Решение № 404 от 23.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. София, 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20211000501766 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 260 078/24.03.21 г., коригирано с решение № 260142/07.05.21 г. по гр.д. 749/20 г. Софийският Окръжен съд е уважил предявените от Е.Н. срещу Община Самоков искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и 86 ЗЗД, като е присъдил в полза на ищеца обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания от травма на крака в областта на коленната става) в размер на 15 000 лв., ведно със законните лихви от 05.02.20 г., обезщетение за имуществени вреди в размер на 230 лв., а за разликата до заявените 25 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и съразмерните лихви, исковете са отхвърлени.

Недоволен от решението в отхвърлителната му част е ищецът, който е предявил насрещна въззивна жалба. Той счита, че при определяне равностойността на страданията му съдът не е спазил съдебната практика по приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Иска САС да отмени решението на СОС в отхвърлителната част и да уважи иска за неимуществени вреди по начина, по който е заявен.

Ответникът оспорва решението в осъдителната му част. В жалбата си той не поддържа възражението, развито с отговора на исковата молба, за безвиновно негово поведение (по поддръжка на пътната мрежа, в конкретния случай изразяваща се в подмяна на липсващ капак на ВиК шахта на пътното платно, до тротоара), но настоява, че инцидентът не е настъпил по описания в исковата молба начин и на това основание – че вредите не са в пряка причинна връзка с неговото бездействие. Затова иска решението в осъдителната му част да бъде изцяло отменено и в негова полза да се присъдят разноски за двете инстанции.

В производството пред САС не е допуснато събиране на нови доказателства.

1

При служебна проверка се установи, че въззивните жалби са допустими (тази, подадена от ищеца пред СОС е насрещна и поради това е предявена в срок), а постановеното решение е валиден и допустим съдебен акт.

Дължи се произнасяне относно правилността на решението с оглед твърденията за неправилност, наведени с всяка от жалбите и според доказателствата, събрани от Софийския окръжен съд.

Всяка от страните оспорва жалбата на насрещната- и поддържа собствената.

Въз основа твърденията на въззивниците, в рамките на очертания предмет на проверка, и според доказателствата, приобщени към първоинстанционното производство САС прави следните изводи:

Не се спори, че на основание §1, т. 3 ДР от Закон за пътищата, канализационните капаци са част от пътната инфраструктура. Поради това задължение за отстраняването на неизправности с тях (липси, изкривявания и др.) на основание чл. 31 ЗПътищата има Общината, на чиято територия се намира съответният общински път. Безспорно е, че мястото на което е липсвал капак на ВиК шахта е на общински път, в гр. Самоков.

Не е доказано възражението на ответника, че инцидентът с ищеца е станал при упражняването от него на професионална дейност като ски-инструктор. Недопуснатите от СОС въпроси по реда на чл. 176 ГПК към ищеца са формулирани по начин, непозволяващ прилагане на визираните от закона последици (възприемане на противното на утвърденото с навеждащия въпрос твърдение) и по начина на задаването им се размества указаната от съда доказателствена тежест.

Ответникът не е установил с гласни или други доказателства, че ищецът е пострадал на ски-пистата, през време на работата му като ски-инструктор.

В проведено на 17.03.21 г. съдебно заседание е разпитан свидетелят – Е. Р.

(с.52), заявил, че е колега на ищеца и на датата 05.02.20 г., след края на работния ден, той и ищецът пили чай в гр. ***. След това, при пресичане на ул. „Иван Доспевски“, ищецът се строполил на земята. Свидетелят не разбрал първоначално какво се случва, но впоследствие установил, че кракът на колегата му бил попаднал в квадратна шахта, дълбока над 10 см. Крайникът бил изкълчен. Описаното станало вечерта, като мястото не било осветено. Свидетелят придружил ищеца до дома му, а на следващия ден разбрал от него каква точно е травмата.

Възражението на ответника, че ищецът не е потърсил медицинска помощ веднага се обяснява житейски с часа на травмирането – вечерта, след приключване на работното време, при ноторност, че болките непосредствено след травмиране са послаби и реалната вътрешна травма се проявява като болезненост и оточност чак след няколко часа. Поради това доводът, че медицинското установяване на травмата е на следващия ден не води до извод, че увредата е станала не в посочения от ищеца и свидетеля момент.

За вида на травматичното увреждане и механизма на получаването му е приета медицинска експертиза, осъществена от д-р В. Т. (л. 47). Вещото лице счита, че повероятно е кракът да е попаднал в отвора след стъпка на нивото на платното, защото, ако пропадането е от тротоара, увреждането би било по-тежко. Въпреки това вещото лице не изключва и възможността крайникът да е увреден при крачка от тротоара към платното. Тъй като тялото е било отпуснато (не е очаквано препятствие), са възможни като намиращи се в пряка причинност с начина на пропадане на крака констатираните увреждания, получени от ищеца – разкъсване на задния рог на медиалния мениск и частично разкъсване на предната кръстна връзка на същото коляно.

Вещото лице твърди, че лечението е било консервативно – чрез гипсова имобилизация за месец, а възстановяването е продължило около 6 месеца. Няма данни 2 за остатъчни последици и липса на възстановяване. Прави се принципна уговорка, че травмираната става и след възстановяването й няма да е с подвижността и носимостта на натоварване както преди увреждането й.

При така установеното САС счита, че възражението на ответника не е доказано.

Не са опровергани или разколебани като достоверност показанията на разпитания свидетел.

Не са събрани насрещни доказателства за това, че към датата на заявеното травмиране на посоченото място е имало правилно поставен капак на шахтата или доказателства за това, че при спускане на ски-пистата ищецът е изкълчил крака си.

С оглед на това и предвид извода за правилност на заключението на СОС за законовите задължения на ответника да поддържа в изправност общинската пътна мрежа, към която принадлежат капаците на водопроводните съоръжения, искът е основателен.

При определяне размера на обезщетението са отчетени професията на ищеца (ски-инструктор), а е ноторно обстоятелството, че при каране на ски тежестта на тялото се поема в голяма степен от коленните стави, обстоятелството, че травмата е получена в разгара на зимния сезон и ищецът заради временна нетрудоспособност е бил лишен от възможност да упражнява професията си, че занапред са възможни оплаквания на ищеца при претоварване на ставата.

Същевременно следва да се отчете консервативното лечение и безостатъчното възстановяване на ищеца от травмата в период от около 6 м. (за какъвто са издадени болничните листове, приложени като доказателства). С оглед на това определеният от СОС паричен еквивалент на страданията на ищеца съответства на установената практика по прилагане разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Решението, като правилно, следва да се потвърди, а САС, на основание чл. 272 ГПК се ползва от мотивите на първостепенния съд.

Изводът за неоснователност и на двете жалби обосновава понасянето на разноските за въззивното производство от всяка от страните по начина, по който са направени.

Водим от горното САС:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260 078/24.03.21 г., коригирано с решение № 260142/07.05.21 г. по гр.д. 749/20 г. Софийският ОС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 и сл. ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3