Решение № 1440 от 25.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1440 гр. София, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. П. Г. при участието на секретаря Н. Н. В. като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело № 20231110217797 по описа за 2023 година

Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН , въз основа на подадена жалба от И. Н. К. срещу електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия „К”, № 7992667 на СДВР, а именно такова по чл.21, А.2, във вр. с А.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), с който на осн. чл.189, А.4, във вр. с чл.182, А.4, във вр. с А.2, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 (сто лева) лв.

С жалбата се излага, че атакувания електронен фиш е незаконосъобразен, неправилен, съставен неоснователно, като не ставало ясно същият собственик или ползвател на МПС-то е, нямало данни, че той е управлявал МПС-то.

Моли за отмяна на ЕФ и присъждане на сторените по делото разноски.

За жалбоподателят се явява процесуален представител, който поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на електронния фиш и за присъждане на разноски, съобразно списъка, който представя. В пледоарията си по същество излага, че съгласно схемата на АПИ за участъка не важи ограничение на скоростта от 60 км/ч, включително за процесната дата, на следващо място жалбоподателят не бил собственик на МПС, а е получил свидетелството за регистрация, като не му бил съставен ЕФ в качеството на 1 родител, а на собственик, като следвало наказващият орган да установи кой е извършителя, което не е сторил.

За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се явява представител. Депозирано е писмено становище от процесуален представител на наказващия орган за прекратяване на производството, поради образувано друго пред друг съдебен състав с предмет същия ЕФ. По което има произнасяне в съдебно заседание, че е неоснователно.

От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните писмени и гласни доказателства:

Съгласно справка от КАТ собственик на лек автомобил „БМВ И3”, с ДК № ***** е М. И. К., а лице получило свидетелството за регистрация на същия е И. Н. К.. Установява се от справка база данни за населението, че М. И. К. е дъщеря на И. Н. К. и е родена на 01.10.2008 г.

Заснет е видеоклип на Автомагистрала Тракия, км 1+000, с посока на движение от гр. София към с. Нови хан на 21.08.2023 г. в 14:05 часа от автоматизирано техническо средство за измерена скорост 82 км/ч при ограничение от 60 км/ч, въведено с пътен знак В - 26 за извън населено място.

Приложен е клипа, в който е посочено каква е засечената скорост с техническото средство, както и идентификационния номер на уреда 11743ее.

В съставения електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия „К“, №7992667, се сочи, че на 21.08.2023 г. в 14:05 часа на Автомагистрала Тракия, км 1+000, с посока на движение от гр. София към с. Нови хан е измерена скорост, след приспаднат толеранс от 3% от 79 км/ч при ограничение от 60 км/ч, въведено с пътен знак В - 26 за извъннаселено място, като е превишена скоростта с 19 км/ч на МПС лек автомобил „БМВ И 3”, с ДК № ***** със собственик/ползвател И. Н. К., което нарушение е установено с автоматизирано техническо № 11743ее.

Техническото средство, с което е заснето ППС-то е тип ARH CAM S1, за което е издадено удостоверение №17.09.5126 за одобрен тип средство за измерване на Български институт по метрология (БИМ), което е вписано под № 5126, с дата на вписване 07.09.2017 г., срок на валидност 10 години и валидно до 07.09.2027 г., с производител ARH ZRT, Унгария. Установява се от протокол №059-СГ-ИСИС/11.05.2023 г., че преносима система за контрол 2 на скоростта на МПС, с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1, фабричен №11743ее, отговаря на изискванията.

Приложен е протокол за използване на автоматизирано техническо средство тип ARH CAM S1, фабричен №11743ее от 21.08. 2023 г. с място на контрол Автомагистрала Тракия, 1 км, с посока на движение от гр. София към с. Нови хан при ограничение на скоростта за извъннаселено място с пътен знак В -26 от 60 км/ч за периода от 13:30 часа до 15:00 часа, с приложена снимка за разположението на средството за измерване. Приложена е ежедневна форма за отчет за 21.08.2023 г. за периода от 07:30 часа - 15:00 ч. за наряд Д. Ч. с МПС рег. №*****.

Установява се от справка на Агенция „Пътна инфраструктура“ при Областно пътно управление – София, с приложено копие от проект за организацията на движението в процесния пътен участък за дата 21.08. 2023 г., че за същия е налице действащ и към момента проект за „Изменение на постоянна организация на движението от км 0+000 до км 6+000 на АМ Тракия“, като съгласно същият няма въведено с пътни знаци ограничение на скоростта при км 1+000, дясно платно на АМ Тракия и съгласно ЗДвП максимално разрешената скорост на движение е до 140 км/ч, както и при км 1+000 дясно платно на АМ Тракия за 21.08.2023 г. не е въвеждана временна организация и безопасност на движението във връзка с дейности по поддържане на магистралата.

Издаден бил електронен фиш серия „К“, №4817635 на 15.05.2021 г. за нарушение, извършено на 27.04.2021 г. с правна квалификация чл.21, А.1 от ЗДвП на И. Н. К., който след обжалване е потвърден от АССГ и влязъл в законна сила на 23.02.2023 г.

Приложен е утвърден образец за електронен фиш, въз основа на Заповед №8121з-931 от 30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи.

