Решение № 219 от 08.07.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. София , 08.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Д.Д. при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело № 20211110207966 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на ИВ. К. Г. против Наказателно постановление № 21-4332007564/13.04.2021 г., издадено от началник на група при ОПП-СДВР, с което, на основание чл.

175, ал. 1, т. 1 ЗДП на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 200 лева и лишаване от правоуправление, за срок от 4 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДП, както и, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДП – „глоба”, в размер на 10 лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДП.

Били му отнети и 8 контролни точки.

НП е обжалвано от санкционираното лице. В жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за недоказаност на административното обвинение; за наличие на процесуални нарушения (липсващи реквизити на атакуваното НП); за неправилно определена санкционна норма. Моли се за отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, се явява и се представлява.

Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира делводни разноски.

Административнонаказващият орган не се представлява.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.03.2021 г., около 12:10 ч. жалбоподателят И.Г. бил на работа като автомонтьор към сервиз, находящ се в гр. София, бул. „Илиянци” № 58. Същият извършвал диагностика на лек автомобил Б*** който не бил с монтирани регистрационни табели, като се намирал в превозното средство. Покрай няго преминал полицейски патрул и му извършил проверка, в рамките на която се установило, че Г. не носи в себе си свидетелство за регистрация на МПС.

1

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на св.

Николай ***; АУАН; НП; постановление на СРП; трудов договор; картон на водач; заповеди за компетентност; протокол за оглед на ВД; диск.

Характерна за тази категория административни нарушения е липсата на голям брой доказателства – обикновено това са показанията на проверяващите органи-очевидци на деянието и писмени доказателства, касаещи компетентността на органите и данни за предходни нарушения на жалбоподателя. В конкретния случай, разпит на актосъставителя не е извършен, поради резултата от огледа на представеното от жалбоподателя веществено доказателство: от същия се становява, че процесното МПС не е било в движение и няма как да е било установено от проверяващия екип, като такова, респективно – жалбоподателят не е бил негов водач, по смисъла на закона (личността на заснетото лице се установява от показанията на разпитания свидетел ***).

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това, последната е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН е издаден от компетентен орган; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е редовна процедура по връчването на НП на жалбоподателя, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

В отграничение от възраженията на жалбоподателя, налице са твърдения за всички обстоятелства, попадащи в предмета на доказване, както и касателно нарушените законови норми, поради което и при липса на детайлни доводи в тази насока позволява бланкетен отрицателен отговор на поставения от жалбоподателя въпрос.

Правилността на санкционната норма не следва да бъде коментирана в детайли, поради липсата на извършени нарушения (която ще бъде обсъдена в слдващия раздел на настоящото 2 изложение).

По приложението на материалния закон

НП е незаконосъобразно, от материалноправна гледна точка.

От обективна страна, налице са данни за пътно превозно средство, с демонтирани регистрационни табели, наохдящо се на инкриминираното място. От друга страна, обаче, от доказателствата по делото не се установява – жалбоподателят да го е управлявал, т.е. да е имал качеството „водач на МПС”, а оттам – и задълженията да обезпечава наличието ан регистрационни табели и на СРМПС. Това обстоятелство има пряко отношение към обективната страна на изпълнителното деяние, поради което и доколкото задължение на наказващия орган е да докаже тезата си (в този смисъл Решение № 3115/10.05.2013 г. по а.д. № 863/2013 г., VI кас. с-в., Решение № 4292/27.06.2013 г. по а. д. № 4340/2013 г. , II кас. с-в, Решение от 29.06.2009 г. по к .н.а.х.д. № 2821/2009 г., XII кас. с-в, Решение от 07.11.2008 г. по к .н.а.х.д. № 5485/2008 г., II кас. с-в, Решение от 20.12.2008 г. по к .н.а.х.д. № 6110/2008 г. , XII кас. с-в, Решение от 07.11.2008 г. по к .н.а.х.д. № 5488/2008 г., II кас. с-в, Решение № 202/09.01.2013 г. по а. д. № 8671/2012 г. , V кас. с-в, Решение № 2659/22.04.2013 г. по а. д. № 11623/2012 г. , V кас. с-в, Решение № 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в, Решение № 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г. , X кас. с-в, Решение № 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г. , V кас. с-в, Решение № 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в, Решение № 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г. , V кас. с-в, Решение № 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г. , V кас. с-в и редица други. В тази насока е и застъпеното от АССГ принципно становище, че всяка страна следва да докаже ползващите я обстоятелства: Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 4913/2009 г. , XII кас. с-в, Решение № 6959/15.12.2012 г. по адм. д. № 6963/2012 г. , II кас. с-в, Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 6429/2009 г., XII кас. с-в, Решение № 4793/12.07.2013 г. по адм. д. № 5987/2012 г. , V кас. с-в, Решение № 5192/24.07.2013 г. по а. д. № 176/2013 г. , XIV кас. с-в и др), то и обвинителната теза, касателно субективната страна на изпълнителното деяние, остава недоказана.

По разноските

С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция, доказателствата за напарвени деловодни арзноски и отправената изрична претенция, в тежест на въззиваемата страна е – същите да бъдат репарирани (прекомерност се прилага, само при изрично направено възражение, пред съответната инстанция).

По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-007564/13.04.2021 г., издадено от началник на група при ОПП-СДВР, с което, на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 ЗДП, на ИВ. К. Г. била наложена глоба, в размер на 200 лева и лишаване от правоуправление, за срок от 4 месеца, за 3 нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДП, както и, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДП – „глоба”, в размер на 10 лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДП, както му били отнети и 8 контролни точки.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на ИВ. К. Г., ЕГН ********** сумата от 1 500 лева – деловодни разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4