Решение № 308 от 09.10.2023, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е №

В името на народа гр.

Кърджали, 09.10.2023 г.

Административен съд – Кърджали, в публично съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА

При секретаря Мелиха Халил

Като разгледа докладваното от съдия Божкова

Административно дело № 209/ 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване ( КСО).

Образувано е по жалба на „Рики-Адам“

ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощник, срещу Решение № 2153-08-127/ 05.05.2023 г. на директора на

ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Задължителни предписания № ЗД-1-08-01330778/ 29.03.2023 г. на главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Кърджали. Изложени са твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на производствените правила. Оспорват се като неправилни и необосновани изводите на административния орган, че лицето И. И. Х. не е упражнявало трудова дейност на длъжност „***“, на която бил нает в дружеството. Твърди се, че тези изводи на административния орган и дадените в тази връзка задължителни предписания не почиват на събраните в административното производство доказателства, а на абстрактни представи и предположения на контролния орган, извършил проверката.

Неправилно били интерпретиране от страна на проверяващия орган дадените от управителя на дружеството и наетото от него лице писмени обяснения с останалите доказателства.

В жалбата се изразява несъгласие и с приетото от контролния орган, че дружеството нямало необходимия финансов ресурс да заплаща заплата и осигуровки на работника И. Х. В тази връзка се посочва, че месечните обороти по ФУ са достатъчни за заплащане на минимална работна заплата и дължимите осигуровки, както и че обекта, стопанисван от дружеството, е отворен през 2022 г., т.е. касае се за бизнес в начална фаза, в която е нормално да се работи на минимална печалба или дори на загуба.

На следващо място в жалбата се сочи, че задължителните предписания са издадени в нарушение на чл. 27 – чл. 32 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионната дейност от контролните органи на НОИ, респ. при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се, че задължителните предписания са предхождани от извършена проверка по смисъла на чл. 27, т. 1 от Инструкцията, за резултатите от която е съставен констативен протокол по чл. 32, ал. 1 от Инструкцията. Последният обаче е издаден на същата дата, на която са издадени и задължителните предписания, като същите са връчени на дружеството в един и същи ден – 29.03.2023 г., поради което от контролния орган на ТП на НОИ - Кърджали не били спазени правилата и реда за извършване на проверки, разписани в чл. 27 - чл. 32 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. Следвало констативния протокол да бъде връчен на проверяваното лице преди да му бъдат връчени задължителните предписания, за да може лицето да се запознае своевременно с констатациите в него и евентуално да представи допълнително доказателства.

Искането е да се отмени оспореното решение и задължителните предписания. Претендира се присъждане на деловодни разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ –

Кърджали, чрез процесуалния си представител, излага съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност и обоснованост на оспореното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ТП на НОИ – Кърджали, алтернативно – прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима като подадена в предвидения в чл.118, ал.1 от КСО 14-дневен срок и от лице, което е засегнато от обжалвания административен акт.

При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С оспореното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е отхвърлена жалбата на „Рики - Адам“ ООД срещу ЗП №

ЗД-1-08-01330778/ 29.03.2023 г. на главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Кърджали.

Със ЗП № ЗД-1-08-01330778/

29.03.2023 г., „Рики

- Адам“ ООД, чрез представляващия дружеството управител – Р. И. Х., е било задължено да заличи данните, подадени по реда на чл.5, ал. 4, т.1 от КСО, за И. И. Х. с ЕГН **********, за периода от 02.08.2022 г. до 28.02.2023 г., с вид осигурен 01, декларация образец № 1.

Определен е срок от 14 работни дни от получаване на ЗП.

В Констативен протокол, № КВ-5-08-01330735/ 29.03.2023 г. (цитиран в ЗП), е посочено, че той е съставен по сигнал, вх. № 2113-08-218#7/06.03.2023 г. относно установяване на обстоятелството дали по отношение на И. И. Х., назначен в осигурителя „Рики – Адам“ ООД, е налице възникнало осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1, от КСО. Съгласно отразеното в КП, с трудов договор от 02.08.2022 г. И. И. Х. е назначен в дружеството на длъжност „***“ и до момента на проверката няма информация за прекратяване трудовия договор. В КП са описани документите, съдържащи се в трудовото досие на лицето, представено от осигурителя при проверката и е констатирано, че в същото не се съдържа длъжностна характеристика. Възпроизведени са и са интерпретирани обясненията от представляващия дружеството управител – Р. И. Х. и работника И.

