Определение № 1570 от 14.06.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 723/2024
- Вид
- Определение № 1570
- Подписан
- 14.06.2024
- В сила
- 14.06.2024
- Състав
- Вяра Иванова Камбурова, Галя Василева Белева, Златомира Минчева Стефанова
Цитирани разпоредби
- чл.107, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.121 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 и 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 и 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3, ал.2 · Закон за гражданската регистрация
- чл.90, ал.1 · Закон за гражданската регистрация
- чл.93, ал.1 · Закон за гражданската регистрация
- чл. 12, ал.1 · Закон за регистър БУЛСТАТ
- чл.3, ал.1, т.10, б. "б" · Закон за регистър БУЛСТАТ
- чл.130, ал.3 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1570 гр. Бургас, 14.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Вяра Ив. Камбурова
Членове:
Галя В. Белева
Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20242100500723 по описа за 2024 година
Постъпила е частна жалба от адв. М. И. И.- Господинова в качеството на пълномощник на Р. Ю. Б., гражданин на ***, роден на **********г. в гр. М., действащ лично и със съгласието на майка си Л. В. А., гражданка на ***, родена на ***, двамата с адрес *** против определение № 2578 от 25.04.2024г. по ч.гр.д.№ 2516 по описа за 2024г. на Районен съд гр.Бургас, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд- гр.София. Сочи се, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно. Развити са подробни съображения в подкрепа на становището на жалбоподателя, че съдът неправилно е приел, че не е установена регистрация на молителите в Република България. Представя справка от регистър БУЛСТАТ с посочен адрес на молителя в ***, като сочи, че това е заявения адрес в административна служба на територията на Република България, поради което РС- Бургас е местно компетентен да се произнесе по искането за издаване на разрешение за продажба на процесния имот.
Моли обжалваното определение да бъде отменено, като делото се върне на РСБургас за произнасяне по основателността на искането.
Частната жалба е с правно основание чл.274, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл.121 ГПК.
Подадена е в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от надлежно упълномощен представител на лице, което има правен интерес от обжалването.
Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Като взе предвид събраните по делото доказателства и относимите разпоредби на закона, Бургаският окръжен съд приема от фактическа и правна страна следното:
Бургаският районен съд е бил сезиран с искане от непълнолетния жалбоподател Р. Б., действащ лично и със съгласието на своята майка Л. А., за даване на разрешение за 1 извършване на покупко-продажба на притежаваните от молителя 10% ид.ч. от недвижим имот, находящ се в ***, представляващ самостоятелен обект - жилище, апартамент.
Представени са доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.130, ал.3 СК местно компетентен да издаде разрешението за разпореждане с недвижим имот на ненавършило пълнолетие лице е съдът, в чийто район е настоящия адрес на лицето.
След като е извършил справка по реда на Наредба №14/18.11.2009г. и е констатирал, че не се установява адресна регистрация в Република България на молителя и законния му представител, районният съд е постановил обжалваното определение, с което е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото за разглеждане на Районен съд- София. В мотивите си към обжалвания акт съдът е приел, че молителите нямат постоянен и настоящ адрес в страната, поради което на основание чл.107, ал.3 от ГПК образуваното дело не му е подсъдно, а искането следва да се предяви пред РС- София. Позовал се е на разрешението, дадено в определение № 351/18.05.2012г. по ч.гр.д.№ 294/2012г. на ВКС, трето гр.отд.
Определението е неправилно и незаконосъобразно.
Не се спори по делото, че молителят и законният му представител живеят на територията на ***, като в молбата им е посочен адрес в гр. М.. Видно от служебно приложената по делото от първоинстанционния съд справка, молителите не са регистрирани в НБД „Население“ на Република България. Това е така, тъй като същите не са от категорията на чуждестранните лица по чл.3, ал.2 от Закона за гражданската регистрация, поради което, по аргумент от чл.90, ал.1 ЗГР нямат регистрирани настоящ /чл.94, ал.1 от ЗГР/ или постоянен /чл.93, ал.1 ЗГР/ адрес на територията на страната.
Същевременно от представените с жалбата справки от Регистър БУЛСТАТ се установява, че както молителят, така и законният му представител имат регистриран адрес в този регистър, който съвпада с адреса на процесния апартамент в гр.Бургас, ж.к.
„Сарафово“, на който двамата са съсобственици заедно с други лица.
Притежанието на недвижим имот на територията на Република България от чуждестранни физически лица задължава същите да се регистрират в Регистър БУЛСТАТчл.3, ал.1, т.10, б.“б“ вр. чл. 12, ал.1 от Закона за регистър БУЛСТАТ. Според чл.5, ал.2 от цитирания закон, при участието си в документооборота, тези чуждестранни физически лица са длъжни да посочват кода си по Регистър БУЛСТАТ.
Видно от разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4, б.“б“, последно предложение от Закона за регистър БУЛСТАТ, чуждестранните физически лица следва да посочат в регистъра адрес за кореспонденция и адрес на пребиваване. От тази разпоредба може да се заключи, че законодателят приравнява адреса на пребиваване, посочен в Регистър БУЛСТАТ за чуждестранните лица по чл.3, ал.1, т.10, б. „б“ от Закона за регистър БУЛСТАТ с постоянния и настоящ адрес на българските граждани и чужденците, които подлежат на регистрация в Националната база данни „Население“, тъй като по същността си този адрес представлява адресната регистрация на лицето на територията на България.
От горепосоченото може да се направи обоснован извод, че молителят и неговият законен представител не са лица с неизвестен адрес, поради което не намира приложение по 2 аналогия разпоредбата на чл.107, ал.3 от ГПК, както неправилно е приел първоинстанционният съд.
Компетентен да се произнесе по молбата по чл.130, ал.3 СК е РС- Бургас, в чийто район се намира адреса на пребиваване на молителя и законния му представител, посочен в регистър БУЛСТАТ.
С оглед изложеното обжалваното определение следва да се отмени, а делото се върне на РС- Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 2578 от 25.04.2024г. по ч.гр.д.№ 2516 по описа за 2024г. на Районен съд гр.Бургас за прекратяване на производството и изпращане на делото по подсъдност на СРС.
ВРЪЩА ч.гр.д.№ 2516 по описа за 2024г. на Районен съд гр.Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия- за произнасяне по основателността на молбата.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3