Акт от 26.10.2021, Окръжен съд - Видин

Р Е Ш

Е Н И Е-49

Гр.В.

В ИМЕТО НА НАРОДА

26.10.2021 г.

Видинският окръжен съд търговско отделение в открито заседание на осми октомври две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател

: Г. Й.

Членове :1.

2. при секретаря В. У........................................... и с участието на прокурора..................................................................... изслуша докладваното от съдията Й. гр. дело №99 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производствато е по Гл.48 от Кодекса за застраховането (Съдебен иск срещу Н. б. на б. а. з. ).

Делото е образувано по исковата молба на К. В. П. с

ЕГН ********** *** против Н. б. на б. а. з.- гр. С. с правно основание: чл. 45 от ЗЗД и чл.432 от КЗ.

В исковата молба се поддържа ,че ищцата К. В. П. е дъщеря на починалия, вследствие на ПТП В. П. Р. на 65 години.

На 03.08.2020 г., около 22:50 часа, на път Е 79, път 1-1, км 7+431 кръстовище с.Р., ППС марка „MITSUBISHI“, модел „ECLIPCE

CROSS“ с немски рег.№BL AD 6666, управлявано от водача Д.Ц.Б., нарушил правилата за движение по пътищата, като блъснал пешеходеца В. П. Р., вследствие на което настъпило ПТП. В резултат на реализираното ПТП е причинена смъртта на В. П. Р..

По случая било образувано ДП №188/2020г. по описа на

ОДМВР-В. пр.пр.№1409/2020г. по описа на ОП-В.. Към настоящия момент воденото наказателно производство било висящо и не било приключило с окончателен съдебен акт. Настъпилото произшествие се дължало на допуснатите от водача на л.а. марка „Митцубиши Еклипс Крос“ с немски рег. №, Д.Ц.Б., нарушения на правилата за движение по пътищата. Ето защо, в случая съществувала пряка причинна връзка между деянието на водача Д.Б. и настъпилите общественоопасни последици - смъртта на пешеходеца В. П. Р..

За увреждащият л.а. „Митцубиши Еклипс Крос“ с рег.№ с немски рег.№BL AD управляван от водача Д.Ц.Б. имало сключена застраховка “Гражданска отговорност” в немско застрахователно дружество , валидна към датата на настъпване на инцидента. Процесното ПТП било настъпило на територията на Р Б., причинено било от МПС с чужда регистрация и в резултат на същото бил пострадал български гражданин. В този случай, на основание чл.511, ал.1, т.1 от КЗ ищцата била отправила претенция си за изплащане на застрахователно обезщетение, вследствие смъртта на баща й В. П. Р. към кореспондента на немското застрахователно дружество , за територията на Република Б., в която има валидна застраховка „Гражданска отговорност“ виновния водач, в случая това е „АВУС Б.- Р. на щ.“ЕООД. Съгласно писмо изх.№923/23.12.2020г., кореспондентът бил предложил на пострадалата обезщетение в размер на 75 000 лв. за причинените й неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП. Ищцата не била съгласна с така определеното обезщетение, което било в изключително занижен размер, поради което не репарирало нанесените й вреди от морално естество и не представлявало техен паричен еквивалент, същото не било съобразено с действително претърпените болки и страдания от причинената смърт на нейния баща, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2020г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

В този случай предвид разпоредбата на чл.511, ал.3 от КЗ следвало да се ангажира отговорността на НББАЗ като представително национално бюро, тъй като ищцата не била съгласна с размера на така определеното й застрахователно обезщетение. По силата на застрахователния договор, застрахователят, респ. НББАЗ, покривал отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, в размер на 10 420 000 лв., която сума представлява минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2020 г. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица. С оглед на изложеното, в случая за ищцата бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за определяне на справедлив размер на обезщетение за причинените й неимуществени вреди от процесното ПТП, като в конкретния случай били налице предпоставките за ангажиране отговорността на НББАЗ.

В резултат на инцидента бил загинал В. П. Р., на 65 години, баща на ищцата . Същият бил получил тежки и несъвместими с живота телесни увреждания ,довели до неговата смърт на 03.08.2020г.

Твърди се ,че ищцата К. В. П. е дъщеря на починалият В. Р..

Загиналият бил мъж на 65 г., деен, активен човек, в добро здравословно състояние. В. бил опора за децата си, всички разчитали на неговата подкрепа, помагал им е за всичко и при всяка възможност. Смъртта му била настъпила неочаквано и несвоевременно и била огромен шок за семейството му и за ищцата. Поддържа се ,че между загиналия и дъщеря му съществували отношения, характеризиращи се с изключителна близост, обич, уважение, взаимна привързаност, поддържали постоянна връзка, били са много близки и постоянно взаимно са си помагали. К. много почитала и уважавала баща си, починалия много й липсвал, не можела да преодолее мъката от загубата му. Децата, независимо от възрастта си, винаги имали нужда от грижите и подкрепата на родителите си.

Моралните страдания от неочакваната и несвоевременна загуба на ищцата били огромни и неописуеми и щели я съпътстват през целия й живот. Загубата на бащата се отразявала изключително негативно на здравословното и емоционалното състояние на ищцата, същата търпяла много болки и страдания във връзка с причинената смърт.

В резултат на процесното ПТП и настъпилата смърт на баща й ищцата К. В. П. била претърпяла и имуществените вреди в размер на 50.00 лв., които също следвало да й бъдат възстановени.

Посоченият разход бил направен за посещение при психолог.