Съдът е взел предвид събраните по делото доказателства, като намира, че справка на А „ПИ“ е в протИ.речие с изложеното в приложения клип за засичане на скорост, в който е отбелязано, че допустимата скорост, както и в протокола за използване на автоматизирано техническо средство фабричен №11743ее от 21.08.2023 г. за място на контрол на Автомагистрала Тракия, км 1+000, с посока на движение от гр. София към с. Нови хан, е с ограничение от 60 км/ч, въведено с пътен знак В - 26 за извън населено място. Поради 3 което кредитира справката на А „ПИ“ и схемата приложена към нея като официален документ, удостоверяващ липса на ограничение с пътен знак на скоростта за процесния пътен участък на посочената дата. Относно останалите факти, а именно засечената скорост и мястото, където това е станало, както и годността и сертифицирането на техническото средство, съдът кредитира писмените доказателства.

Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, както и е в срок, тъй като е връчен на 02.12.2023 г. и жалбата е подадена чрез наказващия орган на 18.12.2023 г., като разгледана по същество същата се явява основателна, поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл.189, А.4 от ЗДвП (редакцията към датата на нарушението), когато нарушението е установено и заснето с техническо средство, в отсъствие на контролен орган и нарушител се издава електронен фиш, с който се налага глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Определено е какво следва да бъде съдържанието на електронния фиш, който следва да има следните реквизити: териториална структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, място, дата, точен час на извършване на съответното нарушение, регистрационен номер на МПС-то, собственика, на когото то е регистрирано, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и мястото на доброволното й заплащане.

В допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена дефиниция, относно това що е електронен фиш (§6, т.63 ): ”електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства”. Като в процесния фиш се сочи и че техническото средство, с което е засечена скоростта е с номер № 11743ее. Предвид което не е налице анонимност на техническото средство ARH CAM S1. Същото е преносимо.

Изхождайки от горните разпоредби, както и като взе предвид установената от събраните доказателства, в хода на съдебното следствие, фактическа обстановка, съдът стига до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.189, А.4 от ЗДвП не предвижда наличие на подпис на издателя на електронния фиш, поради което липсата на такъв, конкретен издател не е процесуално нарушение.

4

Установява се, че ЕФ е издаден на 25.08.2023 г., поради което е спазена разпоредбата на чл.34, А.1, II изречение от ЗАНН, а именно издаден е в тримесечен срок от установяване на нарушението, за което се твърди, че е осъществено на 21.08.2023 г.

Съгласно чл.21, А.1 от ЗДвП: при избиране скоростта на движение на водача на ППС, категории „В“, е забранено да превишава 50 км/ч за населено място, 90 км/ч за извъннаселено място, 140 км/ч за автомагистрала и 120 км/ч за скоростен път.

В процесния електронен фиш е посочено нарушение по чл.21, А.2 от ЗДвП, което е в съответствие с изложената фактическа обстановка, а именно, че е налице превишение на скоростта за извъннаселено място въведена с пътен знак В -26 от 60 км/ч.

Но от събраните по делото и кредитирани от съда писмени доказателства, а именно справката на Агенция „Пътна инфраструктура“ при Областно пътно управление – София, с приложено копие от проект за организацията на движението в процесния пътен участък за дата 21.08.2023 г. се установява, че за същия не е налице ограничение на скоростта с пътен знак и максимално разрешената скорост за движение е по ЗДвП от 140 км/ч.

Установи се, че лек автомобил „БМВ И 3”, с ДК № *****, за което са налице непротИ.речивите писмени доказателства, е управляван със 79 км/ч. Поради което не е допуснато твърдяното административно нарушение с правна квалификация чл.21, А.2 от ЗДвП, тъй като неговата скорост е в рамките на разрешената за пътния участък по чл.21, А.1 от ЗДвП, предвид липсата на ограничение на скоростта с поставен пътен знак на процесната дата и за посоченото място.

Относно възражението, е автомобилът, за който е съставен процесния ЕФ не е собственост на лицето, което е посочено в него и не е установено, че е ползвател на същия следва да се посочи следното:

По безспорен начин от събраните и кредитирани писмени и гласни доказателства се установява, че собственик на лек автомобил „БМВ И3”, с ДК № ***** е М. И. К., а лице получило свидетелството за регистрация на същия е И. Н. К.. Установява се от справка база данни за населението, че М. И. К. е дъщеря на И. Н. К. и е родена на 01.10.2008 г. Предвид което И. Н. К. като получател на свидетелството за регистрация на МПС-то и предвид липсата на 5 данни за друго лице, което да ползва автомобила правилно е посочен като ползвател на същия в качеството на родител на малолетния собственик, към датата на посоченото нарушение на 13 г., която е негова дъщеря Миа И. К..

Но предвид факта, че не се установи управлението на процесното МПС в нарушение на ограничение на скоростта по чл.21, А.2 от ЗДвП, каквато е твърдяната правна квалификация в ЕФ, както и извън допустимата такава, то процесния електронен фиш като незаконосъобразен следва да бъде отменен , като не се обсъждат основанията за повторност на нарушението, предвид този факт.

С оглед изхода на производството, а именно отмяна на процесния ЕФ, претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателна. Като съобрази разпоредбата на чл.18, А.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл.7, А.2, т.1, при интерес при интерес до 1000 лв. - 400 лв., съдът прие, че адвокатското възнаграждение, което се претендира от жалбоподателя в размер на 400 лв. се явява в границите, определени в Наредбата и нейния размер не е прекомерен, поради което следва да се възложат на жалбоподателя разноски в посочения размер за процесуалното представителство пред въззивната инстанция по делото, още повече, че не се прави и възражение за прекомерност, а и е в границите на наредбата.