Определение № 623 от 22.06.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 623 гр. София, 22.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно наказателно дело № 20231000600720 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.440 ал. 2 във вр. с глава XXII от НПК.

С протоколно определение от 30.05.2023 г. на ОС-Кюстендил, НО по протокол № 244/30.05.2023 г., постановено по ЧНД № 291/2023 г. по описа на същия съд, е оставено без уважение като неоснователно предложението на началника на затвора гр. Бобов дол за условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода Б. П. И. с ЕГН ********** от неизтърпения остатък от изтърпяваното наказание 8 години лишаване от свобода, наложено по НОХД № 29/2015 г. по описа на Окръжен съд – Перник, който неизтърпян остатък към датата на постановяване на определението /30.05.2023 г./ е в размер на 2 години, 4 месеца и 20 дни.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от осъдения Б. П. И.. В нея се твърди, че инициативата за предсрочното му освобождаване е на администрацията на затвора, като се сочи, че това означава, че преценката дали се е поправил или не се е поправил по време на изтърпяване на наказанието е направена от компетентните служители, чиято основна функция е да провеждат превъзпитателни действия с лишените от свобода. В жалбата се изтъква също, че през целия период на изтърпяване на наложеното му наказание стриктно и отговорно е изпълнявал възложените му задачи и активно е участвал във всички възпитателни дейности, провеждани с него. Като доказателства за това се сочат участието му в трудова дейност, дадените му награди, включително и домашен отпуск, снижената оценка на риска, сниженият режим – от първоначалният строг до лек и преместването му от закрит в открит тип затворническо общежитие. Излагат се доводи, че това е показателно, че е преминал през всичките нива на прогресивната система на изпълнение на наказанието и че това е доказателство, което, според осъдения, показва и доказва неговото поправяне. Поради така изложеното осъденият Б. И. моли да бъде отменено решението на Окръжен съд Кюстендил и да бъде постановено условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване 1 на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода.

По повод подадената от осъдения Б. И. частна жалба срещу посоченото по-горе определение на ОС-Кюстендил от 30.05.2023 г., постановено по ЧНД № 291/2023 г. по описа на същия съд, по делото е постъпило становище от началника на затвора гр. Бобов дол чрез процесуалния му представител ст. юрисконсулт Е. Г., в което е заявена позиция, че частната жалба е допустима и основателна, а атакуваното определение неправилно и незаконосъобразно. В подкрепа на тази позиция се излагат подробни съображения. В становището се отправя молба до въззивния съд да бъде уважена като основателна подадената от л.св. И. частна жалба и да бъде отменено оспореното определение на Окръжен съд - Кюстендил от 30.05.2023 г. по ЧНД № 291/2023 г. по описа съда, с което е оставено без уважение предложението на началника на затвора гр. Бобов дол за условно предсрочно освобождаване на осъдения Б. И. от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода и съответно да бъде постановено условно предсрочно освобождаване на същия.

Апелативен съд-София, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните в процеса и служебно провери правилността на атакуваното определение, намери следното:

По отношение на осъдения Б. П. И. с ЕГН ********** е приведено в изпълнение и към момента той изтърпява наказание в размер на 8 години лишаване от свобода, наложено му с влязла в сила на 12.06.2019 г. присъда на ОС-Перник, постановена по НОХД № 29/2015 г. по описа на същия съд, за извършено на 30.05.2003 г. престъпление по чл. 115 от НК.

Началото на изтърпяването на горното наказание е 14.06.2019 г., като осъденият Б. И. е постъпил в затвора Бобов дол на същата дата. При изтърпяването на това наказание е зачетен предварителният арест на Б. И. от 31.05.2003 г. до 25.07.2003 г. за срок от 1 месец и 24 дни.

Към датата 30.05.2023 г. лишеният от свобода Б. П. И. е изтърпял фактически 3 години, 11 месеца и 16 дни; зачетен е предварителен арест 01 месец и 24 дни; зачетено е прекъсване за 02 дни; от работа е изтърпял 01 година, 06 месеца и 02 дни, или всичко е изтърпял 05 години, 07 месеца и 10 дни, като неизтърпеният остатък от наказанието се равнява на 02 години, 04 месеца и 20 дни.

Обсъждайки наличието на законоустановените предпоставки за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от търпяното от Б. П. И. наказание лишаване от свобода, окръжният съд правилно и обосновано е приел, че доколкото осъденият И. към момента е изтърпял фактически повече от 1/2 от наказанието, наложено му за престъпление, което не представлява опасен рецидив, то е налице формалната предпоставка на чл. 70 ал.1 т.1 от НК, изискваща периодът на фактическото изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да не е по-малък от 1/2 от размера на наложеното наказание.

Но за да остави без уважение предложението на началника на затвора за условно 2 предсрочно освобождаване на лишения от свобода Б. И., окръжният съд е приел, че събраните по делото доказателства не позволяват категоричен и несъмнен извод за трайно поправяне на осъдения. Т.е., приел е, че не е налице другата установена в закона предпоставка за УПО – осъденият да е дал доказателства за своето поправяне.

