Решение № 472 от 22.05.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 472 гр. Бургас, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антоанета Др. Андонова

Парашкевова при участието на секретаря Михаела К. Петрова като разгледа докладваното от Антоанета Др. Андонова Парашкевова Гражданско дело № 20232100100911 по описа за 2023 година Ищецът “Спедия“ ЕООД,ЕИК 200835319 чрез пълномощника адв. Деяна Тодорова с адрес на адвокатската кантора гр.Варна ,ул.“Иван Страцимир“ № 2 е предявил иск против „Аква Системс“ ЕАД,ЕИК 102705120 за осъждане на ответника да му заплати сумата от 50400 лв.,представляваща остатъка от обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди с общ размер от 57600 лв. вследствие на противоправно поведение на ответното дружество,изразяващо се в бездействие-непремахване на струпани около сграда с идентификатор № *** строителни отпадъци и насипан пясък и действия на недопускане до собствения на ищеца имот,което бездействие продължава въпреки влязло в законна сила решение № 260921 от 21.12.2020 год.,постановено по гр.д.№ 7928 от 2019 год. по описа на Районен съд Бургас,поради потвърждаването му с решение № 38 от 18.06.2021 год. постановено по гр.д.№ 346 по описа за 2021 год. на Окръжен съд Бургас , последното недопуснато до касационно обжалване съгласно определение № 336 от 14.07.2022 год. по гр.д.№ 91 по описа за 2022 год. на Второ г.о. на ВКС, ведно със законната лихва върху главницата,считано от 17.05.2023 год. - датата на подаване на исковата молба в съда чрез куриер, до окончателното изплащане.Твърди,че с влязло в сила на 26.01.2018 год. постановление за възлагане на недвижим имот по изпълнително дело е 1 придобил собствеността върху сграда с идентификатор № *** с предназначение:административна,делова сграда.Сочи,че сградата се намира в поземлен имот собствен на ответното дружество,като поземления имот е ограден с плътна ограда , достъпа до сградите се осъществява през входен портал с бариера,има и пазачи.Твърди,че служителите на ответника не допускат който и да е представител на ищцовото дружество да премине през портала и бариерата и да стигне до сградата.Заявява,че е отправил нотариална покана през 2018 год. доброволно да бъде осигурен регулярен достъп през портала и бариерата ,за да може ищецът да реализира правото си на собственост и ползване на сградата по предназначение.Посочва,че в отговор на поканата,ответникът не само не е осигурил искания достъп,но е започнал умишлено да засипва около сградата строителни отпадъци и пясък по начин,по който около цялата сграда са изсипани тонове пясък и строителни отпадъци ,така че размерите им на височина надхвърлят първия етаж на сградата.Заявява,че горните действия са го принудили да отправи втора нотариална покана през 2019 год. за преустановяване на всякакви преки и конклудентни действия,с които умишлено се препятства достъпа на дружеството до придобития имот ,както и да отстранят всички струпани оково сградата строителни отпадъци и пясък със съответно даден срок.Твърди,че и тази покана не е дала резултат,но след нея е предявил искове за защита на правата си,като с влязло в законна сила решение № 260921 от 21.12.2020 год.,постановено по гр.д.№ 7928 от 2019 год. по описа на Районен съд Бургас ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 7200 лв.,представляваща частичен иск от общо 57600 лв.-вреди,претърпени от дружеството вследствие на противоправното поведение на ответника, изразяващо се в непремахване на струпаните около сградата строителни отпадъци и насипан пясък и по този начин огрансичаване на достъпа до собствения на ищеца имот,от което дружеството е пропуснало да реализира печалба по договор за наем от 01.03.2018 год.,като ответникът е осъден да премахне струпаните строителни материали и пясък.Посочва,че сумата от 57600 лв. представлява неполучена наемна цена за периода от 01.05.2018 год. до 30.09.2019 год. по сключен от ищеца с трето лице договор от дата 01.03.2018 год. за наем на сградата,който е бил развален от наемателя,поради невъзможност ищцовото дружество като наемодател да предаде обекта за ползване,като от тази сума с решението на Районен съд Бургас по частичния 2 му иск му е присъдена сумата от 7200 лв.,а в производството оп настоящото дело дири остатъка от 50400 лв. Претендира съдебно-деловодни разноски.

Представя доказателства.

Предявеният иск е с правно основание в чл. 49 от ЗЗД от ЗЗД.

