Решение № 288 от 08.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. София, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20231001000808 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 559/27.04.2023г., постановено по т.д.№ 1505/ 2021г. по описа на СГС са отхвърлени предявените от „Галчев инженеринг“ ООД против „Гарантстрой комплект“ АД искове с правно основание чл.92, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 231 217,83 лв., представляваща неустойка за неизпълнение по чл.22 от договор за възлагане на СМР с рег.

№ 2017 III - В - 9/ 27.01.2017г., сключен на 27.01.2017г. между „Галчев инженеринг“ ООД и „Гарантстрой комплект“ АД по възлагания в периода 01.09.2018г. – 15.10.2018г., по фактури №№ 3000000675 / 29.10.2018г., 3000000676 / 29.10.2018г. и 3000000677 / 29.10.2018 г., издадени от „Галчев инженеринг“ ООД на „Гарантстрой комплект“ АД, и сумата от 64 296,55 лева (шестдесет и четири хиляди двеста деветдесет и шест лева и петдесет и пет стотинки), представляваща законна лихва за забава върху общата сума от 231 217,83 лева за периода от 30.10.2018г. до 26.07.2021г., и законната лихва върху сумата от 231 217,83 лева, считано от 26.07.2021г. до окончателното й плащане.

„Гарантстрой комплект“ АД е осъдено да заплати на „Галчев инженеринг“ ООД сумата от 2903, 83 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на възлагания за периода 01.09.2018г.-15.10.2018г. по договор за възлагане на строително- монтажни работи с рег.№ 2017 III - В - 9/ 27.01.2017г., сключен на 27.01.2017г. между „Галчев инженеринг“ ООД и „Гарант строй комплект“ АД като изпълнител ведно със законната лихва, считано от 26.07.2021г. до окончателното й изплащане като тази претенция е 1 отхвърлена за разликата до пълния й предявен размер от 231 217,83 лв.

С определение №2195 от 29.06.2023г. постановеното решение е изменено в частта за разноските като на „Гарантстрой комплект“ АД са присъдени още 355,46лв. разноски. За неоснователно е счетено искането на ответника да бъдат присъдени разноски за защита за всеки един от предявените евентуални искове.

Против това решение в отхвърлителната му част е подадена въззивна жалба от „Галчев инженеринг“ ООД с искане да бъде отменено и въззивният съд да постанови ново, с което да уважи претенциите.

Въззивникът счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че ищецът претендира неустойки, които са уговорени в договора между „Софийска вода“ и „Галчев инженеринг“ ООД, а не тези, предвидени в чл.22 от договора, сключен между страните, който включвал няколко фактически състава.

Освен това счита, че клаузите за неустойки в договора, сключен между „Софийска вода“АД и „Галчев инженеринг“ООД обвързват и ответника с оглед изричното препращане в чл.1, ал.4 от договора от 27.11.2017г. Защитава се и тезата, че въпреки това изрично препращане, договорът между „Софийска вода“ АД и „Галчев инженеринг“ ООД може да се тълкува като общи условия за отношенията между страните по делото. Поради това, съгласно правилото на чл.298, ал.1, т.2 от ТЗ въпросните задължения, включително и това за заплащане на неустойки при настъпване на фактическия състав за тяхната дължимост, обвързвали валидно „Гарант строй комплект“ АД.

Поддържа се, че с оглед изричното препращане към основания договор, то същият ставал част от съдържанието на процесния такъв. Поради това условията на основния договор били приложими към определяне на размера на дължимата в хипотезите на чл.22 от Договора неустойка. Според жалбоподателя, размерът на неустойката по чл.22 от Договора между страните е равен на размера на съответната аналогична неустойка в договора между „Софийска вода“ АД и „Галчев инженеринг“ ООД. Затова с исковата молба се претендирали неустойки за неизпълнение / за забава и за лошо изпълнение/ на основание чл.22 от договора като по отношение на размера се препращало към основния договор и в този смисъл бил употребен изразът „във връзка“ на стр.4-5 от исковата молба.

Жалбоподателят е изложил подробно становище при какво неизпълнение коя клауза от т.нар. Основен договор следва да намери приложение.

На следващо място се излагат доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел за нищожна клаузата за неустойка за забавено или неточно изпълнение. Позовава се на указанията, дадени с ТР № 1 /2009г. от 15.06.2010г. на ОСТК на ВКС и за неправилно приетото от градския съд, че уговорената между страните неустойка не съответства на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Счита, че било логично, с оглед дългогодишните търговски взаимоотношения между страните и постигнатите уговорки като съществен елемент от тези взаимоотношения, начислената от „Софийска вода“ АД на ищеца неустойка да бъде префактурирана към изпълнителя по процесния 2 договор, що се отнася до неточно / некачествено частично изпълнени СМР, за които именно „Гарантстрой комплект“ АД е получило съответното възнаграждение от ищеца в настоящото производство. В този смисъл се поддържа, че ответникът се е обогатил неоснователно, тъй като получил възнаграждение за неизпълнение и некачествено изпълнени СМР, за чиято обезвреда отговорност понасял ищеца. Договорът между страните бил сключен при условията на ексклузиветет, което поставяло ищеца в неблагоприятна ситуация като заплати неустойки за неизпълнени или некачество изпълнени СМР от ответника, а в същото време да не може да изпълни посредством друг подизпълнител обещаното по договора със “Софийска вода“ АД. Съдът не взел предвид обстоятелството, че за срок от по-малко от два месеца от 160 възлагания, въпреки изискания от ответника „ексклузиветет“, последният отказал 143 от тях, за чиято обезвреда понася отговорност ищеца.

