Определение № 801 от 28.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 801 гр. Благоевград, 28.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20261200500690 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Обрузавено е по въззивна жалба с вх.№2896/30.03.2026г., подадена от ЗЕАД „Б...“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С..., чрез адв. Г. Я. срещу Решение №92/11.03.2026г., постановено по гр.д.№217/25 г. по описа на РС-П..

С въззивната жалба решението се обжалва само в отхвърлителната част.

Оспорва се методът, по който вещото лице е определило стойността на причинената вреда, като се сочи съдебна практика. Изтъква се, че при определяне на възстановителната стойност, дължима при причини частични вреди не следва да се прилага обезценка. Излагат се подробни доводи, с които се оспорва заключението на вещото лице относно начина на определяне на размера на претърпяната вреда. При поддържане възражения в горната насока се иска отмяна на решението в посочената част и уважаване на иска изцяло.

Прави се доказателствено искане за допускане и назначаване на повторна съдебно – техническа експертиза, която да отговори на поставени във въззивната жалба въпроси. Във връзка с това искане се изтъква, че страната го е направила своевременно - при изслушване на заключението пред първата инстанция и при изрично оспорване на изводите относно оценката при приемането му, но въпреки това било оставено без уважение.

1

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна, която в срока по чл. 267, ал.1 ГПК е подала отговор. Въззивната жалба се оспорва като неоснователна при подробно изложени аргументи. Не се правят искания по доказателствата. Сочи, че се приетото заключение не е непълно или неясно и затова не са налице основания за допускане на нова повторна експертиза.

В жалбата по същество се поддържа оплакване за необоснованост на определени фактически констатации /за неправилно установен, но релевантен факт/, в който случай съдът може служебно да назначи експертиза за установяването му и без въззивникът да е поискал назначаване на експертиза.

Достатъчно е страната да се е позовала на процесуално нарушение при установяване на елемент от фактическия състав на спорното право, за да се допусне от съда дори служебно експретиза /така задължителните постановки на т.3 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС; определение № 1969/24.06.2025г. на ВКС по т..№ 681/2025г., 1 т.о., ТК и др./.

Във въззивната жалба жалбоподателят изрично се позовава на допуснато от първоинстанционният съд процесуално нарушение по установяване на факта на размера на действително претърпяната от ищеца вреда. Този въпрос е релевантен, но и спорен по делото, доколкото своевременно - при приемане на заключението в първата инстанция жалбоподателят е оспорил експертизата в оценъчната й част и е поискала повторна такава, но въпреки оспорване на този релевантен факт и възражение срещу използваните от вещото лице методи и начин на оценяване на вредата, съдът е следвало до допусне изготвяне на нова допълнителна или тройна експертиза. При оспорване на релевантен факт от страна по делото съдът е отказал да събере доказателства и същият е останал неизяснен.

Предвид горното и на основание чл.266, ал.3 ГПК, съдът намира, че следва да допусне изготвяне на тройна експертиза, която да отговори на оспорените от жалбоподателя изводи на вещото лице в първата инстанция относно извършената оценка на увредените части, така, както са поставени във въззивната му жалба.

С оглед принципа за равенство на страните /чл.9 ГПК/ и за установяване на обективната истина следва да им се предостави процесуална възможност в 1седмичен срок от съобщаването на определението да поставят въпроси към експертизата.

2

Първоначалните разноски по изготвяне на експертизата следва да се понесат от страната, която носи доказателствената тежест за установяване на спорните и релевантни факти и която е поискала събирането на това доказателство - жалбоподателя.

Водим от изложеното и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД на въззивна жалба с вх.№2896/30.03.2026г., подадена от ЗЕАД „Б...“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С..., чрез адв. Г. Я. срещу Решение №92/11.03.2026г., постановено по гр.д.№217/25г. по описа на РС-П., в отхвърлителната част - пр.основание чл.258 и сл. ГПК.

ДОКЛАДВА въззивната жалба и отговора на въззиваемата страна.

ДОПУСКА И НАЗНАЧАВА тройна съдебно – автотехническа експертиза, изпълнима от вещи лица в съответната област, които след като направят оглед и справки, където счетат за необходимо за нуждите на експертизата да отговорят на поставените от жалбоподателя във въззивната жалба въпроси.Вещите лица да отговорят и на евентуално допълнително поставени от страните въпроси.

ОПРЕДЕЛЯ 1- седмичен срок от съобщаването за страните за формулиране на въпроси към допуснатата експертиза.

НАЗНАЧАВА за вещи лица - Р.С., С.М. и Ж.С..

Определя депозит от 400 /четиристотин/ евро, вносими в 1- седмичен срок от съобщаването от жалбоподателя, като указва на страната, че при непредставяне на доказателства за внасяне изцяло на депозита в посочения срок съдът ще отмени определението, в частта по допускане на експертизата и ще приключи делото без събиране на това доказателство.

Указва на вещите лица да изготвят заключението и го представят в срока по чл.199 ГПК.

Да се призоват вещите лица след доказателства за внесен депозит в пълен размер от жалбоподателя.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.06.2026г. от 9 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се 3 връчи препис от определението, а на въззивника отговора от насрещната страна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4