ответникът С. Д. П., ЕГН **********, в дадения му от съда срок чрез адв.П. М. е подал молба с вх.№****/16.06.2025г., с която е направил възражение за недопустимост, представил е писмени доказателства и е направил доказателствени искания.

В съдебно заседание молителят В. лично и чрез процесуалните си представители поддържа подадената от него молба за защита. Претендира разноски в производството.

В съдебно заседание ответника П. лично и чрез процесуалния си представител оспорва представената молба за извършени деяния, които ответника е осъществил.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото се представени Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН от Н. Л. В., ЕГН: **********, като майка на децата С. С. П., ЕГН ********** и К. С. П., ЕГН **********, по която съдът е издал заповед за незабавна защита по чл.18 ЗЗДН, като е задължил С. Д. П. с ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С. С. П., ЕГН ********** и/или К. С. П., ЕГН **********, като го е предупредил, че съгласно чл.21, ал.2 от ЗЗДН при неизпълнение на заповедта констатирано от полицейските органи, същия ще бъде задържан и незабавно ще бъде уведомена прокуратурата; Удостоверение за раждане – 3бр.; Удостоверение за брак – 1бр.; флаш памет, съдържащ звукозаписите, описани в молбата на молителя В.; Определение от 14.06.2022г. по гр.д.№34/2022г. по описа на РСПанагюрище, влязло в законна сила на 14.06.2022г, с което е постигната спогодба, като родителските права по отношение на малолетните деца С. и К. П.и са предоставени на техния баща С. П., определено е местоживеенето им при бащата, присъдена е месечна издръжка за всяко дете, платима от майката Н. Л. В.(К.); Удостоверение за настоящ адрес №25/15.11.2024г. изд. от община Чавдар; Удостоверение изх.№99/29.05.2025г., изд. от ОУ„**********“-с.Чавдар; Служебна бележка изх.№11/29.05.2025г. от Детска градина „**********“-с.Чавдар; социален доклад с изх.№ПР/Д-В/561-001/10.06.2025г. от Д“СП“-В., постъпил в съда на 13.06.2025г. и социален доклад с изх.№ПР/Д-СО/30-003/17.06.2025г. от Д“СП“-Пирдоп, постъпил в съда на 18.06.2025г. като се посочва, че не са събрани доказателства категорично потвърждаващи информация за упражнено насилие от бащата, но осъществява психическо насилие над децата, отправяйки обиди към майката, за което не се установи да е в тяхно присъствие, кат оспоред доклада бащата осигурява според възможностите си само основните им потребности от подслон, храна и облекло; справка с вх.№2178/10.06.2025г. от „ЦПЗ-София“ ЕООД, с която се заявява, че ответникът не е лекуван при тях от 2013г. до този момент; Справка с вх.№1979/27.05.2025г., за това че към 22.05.2025г. няма наложена мярка по ЗЗДН срещу ответника; Справка за съдимост на ответника С. Д. П., от която е видно че същият има едно осъждане 2010 г. за престъпление по чл.195, ал.1,т.4, пр.1 и 2, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.61, ал.1, т.3 НК като 3 непълнолетен, и според настоящия съдебен състав понастоящем е настъпила реабилитация, по неведоми причини неотразена в спрактата от РС-Панагюрище; писмо с вх.

№****/11.07.2025г. от Дирекция „Национална система 112“, с което информират за постъпили обаждания към телефон за спешни повиквания 112, на дата: 16.03.2025г. в 13:05ч. от лицето Н. Л. В., касаещи насилие извършено от С. Д. П., както следва: от телефон № ********** в 13:05ч. – от лице, което се представя като Н. Л. В.; Към писмото е предоставен 1бр. звукозапис и електронни картони на инцидента, изслушан в с.з.; доклад от Д“СП“Пирдоп, с вх.№****/31.07.2025г., с който заявяват, че на този етап от развитието на двете деца, изслушването им в хода на съдебното производство, в което страни са техните родители, би ги поставило в конфликт на лоялност спрямо майката и не е в техен най-добър интерес; писмо с вх.№****/01.08.2025г. от РУ-Пирдоп, с което предоставят ксерокопия от материали, съдържащи се в преписка – жалба с вх.№***********/16.03.2025г. по описа на 5то РУ-Златни пясъци при ОДМВР В..