Ответникът „Аква Системс“ ЕАД,ЕИК 102705120 чрез пълномощниците адв. Ана Панайотова и адв. Красимир Русев и двамата с адрес на адвокатската кантора гр.Бургас,ул.“Васил Априлов“ № 16,ет.3,офис1 оспорва основателността на предявения иск като заявява възражение за погасяване на претенцията по давност.Счита,че с предявяване на частичен иск се прекъсва давността само за предявената част,а за остатъка продължава да тече.Твърди,че исковата молба по делото е заведена на 18.06.2023 год.,като посочва три дати към които намира,че петгодишната давност е изтекла.Първата посочена дата е 26.01.2023 год.,като въпреки,че изрично не е посочено ,следва да се приеме,че началния момент на давностния срок при нея ответникът обвързва с датата на влизане в сила на постановлението за възлагане на ищеца на недвижимия имот-сграда,която е 26.01.2018 год.,както е посочено в края на постановлението.Втората посочена дата ,от когато е започнала да тече петгодишната давност е 30.03.2018 год. и това е датата,на която срещу разписка счетоводителя на ответното дружество е получил първата нотариална покана от ищцовото дружество.Третата посочена дата,от която е започнала да тече петгодишната давност е 02.04.18 год. –датата на която нотариусът е удостоверил връчването на първата покана на счетоводителя на ответното дружество.Счита,освен това,че на доказване подлежат струпването на луга и създаването на пречки при ползване на обекта за периода след 20.06.2018 год.,тъй като силата на пресъдено нещо по частичния иск обхваща период само от два месеца от 20.04.2018 год.

Ангажира доказателства.

Окръжен съд Бургас,като обсъди доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства,намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е между страните по делото,а това е видно и от представеното влязло в сила на 26.01.2018 год. и вписано в Служба по вписванията Бургас постановление за възлагане на недвижим имот от 15.12.2017 год.,изготвено по изп. дело 412 по описа за 2014 год. на ЧСИ Ивелина Божилова,че ищецът е 3 собственик на сграда с идентификатор № ***.Сградата,видно от посочения по-горе титул за собственост ,е придобил на основание успешно проведена в иднивидуално принудително изпълнение публична продан.Безспорно е също така,че ответникът е собственик на поземления имот с идентификатор № ***,в който сградата е била изградена и е съществувала към момента на закупуването й от ищеца на проведената публична продан.Със сила на пресъдено нещо по уважен частичен иск,за разглеждане на който е било образувано гр.д.№ 7928 по описа за 2019 год. на Районен съд Бургас ,приключило с влязло в сила на 14.07.2022 год. решение № 260921 от 21.12.2020 год. са установени следните обстоятелства: ответникът е бил собственик на поземлен имот с идентификатор № *** и към март-май 2018 год. , когато от негови служители са били насипани диги от пясък около сградата с идентификатор №

***

,закупена от ищеца.;редът за достъп в имота и за разтоварване,складиране и товарене на пясъка е бил възложен на служители на ответното дружество;ответникът е възложител на работата на тези,които осигуряват пропусквателен режим в имота и се разпореждат къде да бъде складиран пясъка;дигите пречат на достъпа до сградата;ищецът е пропуснал ползи от неполучени доходи от наем от сградата,поради разваляне на сключен от него със „Спектър 25“ ООД договор за наем от ата 01.03.2018 год. ;договорът за наем е бил развален от страна на наемателя,тъй като ищецът като наемодател не е могъл да предаде за ползване на наемателя сградата в уговорения в договора срок-до 20.04.2018 год.; с влязло в сила на 14.07.2022 год. решение № 260921 от 21.12.2020 год. ,постановено по гр.д.№ 7928 от 2019 год. по описа на Районен съд Бургас ответникът е бил осъден да премахне натрупаните отпадъци и луга/пясък и сол/,които създават пречки за ползването на имота на ищеца,а именно да отстрани образуваните „диги“ пред и около имот с идентификатор № ***,както и да заплати на ищеца сумата от 7200 лв.,представляваща част от дължимо обезщетение за имуществени вреди ,претърпени от ищеца вследствие на противоправното поведение на ответника,изразяващо се в непремахване на струпаните около сградата строителни отпадъци и насипан пясък и по този начин ограничаване на достъпа до собствения на ищеца имот,от което ищцовото дружество е пропуснало да реализира печалба по договор за наем от 01.03.2018 год.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата 4 на предявяване на исковата молба -25.09.2019 год. до окончателното й изплащане;исковата молба , по повод на която е било образувано гр.д.№ 7928 от 2019 год. е била подадена в Районен съд Бургас на 25.09.2019 год.,видно от края на втория осъдителен диспозитив на съдебното решение по частичния иск,сумата от 7200 лв. ,за която е уважен частичния иск ,представлява сбор от два месечни наема от по 3600 лв. на месец,които ищецът би получил по договора за наем,ако той не бе развален от наемателя;през м. март 2019 год. ответникът е апортирал поземления имот в „Аква рент“ ЕООД.

Исковата молба ,по повод на която е било образувано производството по настоящото дело е подадена чрез пощенски оператор на 17.05.2023 год. ,а е регистрирана в съда на 18.05.2024 год.