В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно и в частта му, с която са отхвърлени предявените евентуални искове с правно основание чл.82 от ЗЗД за горницата над 2 903,83лв. до пълният им предявен размер от 231 217,83лв. Счита предявеният евентуален иск за основателен поради виновното неизпълнение от страна на ответника „Гарантстрой комплект“ АД. В първоинстанционното производство категорично били доказани както наличието на задължение на ответника да изпълнява точно и в срок всички възлагания от „Галчев инженеринг“ ООД, така и претърпените от последното дружество вреди, изразяващи се в неплатени неустойки към „Софийска вода“ АД във връзка с конкретните възлагания, превъзложени за изпълнение на пътната настилка от ответника.

Идентичността на работите по възлагането и превъзлагането била установена от съдебнотехническата експертиза, претърпените от ищеца вреди - от заключението по съдебноикономическата експертиза.

Налице били и останалите предпоставки за уважаване на иска по чл.82 от ЗЗД, а именно- че претърпяната вреда е пряка и непосредствена последица от неизпълнението на ответника, както и че вредите са били могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението на ответника.

В жалбата подробно са описани възлаганията от ищеца към ответника и за кое от тях какво неизпълнение е налице.

Правят се оплаквания, че първоинстанционният съд не е съобразил правната природа на сключения между страните договор, по силата на който „Галчев инженеринг“ ООД е поело задължение да възлага при условията на ексклузиветет, т.е изключително на „Гарантстрой комплект“ АД, а това дружество от своя страна поело задължение да изпълнява всички възложени СМР. Отказ от изпълнение бил възможен, но само тогава, когато съществувала обективна невъзможност за изпълнение. В конкретните случаи обаче такава обективна невъзможност не била налице. Това обстоятелство не било взето предвид от първоинстанционния съд при тълкуване на клаузите на чл.1 от договора между страните като не било съобразено, че клаузите на договора следва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една от тях в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на 3 договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Това довело до извода, че всеки отказ от страна на „Гарантстрой комплект“ АД, който не е оправдан с обективна „техническа“ невъзможност, следва да се счита като необоснован такъв и поради това – виновен отказ от изпълнение.

Предвид на тази доводи, се моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него да бъде постановено ново, с което на първо място да бъдат уважени изцяло предявените главни искове.

При условията на евентуалност, ако бъдат отхвърлени исковете с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, както и акцесорната претенция с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, се моли въззивният съд да уважи исковете за присъждане на обезщетение за неизпълнение на договора- неизпълнени възлагания в периода 01.09.2018г.-15.10.2018г. по договора за възлагане на строително- монтажни работи, сключен на 27.01.2017г. между „Галчев инженеринг“ ООД и „Гарантстрой комплект“ АД.

Моли се решението да бъде отменено и в частта за разноските.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ответната страна е подала отговор на жалбата, с който я оспорва. Моли първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.

По делото е постъпила частна жалба от „Гарантстрой комплект“ АД против постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение № 2195/29.06.2023г. В същата се правят оплакания, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не са налице основания за присъждане на пълния размер на уговорения между страните адвокатски хонорар. Посочва се, че пред първата инстанция осъществената от процесуалния представител на ответника защита е била детайлна и задълбочена, а поведението на страната- активно. Изтъква се, че са проведени общо пет съдебни засадения и са приети множество доказателства, включително четири експертизи като фактическата и правна сложност на делото е висока.

На следващо място тази страна счита за неправилни изводите на съда, че доколкото предявените евентуални искове предоставяли защита на едно материално благо, то адвокатското възнаграждение следвало да бъде изчислено само върху цената на единия от тях. След като исковете били два, то се дължало възнаграждение за всеки един от тях.

В съдебно заседание страните поддържат становищата си. Претендират разноски.

Софийският апелативен съд извършвайки проверка на обжалваното решение по повод въззивната жалба в рамките на правомощията по чл.269 от ГПК излага следните съображения:

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на правилността на същото, съдът намира следното:

Видно от представения договор рег.№ 7231 от 25.01.2017г. „Софийска вода“ АД е възложила на „Галчев инженеринг“ ООД да извършва доставките и услугите, предмет на 4 обществената поръчка за : „Извършване на аварийна поддръжка, строително-ремонтни работи и строително- монтажни работи за около 30% от водопроводната мрежа, на територията на Столична община с номер ТТ001558, съгласно одобрено от възложителя техническо - финансово предложение на Изпълнителя, включително и всички допълнителни предложения в хода на процедурата, направени от изпълнителя и приети от възложителя, което е неразделна част от договора.

Страните са се съгласили, че предмет на договора е извършване на аварийна поддръжка, строително- ремонтни работи и строително-монтажни работи на около 30% от водопроводната мрежа на Столична Община. Изпълнителят се е задължил да изпълни работите по Договора в сроковете, определени съгласно Таблица 1- „Време за реагиране“ от т.8 и да възстановява разрушените настилки в сроковете, определени в т.9 от Раздел А „Техническо задание- предмет на договора“.

В чл.19 от Раздел А:Техническо задание- предмет на договора са определени сроковете, в които се изпращат графиците за работа за следващия ден, както и отчитането на извършените работи .

В Раздел В : Специфични условия на договора е предвидена ексклузивност по отношение на изпълнителя като са регламентирани изрично случаите, при които възложителят може да ползва услугите на трето лице / т.3/. В т.3.2. е уговорено, че при виновно неизпълнение от страна на изпълнителя, последният се задължава да изплати на възложителя стойността на изпълнените от третото лице работи.