От показанията на свидетеля Я.В., съпруг на молителя Н. В., се установява дословно следното: „АДВ.А.: С. упражнявал ли е психически или физически тормоз спрямо С. и К.?

Разкажете подробно. СВИДЕТЕЛЯТ В.: Спрямо детето К. физическо насилие не, но спрямо С. - да. Двете деца са свидетели на неговото поведение, което е меко казано агресивно.

Постоянно са нападки и обиждания, особено към С., тъй като тя е непослушна. Последната дата, на която съм пряк свидетел за подобни деяния от негова страна, това е вечерта на 15-ти март. Вечерта на 15-ти март, докато говореха със съпругата ми по видеоразговор, хвана С. за ръката и й се развика: „Спри да се лигавиш, слушай майка ти какво ти говори“. В тази вечер разговора беше свързан с това, че С. не слуша, лигави се в училище и бие децата. Ние съответно трябваше да й се накараме и да й се навикаме. Ние не повишавахме тон и С. ни се ядоса, защото само сме я лигавели и после не ги слушала. На 22.02.2025г., докато съпругата ми говореше със С., аз чух как С. крещи и С. и К. почват да реват. Отидох в другата стая и жена ми беше изключително разтревожена и задаваше на С. въпроса: „Защо я удари така?“.

Може ли да удряш малко дете по гърба три пъти, защото не знае как да държи телефона. С. беше изключително разстроена и в продължение на 30 минути – 1 час не можехме да я успокоим. АДВ.А.: След тези случки водели ли сте разговори с децата? СВИДЕТЕЛЯТ В.:

Водели сме разговор с децата, по-скоро съм се опитвал да водя няколко пъти, но С. гледа в тавана, гледа в стената, гледа в пода, не отговаря на въпроси или отговаря едносрично.

Гледа към родителското тяло в стаята, тъй като С. е там - присъства и говори през нея.

Детето видимо се страхува да не би да каже нещо. АДВ.А.: Имате ли наблюдение дали С. е агресивна личност и какви грижи полага за децата? СВИДЕТЕЛЯТ В.: С. е агресивен, почти постоянно се кара, натяква за миналото. Що се отнася за грижата за децата, от както сме съпрузи с Н., сме ги взимали многократно при нас, децата сме ги взимали всеки път с въшки, неглижирани, не познават храната, не знаят що е то здравословна храна. Докато живееха в Панагюрище, в квартирата, където сме ги посещавали, децата се хранеха само с пържена и суха храна. Когато сме ги взимали, те казват „Аз такова не ям, не съм яла такова“. Например картофи с гъби, картофи с месо. С. е постоянно гладна, питам я филия искаш ли, тя казва, че иска, но не знае с какво и я взима да я яде суха. АДВ.М.: Може ли да потвърдите датата, на 4 която сте възприели насилието? Къде бяхте Вие? Как възприехте цялата тази обстановка – в една и съща стая ли бяхте или не? СВИДЕТЕЛЯТ В.: Датите са много, всеки разговор, който водим. На 15.03.2025г. вечерта той я хвана за ръката. Аз бях до съпругата си. Не сме били технически в една стая, аз бях във В. със съпругата ми и сина ми, водехме видеоразговор, тъй като съпругата ми е бременна и не пътуваме често. Въпросните деца бяха в една стая, в жилището на П.. Събитията са от другата страна на телефона, в дома обитаван от П. и неговото семейство. Г-н П. не беше в кадър в цял ръст. В кадър бяха С., К., която се виждаше отзад и С., докато държеше телефона, видях ръката на г-н П., как я стиска и как и крещи да спре да се лигави. Чуваше се гласа на госпожата, която живее с П.. Имаше нейно присъствие. Възприех писъците на детето през телефона. Грижите на П. се отнасят до толкова, че децата да имат подслон и храна, друго не е от значение. Многократно сме го карали да ги заведе на профилактичен преглед, да се пуснат кръвни изследвания, да се пусне урина, след като децата бяха при нас във В.. До м.януари не бяха направени такива. Ние не направихме такива, тъй като при разговор с педиатърката обсъдихме факта, че чисто юридически Н. не упражнява родителските права и не съм сигурен доколко е редно, ние да правим тези изследвания.“