Този свой решаващ извод ОС-Кюстендил е обосновал, на първо място, с довода, че множеството и единствено положителни характеристични данни за осъдения от времето, през което е в пенитенциарното заведение, не обуславят единствено и непременно превъзпитанието му в степен, позволяваща несъмнен извод за изключване на бъдещо престъпление. В тази връзка първостепенният съд е приел, че констатираните положителни промени в дефицитната зона „умения за мислене“ и намаляването на първоначално определените точки на риска от рецидив от 39 на 26 са индиция за превъзпитанието му, но че не са сигурен и категоричен показател за поправянето му в необходимата степен, за да бъде постановено УПО. Счел е също за уместно в конкретния случай още да продължи възпитанието му в затвора с цел наблюдаване за трайност и устойчивост на положителните промени, настъпили в дефицитните зони и най-вече в зоната „умения за мислене“, и евентуално допълнително намаляване на риска от вреди и рецидив, като тази преценка е мотивирана и обоснована с изминалия кратък период от последните констатирани положителни промени при осъдения, обусловили намаляването на риска от рецидив на 26 т., както и с вида на извършеното престъпление, причината и обстоятелствата, при които е извършено, вида на засегнатите с престъплението обществени отношения, престъпният резултат и характеровите особености на осъдения, разкрити с престъплението, като гняв, жестокост, незачитане на чуждия живот и телесна неприкосновеност.

На следващо място, за да отхвърли предложението за условно предсрочно освобождаване, ОС-Кюстендил е приел също, че неизтърпеният остатък от наказанието е значителен предвид размера на наложеното му наказание.

Въззивната инстанция категорично не се съгласява с извода на първостепенния съд, че не е налице предвидената в закона предпоставка за УПО, касаеща представяне на доказателства за поправянето на осъдения в необходимата степен, като същевременно не споделя и изложените от окръжния съд доводи, чрез които е мотивирал решаващия си извод за неоснователност на предложението на началника на затвора за постановяване на условно предсрочно освобождаване на осъдения Б. П. И..

Така, въпреки констатациите си за множеството и единствено положителни характеристични данни относно осъдения за времето на престоя му в пенитенциарното заведение; че е имал изцяло положително поведение в затвора; че е награждаван многократно; че е спазвал ЗИНЗС и правилата в затвора и че е изпълнявал добре и много добре възложената му работа, ОС-Кюстендил напълно необосновано е приел, че в случая липсват доказателства за поправянето на осъдения в необходимата степен.

За произнасянето на съда в настоящото производство от първостепенно и съществено значение се явява отговорът на въпроса дали вследствие на престоя на осъдения в местата за лишаване от свобода и на провежданите спрямо него корекционни мероприятия в процеса 3 на изтърпяване на наказанието е постигнат целения с тях резултат – действителното му поправяне. В тази връзка съгласно разпоредбата на чл. 439а ал.1 от НПК доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто му поведение, участието му в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.

Извършвайки собствена оценка на доказателствата относно наличието на такива обстоятелства, АС-София счита, че от данните по делото еднозначно и безпротиворечиво се установява, че към настоящия момент с поведението си осъденият И. е дал вече достатъчно по обем и съдържание доказателства за своето поправяне. Следователно въззивната инстанция намира, че към момента е налице и втората от законоустановените предпоставки за постановяване на предсрочно условно освобождаване на осъдения, като конкретните съображения за това са следните:

Анализът на цялостното поведение на лишения от свобода Б. И. по време на престоя му в затворническото заведение обосновава извода на въззивния съд, че към момента той е дал достатъчно доказателства за поправянето си, доколкото присъстват убедителни данни за трайна и устойчива положителна промяна в поведението, мисленето и нагласите му.

САС намира, че това успешно се извежда от съдържащите се в доклада на ИПЗ затвора гр.

Бобов дол инсп. Г. Г. /на л.л. 6-7 от първоинст. дело/ фактически констатации относно личността и поведението на И. в пенитенциарното заведение по време на изпълнение на наказанието, както и дадената му оценка от администрацията на затвора. В цитирания актуален доклад на ИПЗ е посочено, че л.св. И. в условията на изолация е емоционално стабилен, толерантен във взаимоотношенията, лесно се изгражда диалог и комуникация с него, проявява борбеност, постоянство и целеустременост; че е стриктен в изпълнението на поетите ангажименти и работа; с високо чувство на морал; притежава ресурс; без зависимости; самокритичен; рефлексивен към негативните последици от асоциалното си поведение; не е поставян под постоянно наблюдение и мониторинг; че оценката на риска от рецидив е намалявана през годините – 37 т. (03.08.2020 г.), 32 т. (03.02.2022 г.) и към настоящия момент 26 т., което сочи нисък риск от рецидив; че са отчетени положителни промени в зоните: - „отношение към правонарушението“ - приема отговорността за извършеното от него правонарушение и осъзнава причините довели до извършването му, приема постановената му присъда за справедлива, разбира мотивите за криминалното си поведение, изразява съжаление към близките на жертвата, декларира мотивация за промяна и водене на законосъобразен начин на живот; - „междуличностни проблеми“ - не се наблюдават враждебни и агресивни нагласи в поведението му, старае се и успява да контролира изблиците на гневни реакции, като предпочита да отстъпи и да се отдалечи от конфликтната ситуация; - „умения за мислене“ - осъзнава последствията от постъпките и действията си, довели го до местата за лишаване от свобода, разбира напълно възгледите и вижданията на другите, поставя си реалистични цели и ясни стъпки за постигането им, при него не са налице импулсивни действия и постъпки, има изградени умения да разпознава 4 проблемите и за законосъобразното им разрешаване; че в условията на изолация не е констатирано безразсъдно или рисково негово поведение; че приема вината и отговорността за реализираното деяние и анализира и дефинира факторите и обстоятелствата, довели до извършването му. Изтъкнато е, че намалената оценка на риска от рецидив е показател за едно целенасочено, последователно и затвърдено позитивно поведение.