И. Х.. След съпоставяне на обясненията на посочените лица, сключения трудов договор, месечните обороти по фискални устройства на дружеството, както и представени фактури за извършени покупко-продажби на стоки и услуги в периода 08.2022 г. – 02.2023 г., от контролния орган, извършващ проверката, е направен извод, че лицето И. И. Х. не е упражнявало трудова дейност при осигурителя „Рики –

Адам“ ООД, с ЕИК ***, която да е основание за възникване на осигуряване на основание чл. 10, ал. 1 от КСО. В резултат на горното е прието, че подадените от осигурителя данни по чл. 5, ал. 4, т.1 от КСО за лицето И. Х., за периода м.08.2022 г. – м.03.2023 г., като неоснователни, следва да бъдат заличени, за което на осигурителя са връчени процесните задължителни предписания.

С оспореното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е отхвърлена жалбата на „Рики – Адам“ ООД срещу Задължителни предписания № ЗД-1-08-01330778/29.03.2023 г. Фактическите основания в обжалвания административен акт на горестоящия административен орган потвърждават констатациите на контролния орган в ТП на НОИ – Кърджали.

Анализирани са събраните доказателства в административното производство и относимата за случая нормативна уредба, като е направен извод, че не е установено И. Х. да е упражнявал трудова дейност по трудовото му правоотношение с „Рики – Адам“ ООД, поради което за него не е възникнало осигуряване по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и същия няма качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, за което на осигурителя законосъобразно било предписано да заличи подадените за лицето данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Горестоящият административен орган е изложил съображения, че регистрираните месечни обороти по фискално устройство сочели, че дружеството не реализира съществен финансов поток, поради което няма необходимия финансов ресурс да изплаща възнаграждението на работника, осигурителните вноски и данъци на осигурените при дружеството лица, както и всички съпътстващи дейността разходи. Посочено е също така, че оборота на дружеството е драстично намалял в периода, в който бил назначен И. Х.. Отразено е, че от представените от осигурителя фактури не се установяват каквито и да са покупки на твърдените от наетото лице и управителя на дружеството продукти, закупувани от И. Х. С решението са обсъдени и приети за неоснователни доводите на дружеството за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на процесните задължителни предписания.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 3 във вр. с чл.117, ал.1, т.3 от КСО, в рамките на вменената му териториална и материална компетентност.

Като правно основание за постановяване на задължителните предписания е посочена нормата на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, в която е предвидено, че контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт, а в процесния случай няма спор, че издалият Задължителните предписания инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Кърджали има качеството на контролен орган.

Обжалваното решение съдържа изложени фактически и правни основания за издаването си, което го прави мотивиран административен акт и дава възможност да бъде преценена законосъобразността му. В жалбата срещу него са наведени твърдения за нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неспазване на реда и правилата за извършване на проверка, разписани в чл. 27 – чл. 32 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионната дейност от контролните органи на НОИ. Възраженията са, че констативния протокол, съдържащ резултатите от извършената проверка и задължителните предписания са издадени в един и същи ден, съответно същите са връчени едновременно на проверяваното дружество.

Съдът намира тези доводите на жалбоподателя за неоснователни. Обстоятелството, че в един и същи ден представляващия дружеството управител се е запознал с констатациите от извършената проверка и дадените предписания във връзка с тези констатации не води до допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените такива по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. В случая по никакъв начин не е ограничена възможността на дружеството-жалбоподател да разбере констатациите на контролния орган, както и същността на даденото предписание, респ. същото е имало възможност да реализира правото си на защита и да направи съответните възражения, както и да представи доказателства в подкрепа на същите, в хода на производството по обжалването на задължителните предписания пред директора на ТП на НОИ – Кърджали. Това право всъщност е било надлежно реализирано от страна на „Рики – Адам“ ООД с депозираната жалба с вх. № 1012-08-188/07.04.2023 г. против задължителните предписания.

Спорният въпрос, както в административното, така и в съдебното производство, е дали лицето И. И.

Х., наето с трудов договор на работа при „Рики –

Адам“ ООД, има качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Съгласно тази норма, „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава да прекратяването й. Следователно лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП и са внасяни осигурителни вноски.

По делото липсва спор за това, че на 02.08.2022 г. между „Рики – Адам“ ООД и И. И. Х. е сключен трудов договор, който е регистриран по съответния ред пред компетентната ТД на НАП. Приложен е по делото като доказателство, но същия, както и останалите документи от трудовото досие на работника, представени при проверката, свидетелства за съществуването на трудово правоотношение, което обаче само по себе си не обуславя възникването на осигурително такова. От изложената по-горе нормативна уредба на КСО се налага извод, че предпоставка за възникване на осигурителното правоотношение е лицето реално да осъществява трудова дейност, в случая въз основа на трудово правоотношение, като по делото този факт не се доказа по безспорен и категоричен начин от страна на дружеството-жалбоподател.