Определение № 9 от 07.01.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№9 гр. София, 07.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20251000600004 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.440 ал.2 вр.чл.345,ал.1 вр.чл.341 ал.2 НПК,като е образувано по частна жалба на лишения от свобода Д. М. Ц.,роден на ******** година в гр.***,български гражданин,осъждан,със средно специално образование,с установена самоличност и ЕГН **********,понастоящем изтърпяващ наказание„лишаване от свобода“ в ЗООТ“Казичене“ при Затвор гр.София,чрез сл.защитник адв.А. А. от САК,с посочен съдебен адрес,против протоколно определение №6363/17.12.2024 година на Софийски градски съд ,постановено в открито съдебно заседание по н.ч.д.№7932/2024 година по описа на съда.

С атакуваното определение е оставена без уважение молбата на лишения от свобода Ц. за условно предсрочно освобождаване от не изтърпяна част на наложено му наказание „лишаване от свобода” ,като съдът не е уважил стореното искане да се постанови УПО по реда на гл.ХХХV ,раздел І-ви,чл.437-442 НПК за останалия срок на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода”.

В частната жалба лаконично се твърди,че атакуваният съдебен акт е неправилен.

Твърди се,че ще се изложат допълнителни съображения след изготвяне мотивите към атакувания съдебен акт/същия е постановен в присъствие на страните в открито съдебно заседание/.

Допълнителни съображения не са изложени.

Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на направеното искане.

Съдът,като прецени оплакването в частната жалба до въззивния съд и провери атакуваното определение,въз основа на собствена оценка на доказателствата по делото,намери жалбата за неоснователна.

1

Съображенията са следни:

Осъденият Д. М. Ц. е роден на ******** година в гр.***,с установен постоянен адрес е,български гражданин,осъждан е,със средно специално образование,с установена самоличност,ЕГН **********.

Понастоящем изтърпява наказание„лишаване от свобода“ в ЗООТ“Казичене“,Затвор гр.София.

Видно от приложените по делото писмени доказателства Д. М. Ц. е постъпил в затвора гр.София на 01.12.2022 година,като по отношение на него е приведено в изпълнение определено му наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4/четири/ години за извършено престъпление по чл.124 ал.1 вр.чл.128 ал.2 НК,наложено с присъда №24/28.06.2023 година по нохд №124/2022 година на СГС.Зачетено е предварителното задържане на осъдения от 3 месеца и 5 дни.

Определен е първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наложеното наказание.

Постановената присъда е потвърдена с решение №25/26.01.2024 година на Апелативен съд гр.София по внохд№1463/2023 година.

С решение №270/07.05.2024 година,постановено по н.д.№272/2024 година на ВКС на РБ, въззивното решение е потвърдено изцяло.

На 07.06.2022 година е разпределен в ЗООТ“Казичене“.

Към датата на постановяване на атакувания съдебен акт-17.12.2024 година,осъдения Ц. е изтърпял фактически 2 години,3 месеца и 21 дни,като към тази изтърпяна част са добавени и зачетени 2 месеца и 13 дни от работа,или всичко-2 години,6 месеца и 4 дни,вж.справка от МП,ГД “ИН“,затвор гр.София №306/17.12.2024 година,л.20 от делото.

Остатъкът към посочената дата е 1година,5 месеца и 26 дни.

Лишеният от свобода Ц. изтърпява наказанието си при първоначална оценка на риска от рецидив от 49 точки,непроменена в хода на водения корекционен процес.

Процесът на адаптация е протекъл безпроблемно.Включен е в трудова дейност,като със заповед 115/25.06.2024 година е „пом.отчетник-техническа служба“,а понастоящем е преназначен на длъжност „отговорник вещеви склад“.Изпълнявал съвестно задълженията си.

Не е наказван.

Награждаван е със заповед №153/25.09.2024 година.

През м.септември и м.октомври осъдения Ц. е преминал специализирана програма за въздействие“Мотиватор“.

Участва в организирани мероприятия в пенитенциарното общежитие.

За да постанови атакувания пред САС съдебен акт,първият съд е анализирал писмените доказателства,събрани надлежно по делото-становище изх.№312/06.12.2024 година,л.2-ри и справка №306/17.12.2024 година,л.20 от делото,по чл.437 ал.2 НПК от началник на Затвора 2 гр. София,доклад за лишения от свобода Ц.,л.4-л.7,изготвен от инспектор СДВР при ЗООТ “Казичене“ и ИФЗ ЗООТ“Казичене“ при затвор гр.София на 27.11.2024 година,ведно с първоначален план на присъдата,формулюр за досие,писмени доказателства ,приложени към досие №828/2022 година на лишения от свобода Ц.,относими към обстоятелства, подлежащи на установяване по реда на чл.439а ал.2 вр.ал.1 НПК.

Няма спор,съгласно чл.70 ал.1 НК,че за прилагане института на УПО е необходимо кумулативно да са налице две предпоставки:

-осъденият Ц. да е дал доказателства за своето поправяне и

-да е изтърпял фактически не по-малко от 1/2 от наказанието си,в конкретния случай.

Първият съд обосновано е приел в мотивите към атакувания съдебен акт,че осъденият Ц. е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

Спор в тази насока между страните няма.

Обсъждайки първата разписана от Закона предпоставка за прилагане института на „УПО“ ,първият съд правилно е отчел разписаното в чл.439а НПК,оценявал е доказателствата за поправяне на осъдения Д. Ц. в съвкупност,оценявайки степента на изпълнение целите на наказание по плана на присъдата,относно поправянето му.Обосновано в мотивите си първият съд е дал отговор на поставени пред него въпроси,свързани с обсъждане фактите,сочещи на промяната в поведението на осъдения Ц. в нейните качествени и количествени показатели,които са релевантни за решаване въпросите по чл.440 и сл.НПК.