С оглед на изложеното, причинените болки и страдания на ищцата следвало да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имали по-голямо значение и съответно се оценявали по-високо. Паричното обезщетение не можело да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт. Обезщетението за неимуществени и имуществени вреди имало за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания и изобщо нематериалните последици от извършеното деяние.

Съгласно чл.432 от КЗ увреденият имал право на пряк иск срещу застрахователната компания отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за ищцата бил налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените й неимуществени и имуществени вреди. Претендираната сума била съобразена от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от причинената смърт на нейния баща, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2020 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се приеме, че предявеният граждански иск е основателен и доказан по размер и да бъде осъден ответника Национално бюро на българските автомобилни застрахователи-гр.С. да заплати на ищцата К. В. П. сумата от 50 000 лева, частичен иск от сумата 200 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на нейния баща В. П. Р., както и сумата от 50.00 лв., за причинените й имуществени вреди, представляващи заплатен разход за посещение при психолог.

Претендира се и законната лихва върху сумата, считано от 11.08.2020 г,- съгласно чл.429, ал.З от КЗ, вр с.чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане на сумата.

Иска се да бъдат присъдени направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Към исковата молба са приложени :

I. Констативен протокол за ПТП с пострадали лица - за доказване факта на настъпване на процесното ПТП и участниците в него, вината на водача.

II. За доказване процесуалната легитимация на ищцата се представят : удостоверение за наследници, препис- извлечение от акт за смърт, съобщение за смърт.

III. За доказване на процесуалната легитимация на ответника и факта, че е била спазена процедурата по чл.511 от КЗ се представят писма изх.№656/02.11.2020г. и

№923/23.12.2020г./на практика се представя само второто/;

IV. За доказване на имуществените вреди на ищцата се представя касова бележка №139/06.10.2020г.

Постъпил е писмен отговор от С. „Н. Б. НА Б. А. З.”,със седалище и адрес на управление: гр. С. вписано в Регистъра на Софийски градски съд с Решение на СГС по ф. д. № 11830/ 2001 г., представлявано от Адвокатско дружество „З.В. и Т. Я.”, с адрес на управление: С. ап. дясно, регистрирано от Софийски градски съд по фирмено дело № 398/2017 г., БУЛСТАТ.. чрез адв. Т. Х. Я. със съдебен гр. С., ап. дясно

Ответникът заявява,че не оспорва валидността на застрахователното правоотношение, възникнало по силата на застрахователен договор за товарен автомобил марка МПС „”, модел “ECLIPCE CROSS“, рег. №BLAD по застраховка „Гражданска отговорност“ - Зелена карта , валиден към датата на ПТП.

Оспорва се изцяло основанието и размера на предявения иск за вреди, претърпени от К. Ванчова П., които да са произтекли от процесния пътен инцидент.

Оспорва се изцяло отговорността на водача на товарен автомобил марка МПС „”, модел “ECLIPCE CROSS“, рег. №BLAD Д.Ц.Б. за настъпилото произшествие, механизма на реализирането му и причинната връзка между вредите и пътния инцидент.

При условията на евентуалност се оспорва изключителната отговорност на водача Д.Ц.Б. за реализиране на произшествието и настъпилите от него последици, предмет на настоящото производство,като се твърди,че В. П. Р. е съпричинил ПТП, съответно претъпените от него телесни увреждания, довели до смъртта му. По делото към настоящия момент нямало данни относно поведението на пострадалото лице, както и относно обстоятелството дали същото е предприело пресичане на пътното платно на регламентирано, съгласно Закона за движение по пътищата място - пешеходна пътека.

Отделно, при условията на евентуалност, се твърди, че за пешеходеца реализираното пътнотранспортно произшествие е било предотвратимо.

Оспорва се изцяло претърпяването на неимуществените вреди от ищеца, които са предмет на настоящите искове и причинната им връзка процесното ПТП.

На този етап по делото не били ангажирани доказателства, установяващи претърпяването на неимуществени вреди. Не били доказани близки отношения между починалия и ищцата, които видно от представените по делото доказателства не са живеели в едно домакинство и едно и също населено място, преди и към датата на процесното произшествие.

Сочи се ,че евентуално, претендираният от ищеца размер на обезщетение за неимуществени вреди от 50 000 (петдесет хиляди) лева, частично предявен от 200 000 (двеста хиляди) лева, бил несъответен на претърпените вреди и завишен, съобразно принципа за справедливост, произтичащ от разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, както и съобразно трайната съдебна практика при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди по аналогични случаи.

Твърди се ,че неоснователно в исковата молба се навеждали доводи за справедлив размер, сочейки като критерий размера на застрахователните лимити по застраховка „Гражданска отговорност“.

На първо място застрахователният лимит по застраховка „Гражданска отговорност“ не бил сред необходимите и въведени с Постановление № 4/1968 г. критерии за определяне на .обезщетението за неимуществени вреди. Основен и относим критерий при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди бил критерият доказано претърпени по вид и степен вреди. Допълнително, въпросният лимит представлявал максималната граница на отговорност, която обхваща съвкупната такава при предвидената в Кодекса за застраховане хипотеза на голям риск, какъвто не бил налице в настоящия случай.

Оспорва се изцяло иска за законна лихва-поради неоснователност на главния иск неоснователен се явявал и акцесорният.Евентуално, ответникът не бил изпадал в забава от претендираната дата. Ответникът не бил застраховател и не дължал лихва от датата на произшествието, от което са настъпили твърдените неимуществени вреди. В съответствие със специалния закон и в частност с разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ ответникът дължал лихва едва след изтичане на законоустановения срок за произнасяне по извънсъдебната претенция, който не можел да бъде по-дълъг от три месеца.