От клаузата на чл.3.1 на представения по делото в заверено копие договор за наем е видно,че срокът му на действие е бил 5 години,като в чл.3.2 страните са се договорили той да влезе в сила и да произведе незабавно действие от датата на неговото подписване на 01.03.2018 год. ,а наемният срок и задължението за заплащане на наемната цена да започнат да текат,считано от 01.05.2018 год.

От събраните и неоспорени от ответната страна писмени доказателства е видно,че с покана за доброволно изпълнение, изготвена на 27.04.2018 год. от наемателя по договора за наем от 01.03.2018 год. и получена от ищеца по настоящото дело на 30.04.2018 год., „Спектър 25“ ЕООД е уведомил наемодателя си за задължението му по чл.1.5 да му предаде владението върху обекта- административна,делова сграда , до 20.04.2018 год.,както и за неуспешния опит на тази дата представители на наемателя и наемодателя да реализират достъп до сградата.Отправено е искане до „Спедия“ ЕООД в срок до 10 дни от получаване на поканата да предаде държането върху наемния обект,за да започне наемателят реализация на дейността си съобразно предмета на дейност на договора за наем.Отправено е и предупреждение до ищеца,че ако в посочения десетдневен срок не предаде обекта за ползване,наемателят ще счита,че договорът за наем е развален по вина на „Спедия“ ЕООД .На 21.05.2018 год. „Спедия“ ЕООД е получил и уведомително писмо от наемателя „Спектър 25“ ЕООД ,в което последният ,като се е позовал на неизпълненото задължение по т.1.5 от договора както в уговорения срок –до 20.04.2018 год.,така и в дадения допълнителен срок с 5 покана за доброволно изпълнение ,е направил изявление за разваляне на сключения между страните договор за наем по вина на ищеца.

При установената по-горе фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

В чл.49 от

ЗЗД вр. с чл.45

ЗЗД е уредена обективната,безвиновна,гаранционно-обезпечителна отговорност на възложителя за виновно противоправно поведение-действия или бездействия,на лица, които с договор/трудов или друг вид / е натоварил с изпълнение на определени задължения и при осъществяване на възложението те са причинили вреди на трети лица.

В настоящия случай в производството по гр.д.№ 7928 по описа за 2019 год. Районен съд Бургас се е произнесъл по основателността на два иска-иск с правно основание в чл.109 от ЗС и иск с правно основание в чл.49 от ЗЗДчастичен.Предмет на делото по уважения негаторен иск по чл.109 от ЗС е била неправомерността на накърнение на правото на собственост на ищеца,както и преустановяването на неправомерното въздействие и възстановяване в положението отпреди нарушението.Следователно ,със сила на пресъдено нещо е установено противоправно поведение на служители на ответното дружество при изпълнение на възложена им работа от ответника ,изразяващо се в бездействие-непремахване на натрупани отпадъци и луга/пясък и сол/,,респ. неотстраняване на образувани „диги“ пред и около сградата,собственост на ищеца и ответникът е осъден да възстанови положението отпреди нарушението.Касае се за противоправно бездействие,с което се накърнява упражняването на правото на собственост на ищеца.То е основание както за защита по чл.109 от ЗЗД,така и за защита по чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД,ако са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.С оглед действието във времето на силата на пресъдено нещо ,следва да се приеме,че противоправното бездействие е било налице и към 10.05.2021 год. , когато са приключили устните състезания във въззивната инстанция,след които решението е влязло в сила.На 10.05.2021 год. е проведено открито съдебно заседание по въззивно гр.д.№ 346 по описа за 2021 год. на Окръжен съд Бургас,след което е постановено решение № IV38 от 18.06.2021 год. ,с което е било потвърдено решение № 260921 от 21.12.2020 год. по гр.д.№ 7928 по описа за 2019 год. на Районен съд Бургас,а 6 последното е влязло в сила на 14.07.2022 год.,когато с определение № 336 от същата дата по гр.д.№ 91 по описа за 2022 год. на Второ г.о. на ВКС решението на Окръжен съд Бургас не е допуснато до касационно обжалване.Този момент следва от чл.235,ал.3 от ГПК-съдът трябва да фиксира и отрази със сила на пресъдено нещо това правно положение,което съществува между страните и след предявяване на иска до деня на приключване на устните състезания,след които решението влиза в сила.След като към този момент е установено,че противоправното бездействие е било налице и ищецът е имал право да иска преустановяване на накърнението на правото му на собственост,то това право не може да се оспорва въз основа на факти,възникнали преди този момент.Това би означавало спорът да се пререши.В преустановяване на възможността за оспорване се състои преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо.Преклудира се всеки факт, въз основа на който ответникът би могъл да предяви възражение срещу иска,независимо дали този факт действа по право или е източник на потестативно правомощие,което ответникът трябва да предяви.