Необосновани са обобщаващите доводи на защитата на осъденото лице,че е неправилен извода на първия съд за незавършен корекционен процес при осъдения Ц..

По същество,въпреки лаконичността на подадената частна жалба,следва да се приеме,че твърдението на защитата,че по отношение на Ц. не са постигнати онези резултати,които Закона изисква за да се постанови УПО,не може да се сподели откъм обоснованост.

Първият съд коректно е отразил всички обстоятелства,които сочат на развил се поправителен процес при осъдения Ц.-че работи,макар да е ангажиран трудово в сравнително кратък период от време,че не е наказван,а е награждаван,вж.приложена заповед към досието на Ц. , наред с характеристиките,сочещи го като неконфликтна личност,отнасящ се по принцип с декларирано по вид уважение към затворническата администрация.Не са подценени отразените в изготвения доклад изводи затова,че осъдения Ц. се отнася към затворническата администрация с дължимо уважение,избягва конфликтни ситуации с други лишени от свобода и по с него не са осъществявани кризисни интервенции.Самият Ц. е характеризиран като спокоен и диалогичен,спазва регламента и наложените вътрешно групови правила.Не могат да се подминат в оценката им данните затова,че осъденият Ц. има отговорно отношение към възлаганите му трудови задачи и участва активно в провежданите пенитенциарни дейности във връзка с възпитателносоциалната работа в затворническото общежитие.

3

Фактическите и правни изводи на решаващия съд са съобразени с данните,установени по делото по реда на чл.155 ЗИНЗС и чл.156 ЗИНЗС.

Оценявайки събраните доказателствени източници по делото в съвкупност,обаче,обосновано първият съд е приел,че процесът на личностното поправяне на осъдения Ц. не е завършен,като не е реализиран принципа на прогресивната система на изпълнение на наказанието. В правните си изводи правилно първият съд се е основал на изготвените по делото доклади от инспектор СДВР и „ИФЗ“,становище на началника на затвора и писмени доказателства,сочещи колебливо негово поведение.

Настоящият съд,както това е сторил и първият съд,оценява начина,по който затворническата администрация е определяла риска от рецидив-първоначално определен на 49 точки,без да е налице низходяща тенденция на оценяване.

Понастоящем ясно са констатирани дефицитни зони,като в приложения доклад на инспектор СДВР е посочено,че в процеса на възпитателната работа с осъдения Ц. се отбелязва динамика в различни проблемни зони,които не са преодолени и понастоящем:

-в зона „отношение към правонарушението“ се отбелязва,че не приема отговорност за собственото си поведение и не разбира мотивите,които са го водели в криминалната деятелност ,като са отбелязани както положителните тенденции,така и установените и непреодолени дефицити на самооправдаване.

-в зона „злоупотреба с алкохол“ се отбелязват непреодолени проблеми,като при употреба и злоупотреба проявява агресия.

-в зона „начин на живот и обкръжение“ е констатиран упражняван тормоз под въздействие на алкохол,

-в зона „умения за мислене“ е налице проявена невъзможност да разпознае и дефинира съпътстващи проблеми и да ги разреши със законни средства.Отчетено е проявеното отношението на осъдения към присъдата,която по същество намира за несправедлива.

Собственият прочит от страна на въззивният съд на доказателствените източници за поведението на осъдения Ц. в пенитенциарното заведение,сочи на това,че въпреки констатираните значителни положителни промени в поведението на осъденото лице,то корекционният процес не е приключил.Внимателния анализ на изготвения по делото доклад от инспектор СДВР и „ИФЗ“ сочи,че при осъдения Ц. са налице дефицитни зони,които все още не са преодолени.Всички тези обстоятелства са били внимателно оценени и от първия съд.

Настоящият съд определя като основателно отрицателното становище на затворническата администрация,касателно молбата на осъдения Ц.,съобразено от първият съд,който коректно е намерил,че проведените корекционни дейности с осъдения не водят до еднозначен извод за трайна положителна промяна.Налице е колебливост в положителното структуриране на поведението на осъдения Ц..Необходимо е да се изпълни прогресивната система и да се постигне трайна промяна в областта на дефицитните зони.

4

Настоящият съд приема,че процесът на поправително въздействие към трайна положителна промяна на мислене и поведение у осъдения Д. М. Ц. следва да продължи.Липсват безспорни доказателства,които категорично да сочат настъпили трайни позитивни промени в поведението на Д.Ц..Превъзпитанието е цялостен процес,който се определя от това лишеният от свобода да достигне състояние,което да се определи като крайна фаза за този превъзпитателен процес.В такава насока е разписаното в ПП на ВС№7/1975 година,изм. с ПП на ВС№8/1987 година.

Изложеното обосновава извод за незавършен корекционен процес при осъдения.

Въззивният съд споделя като обоснован,както извода на първия съд в тази насока,така и изводите на изготвилите доклада за осъдения.Категорично е становището и на началник на Затвор гр.София,че към момента не са изпълнени целите на наказанието„лишаване от свобода”и заложените в плана цели и задачи.Не е осъществен принципа на прогресивната система при изпълнение на наказанието.Социалната работа с осъдения Ц. следва да продължи за осмисляне собственото му поведение,мотиви и последиците от него,към изграждане на трайни и устойчиви положителни модели на подражание.

Въззивният съд намира,че преценени в съвкупност,изложените обстоятелства дават отрицателен отговор на въпроса за настъпило превъзпитание на осъдения в степен,изискуема от Закона.

На основа на горното,въззивния съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Определение №6363/17.12.2024 година на Софийски градски съд,постановено в открито съдебно заседание по н.ч.д.№7932/2024 година по описа на съда.